МОТИВИ
: Срещу подсъдимия Б.М.Ш. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.
343, ал. 1,б. “б”, пр.2, във връзка с чл.342,ал.1,пр.3 от НК и
чл.16,ал.1,т.1;чл.20,ал.1 и 2 и чл.44,ал.1 от ЗДвП, за това, че на 15.07.2014
г. около 18.25 часа, на главен път І-4 /София-Варна/, с посока на движение гр.
Варна, при километър 24+ 870 в регулацията на с. Сопот, обл. Ловешка, при
управление на МПС - товарен автомобил „******" с peг.№ ****** собственост
на „Терснаб-Търговище" ООД гр.Търговище нарушил правилата за движение по
пътищата;- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - /при забрана за движение в лентата за
насрещно движение при платно с две пътни ленти, навлязъл и се движил в лентата
за насрещно движение; /чл.20, ал.1 от ЗДвП -/не е контролирал непрекъснато
пътното превозно средство, което е управлявал/; - чл. 20, ал.2 от ЗДвП- /не е
спрял при възникнала опасност за движението/ и чл.44, ал.1 от ЗДвП- /при
разминаване с лек автомобил ,,*****" с peг.№ ***** не е осигурил
достатъчно странично разстояние/ и по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на К.А.М. *** изразяваща се в множество разкъсно контузни рани на
главата, счупване на носните кости, с данни за загуба на съзнание-разстройство
на здравето временно опасно за живота; счупване на двете лакетни кости лява и
дясна с последвало оперативно лечение- метална остеосинтеза и обуславяща
затруднение движението на двете ръце за 4/четири/-5 /пет/ месеца.
Постъпила
е молба от адв.В.Н.-повереник на пострадалата К.А.М., с която моли същата да
бъде конституирана като частен обвинител в процеса. В съдебно заседание адв.Н.
поддържа подадената молба и К. А. М. е конституирана като частен обвинител в
процеса с адв.Н..
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание
поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато в хода на дос.
производство и с обв.акт, като счита, че в хода на съдебното следствие и в хода
на дос.производство е събран достатъчен обем доказателствен материал, въз
основа на който могат да се направят съответни изводи и констатации. В хода на
съдебното следствие от свидетелските показания на всички разпитани свидетели,
от заключенията на в.л. и въз основа на всички събрани доказателства е изяснена
фактическата обстановка по делото. Излага, че от събраните доказателства и
установената фактическа обстановка може да се направи извод, че подсъдимият е
осъществил инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение, а именно
на 15.07.2014г. около 18.25 ч. на главен път І-4 София-Варна с посока на
движение гр.Варна при км. 24+870 в регулацията на с.Сопот, при управление на
МПС товарен автомобил „******” рег.№ ******, собственост на „Терснаб-Търговище”
ООД – гр.Търговище, нарушил правилата за движение на пътя, именно чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП, при забрана за навлизане в насрещна лента за движение, навлязъл в
лентата за насрещно движение чл.20, ал.1 от ЗДвП, не е контролирал пътното
превозно средство което е управлявал, чл.20,ал.2 от ЗДвП - не е спрял при
възникнала опасност за движението и чл.44, ал.1 от ЗДвП, при разминаване с
л.а.„****” с рег.№ *****, не е осигурил достатъчно странично разстояние и по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на К. Алексиева М. ***,
изразяващи се в множество разкъсно контузни рани на главата, счупване на
носните кости със загуба на съзнание, разстройство на здравето временно опасно
за живота, счупване на двете лакетни кости на лява и дясна ръка с последвало
оперативно лечение метална остеосинтеза и затруднено движение на двете ръце за
4–5 месеца. От обективна страна излага, че е осъществено престъпление срещу
обществените отношение, които гарантират сигурност на сухопътния транспорт. От
събраните доказателства по делото, по категоричен начин се изяснява коя е
причината за настъпване на ПТП и свързания с него обществено опасен резултат,
като причината е виновното поведение на подс. Ш. при управление на МПС, което
се изразява в нарушение на посочените по-горе текстове от ЗДвП. От събраните
доказателства е видно, че подсъдимият е навлязъл в лентата за насрещно движение
на л.а. „****”, като не е имал право за това свое поведение. Дори да се
приеме, че И.В. е управлявал л.а.”*****” като е бил застъпил осовата линия,
това от своя страна не води до автоматично навлизане на подсъдимия в
насрещната лента за движение, нещо повече от заключението на в.л. по
назначените експертизи се установява, че дори И.В. да се е движил настъпвайки
осовата линия, то е имало достатъчно разстояние между двата автомобила да се
разминат без да настъпи общественоопасния резултат. Също така в.л. са
категорични, че подсъдимият е завил автомобила на ляво и тогава е натиснал
спирачки, поради което не приема, че в случая подс.Ш. е направил това с цел
някаква спасителна маневра. Такава спасителна маневра не е регламентирана
никъде в ЗДВП където ясно и категорично е казано, че водача на МПС е длъжен да
намали скоростта или да спре. Трайната съдебна практика е, че спасителна
маневра може да се приеме тогава, когато не е причинена някаква средна телесна
повреда, а само щети. По изложените съображения счита, че подсъдимият е виновен
по повдигнатото обвинение, извършил е деянието по непредпазливост, като е бил
длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици и при така
изяснената фактическа обстановка, моли съда да признаете същия за виновен и да
му наложи наказание - 10 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с 3
години изпитателен срок, с оглед чистото му съдебно минало.
Процесуалният представител на частния обвинител- адв.В.
излага, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
пряка причинноследствена връзка с настъпването на ПТП и с настъпилите от него последици
е само и единствено поведението на подсъдимия, а именно нарушаване правилата на
ЗДвП, навлизане в лентата за насрещно движение в резултат на напускане на
собствената му лента за движение. Сочи,че за повдигнатото обвинение от особено
съществено значение е установяване мястото на удара, както и механизма на
възникване на ПТП. В тази връзка особено важно значение имат данните, които са
отразени в протокола за оглед на ПТП, действително той не е достатъчен като
доказателство и въпреки всичко следва да се има предвид, че в него се съдържат
данни и чрез него се запазват следите от престъплението, които са от особено
значение за изясняване обстоятелствата по делото. Счита, че изготвените по
делото и приети допълнителна тройна и петорна съдебни автотехнически експертизи
са непълни, некоректно изготвени, тъй като и в двете първоначално е определена
скоростта на движение на двата автомобила, а след това мястото на удара. Този
подход напълно противоречи на наложилата се практика, че първо се определя мястото
на удара, а след това скоростта на движение на автомобилите. Не може да се
възприеме отразеното в тези две експертизи, че по-здравия и с по-голяма якост
автомобил „****”, се е деформирал повече от по-малкия и по-стар 19-годишен
автомобил „****”. Изразява несъгласие и с заявеното в съдебно заседание от
в.л., че са променили данните за надлъжната база на автомобил „******” едва
сега и то след като изрично им беше зададен в предходно съдебно заседание
въпрос, тъй като сега са намерили данни за базата на автомобила, тъй като
такива данни има още в дос. производство. Неправилно възприетата надлъжна база
на автомобила води до неправилно изчисление на коефициента на якост и на двата
автомобила. Твърди, че така заложената разлика е с цел да компенсира големите
деформации по л.а. „****”. В тази връзка, неправилно за определяне скоростите
на автомобилите е възприет метода Делта V, тъй като този метод се базира
изцяло върху деформациите на двата автомобила. Предвид обстоятелството, че така
или иначе по делото нито едно от в.л. не е видяло в действителност деформациите
по „****то”, няма как да се приеме, че този метод е коректен и точен, тъй като
данните за деформации по микробуса, са само предположение. Не може да се
приеме и становището на в.л., че удара е бил на осовата линия, тъй като всички
отломки са в платното на движение на „****то”. Разпитаните в съдебно заседание
на 15.10.2015г. свид. С. и Й., които са полицаи и са извикани на мястото на
ПТП, категорично заявяват, че удара е в платното на „****то”. Въпреки изричните
указания на съда, да се вземат предвид и свидетелските показания, това не е
сторено. Такива данни, че мястото на удара е в платното на движение на л.а.”****”
се съдържат и в изготвената непосредствено след ПТП автотехническа експертиза.
