Решение по дело №3392/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 85
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20215510103392
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. К., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510103392 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от В. Т. Н., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: гр. К., ул. „*****“, ******* чрез адв. М.М. Т., АК-С.З. против
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *****, ул. ***** ***,
представлявано от А-П-Л-, Р.К.Д. с правно основание: чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр.
чл. 86 от ЗЗД и цена на иска (главница): 2 500,00 лева. Ищцата чрез
процесуалния си представтел сочи, че на ***** г., около 20:00 ч. управлявала
собствения си лек автомобил марка „*****“, модел „***“ с рег. номер ******,
по Р****** в района на 1+200 км, шофирайки с разрешената от ЗДвП скорост
за конкретния пътен участьк и съобразена с интензитета на движение като зад
нея се движел автомобил с марка „******“, модел „***“ с рег. номер ******,
управляван от В.Й.А., с ЕГН: **********. Сочи, че в този момент изведнъж
усетила силен удар в задната част на автомобила си, като той бил
предизвикан от сблъсък с предната част на намиращото се зад нея МПС марка
„******“. Причината за въпросното застрахователно събитие се изразявала в
движението с несъобразена скорост на водача с МПС с марка „*****“, модел
„***“, с рег. № ****** - Б.З.Х., с ЕГН: **********, който поради този факта,
че не успял да установи необходимия контрол над управляваното от него
МПС и поради неспазване на дистанция ударил в задната част шофирания от
В.Й.А., е ЕГН: ********** лек автомобил (намиращ се зад нея), от което
последвал удар и с нейния собствен автомобил като намиращ се най-отпред
на колоната. Сочи, че след настъпването на инцидента всички участници
незабавно преустановили своето движение, обезопасили мястото на
събитието, поставяйки светлоотразителен триъгълник и уведомили органите
на МВР да посетят мястото на ПТП - то, тъй като имало пострадали лица,
освен наличните имуществени щети. Компетентните органи на МВР
своевременно посетили мястото на инцидента и издали протокол за ПТП с
1
пострадали лица № ***, от който било видно, че виновен от техническа
гледна точка за настъпването на процесното застрахователио събитие бил
водачът на автомобил с марка „*****“, модел „***“, с рег. № ******, а
именно Б.З.Х., с ЕГН: **********. В протокола бил описан и механизмьт на
ПТП - то, както и видимите имуществени вреди по процесното МПС - нейна
собственост. Същият доказвал фактите и обстоятелства, които излага в
настоящата искова молба и се явявал официален писмен документ, съгласно
нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Сочи, че виновният водач имал валидно
сключена застраховка „гражданска отговорност“ с полица № ******* към
ответното застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“, още
на другия ден от настъпването на застрахователното събитие - ***** г.
позвънила до офис на ответника, за да уведоми негов представител за всички
обстоятелства и факти, свързани с настъпилото ПТП. Бил направен оглед на
собствения й лек автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен
начин всички настъпили вреди, следствие на инцидента, както и механизма на
тяхното причиняване. С оглед на това от представители на ответника - вещи
лица изготвили два броя описа, съответно на ***** г. и ***** г. Установили
се конкретните имуществени вреди по отношение на собствения й лек
автомобил, както и тяхната степен на повреда. Твърди, че не възразява срещу
двата броя описа на щети. Настъпилите имуществени вреди, по отношение на
собствения й лек автомобил били, както следва: 1. Основна задна броня -
смяна; 2. Престилка задна - смяна; 3. Под багажник - смяна; 4. Основен стоп
ляв - смяна; 5. Основен стоп десен - смяна; 6. Задна лайсна - смяна: 7.
