№ 969
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110117744 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от В. С. Джамбазин против ЗЕАД „БВИГ“ с правно основание
чл. 405 КЗ за сумата от сумата в размер на 100,00 лв., предявена частично от 8 000,00 лв.,
представляваща разходи за ремонт на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Туарег“,
peг. № СВ 44 91 СВ,, за който е сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС,
обективиран в полица № 47252317304000077, със срок на действие о т 00:00 ч. на 26.01.2023
г. до 23:59 ч. на 25.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска -
28.03.2024 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че по повод
настъпило на 16.08.2023 г. застрахователно събитие, ищецът е преявил претенция за
изплащане на обезщетение пред ответното дружество, в резултат на което е заведена щета №
472523232300269, като след извършване на опис, са констативани по вид и степен следните
увредени детайли на автомобила: предсна лява врата - за боядисване и задна лява врата - за
боядисване. Във връзка с така подадената застрахователна претенция, ответното дружество е
превело по банков път на ищеца сума в размер на 218,08 лв. Ищецът счита, че изплатеното
обезщетение е в занижен размер спрямо действителните вреди. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва стойността на причинените
вследствие на процесното ПТП вреди, като твърди, че претендираното застрахователно
обезщетение значително надвишава размера на действителните вреди. Сочи, че релевантна
за определяне на действителната стойност за възстановяване на вредите по процесното МПС
е стойността на ремонта в доверен на застрахователя сервиз. Оспорва причинната връзка
между твърдяното ПТП в исковата молба и реално настъпилите вреди по процесното МПС.
Оспорва размера на действителната стойност на процесното МПС. Намира, че в случая е
налице тотална щета на МПС, като прави възражение за запазени части. Възразява срещу
акцесорните искове по аргумент за неоснователност на главните искове. Претендира
разноски.
1
От фактическа и правна страна съдът намира за установено следното :
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ За основателността на иска в тежест на ищеца е да
докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на
вредите. Страните по делото не спорят, че между тях е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка по полица „Каското“ на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № СВ 4491 СВ, обективирано в представената по делото
застрахователна полица № 47252317304000077 от 25.01.2023г.
Съгласно договора ответникът в качеството на застраховател се задължава да заплати
на ищеца в качеството на застрахован обезщетение при настъпване на предвидено в
договора застрахователно събитие, представляващо покрит риск съгласно договора.
Автомобилът е застрахован при застрахователна стойност 8000 лв. за периода 26.01.2023г.
– 25.01.2024г., поради което и по делото се установява наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каското”, сключена за процесния автомобил, валидно към
датата на застрахователното събитие. В самата застрахователна полица е посочено, че
застрахованият е получил екземпляр от Общите условия към договора по застраховка,
поради което и съдът намира, че страните по договора са обвързани от същите.
Представено по делото е Свидетелство за регистрация, част I № *********, от което
се установява, че собственик на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. 2 № СВ 4491
СВ е ищецът В. С. Д.. Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на
придобивно основание на посочения в това свидетелство собственик. Свидетелството за
регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ
доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно
собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
281/2010 г., III г. о., ГК .
Следователно свидетелството за регистрация притежава обвързваща съда материална
доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК. В тази насока и въведеното с отговора на
исковата молба възражение относно материалната легитимация на ответника се явява
неоснователно.
Установява се в допълнение, че на 16.08.2023г. ищецът е уведомил ответника за
настъпило застрахователно събитие, за което е образувана щета № 472523232300268 и е
съставен опис на претенция № 51-01300-9461/23/16.08.2023г.
; По делото не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца застрахователно
обезщетение по процесната щета № 472523232300269 в размер на 218,08 лв. с преводно
нареждане от 23.08.2023г.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало процесното вземане.
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази
следното: Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Според константната съдебна практика /напр. решение № 115/09.07.2009 г. на
2
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т. о. и др./ актуална и след влизане в сила
на действащия КЗ от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ,
уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и
със същото качество, т.е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не
подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Ето защо, именно средните пазарни
цени са действително претърпените и доказани по размер вреди.
В случая, въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза по делото се установи, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № СВ 4491 СВ към датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие на 16.08.2023г. е в размер на 731,04 лв.