Всички свидетели, които са дали показания по делото, категорично заявяват, че
мястото на удара е на завой. Въпреки това в.л. приемат, че мястото на удара е
на прав участък от пътя. Дори свид. А., който е разпитан по искане на подсъдимия,
е завили че се е движел на 200-300 м. след буса. Не приема и твърдението на
в.л., че спирачната следа е непрекъсната линия, тъй като при удар спирачните
следи винаги се прекъсват и това е отразено във всички ръководства, включително
и в това посочено от в.л. при изготвянето на експертизата. При удара, силата на
удара е десетократно по-голяма от теглото на микробуса, при това положение няма
водач, който да успее да задържи крака си на спирачния педал. Моли при
постановяване на присъдата да не се кредитират показанията на свид.А., тъй като
от една страна те са противоречиви, веднъж заявява, че не е дочакал идването
на полицаите, а след това че е бил на мястото при извършване на огледа на
местопроизшествието и се е намирал малко след патрулката, а от друга, поради
това, че този свидетел е посочен от подсъдимия като очевидец, едва в
проведеното второ съдебно заседание пред РС Ловеч. Счита за неубедителни
показанията му, че случайно е разбрал, че се води дело за ПТП, на което той е
бил свидетел, в проведен с негов приятел разговор на кафе. Свид. Й., служител
на МВР, категорично е заявил пред съда, че никой от присъстващите свидетели в
съда не е заявил, че е очевидец. В тази връзка моли съда да приеме, че свид. А.
е дал обяснения в посока защитната теза на подсъдимия. Счита за недоказани и
твърденията, че водачът на „****то” е заспал непосредствено преди удара, тъй
като пострадалата М. категорично заявява, че преди удара двамата са си
говорили в автомобила. Безспорно е установено, че с поведението си подсъдимият
е причинил травматичните увреждания на пострадалата К.М., подробно описани в
обв.акт. Установено е също така, че ако той е управлявал МПС, спазвайки
правилата за движение и ЗДвП, ПТП нямаше да настъпи. По изложените съображения
моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен за
извършеното от него престъпление.
Подсъдимият Б.М.Ш. в съдебно заседание се явява лично
и с адв.И. и адв.Д., като дава подробни обяснения по обвинението и твърди, че
първоначално ****то се е движило в собствената си лента, но последните 40 метра е навлязло в насрещната, т.е. в неговата и се е опитал да избегне удара като е натиснал
спирачки и моли да бъде признат за невинен. Защитникът му адв.Д. излага, че от
фактическа страна, след анализ на доказателствената съвкупност счита, че
причина за настъпване на ПТП е внезапното и неочаквано навлизане на л.а. „****”
в насрещната лента за движение. Б.Ш. е бил поставен в критична ситуация при
която за по-малко от 2 сек. е трябвало да вземе решение и да осъществи маневра
по аварийно спиране и отклоняване посоката си на движение. Всички в.л. са
единодушни, че времето за което е изминато разстоянието от мястото на което
възприема насрещно движещия се автомобил, управляван от В. до мястото на удара,
се изминава за 2 сек. Навлизането в насрещната лента за движение вероятно е
следствие на заспиване на водача на л.а.”****”. Свид. А. явяващ се и очевидец
на инцидента пресъздава лични възприятия за чута реплика от В. непосредствено
след настъпване на инцидента „защо на ме се случи, защо заспах”. Същият
свидетел пресъздава пътна обстановка, динамика на произшествието, лични
възприятия и не на последно място твърди едно много важно обстоятелство за
пътната обстановка. В момента на удара между двете превозни средства времето е
било ясно и без валежи, това се потвърждава и полицейските служители Й. и С.,
които посещават местопроизшествието, като са категорични, че валеж и то обилен
започва едва по време на огледа. Независимо от представената от фирма „Чех”
справка, че такъв водач към датата на произшествието не е имало при тях и не
пазят тахошайбите, не подлага на съмнение показанията на А., тъй като същият
заявява, че след напускането му са в лоши отношения, работил е без договор е
едва ли фирмата ще се компрометира да представи документи за това. Сочи още, че
свид. А. е посочен на Б.Ш. от трети лица, които са участвали в товаро - разтоварителните
действия и лесно би могла да се установи истината от прокуратурата, ако е имала
интерес от това. Свидетелят логично и последователно пресъздава своите
възприятия, обещал е да говори истината след напомняне на наказателната
отговорност от съда и не е заинтересован по никакъв начин от изхода на процеса.
Обратно на това, свидетелските показания на пострадалата и водача В. са
лаконични и в противоречие с доказателствата по делото. В разпита си В.
заявява, че има спомен за връхлитащ го бял капак на бус след завоя и табелата
за с.Сопот. Според протокола за оглед на местопроизшествие, правия участък на
пътя в посока гр.Варна, обратен на посока на огледа, е на 120 м. от ориентира. Обяснението да не се забележи на такова разстояние движещ се микробус, означава
само едно, отвличане на вниманието вследствие на заспиване. Същевременно д-р Г.,
в съдебно заседание на 15.10.2015г. е заявила, че травматичните увреждания на В.
са от тип леко зашеметяване и че той има спомен, както преди, така и по време и
след произшествието. Причината да не възприеме буса от такова разстояние, е
отвличане на вниманието, което е подкрепено и от изводите на в.л. по всички
експертизи. Буди сериозно притеснение начина на събиране на доказателства в
проведеното дос.производство срещу неизвестен деец. Назначената съдебна
автотехническа експертиза достига до извод за механизъм, в който водача на
лекотоварния автомобил възприема насрещно движещия се и навлизащ в насрещната
лента лек автомобил, когато е бил на разстояние 41 м. преди началото на удара и предприема аварийно спиране, отклоняване посоката на ляво, на 28 м. преди началото на спирачната следа. Водача на л.а.”****” независимо от тази видимост не е
реагирал по никакъв начин, което води до извод, че не е следил действията на
насрещно движещият се автомобил. Ангажираните свидетелски показания на водача и
пътника в л.а. не опровергават експертното заключение, което се покрива от
показанията на Ш., преди изготвяне на заключението. След като на 20.10.2015г.
разследващият орган приема заключението на в.л. по назначената експертиза,
одобрява разноските по експертизата /стр.146 от дос.производство/, на
20.11.2015г. месец по-късно назначава тройна експертиза, без да е извършено
каквото и да било друго процесуално следствено действие, без да е докладвано
или дадени указания от наблюдаващия прокурор или налице да е каквото и да е
обстоятелство. Задачите на тройната експертиза преповтарят задачите, на които
вече е отговорено в единичната експертиза. Междувременно е изготвено и писмо до
управителя на „Терснаб”, което дружество е собственик на лекотоварния автомобил
управляван от Ш., с което дружеството е уведомено за воденото дос.производство
срещу неизвестен извършител, той е уведомен от воденото дос.производство и с
правото за пострадал. Приетите като писмени доказателства експертни заключения,
безпротиворечиво определят като причина за настъпване на произшествието,
навлизане в насрещната лента за движение на л.а. и вследствие на това
предприемане на аварийна маневра от страна на Ш., изразяваща се в промяна
посоката на движение, чрез завъртане волана в ляво и спиране с цел избягване
на удара, като времето за реакция според практиката на ВКС след възприемане на
опасността е 2 сек., това е времето, в което Ш. е осъществил единствено
възможното, да промени посоката на движение, за да избегне челен удар. Ако
лекият автомобил не е навлязъл първоначално в насрещната лента за движение и то
на разстояние около 40 м., то нямаше да има и маневра от страна на подсъдимия.
Вещите лица са категорични, за 2 сек. се изминава точно разстоянието от 40 м., това е мястото от което Ш. забелязва лекия автомобил, до мястото на удара, т.е. инцидента е
непредотвратим. Не споделя изводите на в.л. независимо, че вероятно е налице
теоретична възможност да се разминат двете превозни средства, ако микробуса е
продължил движението си напред, такава маневра би била в поведението на
камикадзе, тъй като срещу него навлиза неочаквано и неуправляемо превозно
средство. На следващо място, не е предвидимо в каква посока ще продължи
движейки се, след като вече е извършено едно нарушение. Естествената човешка
реакция е да се прави спасителна маневра и да се напусне най-бързо нарушената
лета за движение във възможно най-широката друга лента. Не споделя изводите на
в.л. и за предотвратимост на произшествието при скорост на движение от 50 км/ч. на лекотоварния автомобил, такова обвинение няма, то не следва да се свързва и с налични
ограничения, скоростта от 50 км/ч. според табелите е само в дъжд и сняг.
