Решение по дело №1318/2017 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 670 /07.11.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1318 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от Застрахователно дружество „Евро инс” АД с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ отм./ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу М.М.Р..

Ищецът твърди, че на 06.03.2013 г. по път I-5 км. 240+ 800 било реализирано ПТП между л.а. "********" с ДК № *******, управляван от ответника и л.а. „******" с ДК № *****, управляван от Д. Д.. Според Протокол за ПТП № 1436395, съставен на 06.03.2013 г. от РПУ - гр. Стара Загора, водачът на л.а. " ***** " нарушил правилата за движение по пътищата и виновно нанесъл имуществени вреди на другия автомобил, поради което му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 842394. Причина за настъпване на ПТП била, че в следствие употреба на алкохол над допустимото ответникът извършил маневра в обратна посока от дясна пътна лента, като не се убедил за други автомобили. Сочи се и че между собственика на л.а. "******" и ищцовото дружество била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с полица № 07112000969120, валидна от 02.04.2012 г. до 01.04.2013 г. Съгласно чл. 267, ал. 2 КЗ /отм./ тя покривала гражданската отговорност на водача и ответник по делото за причинените от него вреди на трети лица. Застрахователят на увредения л.а. „****" отправил претенцията си към ЗД „Евро инс” АД, като впоследствие завел и дело, което го спечелил и то му платило сумата в размер на 6 778.52 лева. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за ищеца бил налице правен интерес за завеждане на настоящото производство срещу М. М.Р.. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 6 778,52 лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение и 1 828,00 лв. мораторна лихва върху нея от 02.12.2013 г. до 02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита, че предявените искове били допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер. Твърди, че не бил привлечен като трето лице помагач в посочения от ищеца съдебен процес, поради което решението на съда по него не го обвързвало. Според съставения Протокол за ПТП № 1436395 ПТП било причинено не от ответника, а от другия участник в движението – Д. А. Д.. Оспорва се и истинността на отразеното в него за наличие на алкохол от 0.96 промила, установено чрез Дрегер Алкотест. В тази връзка се възразява, че отчитането по дрегера не било точно, тъй като не бил извършен метрологичен контрол или ако е имал такъв, той бил изтекъл. Поддържа се и че за да бъде ангажира отговорността му по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, било необходимо не само установяване употребата на алкохол, но и потвърждаването на този факт с влязло в сила наказателно постановление или решение на съд и вина за настъпилото ПТП, в резултат на употребата на алкохол при управление на МПС, а такива в случая липсвали. Освен това в доклада по щета изготвен от служители на ищеца се сочило, че било застраховано друго лицето - М. Я. Р. и не можело оценката за неговата щета да се пренесе в отговорност на ответника, без последният да фигурира в този доклад. Оспорва се и истинността на съдържанието на представените опис на щетите от 07.03.2013 г. от автоексперта И. С. и от 12.03.2013 г. от автоексперта В. В., както и фактура № **********/20.04.2013 г. По отношение на претендираната мораторна лихва ищецът не бил спазил разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като не бил изпратил покана, свързана именно с процесния период, а и се възразява, че това вземане било погасено по давност, на основание чл. 111, б. „в" ЗЗД.  Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят направените разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От представените застрахователна полица № 07112000969120/02.04.2012 г. и справка от електронната страница на Гаранционен фонд за извършена проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" се установява, че към 06.03.2013 г. МПС с ДК № ******* е имало активна такава застраховка в ЗД „Евро инс” АД.

От застрахователна полица № 12-0300/302/5004444/30.10.2012 г. се установява, че „Мото Пфое“ ЕЕОД е застраховало по застраховка „Пълно Каско – валутна клауза" собствения си л.а. „********" с ДК № *******, със срок на действие от 00:00 ч. на 01.11.2012 г. до 24:00 ч. на 31.10.2013 г. при ЗАД „Алианц България“.

От Протокол за ПТП № 1436395 от 06.03.2013 г., съставен от С. К. - мл. автоконтрольор при ОДП - гр. Стара Загора, се установява, че на 06.03.2013 г., около 16,20 часа, по път I-5 км. 240+ 800 е реализирано ПТП между л.а. "******" с ДК № ******, управляван от ответника и л.а. „******" с ДК № *****, управляван от Д. Д.. Посочено е, че М.М.Р. е извършил маневра завиване в обратна посока от дясна пътна лента, като не се в убедил за лявата лента и е блъснат от втория уастник в ПТП.

С влязло в сила наказателно постановление № 706/27.03.2013 г. на началника група в сектор ПП към ОДМВР – Стара Загора на ответника е наложена глоба в размер на 1 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 10 месеца поради виновно нарушение на чл. 174, ал. 1 и чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗДвП при процесното ПТП.