Спойлер броня задна - смяна; 8. Рамка багажник - смяна; 9. Основна броня
задна РУС - смяна; 10. Уплътнител багажник - смяна; 11. Основен калник
заден десен външен - смяна; 12. Основен калник заден десен вътрешен - втора
степен: 13. Основен калник заден ляв външен - втора степен; 14. Основен
калник заден ляв вътрешен - втора смяна; 15. Облицовка вътрешен капак
задна - смяна; 16. Под калник РУС заден десен - смяна; 10. Панта капак заден
- 2 броя - смяна; 11. Панта дясна багажник - смяна; 13. Тръба задно гърне -
смяна; 14. Буфер десен задна броня - смяна; 15. Надпис/лого 1.8F - смяна;
Щетата била заведена под № ********* и била уведомена, че в
законоустановения срок, ще й бъде преведено по банков път предвиденото и
справедливо застрахователно обезщетение. На18.10.2021 г., получила отказ
от страна на ответника с рег. № АЗ *****/18.10.2021, в който била уведомена,
че автомобилът й следвало да бъде обявен за тотална щета и ще й изплатят
75% от сумата в размер на 3 280.32 лева или - 2 460 лева, която стойност
според тях се явявала действителната стойност на МПС-то към датата на
застрахователното събитие. Въпросното обезщетение щяла получи след като
представи документ за прекратяване на регистрация му на ответника. Счита
отказа за незаконосъобразен, тъй като имуществените вреди предмет на
настоящото дело, не отговаряли на нормата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, съгласно
която стойността на разходите за необходимия ремонт следвало да надвишава
70 (седемдесет) на сто от действителната стойност на собствения й лек
автомобил. Стойността, която била посочена от ответника, като действителна
не отговаряла на реалния размер на средната пазарна стойност на МПС-то
към датата на застрахователното събитие и в тази връзка за нея било
икономически неизгодно и необосновано да бракува собственото си МПС.
Дори и да се приемело в условията на евентуалност, че щетите по
собственото й МПС са от категорията на визираните в чл. 390, ал. 2 от КЗ, а
именно „тотал щета“ това не освобождавало ответника от облигационното му
2
задължение, съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ да й заплати реалното и
справедливо застрахователно обезщетение. Дължимоста на обезщетението по
чл. 432, ал. 1 от КЗ не била обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска.
Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя
на обезщетение за тотална щета на МПС, било представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му, т.е. изпълнението на
административната процедура обуславяло плащането, а не установяването на
задължението по застрахователната полица. Сочи, че на 04.11.2021 г. подала
жалба срещу отказа на застрахователя по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ, в който
поискала ответникът да преразгледа своето решение и да й заплати
полагащото й се справедливо обезщетение от настъпилото застрахователно
събитие. Ответникът оставил исканията й без разглеждане. При определяне
размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се
съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Размерът на стойността на
вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата
на увреждането и това била сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
Моли съда да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от
ЗЗД Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *****, ул. ***** ***,
представлявано от А-П-Л-, Р.К.Д., да заплати в нейна полза сумата в размер
на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща претърпените
имуществени вреди по отношение на собственото й МПС - лек автомобил
марка „*****“, модел „***“ с рег. номер ******. Счита, че сумата
представляваща претърпените от нея имуществени вреди, определени,
съгласно разпоредбата на чл. 386, ад. 2 КЗ са, както следва: 1. 200,00 /двеста/
лева, представляващи сбора от сумите на цената на основната задна броня,
подлежаща на замяна в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева с такава от
същия вид и цената на труда, необходим за нейната замяна в размер на 20
/двадесет/лева; 2. 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляващи сбора от
сумите на цената на задната престилка, подлежаща на замяна, в размер на
100,00 /сто/ лева с такава от същия вид и цената на труда, необходим за
нейната замяна в размер на 20 /двадесет/ лева: 3. 120,00 /сто и двадесет/ лева,
представляващи сбора от сумите на цената на под багажника, подлежащ на
замяна, в размер на 100,00 /сто/лева с такъв от същия вид и цената на труда,
необходим за неговата замяна в размер на 20 /двадесет/ лева; 4. 120,00 /сто и
двадесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на основния ляв
стоп, подлежащ на замяна, в размер на 100,00 /сто/ лева с такъв от същия вид
и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 20 /двадесет/
лева; 5. 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляващи сбора от сумите на
цената на основния десен стоп, подлежащ на замяна, в размер на 100,00
/сто/лева с такъв от същия вид и цената на труда, необходим за неговата