Съгласно свидетелските показания на Й. и С., времето е било слънчево и сухо,
същото заявява и свид. А.. Огледа е започнал когато се е разразил силен валеж и
така и е завършил, видно от фотоалбума. В протокола за оглед никъде по посоката
на движение на Ш., не е описана налична пътна табела, която да оказва
ограничение на скоростта за движение, което да го задължава да се движи с
такава скорост. Обратно на това, вторият участник в произшествието си спомня за
наличие за табела с.Сопот, след която предизвиква произшествието, т.е. възприел
е такава ограничителна табела и е следвало да се движи със скорост за населено
място. Съобразно заключението на тройната експертиза, условието автомобилът да
се движи с 50 км/ч., е необходимо, но не достатъчно условие за предотвратяване
на произшествието, ако и другият автомобил не е предприел маневра за спиране. В
конкретния случай липсва каквато и да било реакция за намаляване на скоростта
от страна водача В., като съобразно изчисленията на в.л., той пръв е нарушил
траекторията си на движение и е създал предпоставка за инцидент. С оглед
експертното становище, че произшествието е предотвратимо, ако всеки от водачите
не би навлязъл в насрещната лента за движение, то най-важното което следва да
се отчете е, кой и по каква причина пръв навлиза в чуждата лента за движение, и
след това де се направят изводи за причината и вината за пътния инцидент.
Изразява мнение, че с оглед доказателствата по делото, Ш. предприема аварийно
спиране от собствената си лента за движение в момента, в който на разстояние 40 м. преди мястото на удара, отсрещната страна нарушава правилата за движение и навлиза в
насрещната лента за движение създавайки предпоставки за ПТП. Времето за реакция
при такава ситуация е 1,36 до 2 сек., за това време и двата автомобила са
преодолели разстоянието по между си и това прави произшествието
непредотвратимо, до тези изводи са стигнали и в.л. в заключението в т.3, т.1,
т.2 от допълнителната петорна експертиза. Опасната зона за „******” за
установената скорост е 93,4 м., разстоянието на което е бил автомобила от
мястото на удара, когато Ш. е забелязал опасността е било 41,90 м., извода на в.л. е, че Ш. е нямал възможност да предотврати удара чрез спиране, опасната зона
за л.а.„****” за установената скорост е 61,64 м., а разстоянието на което е бил автомобила, когато Ш. го е забелязал е било 36,17 м., когато водачът на а л.а.„****” е имал техническа възможност да предотврати удара. От
правна страна прокуратурата е избрала юридическа конструкция на обвинението
си, вменявайки на подсъдимия авторство в престъпление по смисъла на чл.343,
ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл.16, ал.1,
т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.44 от ЗДвП. Счита, че такова нарушение не е
извършено, нормата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП забранява на водачите при
движение с две пътни ленти да се навлиза в насрещната, освен при изпреварване
и заобикаляне. Видно от приложената скица от Пътно управление и фотоалбума от
протокола за оглед, от позицията на Ш. има прекъсната лента за движение, която
позволява изпреварване или заобикаляне. Ш. предприема спасителна маневра, тъй
като е забелязал опасност и наличието на такава опасност му дава право да
навлезе в насрещната лента, за да я заобиколи или да напусне пътното платно
изобщо от тази страна, за да не последва челен удар. Самите увреждания по
автомобила сочат недвусмислено, че удара е челен, не централен, т.е. лекият
автомобил е навлязъл видно от скицата и е напредвал постъпателно в половината
на товарния автомобил, като поведението на Ш. да напусне собственото си платно
е правилно и адекватно. Сочи,че чл.20 от ЗДвП и двата варианта на ал.1 и ал.2,
следва да се изключи от нарушените, тъй като той изпълнява бланкета на чл.343
от НК. Тези норми са общи и при наличие на специална, както е в конкретния
казус, прилагането им е недопустимо съгласно устойчивата практика на ВКС.
Нормата на чл.44, ал.1 от ЗДвП също е неотносима към случая. Съобразно
практиката на ВКС, като визирам решение № 122/10.06.2013г. по нак.д.№283/2013г.
на ІІ-ро нак. отделение и решение № 127/07.04.2014г. по нак.д.№1/2014г. на І-во
нак. отделение на ВКС, нормата на чл.44, ал.1 от ЗДвП би била относима, ако Ш.
бе управлявал автомобила си само и единствено в собствената си пътна лента и
би предизвикал ПТП. В настоящия казус се касае за навлизане в насрещна лента и
удар в друго МПС, но от другия участник. Релевантно за казуса и автомобила,
който пръв извършва нарушение на правилата за движение и пръв нарушава правото
на насрещно движещия се участник в движението. С оглед на изложените
съображения, счита, че е доказано, че с поведението си Б.Ш. не е осъществил
нарушения по ЗДвП, на която и да било от визираните в обвинението норми, за да
му бъде търсена отговорност, поради което и на основание чл.304 от НКП, моли
съда да го признае за невинен.
Защитникът на подс.Ш., адв.И. изцяло подкрепя
изложеното от адв.Д., като сочи, че според него динамиката на механизма е
изяснена от в.л. - има движение на лек автомобил, навлизащ в чужда лента за
движение, непровокиран по никакъв начин, място на удара в средата на пътното
платно, никаква спирачна следа или каквото и да било усилие да избегне удара и
маневра от страна на Ш., за да избегне удара. Не се съгласява с в.л.Г., който
казва, че ако Ш. е завил на дясно, ще се разминат. Математически е вярно, но
логически като се съпоставят параметрите на автомобилите по широчина и дължина,
и разстоянието от 4,5 м. няма как да се случи това разминаване. Първо, защото
ако в.л. бяха посетили и огледали добре мястото, щяха да видят, че има
мантинела и няма човек, който карайки да се натресе в мантинелата. По отношение
на свидетелските показания, счита, че човек претърпял ПТП е в стрес и е логично
да отговори по този начин, счита, че В. е заспал и св. А. няма мотив да лъже и
следва да се кредитиран показанията му, как не е видял товарния автомобил срещу
себе си и какво прави в средата на пътя и не се е отклонил. При това положение
как да реагира Ш., освен да бяга и да прави всичко възможно да избегне удара.
Дори и в първата експертиза се сочи един и същ механизъм и едно и също място
на удара. Счита, че Ш. е бил в обективна невъзможност да избегне удара и моли
съда да го признае за невинен.
От събраните в хода на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели, от приобщените показания по реда на чл.281,ал.5,,във връзка с
ал.1,т.2 от НПК на св.И.В., проведената очна ставка между подсъдимия, св.М. и
св.И.В., проведената очна ставка между св.А. и св.И.В., от заключенията по
изслушаните и приети съдебно медицински и автотехнически експертизи, от
обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият
Б.М.Ш. бил женен, неосъждан, със средно образование, работел като шофьор в ООД
„Терснаб-Търговище”. Притежавал СУМПС № ********* с категория „С”, „В”, „Д”,
„АМ” и „ТКТ”, издадено на 28.12.2012 г. от МВР-Търговище.Същият имал налагани
наказания по ЗДвП, съгласно приложената справка.
