Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в.гр.дело
№ 6687 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 ГПК (отм.) – чл.
211 ГПК (отм.), приложими на основание § 2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение постановено в открито
съдебно заседание на 05.04.2018 г. по гр. д. №4849/2000
г. по описа на СРС, ГО, 62 състав,
поправено с решение 76553/26.03.2019 г., (решение за поправка на очевидна
фактическа грешка) са отхвърлени изцяло предявените от Б.Р.С., ЕГН: **********
против „Г.М.“ ЕООД искове с правно основание чл.222, ал. 1 и ал.3 и чл. 128 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 4 000 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Б.С.,
представлявана от особен представил адв. Е.Н. (определение за назначаване на
л.68 гръб от първоинстанционното дело). В жалбата се навеждат доводи за
неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон,
процесуални нарушения и необоснованост. Излага се, че ищцата С. не е била
редовно уведомена за откритото съдебно заседание на 05.04.2018 г., на което не
е била представлявана от процесуален представител, тъй като не ѝ е била
предоставена правна помощ, каквато тя е поискала.
В срока по чл. 201,
ал.1 ГПК (отм.) е постъпило писмено възражение срещу въззивната жалба от „Г.М.“
ЕООД (допусната промяна на наименование в открито съдебно заседание проведено
на 22.02.2007 г.- л.17 от първоинстанционното дело), ЕИК: ********, чрез
управителя С.К.. В отговора се поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно. Излага, че с влязло в сила решение от 10.02.2012 г. по гр.д.
14029/2011 г., по описа на СГС, ГО, IV – Г исковете на С.
срещу „Г.М.“ ЕООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 са отхвърлени, т.е.
уволнението ѝ е било законосъобразно и предявените искове в настоящото
производство следва също да се отхвърлят.
Софийски градски съд, като като преценява изложените оплаквания в
жалбите, с оглед доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл. 208 ГПК (отм.) приема
следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и
допустима, отговаряща на изискванията на чл. 198 и чл. 199 от ГПК (отм.), тъй
като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 209, ал.
3 от ГПК (отм.), настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение не е валидно.
Този извод на въззивния съд е обосновава чрез следните
съображения:
Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е
всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден
съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е
налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън
пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод
за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват
подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е
неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.
Предмет на производството пред първоинстанционния съд,
съгласно твърденията на ищцата в исковата молба, са искове с правно основание
чл.220, ал.1 КТ, ал.222, ал.1 КТ, чл.222, ал.3 КТ, чл.50, ал.1 от Отраслов
колективен договор за работещите в хранителната промишленост.
В настоящия случай, съдът намира, че в постановеното от СРС, 62 с-в, в публично
съдебно заседание на 05.04.2018
г. решение, липсва разбираемо изразена воля на съда по гореочертания предмет на
делото.
Видно от същото, в мотивите и в диспозитива на решението не
се съдържа правна
квалификация на всички предявени искове, а
в диспозитива е отхвърлен иск по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение,
какъвто съобразно твърденията в исковата молба не може да се приеме, че е бил
предявяван от ищцата.
Също
така –липсва индивидуализация на спорното материално право- предмет на
делото, за което се претендира вземането. Не е посочен размер
на обезщетението, който се отхвърля за всеки от кумулативно предявените искове, нито
период за който се претендира същото.
Това от своя страна не позволява да се очертаят обективните предели, по
които се формира СПН/ сила на пресъдено нещо/ и които следва да обхваща
спорното материално право така както е въведено с исковата молба, като предмет
на делото. Решението в този смисъл е напълно
неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде изведена и чрез
тълкуване, доколкото и в мотивите, и в диспозитива на решението липсват конкретни
данни и белези индивидуализиращи спорното материално право, по което съдът се е
произнесъл, поради което и решението не може да изпълни предназначението си да
постави край на правния спор. Както в доктрината, така и в съдебната практика
/вкл. и задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668/15.11.2010 г.
по гр. дело № 1790/2009 г. на І ГО/ е прието, че когато волята на съда е
абсолютно неразбираема, т. е не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването,
решението на съда е нищожно - така и ТР № 1/10.02.2012 г. - ОСГТК на ВКС.
Абсолютно неразбираемо е решение, при което не е ясно какво съдът е постановил.
При това изискването се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй
като само той се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното
право, въведено с основанието и петитума на иска, а не и мотивите на решението,
които не са част от съдебното решение - така т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. на
ОСГК - ВКС. В случая, такава нищожност е налице, доколкото освен липсата на
мотиви по смисъла чл. 189, ал. 2 от ГПК
(отм.), в диспозитива на обжалваното решение, даващ констатация
относно спорното право и ползващ се със сила на присъдено нещо, също не е
изразена разбираема воля на съда по спорния предмет на делото.
Този порок не може да бъде отстранен по пътя на тълкуването, тъй като
нито от мотивите, нито от диспозитива на решение става ясно по какви искове е
приел, че е сезиран първоинстанционният съд, както и на какво правно основание
са предявени. Ето защо и като абсолютно неразбираемо, обжалваното решение се
явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена, а делото върнато на
СРС за произнасяне от друг състав с ново валидно решение.
Предвид изхода по делото и
липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото
производство не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди СРС при
новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски
съд,
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл. 209, ал.2 ГПК (отм.), протоколно решение
от 05.04.2018 г., постановено по гр. дело № 4849/2000 г. на Софийски районен
съд, ГО, 62 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Софийски районен съд.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.