замяна в размер на 20 /двадесет/ лева; 6. 60,00 /шестдесет/лева,
представляващи сбора от сумите на цената на задната лайсна, подлежаща на
замяна в размер на 40,00 /четиридесет/лева с такава от същия вид и цената на
труда, необходим за нейната замяна в размер на 20 /двадесет/ лева; 7. 120,00
/сто и двадесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на спойлера
на задната броня, подлежащ на замяна в размер на 100,00 /сто/ лева с такъв от
същия вид и цената на труда, необходим за неговата замяна в размер на 20
/двадесет/ лева; 8. 100,00 /сто/ лева, представляващи сбора от сумите на
3
цената на рамката на багажника, подлежаща на замяна в размер на 80,00
/осемдесет/ лева с такава от същия вид и цената на труда, необходим за
нейната замяна в размер на 20 /двадесет/ лева; 9. 200,00 /двеста/ лева,
представляващи сбора от сумите на цената на основната задна броня РVС,
подлежаща на замяна в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева с такава от
същия вид и цената на труда, необходим за нейната замяна в размер на 20
/двадесет/ лева; 10. 100,00 /сто/ лева, представляващи сбора от сумите на
цената на уплътнителя на багажника, подлежащ на замяна в размер на 80,00
/осемдесет/ лева с такъв от същия вид и цената на труда необходим за
неговата замяна в размер на 20 /двадесет/лева; 11. 120,00 /сто и двадесет/
лева, представляващи сбора от сумите на цената на основния външен заден
десен калник, подлежащ на замяна в размер на 100,00 /сто/ лева с такъв от
същия вид и цената на труда, необходим за неговата замяна в размер на 20
/двадесет/лева; 12. 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляваща цената на
труда необходим за ремонта на основния вътрешен заден десен калник с втора
степен на увреда в размер на 120,00/сто и двадесет/ лева; 13. 120,00 /сто и
двадесет/ лева, представляваща цената на труда необходим за ремонта на
основния вътрешен заден ляв калник с втора степен на увреда в размер на
120,00 /сто и двадесет/ лева; 14. 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляваща
цената на труда, необходим за ремонта на основния външен заден ляв калник
с втора степен на увреда в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева; 15. 100,00
/сто/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на облицовката на
вътрешния заден капак, подлежаща на замяна в размер на 80,00 /осемдесет/
лева с такава от същия вид и цената на труда, необходим за нейната замяна в
размер на 20 /двадесет/лева; 16. 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляващи
сбора от сумите на цената на задния десен под калник РVС, подлежащ на
замяна в размер на 100.00/сто / лева с такъв от същия вид и цената на труда,
необходим за неговата замяна в размер на 20 /двадесет/ лева; 17. 120,00 /сто и
двадесет/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на пантите на
задния капак - 2 броя, подлежащи на замяна в размер на 100,00 /сто/ лева с
такта от същия вид и цената на труда, необходим за тяхната замяна в размер
на 20 /двадесет/ лева; 18. 100,00 /сто/ лева, представляващи сбора от сумите
на цената на дясната панта на багажника, подлежаща на замяна в размер на
80,00 /осемдесет/ лева с такава от същия вид и цената на труда, необходим за
нейната замяна в размер на 20 /двадесет/ лева; 19. 100,00 /сто/ лева,
представляващи сбора от сумите на цената на задното крайно гърне,
подлежаща на замяна в размер на 80,00 /осемдесет/ лева с такова от същия
вид и цената на труда, необходим за неговата замяна в размер на 20
/двадесет/лева; 20. 100,00 /сто/ лева, представляващи сбора от сумите на
цената на тръбата на задното гърне, подлежаща на замяна в размер на 80,00
/осемдесет/ лева с такава от същия вид и цената на труда, необходим за
нейната замяна в размер на 20 /двадесет/ лева; 21. 60,00 /шестдесет/лева,
представляващи сбора от сумите на цената на десния буфер на задната броня,
подлежащ на замяна в размер на 40,00 /четиридесет/ лева с такъв от същия
вид и цената на труда, необходим за неговата замяна в размер на 20 /двадесет/
лева; 22. 60,00 /шестдесет/лева, представляващи сбора от сумите на цената на
надпис/лого 1.8F, подлежащ па замяна в размер на 40,00 /четиридесет/ лева с
такъв от същия вид и цената на труда, необходим за неговата замяна в размер
на 20 /двадесет/ лева;
Моли обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение на
собствения й лек автомобил, ведно със законната лихва от датата на
4
завеждането на настоящия иск 15.11.2021 г., както и направените от нея
съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар
да бъде преведено по следната банкова сметка: ********** в ******** ЕАД,
собственост на адв. М.Т.. Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество
чрез процесуалния му представител. Оспорва изцяло предявените искове по
основание и по размер. Сочи, че исковете са неоснователни, необосновани и
неподкрепени с доказателства, прекомерно завишени по размер. Счита
предявения иск за неоснователен и в тази връзка оспорва вземането на В. Т.