На
15.07.2014 г. св.И.Р.В. пътувал от гр.Габрово за гр.София с
приятелката си, пострадалата К.А.М.. Той управлявал лекият автомобил на баща си
Р.М.В., марка „*****” с рег. № *****. К.М. се возела на предна дясна седалка и
била с колан. И.В. управлявал автомобила със скорост около 80 км/ч, тъй като превалявало на отделни места дъжд и асфалта по пътя бил мокър. След 18.00 часа
същият наближил табелата за с.Сопот. Синоптичната обстановка съгласно
приложената по дос.производство справка от хидрометеорологичната обсерватория
Ловеч била валежна, с развитие на купесто дъждовна облачност. Около 18.00 часа
са били регистрирани интензивни валежи, като дъжда е бил придружен с
гръмотевична буря и временно усилване на вятъра над 15 м/с. Температурата била
около 22 градуса и не са били регистрирани намалена видимост и други опасни
метеорологични явления. След като минал табелата обозначаваща населено място
с.Сопот, преди бензиностанция „Ромпетрол” забелязал, че в неговата лента за
движение, от съседната лента за движение, навлязъл бял бус. Това бил т.а.”******”
с рег. № ******, собственост на „Терснаб-Търговище”ООД, управляван от подс.Б.Ш.,
който бил сам в автомобила. Автомобилът продължил движението си в тази лента и
между двата автомобила настъпил удар при км.24+870, попадащ в регулацията на
населено място с.Сопот. Вследствие удара, л.а.”****” е застанал напряко на
направлението на пътя. Предната част на автомобила е получила масивни обемни
поражения, достигащи до предните колони, деформации по предни калници,
подкалници, броня, капак, декоративна решетка, радиатор, черно стъкло, а
двигателят бил изместен назад. Деформациите са достигнали до предните врати от
купето на автомобила. Основните системи на управление, спирачки, скорости и
съединител са блокирани.
Товарният
автомобил „******” след удара останал в лентата за движение с предната си част
посока Варна. По него вследствие удара настъпили деформации в челната част,
по-силно изразени в предна дясна част. Повредени били предна броня, преден
десен калник, преден капак, радиатор, фар, челно стъкло и др. Основните системи
за управление съединител и спирачки са били изправни, а скоростите са били
блокирани.
В
хода на досъдебното производство била назначена съдебно медицинска експертиза
за уврежданията, получени от возещата се на предна дясна седалка на л.а.”****” К.А.М..
От заключението на в.л. по експертизата се установява, че на К.М. вследствие
ПТП-то са причинени травма на главата, изразяваща се в множество разкъсно –
контузни рани, както и счупвания на носните костици, с данни за загуба на
съзнание – разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на
двете лакетни кости – лява и дясна с последващо оперативно лечение-метална
остиосинтеза, което е довело до затруднение движенията на двете ръце за около 4-5
месеца.
В
хода на досъдебното производство била назначена съдебно медицинска експертиза
за уврежданията, получени от И.В., като видно от заключението по същата, при
възникналото ПТП на И.В. са причинени: травма на главата с данни за лека степен
на сътресение на мозъка, без данни за загуба на съзнание, която причинила
временно и неопасно разстройство на здравето и порезна рана на ръката,
обработена по правилата на хирургията – временно и неопасно разстройство на
здравето, от която не се очакват трайни последици.
В хода на разследването
са били назначени две автотехнически експертизи – единична и комплексна тройна,
заключенията по които относно механизма на произшествието съвпадат. Прокурорът
е приел заключението на в.л. по тройната автотехническа експертиза като
по-обстойно и задълбочено. Съгласно заключението по тройната автотехническа
експертиза до сблъсъка на двата автомобила, т.а. „******” с рег.№ ****** се е
движил в полагащата му се пътна лента, в посока гр.Варна. Л.а.”*****” с рег. № *****
се е движил в полагащата му се пътна лента, в посока гр.София. Когато двете
моторни превозни средства са се намирали на разстояние най-малко на 27.03 метра подс. Ш. навлязъл в лентата за насрещно движение и двата автомобила се движели един срещу
друг и са достигнали в определена момент до мястото на сблъскване, с което е
започнал удара между тях. Когато товарния автомобил „ ******'* е навлязъл в
насрещната лента за движение двата автомобила са били на различно разстояние от
мястото на удара. Лек автомобил „ *****" е бил най-малко на 15,73 метра, а „ ******" е бил най-малко на 11,3 метра от то за място. Мястото на първоначалния
контакт между двата автомобила е било в лентата за движение на лек автомобил „ *****".
Получил се е челен -кос удар, като дясната ъглова част на „ ******" е
проникнала в предната част на лек автомобил „ *****". Контактувалите
части, облицовките на предни брони, основи на брони, предни престилки, фарове,
калници, подкалници на двата автомобила и свързаните към тях части силно са се
деформирали. С достигане на максималните деформации- пластични и еластични е
завършила първата фаза на удара. Във втората фаза на удара е настъпило
транслационно движение на двете МПС-та, което е било придружено с ротация за
купетата на двата автомобила в посока на часовниковата стрелка, което е по-ярко
изразено за лек автомобил „ *****". В процеса на това движение от
автомобилите са се отделили части, които са били намерени при огледа на ПТП, а
върху настилката са се отложили следи. С установяване на автомобилите на
местата, където са били намерени при огледа произшествието е приключило. Според
заключението на вещите лица скоростта на товарния автомобил „ ******" с per. № ****** към
момента, когато водача е предприел своевременно спиране преди мястото на удара
е била 87,7 км/ч, като опасната зона за спиране е била 77,63 м. Установено от експертите е било, че обвиняемия Ш. е употребил спирачки за
намаляване на скоростта и в момента на първоначален контакт между двата
автомобила скоростта на товарен автомобил „ ******" с per. № ****** е
била 77,27 км/ч. Скоростта на лекия автомобил „ *****" с per. № ***** към
момента на първоначалния контакт пои удара е била 83,29 км/ч, като опасната зона за спиране е била 70.28 м.От заключението
на вещите лица е видно, че ако лекият автомобил „ *****" се е движел със скорост от 50 км/ч необходимото разстояние за спиране е 31,71 метра. От гореизложеното
е видно, че водача на лекия автомобил
„ *****" с per. № ***** И.В. не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез спиране до мястото на удара към момента, в
който товарния автомобил ******" с per. № ******
управляван от подс. Ш. е
пресякъл осевата линия, нито при
реалната скорост на движение, нито и при максималната скорост за движение от 50 км/ч.
Според заключението на вещите лица по комплексната
тройна, съдебно-автотехническа експертиза основната причина за възникване на
произшествието е навлизане на товарен автомобил „ ******" с peг. № ******
в насрещната пътна лента за движение. Пресичането на осевата линия от предната
лява част на товарен автомобил „ ******" е станало на 27,03 метра между челните части на двата автомобила. При така възникналата ситуация управляващия лек
автомобил „ *****" с per. № С 6757 ЗА свидетел В. е бил поставен в
безизходно положение на неизбежен удар. Вещите лица в своето заключение са
категорични, че при конкретната обстановка,съобразно ширината на пътното
платно, на автомобилите, на необходимото странично разстояние за разминаване,
липсата на други моторни превозни средства и неограничената метеорологична
видимост разминаването е могло да стане без затруднения от техническо естество
и няма причина от технически характер по автомобилите, които да са причинили
произшествието. Двата автомобила към момента на произшествието са се движели
със скорости по-високи от максимално разрешената от 50 км/ч за този участък, но това е довело до по-големи деформации и по-голяма стойност на ударния
импулс.
След възникване на произшествието на място са отишли
служителите на Сектор „ПП"- гр, Ловеч младши авто-контрольори Й. В. Й./ л.
185/ и С.М.С. / л. 186/, които изпробвали с техническо средство алкотест 7510 с
номер ARBВ 0039 подс. Б.Ш., като пробата се оказала отрицателна.
В съдебна фаза на процеса в с.з.на 18.11.2015 г.
съдът е указал на в.л.И., Д. и К. да извършат оглед на автомобилите, участници
в ПТП. Представено е писмено становище от в.л. с констатациите от огледа на
автомобилите, от което е видно, че на 19.11.2015 г. е извършен оглед на лек
автомобил "*****" с per. № ***** в автоморга в гр. Ловеч и е
констатирано следното:
Автомобилът е с масивни пластични деформации, които са
отпред назад и отляво надясно за купето на МПС (снимки № 1 и №2).
На фигура №1 са представени нагледно пластичните
деформациите на процесния лек автомобил "*****" с per. № *****,
констатирани при извършения оглед на автомобила на 19.11.2015год. в 13:30 часа.
Дясната страна на автомобила е с остатъчна дължина
след нанесените пластични деформации 3,72м.(снимка № 3) Лявата страна на
автомобила е с остатъчна дължина 3,45м. мерена отзад напред (снимка №4).
