№ 125
гр. Свиленград, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200196 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Н. С. С. с ЕГН ********** от град Свиленград,
ул.„*******” № 3, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Александър Стамболийски” № 9, област Хасково, чрез адвокат Г.
Караджонова, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6172713 на
ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189,
ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 400 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно и необосновано издаване на ЕФ, сочи се че били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – ЕФ не
съдържал законоустановените реквизити (липсвала дата на издаване, не било
посочено точно и ясно мястото на нарушението и др.), не бил издаден в
предвидените срокове, бил издаден от некомпетентен орган, описаното
деяние било несъставомерно, техническото средство не било преминало
1
първоначална и последваща проверки и не било от одобрения за това тип,
квалификацията на нарушението била неправилна и непълна, жалбоподателят
С. не била запозната със снимковия материал и наложеното наказание било
незаконосъобразно, както и се оспорва верността на изложените в ЕФ
обстоятелства. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Н. С. С., не се
явява. За нея се явява процесуалният й представител - адвокат Г.
Караджонова, която иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията,
посочени в Жалбата. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 16.06.2022 година в 10.36 часа в село Пъстрогор, община Свиленград,
област Хасково, на изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М
е регистрирано и заснето движещото се в посока към село Младиново,
моторно превозно средство (МПС) марка „Мерцедес”, модел „Вито 111 ЦДИ”
с държавен регистрационен номер *********, със скорост 85 км/ч, при
разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 35
км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията
от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6172713 на
името на жалбоподателя С. в качеството й на собственик на превозното
2
средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към
нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ са отразени данни за установената скорост и
превишението й, респ. разрешената, като е приета и съответно вписана
правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 400 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 08.03.2023 година (, видно от
Писмо с вх.рег.№ 3082 от 18.04.2023 година, отметката, направена в
приложения към Жалбата ЕФ и Справката относно статуса на ЕФ и Справката
за нарушител) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не
се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да
предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението,
респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок,
жалбоподателят С. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188
от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 16.06.2022 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. Проверен е
от Началника на структурното звено. От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС - 16.06.2022 година,
времето (09.00 часа до 12.00 часа) и точното местонахождение на мястото за
контрол, където е използвана системата – в село Пъстрогор, община
Свиленград, област Хасково, на изхода за село Младиново, посоката на
заснемане – към село Младиново, за ограничението на скоростта в населено
място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, както
и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото
3
нарушение по ЗДвП, въз основа на направен запис от системата – налични са
пет снимка за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер
********* в процес на приближаване към мобилната система за
видеоконтрол.
От представения Протокол № 4-53-22/10.05.2022 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят С. не се възползва от правото
си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен
съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят С. има наложени множество административни
наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание
от която и да е от страните в процеса (с изключение на ЕФ, чиято
доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства,
т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено
успешно), като цени същите при формиране на фактическите и правните си
4
изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя С., с оглед установения факт на управление на МПС – нейна
собственост, със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
5
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на
намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в
сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на акта, водещи до отмяната му.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Н. С. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден
против нея ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се
в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ
съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като
разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, при
преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за
спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните
изисквания относно съдържанието на наказателното постановление (НП), не
са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен
на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това
материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
6
административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в
обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената -
максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните
съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал.
1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност
на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на
нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което
е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е.
самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация, поради което и наведеното от адвокат Караджонова
възражение в Жалбата, касаещо правната квалификация е неоснователно.
Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за
да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да
организира адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР (ето защо наведеното от адвокат Караджонова
възражение в Жалбата, касаещо некомпетентност на АНО е неоснователно).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ, поради което и наведеното в тази
насока възражение в Жалбата е неоснователно.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
7
форма, съдържание, реквизити и процедури (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че
към датата на връчване на ЕФ не е изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия
давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия
вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга
давност). С тези доводи Съдът намира, че е опровергал наведените от адвокат
Караджонова в Жалбата доводи, касаещи срочността на издаване на ЕФ.
Относно наведените от адвокат Караджонова в Жалбата възражения,
касаещи дали АТСС е одобрен тип и дали е преминало последваща проверка,
Съдът сочи следното: мобилното средство за контрол е одобрен тип съгласно
правилата на Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното
Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и регистрирано във водения
Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия -
общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по
делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с
метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща
проверка, както се установява от приетите доказателства от АНП. Съгласно
чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип (както е в настоящия случай), се считат от одобрен тип.
Извършена е последваща проверка на процесната АТСС в съответствие с чл.
43 от ЗИ. Фактът на извършване на последваща проверка на посочената в ЕФ
АТСС в Лаборатория на МВР не е основание за приемане на Протокола за
извършена последваща проверка № 4-53-22 от 10.05.2022 година за негодно
доказателство (в този смисъл е Решение от 01.03.2021 година по КАНД №
1131/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова). Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от
8
цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по
чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за
контрол с АТСС, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол
с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено
нарушението. Т.е. липсата на доказателства относно критериите за
избирането на място за контрол с АТСС не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не засяга пряко процедурата
по установяване и заснемане на нарушението, както и не обуславя извод за
незаконосъобразност на издадения ЕФ. В този смисъл е и Решение № 604 от
12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, където е посочено, че
производството по ангажиране на отговорността на водачите на МПС чрез ЕФ
е административнонаказателно. В него се събират доказателства, които
обосновават извършването или неизвършването на административно
нарушение. След като констатира такова нарушение, АНО е длъжен да събере
доказателства, с които се доказват всички елементи от състава на
нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС, не е сред тези
елементи.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП, поради което е
неоснователно наведеното от адвокат Караджонова възражение в Жалбата в
тази насока.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Н. С., тя не е посочила друго лице
като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
9
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От обективна страна с оглед разпечатаните показания на техническото
средство, приложения снимков материал (надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес), Съдът
приема, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер
на автомобила, посоката и скоростта на движението му, както и мястото на
нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от
съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка от
системата с регистрирани нарушения, Съдът приема, че доказват обективните
признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и
превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно
от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него
изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е в
следствие на факта, че мястото на нарушението е в населено място. При така
попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и
визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б.