От протокол № 5/48/2013 г. се установява, че Алкотест/Дрегерът, с който е проверено наличието на алкохол в дъха на ответника при извършената му проверка на 06.03.2013 г., е съответствал на изискванията.

По делото са представени и уведомление от водача на увредения л.а. „*****" с ДК № **** до ЗАД „Алианц България“ за настъпилото застрахователно събитие, както и изготвени в тази връзка възлагателно писмо до Автосервиз „Мото Пфое” ЕООД от 20.03.2013 г., фактури № ********** от 20.04.2013 г., № ********** от 20.04.2013 г., 2 бр. опис на щети по щета № 0300/13/452/500021 от 07.03.2013 г. и от 12.03.2013 г., в които подробно са описани по вид и стойност нанесените на този автомобил щети.

От авизо местен превод № 963В1О0132813523/08.10.2013 г. се установява, че ищецът е изплатил на ЗАД „Алианц България“ обезщетение по щета № 0300/13/452/500021 в размер на 6 778,52 лв.

С регресна покана рег. № РН-0014-4592/1/07.03.2014 г., получена от ответника на 25.03.2014 г. съгласно известие за доставяне № ID PS 1592 00ВВ6А 0, ищецът го е поканил в 7-дневен срок от получаването й да му възстанови по посочена банкова сметка ***ие.

От заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза, което следва да се кредитира като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че причината за настъпването на описаното в исковата молба ПТП е предприетата от ответника маневра завиване в обратна посока, като не се е съобразил с попътно движещият се л.а. "******" с ДК № *******. Видът и степента на причинените увреждания на частите и системите на същия автомобил при така реализираното ПТП са посочени в табличен вид, като размерът им /в т.ч. разходи за нови части и труд за ремонт/ по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза общо на 6 763,52 лв. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите щети на л.а. "*******" с ДК № ********. Същото е извършило оглед на л.а. " ******* " с ДК № *******, при който са констатирани деформации по заден ляв калник /панел/ и отчупени стъкла от заден ляв блок-стоп, като при такова минимално увреждане не е било възможно да се получат посочените от ищеца увреждания по л.а. „*****" с ДК № ********, поради което е направен извод, че вероятно на автомобила е бил извършен някакъв частичен ремонт. Поради липсата на данни за спирачни или динамични следи от гумите на автомобилите, участвали в ПТП, както и за местоположението на което са се установили след сблъсъка им, състоянието и параметрите на пътното платно, маркировка, пътни знаци и т.н., не може да се даде отговор на въпросите дали е било възможно ПТП да бъде предотвратено, ако водачът на л.а. „*****" с ДК № ****** се е движил с допустима скорост и били ли са налице предпоставки за съпричиняване на вредоносния резултат от този водач.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни, като съображенията за това са следните:

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./ застрахователят има право да получи платеното застрахователно обезщетение от застрахования, когато е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, която с оглед разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. "б" и чл. 174, ал. 1 ЗДвП е над 0,5 на хиляда.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че действително на 06.03.2013 г., около 16,20 часа, по път I-5 км. 240+ 800 е реализирано ПТП между л.а. "*****" с ДК № ******, собственост и управляван от ответника и л.а. „*******" с ДК № ********, собственост на„Мото Пфое” ЕООД, управляван от Д. Д.. От съвкупния анализ на приетите и неоспорени Протокол за ПТП № 1436395 от 06.03.2013 г., акт за установяване на административно нарушение от № 706/06.03.2013 г. и наказателно постановление № 706/27.03.2013 г., както и заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза следва, че това ПТП е настъпило в причинна връзка с виновно противоправно поведение на ответника, доколкото същият като водач на пътно превозно средство не е изпълнил задълженията си съобразно чл. 25 ЗДвП, което е довело до навлизането му в лентата за насрещно движение и удар с движещия се в нея л.а. „******" с ДК № *******. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП е описан в цитираните по-горе документи, които представляват официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, отразени в тях. От друга страна, те са подписани от ответника без възражения относно изложените в тях обстоятелства, поради което следва да се разглеждат и като извънсъдебно признание на факти, които са неблагоприятни за него. На следващо място, при съпоставката им с кредитираното заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между него и претендираните имуществени вреди. От същите писмени доказателства се установява и че концентрацията на алкохол в кръвта на виновния водач е била над 0,5 ‰. Истинността  на това обстоятелство бе оспорено, но в откритото производство по реда на чл. 193 ГПК ответникът не ангажирани никакви доказателства, които да я оборят. При това положение следва да се приеме, че оспорването не е проведено успешно, а оттам и че ПТП № 1436395 от 06.03.2013 г. е верен или иначе казано, че действително на 06.03.2013 г., около 16,20 часа, по път I-5 км. 240+ 800 М.М.Р. е управлявал л.а. "******" с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰. Деянието на водача е виновно, доколкото по делото няма доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.