Ширината на процесния автомобил е 1,755 м.(табл.№2.), съобразно техническите характеристики на МПС. Измерените пластични деформации (от дясно наляво за
челната част на МПС) като разлика от номиналната дължина минус остатъчната
дължина на купето в 6 точки, равномерно отстоящи на 0,35см. една от друга са представени
на фигура № 1 както следва:
- точка
1 - с координати по "у" - Ом., а по "х" - 0,39м.;
- точка
2 - с координати по "у" - 0,35м., а по "х" - 0,44м.;
- точка
3 - с координати по "у" - 0,70м., а по "х" - 0,62м.;
- точка
4 - с координати по "у" - 1,05м., а по "х" - 0,7м.;
- точка
5 - с координати по "у" _ 1,40м., а по "х" - 0,63м.;
- точка
6 - с координати по "у" - 1,75м., а по "х" - 0,66м.;
На 19.11.2015 г. е извършен оглед на процесния
автомобил "******" с per. № ****** в гр.Търговище и е констатирано
следното:
Автомобилът е с пластични деформации по предна дясна
ъглова част. Деформациите по автомобила са отпред назад и отдясно наляво за
купето на МПС(снимка № 4 № 5)
На
фигура № 3 са представени нагледно пластичните деформациите на процесния "******"
с per. № ****** , констатирани при извършения оглед на автомобила.
Дясната страна на автомобила е с остатъчна дължина
след нанесените пластични деформации 5,09м.(снимка № 7) Лявата страна на
автомобила е с не деформирана. Недеформирана е и предна лява ъглова част с
дължина 0,48 м.(снимка № 8). Поради обстоятелството, че е отряза предна челна
част от купето на МПС(престилка,основа предна броня и др. части е необходимо
определяне на деформациите на МПС съчетавайки измерванията с цифровите снимки
от фотоалбума на ПТП.
В хода на съдебното следствие в с. з. на 13.01.2016
г., след изслушване заключението по тройната експертиза от дос.производство е
допусната допълнителна тройна автотехническа експертиза. От заключението по
допълнителната тройна автотехническа експертиза се установява:
1.При извършване на аналитични изчисления на
скоростите към момента на първоначален контакт при удара за процесиите
автомобили " *****" с per. № *****35 АР и "******" с per. №
****** по метода "Делта V" и използването на резултатите по метода
"Моментум 360", числените стойности за двете МПС се изменят
възходящо. По високите числени стойности на двете МПС към момента на удара,
изменят мястото на първоначален контакт надлъжно и напречно спрямо приетия при
огледа ориентир.
2. Скоростта на лек автомобил "*****" с
per. № ***** към момента на първоначалния контакт при удара (входяща скорост
при удара) при използване на двата метода "Делта V" и "Моментум
360" е Vyд.1 = 23,75 м/сек =85,5 км/час.
З.1.Скоростта на автомобил "******" с per.
№ ****** към момента на първоначалния контакт при удара (входяща скорост) при
използване на двата метода "Делта V" и "Моментум 360" е
Ууд.2 = 22,95 м/сек =82,62 км/час.
3.2. Скоростта на автомобил "******" с per.
№ ****** към момента на предприето спиране от страна на водача е при използване
на двата метода "Делта V" и "Моментум 360" е Vп = 25,2
м/сек = 90,7 км/час.
4.Мястото на първоначалния контакт при удара между
двата процесии автомобила "******" с per. № ****** и "*****"
с per. № ***** е в областта на двете ленти за движение на МПС, като по-голямата
част е в лентата на лекия автомобил "*****". Това място, отразено
като вертикална проекция на контактната повърхност между предните части на
автомобилите върху асфалтовата настилка в надлъжно направление е на Sуд.надл.
= 7,2 м. западно от помощната права, построена през Ор.№1. В напречно
направление, мястото при удара между двете МПС е на Syд.нaпp.— 0,9 м. северно и 0,6 м южно от осевата непрекъсната линия. Мястото на първоначалния контакт между
двете МПС е отразено в в мащабната скица на ПТП, което е неразделна част от
заключението. С позиция № 10 е отразено положението на автомобил "*****"
с per. № ***** към момента на първоначален контакт при удара, а с позиция № 9
автомобил "******" с per. № ******.
5.Произшествието се състои в сблъскване на двете
процесни МПС, което е станало по следния механизъм: движение на двата
автомобила един към друг, челно-кос удар при сблъскване и движение на двете МПС
след удара до окончателното им установяване на мястото, на което са намерени.
До сблъскването, автомобил "******" с per.
№ ****** се е движил в полагаща му се пътна лента в посока от гр.София към
гр.Варна. Когато двете МПС са се намирали най-малко на разстояние 76,79м. едно
от друго, водача на автомобил "******" с per. № ****** предприема
спиране, като завъртва кормилния кръг на волана към насрещната пътна. Към този
момент двете МПС са се намирали на различно разстояние до мястото на удара.
Автомобил "*****" с per. № ***** най-малко на 39,61 м. до мястото на удара, а "******" с per. № ****** най-малко на 37,18 м. от това място. Така движейки се един срещу друг "*****" равномерно, а "******"
закъснително двете МПС са достигнали в определен момент до мястото на
сблъскване, с което е започнал удара между тях.
Получил се челен-кос удар, който отразен като
вертикална проекция върху пътната настилка е в двете ленти за движение. Мястото
на удара в напречно направление, съобразно челната деформация и отложената
следа от предна лява гума на "****" върху настилката и наличните
находки е на около Syд.нaпp.= 0,9 м. северно и 0,6 м южно от осевата непрекъсната линия. В надлъжно направление това място е около Syд.надл. = 7,2 м. западно от помощната права, построена през Ор№1. Двата автомобила към момента на първоначален
контакт при удара са в положение №9 и №10 в приложената мащабна скица.
В първата фаза на удара, дясната ъглова част на
"******" е проникнала в предната част на лек автомобил "*****".
Контактувалите части облицовките на предни брони, основи на брони, предни
престилки, фарове, калници, подкалници на двата автомобила и свързаните към тях
части силно са се деформирали. С това силата на удара е нараснала, като същата
е действала назад и косо за двата автомобила. Заедно с нарастване на силата на
удара, загубата на енергия непрекъснато се увеличавала, като възникналите
тангенциални ударни сили се стремят да отделят купетата на двата автомобила
едно от друго. С достигане на максималните деформации-пластични и еластични е
завършила първата фаза на удара. Втората фаза съдържа транслационното движение
на двете МПС, което е придружено с ротация за купетата на двата автомобила в
посока на часовниковата стрелка, което е по ярко изразено за "*****".
В процеса на това движение от автомобилите са се отделили части, които са
намерени при огледа на ПТП, а върху настилката са отложени следи.
С установяване на МПС на местата, на които са
намерени, произшествието е приключило.
6.Необходимото разстояние за спиране на процесния
автомобил "*****" с per. № ***** или така наречената "опасна
зона" при реалната скорост преди удара Vуд.1 = 23,75
м/сек =85,5 км/час е ОспА = 73,32 m. Необходимото разстояние за спиране на
процесния автомобил "*****" с per. № ***** или така наречената
"опасна зона" при скорост 50 км/час е ОспА50 =31,71 m.
7.Необходимото разстояние за спиране на автомобил
"******" с per. № ****** или така наречената "опасна зона"
при скоростта към момента на предприето спиране от водача Vп = 25,2 м/сек =
90,7 км/час е
Оспп
=80,78 m.
8.От техническа гледна точка, категорично ПТП е
предотвратимо от страна и на двамата водачи на МПС. Произшествието е
реализирано на 15.07.2014г. около 18,25ч. в светлата част на денонощието на
първостепенен път ПП 1-4 км 24 +870 върху мокра пътна настилка и ограничения на
скоростта на движение и за двамата водачи до 50 км/час. Към момента на
предприето спиране от страна на водача на "******" с per. № ******,
всяко едно от двете МПС се е движило със скорост по-висока от 50 км/час.
Водачът на лек автомобил "*****" с per. № ***** със скорост Vуд.1
= 23,75 м/сек =85,5 км/час, а на "******" с per. № ****** със скорост
Vп = 25,2 м/сек = 90,7 км/час.
8.1.Водачът на автомобил "******" е имал
техническа възможност да предотврати ПТП.