„б” от ДР на ЗДвП законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред. Въз
основа на същите, Съдът приема за установено, че на 16.06.2022 година в село
Пъстрогор, община Свиленград, област Хасково, на изхода за село
Младиново, собственикът на процесното МПС – Н. С. С. е управлявала лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Вито 111 ЦДИ” с държавен
10
регистрационен номер ********* (собствеността на автомобила се доказа от
Справката в централната база на КАТ, приложена в кориците на делото) със
скорост 85 км/ч, при ограничение на скоростта, регламентирано в чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, предвиждащ забрана за движение със скорост, по-висока от 50 км/ч.
Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния
пътен участък, са фактите, изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и
основание за прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 4 от същия закон,
съобразно констатираното превишение от 35 км/ч, над разрешената – 50 км/ч
спрямо установената на движението на МПС - 85 км/ч, след приспадане на
допустимата грешка +/- 3 км/ч, отразена и видно от Протокола за последваща
проверка на системата за видеоконтрол. По делото липсват доказателства,
които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден
процесният ЕФ.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 88 км/ч с 3%
до приетата за установена скорост от 85 км/ч е в интерес на жалбоподателя Н.
С., тъй като изключва неблагоприятни за нея последици от допустима грешка
на измерване с техническото средство № 656 (радар). Освен това така
извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие
с основния принцип в административнонаказателното право наказание да се
налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъждането редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението.
По отношение на мястото на извършване на нарушението и във връзка с
наведеното от адвокат Караджонова възражение в Жалбата в тази насока -
същото е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол,
също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както
и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационният
номер на автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно
описание на нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с
мястото на установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване
на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
11
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
отбелязва началото и края на контролирания участък. Такъв Протокол по
делото е представен, както вече бе посочено. В действителност в същият
липсва отбелязване на началото и края на контролирания участък, но горното
изискване Наредбата въвежда единствено при контрол във време на
движение, какъвто не е настоящият случай. По делото има събрани
достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че
са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването
на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта
TFR 1-М № 656.
Разликата във фона на снимките на изображението на автомобила и на
използваното устройство, не водят до извод, че автомобилът е заснет на друго
място и по друго време, различно от установеното в Протокола за използване
на АТСС, тъй като снимките са направени от различно положение на
изобразявания в перспектива предмет, както и се установява силно умаляване
на отдалечените части. От друга страна от попълнените в Протокола за
използване на АТСС данни по несъмнен начин се потвърждават данните за
място за контрол, посока на движение на контролираните МПС, при което в
това отношение не се констатират непълноти в съдържанието на Протокола.
По делото е представено статично изображение, на което освен автомобилът
и неговият регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати,
датата и часът на заснемане, заснетата скорост, както и е посочен
идентифициращ номер за използваното АТСС. Няма разминавания и в
отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта,
доколкото е отчетен и толеранс от 3 км/ч в полза на жалбоподателя, както
няма разминаване и при посоката на движение. В този смисъл е и Решение от
29.01.2021 година по КАНД № 1130/2020 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на
същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по делото е
представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец –
12
Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Приложена е и снимка
на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се
извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от посочената Наредба се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна
система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага
извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение
по пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяват и
санкционират чрез издаване на ЕФ не само при използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни АТСС за контрол.
В случая правилно е издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година, какъвто е и настоящият случай.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Н. С. е
разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП ограничение е предприела управление на автомобила без да
съобрази скоростта си на движение с изискванията на тази разпоредба.
13
С оглед изложеното по-горе в настоящото изложение, Съдът не кредитира
наведеното от адвокат Караджонова възражение в Жалбата, касаещо
несъставоменост на процесното деяние.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
С. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното
оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е
приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС.
В конкретния случай скоростта е превишена с 35 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е
приложима санкцията по т. 4 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – „Глоба” от 400 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо наложеното наказание не
е незаконосъобразно както твърди процесуалният представител на
жалбоподателя С. в Жалбата.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
14
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
Според Съда, процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което липсват каквито и да
е основания за квалифицирането му като „маловажен случай” по смисъла на
чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Липсата на изявление в ЕФ относно
наличието или не на основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН не
съставлява процесуално нарушение, като отново следва да се посочи, че
съдържанието на ЕФ е лимитативно уредено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради
което правилата на ЗАНН относно съдържанието на НП са неотносими, респ.
наказващият орган няма задължението да изложи мотиви относно
приложението на т.нар. „маловажен случай” по ЗАНН (в този смисъл е и
Решение от 29.12.2020 година по КАНД № 965/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Антоанета Митрушева).
В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на ЕФ. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за
нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Относно разноските:
Пи този изход на делото на процесуалния представител на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 6172713 на ОДМВР – Хасково, с който
на Н. С. С. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„*******” № 3, област
Хасково, е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС, като ПРАВИЛЕН и
15
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат Г. Кадаржонова, за присъждане на разноски по
делото под формата на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16