Н., предявено с исковата претенция. Твърди, че отговорността на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД се съизмерявала със сумата 2460,24 лв., представляваща
размера на застрахователното обезщетение и обичайните разноски за
определяне на същото, която сума е изплатена извънсъдебно на ищцата. Във
връзка с пътнотранспортно произшествие, реализирано на *****г. и
предявена от страна на В.Н. претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, при ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД била заведена щета № 0410-
470-0047-2021. След анализ на представените от страна на застрахованото
лице документи, по посочената преписка, било реализирано плащане от
ответното дружество във връзка с предявената претенция. Била изплатена
сума в размер на 2460,24 лв. по щета № 0410-470- 0047-2021.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди по МПС, което се
дължи от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се определя в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от
Кодекса за застраховането и клаузите на съответния застрахователен договор.
Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие
с приетата от Комисията за финансов надзор Наредба и методика за уреждане
на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС. Сочи, че при
условията на евентуалност, и в случай, че се установи, че вредите по
процесния автомобил са в по-голям размер, твърди, че в конкретния случай е
налице тотална щета. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 386, ал. 2 от
Кодекса за застраховането глава „Застрахователно обезщетение“ било
установено, че „Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към датата на настъпване на събитието“. т.е. размерът на дължимото
застрахователно обезщетение зависило от размера на конкретно настъпилите
вреди. При определяне на действителната стойност трябвало да се има
предвид, че за действителна се смятала стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид.
(Решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д. 627/2008 г. II т.о.;
Определение № 767 от 09.12.2010 г. на ВКС по т.д. 507/2010 г. ТК). Сочи, че
според трайно установената съдебна практика, при тотална щета от
действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие следвало да се приспадне стойността на
запазените части /Решение №24.10.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, ТК, II
т.о.; Определение №92 от 20.02.2014г. по т.д.№2662/2013г. на ВКС,
Определение №92 от 20.02.2014г. по т.д.№2662/2013г. на ВКС/. В случай, че
се установи, че в процесния случай е налице тотална щета, твърди, че
запазените части са не по-малко от 25% от действителната стойност.
Процесният удар бил в задната част на автомобила на ищцата, от което
следвало, че най-основните и съответно най-скъпи агрегати: двигател,
5
скоростна кутия, главно предаване, кормилна рейка и други, които са основно
перо в запазените годни части били незасегнати от удара. Същите следвало да
бъдат приспаднати от действителната стойност на ППС към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Сочи, че съгласно чл.390, ал.1 от
КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисквал от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В
случай, че се установи, че в процесния случай се касае за тотална щета,
следвало да се вземе предвид, че такъв документ не бил представен и към
настоящия момент и в тази връзка твърди, че ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
не е изпаднало в забава и не дължи законна лихва. При ликвидиране на
щетата, експерти на ЗАД „ОЗК - Застраховане" са извършили справка в сайта
mobile.bg, с цел установяване на действителната стойност на процесния
автомобил. От същата било видно, че сходни по характеристики и идентични
по вид леки автомобили били обявени на по ниска цена, от стойността на
исковата претенция. От всичко гореизложено, твърди, че с изплащането на
цитираното застрахователно обезщетение ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
изцяло и напълно е възмездило вредите по процесното МПС, възникнали в
резултат на гореописаното събитие, съобразно тяхната действителна
стойност. Дружеството е изпълнило надлежно задълженията си, произтичащи
от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Плащане на обезщетение в по-голям размер би довело до
неоснователно обогатяване на ищцата. Оспорва изцяло иска за присъждане на
лихви като неоснователен: Моли съда да приеме исковете за неоснователни и
необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива.
Съдът е изпратил отговора на исковата молба на ищеца за становище в 3-
дневен срок от получаването му, като в указания срок е постъпило такова.
Процесуалният представител на ищеца заявява, че не оспорва извършеното
плащане, но не покривало реалния размер на претърпените имуществени
вреди на неговата доверителка. Поддържа доказателствените искания, както и
назначаването на съдебно-автотехническа експертиза.