При сравнение на отстоянието на процесния автомобил
"******" до мястото на удара към момента, в който водача предприема
спиране с дължината на "опасната зона" при реалната скорост на
движение и при скорост 50 км/час се получава следното неравенство: Оспп= 80,78 m > Sмин.3= 37,18 м. > OcnA50 = 31,71m
От горното неравенство, може да се направи извода, че
водача на автомобил "******" не е имал техническа възможност да спре
до мястото на удара при реалната скорост на движение, но е имал такава
възможност при движение със скорост от 50 км/час или с по-малка от тази
стойност.
Една от възможностите за предотвратяване на
произшествието е в правилното от техническа гледна точка изпълнение на
маневрата разминаване. В случая широчината на пътното платно е 8,1 м. Сбора от широчините на двата автомобила и необходимото странично разстояние между тях, което
по данни от специалната литература е около 1м. е по-малко от широчината на
пътното платно. Други участници в движението в близост до мястото на
разминаване по това време не е имало. Метеорологичната видимост е била
неограничена. Всички тези данни показват, че от професионално-техническа гледна
точка, разминаването е било без затруднения от техническо естество и няма
причини от технически характер по автомобилите, които да са причинили
сблъскването. До това сблъскване се е стигнало поради неправилни технически
действия от страна и на двамата водачи. За водача на "******",
отнасящи се до съответно манипулиране с волана, с педала на газта и спирачния
педал и преминаването му в насрещната пътна лента. За водача на "*****"
движение със скорост по-висока от 50 км/час и навлизане частично в насрещната
пътна лента преди мястото на удара.
8.2.Водачът на лек автомобил "*****" с per.
№ ***** също е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Предотвратяването
на ПТП от страна на водача от автомобил "*****" е във функционална
зависимост от времето за движение на "******" в насрещната пътна
лента, от скоростта на ***** към момента на навлизане на "****" в
насрещната лента и от своевременно предприето спиране от страна на двамата
водачи.
При сравнение на отстоянието на процесния автомобил
"****" до мястото на удара към момента, в който предната челна част
на "******" пресича осевата линия и към момента , в който водача на
"******" предприема спиране с дължината на "опасната зона"
при реалната скорост и при скорост 50 км/час се получава следните неравенства:
Oсn= 73,32 m > Sмин.1= 12,35 м. < ОсnА50 = 31,71 m ; OcnA = 73,32 m > Sотс 11= 39,61 м. > ОсnА50 =31,71 m
От горното неравенство, може да се направи извода, че
водача на лек автомобил "****" не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП чрез спиране до мястото на удара към момента, в който "******"
пресича осевата линия, но е имал възможността да спре до мястото на удара към
момента, в който водача на "******" е предприел спиране.
Спирането на един от двете МПС до мястото на удара е
необходимо , но не достатъчно условие за предотвратяване на ПТП, ако другият
автомобил не предприеме същите действия за спиране и не се движи със скорост
равна или по-малка от 50 км/час. Поради тези обстоятелства всеки един от
двамата водачи, чрез своите действия е поставил другия в безизходно положение
на неизбежен удар.
В с.з. на 17.03.2016 г. е допусната повторна петорна
автотехническа експертиза , от заключението по която се установява:
Положението
на началото на удара между автомобил „******" и автомобил „*****" е
било: по дължина на пътя на около 7,0 - 7,5 метра след ориентира, измерено в посока към София; по широчина на пътя -от 3,30 до 4,30 метра вляво от десния (посока към гр. София) край на платното за движение.
Скоростите
на автомобилите в началото на удара са били: автомобил „*****" - 72,00 км/ч; автомобил „******" - 72,36 км/ч. Началната скорост на автомобил „******" е била
86,10 км/ч.
Опасната зона за спиране на автомобилите е: лек
автомобил „*****" - 58,50 метра; лекотоварен автомобил „******" -83,10 метра.
Произшествието е било предотвратимо, ако всеки от
водачите е управлявал автомобила си по такъв начин, че да не навлиза в лентата
за насрещно движение. Тогава автомобилите биха се разминали без удар между тях.
Причина
за настъпване на произшествието е навлизането на всеки от автомобилите в
лентата за насрещно движение.
В т. 3.5 е описан механизма на
произшествието. На 15.07.2014 г. около 1825 часа на път I-4 (София -
Варна), км 24+870 лекотоварен автомобил „******" с per. № ******,
управляван от Б.М.Ш. се е движил в лентата за движение към Варна със скорост
около 86,10 км/ч. По същото време в обратна посока се е движил лек автомобил „*****"
с per. № *****, управляван от И.Р.В. със скорост около и над 72 км/ч.
Когато разстоянието между двата автомобила е било
около 84 метра Б.М.Ш. е забелязал опасност за движението и е задействал
спирачната система на лекотоварен автомобил „******". Възможно е
едновременно с това и да е завил кормилото на автомобила наляво. Лекотоварен
автомобил „******" е навлязъл в лентата за насрещно движение и е възникнал
удар между двата автомобила. Началото на удара е по широчина на пътя било от
3,30 до 4,30 метра вляво от десния (посока към гр. София) край на платното за
движение, а по дължина на пътя - на около 7,0 - 7,5 метра след ориентира, измерено в посока към София. Ударът е бил челен нецентрален между предните
десни части на автомобилите. Взаимното застъпване по време на удара е било
около 1,0 метър.
От възникналият ударен импулс лек автомобил „*****"
е завъртян на около 90 градуса и е изместен от мястото на удара около 3,35 метра. Лекотоварен автомобил „******" е продължил да се движи напред около 2,45 метра след мястото на удара и се е завъртял наляво около 10 градуса до положението, в което е
намерен по време на огледа. В резултат на настъпилото ПТП са причинени телесни
повреди на К.А.М., която е пътувала в лек автомобил „*****". По двата
автомобила са нанесени значителни материални щети.
В
с.з. на 07.10.2016 г.е допусната допълнителна петорна автотехническа
експертиза,поради обстоятелството, че при разпит на в.л. е установено, че не е
извършен оглед на л.а.”****”. След съобразяване становищата на страните с
определение от 24.10.2016 г. са поставени две допълнителни задачи към
посочените в определение от 07.10.2016 г. задачи на допълнителната петорна
експертиза. Заключението по допълнителната петорна експертиза е депозирано в
съда на 01.11.2016 г. и е изпратено по имейл на страните, впоследствие в с.з.на
04.11.2016 г. им е връчен и предоставения от в.л. подписан екземпляр от същото.
От
заключението по допълнителната петорна автотехническа експертиза е видно, че : Положението
на мястото на удара не се променя от положението, определено в основната
експертиза.
Скоростите
на автомобилите в началото на удара са били: автомобил „*****" - 70,16 км/ч; автомобил „******" - 83,57 км/ч. Началната скорост на автомобил „******" е била
92,48 км/ч.
Произшествието е било предотвратимо, ако всеки от
водачите е управлявал автомобила си по такъв начин, че да не навлиза в лентата
за насрещно движение. Тогава автомобилите биха се разминали без удар между тях.
Причината
за произшествието е навлизане на всеки от автомобилите в лентата за насрещно
движение.
Механизмът
на произшествието не се променя от описания в основната експертиза.
Преместването
на масовия център на автомобил „******" след удара е 4,5 метра. На скицата в мащаб 1:100 това разстояние съответства на 4,5 сантиметра.
В петорната автотехническа експертиза разстоянието 2,45 метра е за съвместното движение на двата автомобила след удара. На скицата в мащаб 1:100 това
разстояние съответства на 2,45 сантиметра. Поради движението на автомобил „******" със задействана спирачна система двата автомобила са се разделили.
Масовият център на автомобил „*****" се е движил по дъговидна траектория и
е изминал около 2,8 метра след удара.
Начертана
е схема на мястото на ПТП. Нанесени са описаните в протокола за оглед обекти с
техните размери.
От
така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Б.М.Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1, буква „б", пр. 2-ро, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като на 15.07.2014 г. около 18.25 часа, на главен път
І-4 /София-Варна/, с посока на движение гр. Варна, при километър 24+ 870 в
регулацията на с. Сопот, обл. Ловешка, при управление на МПС - товарен
автомобил „******" с peг.№ ****** собственост на „Терснаб-Търговище"
ООД гр.Търговище нарушил правилата за движение по пътищата;- чл.16, ал.1, т.1
от ЗДвП -/при забрана за движение в лентата за насрещно движение при платно с
две пътни ленти, навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на К.А.М. *** изразяваща се в
множество разкъсно контузни рани на главата, счупване на носните кости, с данни
за загуба на съзнание-разстройство на здравето временно опасно за живота;
счупване на двете лакетни кости лява и дясна с последвало оперативно лечение-
метална остеосинтеза и обуславяща затруднение движението на двете ръце за 4/четири/-
5 /пет/ месеца.