Експертът е описал кои са констатираните щети по процесното МПС, както и че
всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Изчислената именно по този
начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените
вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части,
боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек
автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени
предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка
следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като
тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са
цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд.
По делото не се спори, че към датата на сключване на договора за имуществена
застраховка „Каско“ застрахованият е избрал обезщетяване, чрез доверен сервиз, т.е.
възстановяване в натура. Същевременно видно от представено към отговора на исковата
молба заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /, ищецът е посочил като
начин за обезщетяване с оглед настъпилото застрахователно събитие – по калкулация на
застрахователната компания /по експертна оценка/, по който ответникът е определил и
заплатил застрахователно обезщетение. Тази оценка на застрахователя обаче следва да
определи такава стойност, която да е достатъчна за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други,
без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. В същото време обаче, разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ е императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да бъде
изменяно по съгласие на страните. Ето защо, ирелевантно е дали в заявлението за изплащане
на застрахователно обезщетение застрахованият е посочил като начин на обезщетяване - „по
калкулация на застрахователната компания“, след като впоследствие по отношение размерът
на застрахователното обезщетение е възникнал спор между страните.
Ответникът е въвел възражение за подзастраховане. За да се определи дали е налице
подзастраховане, следва да се прецени дали застрахователната сума е в помалък размер от
действителната стойност на застрахованото имущество /стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – арг. от чл. 400,
ал. 1 от КЗ/. Между страните не се спори и от представената полица се установява, че
3
уговорената застрахователна сума е 8000 лв. Същевременно съгласно заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, действителната стойност на процесния лек автомобил
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № СВ 4491 СВ съм датата на сключване на
застрахователния договор е 7793,26 лв. поради което съдът намира, че в процесния случай
не е налице хипотеза на подзастраховане.
Недоказано остана и твърдението за тотална щета по отношение на процесния л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № СВ 4491 СВ, в който случай на основание
разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, при определяне размера на обезщетението от
действителната стойност на увреденото МПС следва да се приспадне стойността на
запазените части, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване. Ето защо,
съдът намира, че действителната стойност за отстраняване на щетите по л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № СВ 4491 СВ възлиза на посочения по - горе размер
от 731,04 лв.
Не се спори между страните, че ответникът е погасил частично претенцията на ищеца
за сумата в размер на 218,08 лева.
Следователно, непогасеният остатък от дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на сумата 512,36 лева. Искът предявен за същата сума следователно е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Действително по силата на разпоредбата на чл. 407 КЗ при частично погиване на
застрахованото имущество, то се смята за застраховано до изтичане срока на
застрахователния договор в размер, равен на разликата между първоначалната
застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако в 4
застрахователния договор е уговорено друго. Смисълът на разпоредбата е да ограничи
общия размер на обезщетенията за застрахованото имущество до размера на уговорената
застрахователна сума. Първоначалната застрахователна сума по процесния договор е 8000
лв. Прилагайки цитираната разпоредба и след приспадане на платеното обезщетение по
предходни щети, в т.ч. с включване на извънсъдебно плащане по настоящата щета,
разликата, за която се счита застрахован процесният автомобил, е 6799,35 лева. , като това е
по предходното дело, а по настоящо се присъжда още 512, 36 лв., което отново е в рамката
на общата сума, а по третата щета е присъдено 1058,34 лева, което отново е в рамките на
общата сума.
Следователно искът е основател и настоящия иск в размера на 512,36 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените
деловодни разноски за сумата общо 3128,40 лв.
Въз основа на тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД “БВИГ“, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Д., ЕГН **********, по
иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 512,36 лева, представляваща
остатък от обезщетение във връзка със застрахователен договор „Каско“ обективиран в
застрахователна полица № 47252317304000077 с период на покритие от 26.01.2023г. до
25.01.2024г., за претърпени имуществени вреди по застрахования л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Туарег“ с рег. № СВ 4491 СВ, настъпили в резултат на ПТП от 16.08.2023 г., ведно
4
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 28.03.2024г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗЕАД “БВИГ“, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ н
а В. С. Д., ЕГН **********, сумата от 250 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, ЗЕАД “БВИГ“, ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. Т., САК, личен № **********, сумата 480 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5