По отношение вида и размера на причинените вреди от ищеца са представени фактури № ********** от 20.04.2013 г., № ********** от 20.04.2013 г., 2 бр. опис на щети по щета № 0300/13/452/500021 от 07.03.2013 г. и от 12.03.2013 г., част от които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за доказано по несъмнен начин с оглед съставения протокол за ПТП и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, както и поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. От последното се установява, че необходимите средства за ремонт на л.а. „********" с ДК № *******, включващи стойността на частите и труда, по средни пазарни цени 06.03.2015 г. са в размер на 6 763,52 лв. с ДДС. Именно този размер се явява меродавен, тъй като съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние на вещта. Тук е уместно да се отбележи, че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Направените от ответника възражения в тази връзка, в т.ч. и за съпричиняване на щетите при процесното ПТП от страна и на другия водач, не могат да бъдат споделени, тъй като същият не ангажира никакви доказателства в тяхна подкрепа. Ето защо съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.

От приетите и неоспорени застрахователна полица № 07112000969120/02.04.2012 г. и справка от електронната страница на Гаранционен фонд за извършена проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" се установява, че към 06.03.2013 г. ищецът е имал качеството застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на л.а. "*******" с ДК № ******, т.е. приел е да покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на това моторно превозно средство, включително  вредите, причинени на чуждо имущество - чл. 267, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./. Действително ответникът не е бил страна по правоотношението, но в случая нито се твърди, нито има данни да е придобил владението върху лекия автомобил по престъпен начин, а и несъмнено е разполагал с фактическата власт на ключовете и на самото МПС, поради което и на основание чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ следва да се приема, че той го е ползвал на законно основание и съответно има качеството на застраховано лице. Няма спор, а и от застрахователна полица № 12-0300/302/5004444/30.10.2012 г. е видно, по отношение на увредения л.а. „******" с ДК № ****** е била налице валидна застраховка „Пълно Каско – валутна клауза" при ЗАД „Алианц България“, което дружество е насочило претенцията си за възстановяване на заплатеното по нея на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 6 778,52 лв. Безспорно е и на 08.10.2013 г. ищецът е заплатил тази сума на другия застраховател с платежно нареждане от същата дата. 

 

 

 

 

Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване всички предпоставки на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./, при които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният главен иск е частично основателен основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 6 763,52 лв., а за разликата над нея до пълния предявен размер от 6 778,52 лв. - да се отхвърли. Върху тази сума се дължи и поисканата законна лихва, считано от датата по подаване на исковата молба – 02.12.2016 г. до окончателното й изплащане.

Предвид частичната основателност на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до датата, предшестваща подаването на исковата молба – 01.12.2016 г. /доколкото от 02.12.2016 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от основателността на предявения главен иск/. Следва да се има предвид, че вземането на застрахователя по регресния иск срещу деликвента произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това, т.е. то не е срочно. Ето защо, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане, а трябва и длъжникът да бъде поканен да изпълни. В този смисъл са Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение № 48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая не се спори, а и от представеното известие за доставяне № ID PS 1592 00ВВ6А 0 е видно, че ответникът е получил покана от ищеца за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на 25.03.2014 г., поради което и с оглед дадения с нея 7-дневен срок за доброволно изпълнение М.М.Р. е изпаднал в забава след изтичането му, т.е. на 02.04.2014 г. Неоснователно е възражението на ответника, на акцесорната претенция била погасена по давност, тъй като не е изтекъл предвиденият в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок. Размерът й, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху процесната главница за релевантния период възлиза на сумата от 1 835,46 лв.

По изложените съображения искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума, а в останалата част - до пълния предявен размер от 1 860,00 лв. и за периода от 02.12.2013 г. до 01.04.2014 г. – да се отхвърли. 

 

 

 

 

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 652,54 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника също се дължат поисканите разноски за възнаграждение на адвокат и на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно - сумата от 3,75 лв. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.М.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./, да заплати на Застрахователно дружество "Евро Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43, сумата от 6 763,52 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за причинени при ПТП на 06.03.2013 г. по път I-5 км. 240+ 800 имуществени вреди на л.а. „*" с ДК № ******, при което ПТП М.М.Р. е управлявал л.а. "*****" с ДК № ****** след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.12.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 6 778,52 лева.

ОСЪЖДА М.М.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Застрахователно дружество "Евро Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43, сумата от 1 835,46 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата от 6 763,52 лева за периода от 02.04.2014 г. до 01.12.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 1 860,00 лева и за периода от 02.12.2013 г. до 01.04.2014 г. 

 

ОСЪЖДА М.М.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Застрахователно дружество "Евро Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43, сумата от 652,54 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество "Евро Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М.М.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 3,75 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ: /п/ не се чете.

        

       /Петър Вунов/

Вярно соригинала!

Секретар: Ц.С.