Настоящата инстанция намира,че подсъдимият е автор на
деянието, в извършването на което е признат за виновен. В тази насока са
показанията на разпитаните свидетели, приобщените към делото материали по
досъдебното производство и заключенията по назначените в хода на досъдебното
производство експертизи.
От обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние като на 15.07.2014
г. около 18.25 часа, на главен път І-4 /София-Варна/, с посока на движение гр.
Варна, при километър 24+ 870 в регулацията на с. Сопот, обл. Ловешка, при
управление на МПС - товарен автомобил „******" с peг.№ ****** собственост
на „Терснаб-Търговище" ООД гр.Търговище нарушил правилата за движение по
пътищата;- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП -/при забрана за движение в лентата за
насрещно движение при платно с две пътни ленти, навлязъл и се движил в лентата
за насрещно движение и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на К.А.М.
***.
От
заключенията по назначените съдебно - автотехнически експертизи в хода на
досъдебното производство се установява движението на двата автомобила, между
които е настъпило ПТП-то, пътния участък, вертикалната и хоризонталната
маркировка, механизма на деянието, мястото на настъпване на удара между двата
л.а., както причината за настъпилото ПТП. След назначената от съда допълнителна
тройна автотехническа експертиза и депозираното заключение по същата са налице
съществени различия между тройната и допълнителната тройна експертиза относно мястото
на удара, механизма на ПТП, както и относно причините за настъпване на ПТП и
възможните начини за неговото предотвратяване от двамата водачи.Налице е
противоречие относно посочените обстоятелства и в самото заключение по
допълнителната тройна автотехническа експертиза. Това обстоятелство е
обусловило назначаването на петорна повторна автотехническа експертиза, която
да даде отговори на поставените задачи към в.л. по тройната експертиза. По
делото е депозирано заключение по повторната петорна автотехническа експертиза,
което е от в.л. с нужната компетентност, обосновано и пълно, безпротиворечиво,
основано на обективни данни, поради което съдът изцяло кредитира това
заключение. От заключението по петорната експертиза се установява движението на
двата автомобила, между които е настъпило ПТП-то, пътния участък, вертикалната
и хоризонталната маркировка, механизма на деянието, мястото на настъпване на
удара между двата л.а., както и че причината за настъпилото ПТП е навлизането
на всеки от водачите в насрещната пътна лента. От заключението по
допълнителната петорна автотехническа експертиза, допусната от съда с цел
извършване на оглед на л.а.”****” се потвърждават констатациите по петорната
експертиза, с изключение скоростите на автомобилите. От заключенията по двете
петорни автотехнически експертизи/първоначална
и допълнителна/ категорично се установява, че положението на началото на удара
между автомобил „******" и автомобил „*****" е било: по дължина на
пътя на около 7,0 - 7,5 метра след ориентира, измерено в посока към София; по
широчина на пътя -от 3,30 до 4,30 метра вляво от десния (посока към гр. София)
край на платното за движение. Скоростите на автомобилите в началото на
удара са били: автомобил „*****" - 70,16 км/ч; автомобил „******" - 83,57 км/ч. Началната скорост на автомобил „******" е била
92,48 км/ч. Установяват се опасните зони за спиране на двата автомобила, както
и обстоятелството, че водачите им не са имали техническа възможност да
предотвратят произшествието чрез спиране. В случая е налице превишаване от
двамата водачи на разрешената за конкретния пътен участък скорост, която обаче
не се явява причина за настъпване на ПТП-то. Като причина за ПТП и в двете
петорни експертизи категорично се сочи навлизането на всеки от автомобилите в
лентата за насрещно движение. Произшествието е било предотвратимо, ако всеки от
водачите е управлявал автомобила си по такъв начин, че да не навлиза в лентата
за насрещно движение. Тогава автомобилите биха могли да се разминат без удар
между тях.
Безспорно е установено по делото, че ударът е бил челен нецентрален
между предните десни части на автомобилите, както и че взаимното застъпване по
време на удара е било около 1,0 метър, което е представено на скицата към
заключението. Липсват обективни данни, от които да се установява кой от двата
автомобила първи е навлязъл в насрещната лента. Всеки от водачите твърди, че се
е движил в собствената си лента, съответно подс.Ш. твърди, че ПТП-то е
настъпило изцяло в неговата лента за движение, а св.И.В., че изведнъж върху
него е връхлетял бял бус, т.е. твърди, че ПТП-то е настъпило в неговата
собствена лента за движение. Това противоречие не е преодоляно и чрез
проведената очна ставка между тях, но твърденията им се опровергават
категорично от заключението по петорната автотехническа експертиза. От това
заключение се опровергава и твърдението на подс.Ш., че се е намирал на
разстояние 40 метра от л.а.”****”, когато е възникнала опасността за
движението, като видно от заключението такова е било разстоянието от т.а. до
мястото на удара, а не до л.а.”****”, т.е. подс.Ш. е възприел опасност за
движение на по-голямо разстояние и е бил длъжен още в този момент да реагира
на тази опасност, тъй като последваща закъсняла реакция не изключва отговорността
и не може да се приеме като спасителна маневра. В подкрепа този извод на съда е
и оставената следа от т.а.”******” на местопроизшествието, която е права и
според в.л. Л. и Г. доказва, че към началото на предприетото спиране, блокиране
на колелата, те вече са били завъртяни по това направление, т.е. към този
момент подс.Ш. се е намирал в насрещната лента за движение. Ето защо съдът не
приема за достоверни показанията на св.И.В. и св.М., че л.а.”****” не е
навлизал в насрещната лента, както и не приема за достоверни обясненията на
подс.Ш., че се е движил в собствената си лента за движение и предприел само
спиране, без да завива волана на ляво. Дори да се приеме, че л.а.”****” пръв е
навлязъл в насрещната лента/за което липсват обективни данни/, за да се приеме,
че подс.Ш. не е действал виновно е необходимо да е изпълнил предписаните му от
правните норми задължения като участник в движението. Преди всичко е бил длъжен
да наблюдава пътната обстановка и да реагира на всяка опасност, застрашаваща
неговата безопасност и тази на останалите участници в движението. При
неправомерно поведение от св.И.В. и независимо дали е попадал в опасната му
зона, подс.Ш. е нарушил разпоредбата на чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП, която гласи:
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;”,
като е предприел навлизане в насрещната лента за движение, без това навлизане
да е продиктувано от маневра изпреварване или заобикаляне, т.е. да е
разрешено, тъй като по делото е безспорно установено, че нито пред л.а. „****”,
нито пред т.а. „******” е имало други автомобили. Освен това подс.Ш. е имал
техническа възможност да продължи праволинейното си движение напред крайно в
дясно, както го задължава закона и в тази хипотеза, съгласно изслушаната
повторна петорна автотехническа експертиза, отчитайки ширината на всяка от
лентите за движение/4.05 м., което включва действителна ширина на лентата 3,90 м + 10 см.ширина на линиите от маркировъчната смесена линия и 10 см. разстояние между тях/, местоположението на л.а.”****” и ширината на автомобилите, двете
превозни средства биха могли да се разминат. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че в района на произшествието пътят е прав и хоризонтален,
платното за движение е широко 8,10 метра, разделено е на две ленти с двойна смесена линия, като от двете му страни има банкети, като този по посока на
движение на т.а.”****” е широк 1,20 метра и няма мантинела. Това обстоятелство се установява от протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към
него, поради което съдът не приема възраженията на адв.И..Освен това
неоснователно е възражението, че в.л.не са извършили оглед на мястото на
ПТП-то, тъй като на стр.2 от петорната експертиза ІІІ.Изследване и анализ,
в.л.изрично са отразили, че са посетили мястото на произшествието, като това им
е възложено още с определението за допускане на експертизата. Предприетата от
подсъдимия маневра завиване на ляво и навлизане в насрещната лента за движение
е неправомерна, макар и предприета с желание да се предотврати удара.