От събраните по доказателства, съдът приема за установено следното:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица
с рег.№ *** се установява, че на ***** г. на път II-55 на ул. / км. 1+200
настъпило ПТП с участието на МПС „*****“, модел „ФХ“ с рег. № ******,
управлявано от Б.З.Х. /Участник 1/ и МПС „******“, с рег. № ВТ **** КТ,
управлявано от В.Й.А. /Участник2/ и МПС „***** ***“, с рег. № Р ***** КР,
управлявано от В. Т. Н. /Участник3/. Според представения протокол за ПТП:
участник 1 /лек автомобил "*****" ***, с рег. № *****, управляван от Б.Х./ не
се движи на необходимото безопасно разстояние от движещите се пред него
участник 2 /лек автомобил "******" *** с рег. № *****, управляван от В.А.-/,
така че да може да избегне удара в него, когато той намалява скоростта си,
поради намиращият се пред него участник 3 /лек автомобил "*****" *** е рег.
№ *****, управляван от В.Н./ и с предната си част удря в задната част
участник 2, който с предната си част удря отзад участник 3 с което
предизвиква ПТП.
В приложеният констативен протокол за ПТП № *** с пострадали лица са
описани видимите щети по ППС участвали в това ПТП:
6
- участник 1 - деформация по предната част;
- участник 2 - деформации по задна, предна и странична част;
- участник 3 - деформации по задна част.
В представените 2 бр. описи-техническа експертиза по щета на МПС, от
основен и допълнителен оглед са изброени увредените части на автомобила.
По делото е представено становище по ликвидационна преписка по щета №
********* от ответното дружество до В. Т. Н., в което същата е уведомена, че
е налице тотална щета съгласно чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането.
Съгласно гореизложеното, възстановяването на МПС било икономически
нецелесъобразно и ответникът щял да изплати застрахователно обезщетение
за нанесените в конкретния случай вреди в размер на 75% от 3280,32 лв.
По делото е представено свидетелство за регистрация част I, видно от което
лек автомобил "*****" *** е рег. № ***** е собственост на В. Т. Н.
Предоставена е банкова сметка за получаване на обезщетение.
Видно от приложената проверка за сключена застраховка ,,Гражданска
отговорност“ към ***** г. МПС с рег. № ****** има активна застраховка
,,Гражданска отговорност ‘‘ от 19.08.2021 г. до 18.08.2022 г.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, в която вещото
лице заключава, че механизма на настъпилото ПТП на ***** г. е следният: На
***** г. около 20:00 ч. по път *** на км. 1+200 се е движил лек автомобил
"*****" ***, с рег. № *****, управляван от Б.Х.. Същият поради неспазване
на необходимата дистанция застига и блъска отзад лек автомобил "******''
*** с рег. № *****, управляван от В.А.-, който получава допълнителен
импулс и ускорява скоростта, и блъска движещият се пред него лек
автомобил "*****" *** е рег. № *****, управляван от В.Н..
Вещото лице, сочи, че първия сблъсък между л.а. "*****" *** с рег. № *****,
управляван от Б.Х. и л.а. "******" *** с рег. № *****, управляван от В.А.- е
челно - заден, т.е. лек автомобил "*****" *** с рег. № ***** е контактувал с
предната си част, а л.а. "******" *** с рег. № ***** със задната си част.
Втория сблъсък между л.а. "******" *** с рег. № *****, управляван от В.А.- и
л.а. "*****" *** е рег. № *****, управляван от В.Н., също е челно - заден, т.е.
л.а. "******" *** с рег. № ***** е контактувал с предната си част, а л.а.
"*****" *** е рег. № ***** със задната си част. В резултата на тези сблъсъци
настъпва ПТП с последици описани в материалите по делото.
Вещото лице заявява, че от техническа гледна точка описаното в констативен
протокол за ПТП № *** с пострадали лица и описаните щети по лек
автомобил "*****" *** е рег. № *****, собственост на В.Н., са в следствие на
сблъсъка настъпил на ***** г., и е налице причинно-следствена връзка между
описания механизъм на ПТП и настъпилите щети по лек автомобил "*****"
*** е рег. № *****.
Вещото лице сочи, че актуалната пазарна стойност на л.а. "*****" *** към
датата на настъпването на ПТП - ***** г. е равна на 3 650.00 лв. От
техническа гледна точка не е налице тотална щета. Паричната равностойност
на 75% от актуалната пазарна пазарна стойност на л.а. "*****" *** към датата
на настъпването на ПТП е равна на 2 737.50 лв.
Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка не е налице тотална щета и
стойността на запазените части не следва да се оценяват.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
7
изискванията на чл. 380 от КЗ, който текст гласи, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
Няма спор по делото, че е съществувало застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ за лек автомобил "*****" *** с рег. № *****, с валидност
към датата на настъпване на ПТП-то. При настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение за покрития риск,
което следва да бъде в размер на вредата към датата на събитието. Видно от
представените документи по делото, застрахователят е бил уведомен за
инцидента и след представяне на съответните документи е образувал
преписка по щета. Именно в това се състои и основният въпрос по делото - на
каква стойност са възлизали щетите по автомобила на ищеца, средствата,
необходими за възстановяването на МПС- то.
Съгласно чл. 386 ал. 1 и 2 от КЗ, във връзка с чл. 346 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 и 2 от КЗ, за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество; за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. От горното следва, че при претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като то трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
застрахователната сума не може да надвишава действителната (при пълна
обезвреда) или възстановителната (при частична обезвреда) стойност на
имуществото.
За установяване на горните обстоятелство по делото е изслушана и приета
САТЕ, от която е видно, че актуалната пазарна пазарна стойност на л.а.
"*****" *** към датата на настъпването на ПТП - ***** г. е равна на 3 650.00
лв. От техническа гледна точка не е налице тотална щета. Паричната
равностойност на 75% от актуалната пазарна пазарна стойност на л.а. "*****"
*** към датата на настъпването на ПТП е равна на 2 737.50 лв. Вещото лице,
сочи, че от техническа гледна точка не е налице тотална щета и стойността на
запазените части не следва да се оценяват.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице, което
подробно ги е описало по вид, количество и цена. Както вече се посочи,
именно при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, то
следва да бъде изчислено според действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, както е предвидено в
КЗ, защото в противен случай несправедливо и необективно би се определил
размерът на щетите.
Въпреки че съгласно заключението на ССЕ паричната равностойност на 75%
от актуалната пазарна пазарна стойност на л.а. "*****" *** към датата на
настъпването на ПТП е равна на 2 737.50 лв., ищецът не е изменил иска си по
размер в тази му част. Поради настъпило плащане в хода на процеса, към
момента на приключване на съдебното дирене, след приспадане на сумата в
размер на 2460,24 лв., вземането на ищеца е погасено частично.
8
Предвид горното, искът следва да се отхвърли частично - за сумата от
2460,24 лв., като погасен чрез плащане, извършено след подаване на исковата
молба в съда. А за разликата над 2460,24 лв. до пълния претендиран размер от
2500 лв., т.е. за остатъчната сума от 39,76 лв., следва да се уважи.
По въпроса за разноските по делото:
Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква кумулативно наличие на две
предпоставки, за да бъде освободен ответникът от отговорността за разноски-
да не е станал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая
ответникът признава иска, но съдът намира, че с поведението си е дал повод
за прадявяването му, тъй като плащането на по голямата част от процесната
сума е направено след предявяване на иска. Поради това, ще следва на
основание чл.81 във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца да се присъдят
направените по делото разноски в настоящото исково производство, които са
в размер на 971,00 лв. разноски в настоящото производство, от които 100 лв.
за ДТ, 171 лв. възнаграждение за вещо лице и 700 лв. за адв. възнаграждение.
На осн. чл. 124, ал. 4 ищецът е посочил банкова сметка, по която следва да се
преведат присъдените суми: IBAN: ********, „****** банк“ ЕАД, адв. М.
Т..
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *****, ул.
***** ***, представлявано от А-П-Л-, Р.К.Д., да заплати на В. Т. Н., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. К., ул. „*****“, ******* чрез адв. М.М. Т.,
АК-С.З. сумата в размер на 39,76 лв. /тридесет и девет и 76 ст./,
представляваща непогасената част от имуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на ***** г., около 20:00 ч. на Р******
в района на 1+200 км, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба-03.05.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба-15.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.
К., ул. „*****“, ******* чрез адв. М.М. Т., АК-С.З., против Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. *****, ул. ***** ***, представлявано от А-П-
Л-, Р.К.Д. иск в в частта му за осъждане на ответника за сума в размер на
2460,24 лв., поради изплащане на задължението след предявяване на иска.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *****, ул.
***** ***, представлявано от А-П-Л-, Р.К.Д., да заплати на В. Т. Н., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. К., ул. „*****“, ******* чрез адв. М.М. Т.,
АК-С.З., направените по делото разноски, в размер на 971,00 лв. /деветстотин
седемдесет и един лева и 00 ст./

9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.З. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10