Действително подсъдимият не е бил длъжен да знае какви са намеренията и каква
ще е реакцията на водача на л.а.”****”, но това е неотносимо към преценката за
виновно поведение на подсъдимия, защото е извън факторите, определящи
отговорността му, тъй като когато мерките за безопасност са взети от подсъдимия
несвоевременно или той допусне нарушение, предшестващо невъзможността за
предотвратяване на произшествието, виновното му поведение не се изключва, дори
ако общественоопасните последици настъпят в опасната зона за спиране на
моторното превозно средство.
При тези обстоятелства, по един безспорен начин се
налага извода, че от страна на подсъдимия е допуснато нарушение на правилата за
движение, съдържащи се в чл.16, ал.1,т.1 от ЗДвП, както и че причината за
настъпване на ПТП е единствено допуснатото от подс.Ш. нарушение на чл.16,
ал.1,т.1 от ЗДвП, тъй като ако подсъдимият се е движил плътно в дясно на
собствената си лента за движение, а л.а.”****” да е настъпил смесената
маркировъчна линия, така както е изобразено на скицата към заключението, удар
между тях е нямало да настъпи.
Относно показанията, депозирани от св.А. съдът
намира, че същите не следва да бъдат кредитирани по следните съображения: Не
могат да бъдат приети за достоверни показанията на този свидетел относно
липсата на превозни средства в насрещната за него лента за движение, както и за
поведението на подс.Ш. и местонахождението на л.а.”****” с оглед твърдяната от
него дистанция 200-300 метра между управлявания от същия т.а. и т.а.”******”.
При това положение с оглед приетия в протокола за оглед на местопроизшествие
основен ориентир/ОР/ - указателна табела за движещите се в посока София, се
установява, че св.А. не е имал видимост към този участък от пътя, в който е
настъпило ПТП. От друга страна от писмо № 41/25.03.2016 г. на „ЧЕХ-99” ООД се установява, че св.А. към дата 15.07.2014 г. не е бил служител на фирмата, съотв. не му е
било възлагано управлението на товарен автомобил, което не позволява с
категоричност да се приеме присъствието на този свидетел на мястото на
настъпилото ПТП и да се обсъждат показанията му. По тези причини съдът приема,
че показанията му подкрепят защитната теза на подсъдимия, но не са подкрепени
от останалите доказателства по делото. Аналогично стои въпроса и с дадените обяснения
от подс.Ш. и показанията на св.А. относно обстоятелството, че непосредствено
след настъпване на ПТП-то , св.И.В. е заявил, че е заспал непосредствено преди
удара, тъй като липсват категорични доказателства в тази насока. Св.М. твърди в
с.з., че докато са пътували и непосредствено преди ПТП-то са водели разговор с И.
и същият не е заспивал.
По отношение
обясненията, дадени от подсъдимия в съдебното производство, съдът намира, че
същите са противоречиви и несъответстващи на останалите доказателства и се
опровергават от заключенията по повторната петорна автотехническа експертиза и
допълнителната петорна автотехническа експертиза.
От
заключението по съдебно-медицинската експертиза / л.82-л.83/ се установяват получените увреждания на возещата се на предна дясна
седалка на л.а.”****” К.А.М., а именно, че на К.М. вследствие ПТП-то са
причинени травма на главата, изразяваща се в множество разкъсно – контузни
рани, както и счупвания на носните костици, с данни за загуба на съзнание –
разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на двете лакетни
кости – лява и дясна с последващо оперативно лечение-метална остиосинтеза,
което е довело до затруднение движенията на двете ръце за около 4-5 месеца.
От заключението по съдебно медицинска експертиза за
уврежданията, получени от И.В. е видно, че при възникналото ПТП на И.В. са
причинени: травма на главата с данни за лека степен на сътресение на мозъка,
без данни за загуба на съзнание, която причинила временно и неопасно
разстройство на здравето и порезна рана на ръката, обработена по правилата на
хирургията – временно и неопасно разстройство на здравето, от която не се
очакват трайни последици.
От
заключението по автотехническата експертиза/ л.130-л.143/ се установява, че
нанесената щета на л.а.”*****” с рег. № ***** при ПТП възлиза на 2063,84 лева,
а на т.а.”******” с рег. № ****** е 5307,40 лева, като общата стойност на
причинените щети по двата автомобила съответства на критериите за причинени
значителни имуществени вреди по чл.343,ал.1,б.”а” от НК, който състав в случая
се поглъща от състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.”б” от НК, за което е
повдигнато обвинение на подс.Ш.. Съдът приема заключението в тази му част, като
същото не е оспорено и от страните.
Съдът не
приема възраженията на адв.В. относно заключението на повторната петорна
автотехническа експертиза, тъй като същото е коректно, пълно и обосновано, като
на всички поставени от адв.В. въпроси вещите лица отговарят позовавайки се на
обективните данни по делото. Това е така както по отношение мястото на удара
между двата автомобила, скоростите им на движение, деформациите по тях
вследствие настъпилия удар, използвания метод „Делта V”, като видно
от двете заключения по петорните експертизи присъства и съобразяване на
депозираните в хода на производството писмени доказателства и свидетелски
показания.
От субективна
страна подсъдимият е осъществил деянието по непредпазливост по смисъла на
чл.11,ал.3 от НК, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Предвид на изложените съображения съдът квалифицира
деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
По
отношение на нарушенията по чл.20,ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.44 от ЗДвП, вменени във
вина на подс.Ш. в повдигнатото му обвинение с обв. акт съдът споделя
възраженията на адв.Д., като приема, че същият не е извършил нарушение на
цитираните текстове от ЗДвП, тъй като по делото липсват данни подсъдимият да не
е контролирал управляваното от него превозно средство, налице са такива от
заключението по повторната петорна и допълнителната петорна автотехническа
експертиза, че при конкретната скорост, с която е управлявал същият технически
не е имал възможност да избегне удара чрез спиране, както и с оглед на изложените по-горе
съображения за характеристиките на конкретното нарушение, допуснато от
подсъдимия и намиращо се в причинна връзка с настъпилото произшествие, а именно
– навлизане в насрещната лента за движение в нарушение на чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което не
са налице елементите от състава на нарушенията по чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП.
Споделя и възражението относно неотносимост на чл.44,ал.1 от ЗДвП в конкретния случай и приема, че не е
налице и нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗДвП, тъй като
неосигуряването на достатъчно странично разстояние между превозните средства би
било относимо обстоятелство само в случай, че управляваният от подсъдимия
автомобил се е движел в собствената си лента за движение, докато в настоящия
казус се касае за навлизане на товарния автомобил в насрещната лента за
движение. По изложените съображения съдът оправда подс.Ш. по първоначално
повдигнатото му обвинение да е извършил нарушение на чл.20,ал.1 и 2 и
чл.44,ал.1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка, приета за установена, се
изяснява от събраните на досъдебното и съдебното производство доказателства, от
заключенията по изслушаните и приети експертизи.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира
в несъобразяване от страна на подсъдимия Ш. с установените в ЗДвП правила за
безопасно движение по пътищата.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Ш. за деянието по
чл.343,ал.1,б.”б”,пр.2,във връзка с чл.342,ал.1,пр.3 от НК, настоящата
инстанция съобрази като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно
минало, невисоката обществена опасност на дееца и при условията на чл.54 от НК
му наложи наказание 6/шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
на основание чл.66,ал.1 от НК отложи за срок от 3 години от влизане на
присъдата в сила. На основание чл.343г от НК съдът постанови и
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца,считано от датата на отнемане
на свидетелството за управление на МПС, като съобрази справката за подсъдимия
като водач на МПС за налагани наказания по ЗДвП и че същият работи като шофьор.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази и настъпилия
общественоопасен резултат, а именно причинените средни телесни повреди на
пострадалата М., както и невъзстановеност на причинените имуществени вреди,
поради което прие, че не са налице основания, обуславящи налагане на
предвиденото алтернативно по-леко наказание пробация.
Съдът прие,че така наложеното наказание е
справедливо,съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и,че
чрез него ще се постигнат целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Б.М.Ш.
да заплати на ОД на МВР-Ловеч сумата от 948.00 лева разноски по делото и на
Ловешки районен съд сумата от 4620.14 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си
в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: