МОТИВИ
към присъда № 13 от 27.02.2020 г.
по НЧХД № 1355/18 г.
I. По обвиненията, предявените граждански искове и
становищата на страните.
Частното
обвинение срещу подсъдимите А.С.И. и Д.В.К. е по чл. 130, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК за това, че на 12.07.2018 г. в гр. К., кв. „К.“ в съучастие като извършители
помежду си са причинили на тъжителя А.А.Б. лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
Частното обвинение срещу подсъдимите
А.С.И., Д.В.К., П.С.И. и А.П.С. е по чл. 130, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 12.07.2018 г. в гр. К. в
съучастие като извършители помежду си са причинили на тъжителя И.Х.Т. лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК¹.
Подсъдимите в с.з. не се признават
за виновни.
Защитниците им – адвокати Х.М., Н.Н. и И.Д. в с.з. пледират за оправдаването им.
Предявен е граждански иск от тъжителя
А.А.Б. против подсъдимите А.С.И. и Д.В.К. за
причинените му неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната
лихва, както и за направените по делото разноски.
Предявен е граждански иск от
тъжителя И.Х.Т. против подсъдимите П.С.И. и А.П.С. за причинените му
неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, както и за
направените по делото разноски.
Гражданските искове бяха приети от
съда и тъжителите бяха конституирани като граждански ищци в наказателното
производство с повереник адв. Д.М..
В с.з. адв. М. поддържа обвиненията и гражданските
искове.
II. По
приетата от съда фактическа обстановка.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: Тъжителят А.Б. ***, което използвал за магазин
и бар (снимка 1). Към 12.07.2018 г. в помещението продавала св. Н.К.М., с която
тогава живеел на съпружески начала, но последствие се разделили. На същата дата
около обед тъжителят Б. бил в складовете за стока, а св. Г.Р.Б., майка на
тъжителя, отишла при „снаха“ си. Тогава в магазина дошли св. В.П.С. (Ш.) и св. З.Т.
(З.), за да търсят сметка на тъжителя Б. за силната музика, която пускал
предната вечер, тъй като подс. П.И., баща на св. В.С.,
бил с прекаран инсулт, а св. Т., майка на св. В.С., работила на смени. Двете не
открили тъжителя, но започнали да се карат за музиката със св. М. и св. Б.. Последната им казала да излязат от магазина и с разтворени ръце започ-
¹Обвиненията
са възприети от съда, съобразно изложените обстоятелства в тъжбата и
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК, където има изискване тъжителят да изложи
само обстоятелствата на престъплението. Това е достатъчно да формира предмет на
доказване по см. на чл. 102 от НПК като съдът не е обвързан с предложената
правна квалификация от тъжителя (Р 472-01-II и Р 1094-07-I).
Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК не изисква тъжителят да формира петитум, поради което съдът не е длъжен да се съобразява с
такъв, а да се ръководи от обстоятелствата в тъжбата, както и от целите и
задачите на чл. 1 от НПК. Според обстоятелствената част на тъжбата подсъдимите А.И.
и Д.К. са нападнали тъжителя Б. и са му нанесли наранявания. Тъжителят Т. бил
нападнат от същите подсъдими, съборен от подс. П.И. и
удрян от подс. А.С..
нала да ги изтиква извън помещението, но двете хванали св.
Б. за косата и започнали да я скубят, като ѝ отскубнали топка коса. Тя
също започнала да ги скуби. В това време тъжителят Б. се завърнал и се притекъл
на помощ на майка си като нанесъл удари на св. Т. и на св. С., като им причинил
кръвонасядания, оток и охлузвания, а те го замеряли с
камъни. С намесата на съседите конфликтът бил преустановен, а органите на
Полицията, които посетили конфликта предупредили св. З.Т. и тъжителят А.Б. да
не се саморазправят. Двете се заканили обаче, че вечерта като се върнат мъжете
им от работа ще се саморазправят с тях. По-късно, следобед, братовчед се обадил
на подс. П.И. (А) и му разказал за конфликта, още
докато бил на работа със сина си подс. А.С.. Св. Б.
се обадила на дъщеря си – св. З.Т. и на тъжителя И.Т., да дойдат при нея и
последствие им разказала за действията на свидетелите Т. и С. спрямо нея. Като
разбрали за конфликта, след около час дошли св. Д.Б. - местен пастор без роднинска връзка с Баневи, св. Е.Г.
и св. Д.А., за да помиряват враждуващите. За случая дочул подс.
А.И., брат на подс. П.И., който дошъл с подс. Д.К. (Ш.) и св. С.М. (С.). Всички те били в двора на подс. П.И. (снимка 2), който диагонално бил разположен на
северозапад спрямо магазина. Около 20.30 часа подсъдимите П.И. и А.С. се
прибрали от работа. Напред изтичал подс. А.С., видял,
че майка му е ранена и взел от двора една коса. След него излезли подсъдимите А.И.
и Д.К.. В същото време тъжителят А.Б. изпратил сестра си – св. З.Т. да вземе
храна от магазина. Тя и св. Н.М. тръгнали към магазина, но към тях се насочил подс. А.С.. Двете се разпищели и се върнали към двора и за
малко се скрили в него, докато подсъдимия отмине. Св. Г.Б. започнала да хвърля
камъни по него. От виковете излязъл тъжителя А.Б., държейки метална тръба и се
насочил към подс. А.С.. Виждайки това подс. П.И. подал през мрежата вила на подс.
А.И., а на подс. Д.К. метална тръба. Последните двама
се насочили към тъжителя Б. и му нанесли удари по главата и тялото странично и
в гръб, от които получил четири разкъсно-контузни
рани в главата – една 2,5 см по челото вляво, две по 2 см в дясна теменна
област и една 1,5 см в дясната теменна област – довели до лекостепенно
мозъчно сътресение; кръвонасядане по гърба; кръвонасядане, охлузване и разкъсно-контузна
рана по външно задната повърхност на лявата предмишница.
От ударите тъжителят паднал на земята, изпитал и болка. Тъжителят Т., който
никой не познавал от нападателите, също излязъл от двора и се насочил към
тъжителя Б. за да му помогне. Тъжителят Т. успял да нанесе само удар в предната
част на главата на подс. К.. Тогава подс. А.С. се отказал да преследва свидетелите Н.М. и З.Т.
и се насочил към тъжителя Т.. Със сапа на косата го ударил в главата, от което
сапът се счупил, последствие му нанесъл удари и по тялото. След като повалили тъжителя
Б. на земята, подсъдимите Д.К. и А.И. се насочили към тъжителя Т. като му
нанесли удари по тялото, от които също бил повален на земята. От действията на
подсъдимите тъжителят Т. получил две повърхностни контузно-разкъсни
рани – по-дългата от двете с размер 3 см; по тясната теменна област охлузване и
кръвонасядане с размери 2/4 см; в дясната долна трета
на гръдния кош и към коремната стена масивно двойно контурирано
кръвонасядане с дължина 26 см с ход отгоре надолу и
отдясно наляво, под него също такова с дължина 23 см, разположено по лумбалната
област и долната трета на коремната стена. След намесата на други присъстващи
боят бил преустановен, а тъжителите били закарани във ФСМП и приети в МБАЛ „Д-р
Стамболски“ за период от пет дни. Случаят бил посетен
отново от органите на Полицията и била извършена полицейска проверка от св. П.
и полицейски инспектор М. Г.,*** отказала да образува наказателно производство.
Свидетелите А.К. и Ц.Х., служители на РУМВР К. охранявали тъжителите във ФСМП К.,
за да не се стигне до нов конфликт.
Описаната фактическа обстановка се установява от
съдебномедицински удостоверения № 54-II/18,
55-II/18, № 58-II/18 г. и
№ 59-II; епикризи № 5884 и № 5685,
болничен лист № Е20181858532 от 12.07.18 г., писмо на ЦСМП Стара Загора, писма
и докладни записки от 30.10.2019 г. и 18.12.2019 г., постановление от 19.09.2018
г. за отказ да се образува наказателно производство по пр. № 2912/18 г. на РП К.,
две съдебномедицински експертизи № 388/19 г. и № 388-А/19 г., очна ставка, съдебен
оглед, 5 бр. фотоснимки; от показанията на свидетелите А.К., Ц.Х., П.П., Н.М. и отчасти от показанията на Г.Б., З.Т., В.С., З.Т.,
С.М., А. Б., Д.Б., Е.Т., Д.А. и П.Д., които отчасти кореспондират на обясненията
на подсъдимите.
III. По
анализа на доказателствата.
В хода на съдебното производство съдът констатира, че са
налице противоречия в някои от гласните доказателства, но съдът приема за съществени
само тези противоречия, които се отнасят до предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Констатираното роднинство на някои от свидетелите със страните по делото
не е причина също съдът предварително да обяви техните показания за
недостоверни.
В с.з. защитниците не оспорват обстоятелството, че в хода
конфликта на 12.07.2018 г. тъжителите са получили нараняванията, установени от двете
съдебномедицински експертизи № 388/19 г. и № 388-А/19 г. Обективните медицински
находки, установени от съдебния лекар са основен и достоверен критерий, както за
начина на получаване на нараняванията, така и за проверка достоверността на субективните
гласни доказателства.
В хода на съдебното следствие подсъдимите не се признават
за виновни и отричат да са нанесли удари на тъжителите.
Подс. А.И. установява, че е тръгнал само да разтърва
св. В.С.. Твърди, че тя се дърпала с тъжителя Б. и му нанесла удари, а много хора
хвърляли камъни и буркани. Той се прибрал и нищо не е видял.
Подс. П.И.
установява, че не е бил на този конфликт, защото св. Д.Б. не го е допуснал да
излиза навън, но бил само в двора. Разказали му после, че синът му се е сбил
със св. А. (А.) Б. (П.).
Подс. А.С.
установява, че отишъл само да пита защо набили майка му, но взел кол. Видял
тъжителят Б. да удря сестра му (св. В.С.) с кол и се сбил със св. А. Б., защото
той с бастун посегнал да удари майка му (св. З.Т.).
Подс. Д.К.
установява, че не знаел защо го е ударил тъжителя И.Т. и не е видял никой да
удря тъжителите.
Съдът
не дава вяра на тези обяснения. С тях се отрича авторството на деянието, но то
се потвърждава от други доказателства, цитирани по-долу в мотивите.
От обясненията на подсъдимите се установява само, че всички
те преди конфликта са били в двора на подс. П.И..
Като цяло не отричат, че тъжителите са получили наранявания, но и не сочат кой им
ги е причинил с едно изключение - св. В.С. е нанесла удари на тъжителя Б., но
нищо друго относно това, кой е причинил нараняванията на тъжителя И.Т.. Освен
това обясненията на подс. П.И. са вътрешно
противоречиви, където той установява, че не е бил допуснат да излезе навън от
св. Д.Б., но въпреки това е бил в двора и нищо не е видял. В хода на съдебното
следствие се оспори от адв. М. обстоятелството, че св. А. Б. е имал възможност
да наблюдава конфликта, защото е бил зад оградата си (снимка № 3, където е ел.
стълба), тъй като сбиването е било в района пред магазина. По тази причина
съдът допусна оглед, от който се установи, че дворът на подс.
П.И. и самото помещение на магазина ги дели само земен път с ширина около 5
метра и самите участници при огледа потвърдиха, че това пространство е мястото
на инцидента. По отношение на констатираните обстоятелства при огледа не е
имало възражения от страните.
Относно
участието на св. В.С. в инцидента се установява от нейните показания, че само
тя е нанесла удари на тъжителя Б., защото искала да отмъсти за майка си.
Признава, че брат ѝ (подс. А.С.) е държал коса,
но никой не е удрял този ден (това обстоятелство е в противоречие с неговите
обяснения, че взел кол и се сбил със св. А. Б.), не е виждала чичо си (подс. А.И.) с вила, а неговото участие и това на подс. Д.К. се свеждало само до преустановяване на боя, в
който участвали над 10 души. Нараняванията, които получила били по време на
кавгата – била ударена от тъжителя Б. в главата. Тези показания не обясняват
обаче нараняванията на тъжителя И.Т.. Действително от показанията на св. Г.Б.
се установява, че св. С. имала някакво участие - хвърляла камъни; от
показанията на св. Т., се установява, че св. С. дошла после и взела да удря
брат ѝ (не посочва как); от показанията на свидетелите З.Т. и С.М. се
установява, че св. С. е нанесла 2-3 удара с тръба по тъжителя Б., която взела
от ръцете му; от показанията на св. П.Д. се установява, че е видял само тъжителят
Б. и св. С. да дърпат тръба или кол, но не и да се удрят.
Съдът
частично не дава вяра на показанията на св. В.С.: първо, че само тя е нанасяла
удари на тъжителя Б., което не обяснява всички наранявания по него и не обяснява
откъде са нараняванията на др. тъжител; второ, че подсъдимите не са нанасяли
удари по тъжителите и трето, че по време на кавгата е получила нараняването в
главата.
От
съдебномедицинска експертиза № 388/19 г. се установяват наранявания на тъжителя
Б. в 8 области, които като брой са причинени от повече от 2-3 удара, както сочи
св. С.М., за който св. А. Б. установява, че бил прибран в дома на св. С.,
защото нямало къде да живее, т.е. той е зависим от свидетелката. От съдебномедицинско
удостоверение № 55-II/18 г. се установява, че всички
констатирани от съдебния лекар наранявания на св. С., са били получени по нейни
сведения на 12.07.2018 г. около 14.30 часа от две познати ѝ лица, а не от
едно лице, от което следва, че по време на инцидента в 20.30 часа тя не е получавала
удар от тъжителя Б., за да се приемат за достоверни последващите ѝ
действия. Дори и да се приеме, че свидетелката е причинила някои от
нараняванията на тъжителя Б., това първо не изключва деятелността на останалите
подсъдими и второ, действията на свидетелката извеждат изводи най-много до
нейното съучастие с другите подсъдим, но предвид обстоятелството, че срещу нея
няма обвинение, съдът намира за безпредметно да излага съображения в тази връзка.
Очевидно св. С. показва заинтересованост не само защото е дъщеря, сестра и племенница
на трима от подсъдимите, но и защото е станала причина за инцидентите като цяло
на 12.07.2018 г. и цели да поеме вината за него.
От
показанията на св. Г.Б. се установява, че подс. Д.К. е
удрял сина ѝ с метална тръба, подс. А.С. е
счупил дръжката на коса в главата на тъжителя Т. с няколко удара, бил го също в
ребрата, подс. А.И. го удрял със сапа на вила стомаха,
подс. П.И. не удрял, но подавал инструменти на подсъдимите
А.И. и Д.К. – вила и тръба.
От
показанията на св. З.Т. се установява, че подс. А.С.
е ударил съпруга ѝ с коса в
главата и ребрата и го съборил; подсъдимите А.И. и Д.К. били брат ѝ с
вила и със сопа, подс. П.И. подавал инструменти през
мрежата.
От
показанията на св. А. Б. се установява, че удряли синът му и зет му с колове –
подсъдимите Д.К. и А.И.. Свидетелят препредава факти и обстоятелства в минало
време, от което следва, че той не е очевидец (св. Н.М. установява, че не го е
видяла в сбиването). Това прави безпредметно обсъждането на въпроса дали той е
имал възможност да наблюдава конфликта от двора си, както и, че имал някакво
съприкосновение с подс. А.С.. По смисъла на
показанията му може да се направи извод, че той е очевидец на обедния конфликт.
От
показанията на св. Н.М. се установява, че към 20.30 часа, когато отишла до
магазина със св. З.Т., видяла четирима мъже в двора на подс.
П.И., въоръжени с колове. Подсъдимият А.С. ударил с коса тъжителя Т. и го
съборил, подсъдимите Д.К. и А.И. ударили с метални или дървени предмети тъжителя
Б.; подс. П.И., не е удрял никого, но раздавал инструменти
и държал кол. Доколкото св. Н.М. към момента на съдебното производство е била
вече разделена с тъжителя Б., а това се потвърждава и от двете групи свидетели,
нейните показания следва да се приемат с висока степен на достоверност.
От
експертните заключения на съдебномедицинските експертизи № 388/19 г. и №
388-А/19 г. и разпита на вещото лице д-р П. в с.з. се установява, че
нараняванията били двойно контурирани, което
потвърждава, че те са били нанесени с предмети с цилиндрична форма, каквито са
саповете на земеделски сечива и металните тръби. Видно е също, че повечето от
тези наранявания са били получени в гръб и странично, няма данни, че тъжителите
са бягали от нападателите, от което следва, че действително тъжителят Б. се е
насочил към свидетелите З.Т. и Н.К. за да ги защити, а последствие тъжителят И.Т.
да защити тъжителя Б.. Нараняванията са множествени и са били причинени в
различни страни на тялото, което потвърждава обстоятелството, че са били
нанесени от повече от едно лице. Нараняванията на тъжителя Т. с ход отгоре надолу
могат да бъдат нанесени с дълъг предмет само, когато тялото е било в легнало
положение.
След
като показанията на свидетелите Б., Т., М. и косвено на А. Б. се потвърждават
от механизма, посочен в експертното заключение, съдът ги приема за достоверни,
от което следва, че подсъдимите са автори на деянията. Относно обстоятелството,
че подс. П.И. не е нанасял удари, но е присъствал на
инцидента и е раздавал инструменти, съдът ще обсъди неговата деятелност в
частта на мотивите относно правната квалификация.
От писмо на ЦСМП Стара Загора се установява, че на подс. Д.К. не му е била оказана спешна помощ, а от показанията
на св. Н.М. се установява, че подс. Д.К. е бил добре,
поне не бил замаян, от което следва, че дори и след като му е бил нанесен удар
в главата е бил способен да нанася удари по тъжителя Т..
От писмо и докладна записка от 30.10.2019 г. се
установява, че свидетелите З.Т. и В.С. не са подавали по случая жалби в РУМВР К.,
но от постановление от 19.09.2018 г. за отказ да се образува наказателно
производство по пр. № 2912/18 г. на РП К., приложена по делото се установява,
че е бил подаван сигнал на ЕЕН 112 от св. З.Т..
От писмо и докладна записка от 18.12.2019 г. се установява,
че за конфликта на 12.07.2018 г. по обед, св. З.Т. и тъжителят А.Б. са били
предупредени устно от св. П.П..
Съдът обсъди показанията и на останалите свидетели-очевидци
по делото – С.М., Д.Б., Е.Г. и Д.А..
От показанията на св. Маринов се установява, че св. Г.Б.
нападнала подс. А.С. с коса, той нищо нямал в ръцете
си, подс. А.И. само разтървавал, не видял кой е ударил
тъжителя Т. и подс. Д.К., не познавал кой е тъжителя А.Б..
Тези показания са изолирани, в голямата си част не се потвърждават от никое др.
доказателство и върху тях не може да се изграждат решаващи изводи.
От показанията на св. Д.Б. се установява, че след като почнала
кавгата нищо не се виждало, само превозили пострадалите тъжители до ФСМП К., подс. П.И. не присъствал на кавгата, после дошъл, не е
видял някой да подава инструменти, не си спомнял подс.
А.А. да е бил там, не е видял земеделски сечива, но
се удряли с прътове, преди това не са видели удари. Като станело конфликт
говорили за помирение с водачите на родовете, конкретно с подс.
П.И. и с тъжителя А.Б..
Доколкото от тези показания се установява, че свидетелят
не желае да вземе страна в конфликта и е налице противоречие по отношение на
обстоятелството дали е имало удари, съдът не може да изгради върху тях решаващи
изводи, а по отношение на обстоятелството дали подс. П.И.
е присъствал, съдът по-горе изложи мотиви, защо приема, че е присъствал и
участвал като е раздавал „оръжия“. В тази част показанията на св. Д.Б. са недостоверни.
От показанията на св. Е.Г. са също вътрешно противоречиви
и оскъдни – установява, че боят почнал, влезли да отърват пострадалите
тъжители, но не ги питали кой ги е ударил и какво се е случило, но имало всичко
– тръби, дърва, вили и било светло.
Св. Д.А. също не можел да конкретизира на някой
действията, боят бил почнал и нищо не видял.
От показанията на полицейските служители К., Цветанов и П.
се установяват факти след конфликта.
IV. По
правната квалификация.
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимите от обективна и субективна страна са осъществили
състави на чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С нанасяне на удари по телата на тъжителите, подсъдимите са
осъществили две отделни изпълнителни деяния „причини“ от състава на чл. 130 от НК.
Експертните заключения на съдебномедицинските експертизи
№ 388/19 г. и № 388-А/19 г. установяват, че получените наранявания осъществяват
медико биологичния признак „разстройство на здравето“, от което следва, че се
касае за причиняване на леки телесни повреди с разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. по чл. 130, ал. 1 от НК.
Тъй като пострадалите са двама, се касае за две деяния по
чл. 130, ал. 1 от НК, извършени в условията на съвкупност от всички подсъдими.
Няма спор и съвсем очевидно е, че подсъдимите А.С., А.И.
и Д.К. са съучастници по смисъла на чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, но съгласно чл. 21, ал. 1 от НК всички съучастници се наказват,
съобразно общия резултат, а той е причинен с употребата на предмети, които подс. П.И. е подавал на подсъдимите А.И. и Д.К..
Следователно причинените наранявания не биха били същите
ако тези двама подсъдими ползваха само ръцете си. От това следва, че подс. П.И. също има принос към причиняване на общия
резултат в тежестта, посочена от експертните заключения, като е необходимо само
да се изясни дали той е извършител или помагач.
Създалата се фактическа обстановка и описаното в нея
поведение на подсъдимите води до извод, че деянията са били извършени с пряк
инцидентен умисъл – подс. А.С. неразумно се е
насочил с коса към свидетелите З.Т. и Н.К.. Техните викове са предизвикали
реакция на тъжителя Б. за да ги защити. Това обаче е предизвикало действията на
подс. П.И. да „въоръжи“ подсъдимите А.И. и Д.К. и те
да се насочат към тъжителя Б..
Съгласно чл. 20, ал. 4 от НК помагач е този, който
умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения,
обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на
средства или по др. начин.
От това следват два извода: първо, че помагачеството
е външна дейност, т.е. помагача не присъства на самото изпълнително деяние и
второ, че помагачеството е предумишлена дейност,
част от планирането на деянието и няма инцидентен характер. По тези
критерии подс. П.И. не отговаря на профила на помагача.
За по-голяма яснота следва да се даде сходен пример при извършване на кражба,
където единият от съучастниците отнема, а др. само пази, т.е. макар и да не
участва в самото прекратяване на владението върху вещите, участва във втората част
на отнемането – установяване на трайна власт върху отнетите вещи.
Следователно в създалата се фактическа обстановка се
касае за спонтанно разпределение на ролите между четиримата подсъдими, поради
което подс. П.И. също следва да бъде наказан като
съучастник-извършител в самото изпълнително деяние.
Макар и да има принос към причиняването на телесни
повреди на две лица, съдът е обвързан да се произнесе по обвинението, така както
е формулирано в обстоятелствената част на тъжбата и разясненията, дадени под
черта по-горе – подс. П.И. следва да отговаря
само за причиняване на телесна повреда на тъжителя И.Т., подходът е същия и по
отношение на останалите подсъдими – те отговарят само за това, в което са
обвинени с тъжбата. Обстоятелството, че в тъжбата се сочи, че подс. П.И. е съборил тъжителя с вила, а не това, което
приема съда, не се явява съществено изменение на обвинението, тъй като не води
до съществено различни правни изводи относно правната квалификация – тя е
същата, както в тъжбата, така и в настоящия съдебен акт. Това прави
безпредметно постановяването на оправдателен диспозитив.
От обективираните действия на подсъдимите следва извода,
че те са извършили престъпните деяния по отношение на двамата тъжители като са
съзнавали обществената опасност на деянията, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване. В случая всеки един от подсъдимите е
знаел и съзнавал, че заедно с него действат и др. подсъдими, т.е. налице е
общност на умисъла.
Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че
подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и наказани.
V. По вида и размера на наказанията.
1. (А) При определяне вида и размера на наказанието на подс. А.И. за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК по отношение на тъжителя Б., съдът приема
като отегчаващи вината обстоятелства обремененото съдебно минало и лошите му
характеристични данни (криминално проявен, дружи с криминално проявени лица).
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат обстоятелството, че донякъде
действията са опит да бъде спрян тъжителят Б., който действа правомерно в
защита на свидетелите З.Т. и Н.К., да не застигне племенника му подс. А.С. и да му нанесе удари, както и обстоятелството,
че около обед тъжителят е причинил телесни наранявания на племенницата му и нейната
майка.
Следователно на подс. А.И.
следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати при
наказание пробация за срок от шест месеца при двете задължителни мерки с регистрация
два пъти седмично.
(Б)
При определяне вида и размера на наказанието на подс.
А.И. за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК по отношение на тъжителя Т., съдът приема като отегчаващи вината
обстоятелства обремененото съдебно минало и лошите му характеристични данни
(криминално проявен, дружи с криминално проявени лица). Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се приемат обстоятелствата, че донякъде действията са
опит да бъде спрян тъжителят Т., който действа правомерно в защита на тъжителя Б.,
да не продължава да нанася удари на подс. Д.К..
Следователно на подс. А.И.
следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати при
наказание пробация за срок от шест месеца при двете задължителни мерки с
регистрация два пъти седмично.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подс.
А.И. следва да се определи едно общо наказание пробация за срок от шест месеца
при двете задължителни мерки с регистрация два пъти седмично.
2. (А) При определяне вида на наказанието на подс. Д.К. за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК по отношение на тъжителя Б., съдът взе
предвид, че престъплението е умишлено и за него се предвижда наказание до две
години лишаване от свобода и др. по-леко наказание, подсъдимият е пълнолетен и не
е осъждан (настъпила абсолютна реабилитация) и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност.
Следователно
налице са условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
При
определяне размера на глобата, съдът приема като отегчаващо вината обстоятелство
лошите му характеристични данни (криминално проявен, дружи с криминално
проявени лица), а като смекчаващо вината обстоятелство следва да се приеме, че
донякъде действията му са опит да подпомогне останалите подсъдими, като негови
приятели.
На
подс. К. следва да се наложи наказание при доминиране
на смекчаващото вината обстоятелство, съобразено и с имотно му състояние, като
съдът счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати при наказание
глоба в размер на 1000 лв.
(Б)
При определяне вида на наказанието на подс. Д.К. за
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК по
отношение на тъжителя Т., съдът взе предвид, че престъплението е умишлено и за
него се предвижда наказание до две години лишаване от свобода и др. по-леко
наказание, подсъдимият е пълнолетен и не е осъждан (настъпила абсолютна
реабилитация) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.
Следователно
налице са условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
При
определяне размера на глобата, съдът приема като отегчаващо вината
обстоятелство лошите му характеристични данни (криминално проявен, дружи с
криминално проявени лица), а като смекчаващи вината обстоятелства следва да се
приемат, че донякъде действията му са опит да подпомогне останалите подсъдими,
като негови приятели, както и, че подсъдимият е бил ударен от тъжителя Т..
На
подс. К. следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съобразено и с имотно му състояние, като
съдът счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати при наказание
глоба в размер на 1000 лв.
3.
При определяне вида на наказанието на подс. П.И. за
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК по
отношение на тъжителя Т., съдът взе предвид, че престъплението е умишлено и за
него се предвижда наказание до две години лишаване от свобода и др. по-леко
наказание, подсъдимият е пълнолетен и не е осъждан (настъпила абсолютна
реабилитация) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.
Следователно
налице са условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба.
При
определяне размера на глобата, съдът приема като отегчаващо вината
обстоятелство лошите му характеристични данни (криминално проявен, дружи с
криминално проявени лица), а като смекчаващи вината обстоятелства следва да се
приемат, влошеното му здравословно състояние; обстоятелството, че лично той не
е нанасял удари, но подбудите му са били да бъде предпазен сина му да не бъде
наранен, както и причинените на жена му и дъщеря му наранявания същия ден по
обед.
На
подс. П.И. следва да се наложи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелство, съобразено и с имотно му състояние, като
съдът счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати при наказание
глоба в размер на 1000 лв.
4. При определяне вида на наказанието на подс. А.С. за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК по отношение на тъжителя Т., съдът взе
предвид, че престъплението е умишлено и за него се предвижда наказание до две
години лишаване от свобода и др. по-леко наказание, подсъдимият е пълнолетен и не
е бил осъждан към момента на извършване на деянието, и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност.
Следователно
налице са условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
При
определяне размера на глобата, съдът приема като отегчаващи вината обстоятелства
лошите му характеристични данни (криминално проявен, дружи с криминално проявени
лица), главен инициатор на инцидента в 20.30 часа на 12.07.18 г., като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат подбудите му да потърси
отговорност защо е била бита майка му.
На
подс. С. следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелство, съобразено и с имотно му състояние, като
съдът счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати при наказание
глоба в размер на 1000 лв.
VI. По гражданските искове и направените от тъжителите и
съда разноски.
Извършените деяния осъществяват състава на чл. 45 от ЗЗД,
поради което предявените граждански искове се явяват основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Исковете не са били предявени срещу всички участници в конкретното
деяние, а съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК за неуредените случаи по НПК се прилагат
разпоредбите на ГПК, като съдът е обвързан срещу кого е предявен иска и в какво
се състои искането (чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК).
1.
С искът на тъжителя Б. се иска осъждането само на подсъдимите А.С.И. и Д.В.К..
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид възрастта на тъжителя Б.;
характера, броя и вида на телесните увреждания, като изключи тези, нанесени му
от св. В.С.; формата на вината – пряк умисъл и 5-дневния болничен престой; възстановителния
период за около 14-21 дена според експертното заключение на съдебномедицинската
експертиза, причинените болки и страдания.
Следователно
по справедливост следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1500 лв., което да се заплати солидарно от подсъдимите А.И. и Д.К.,
ведно със законната лихва, считано от деня на непозволеното увреждане – 12.07.2018
г., а в останалата част до 3000 лв., искът следва да се отхвърли като
недоказан.
Подсъдимите
следва да заплатят на тъжителя Б. направените по делото разноски в размер на
805 лв., включващо възнаграждение за адвокат в размер на 700 лв., 100 лв.
депозит за експертиза и 5 лв. за съдебно удостоверение.
2.
С искът на тъжителя Т. се иска осъждането само на подсъдимите П.И. и А.С..
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид възрастта на тъжителя Т.;
характера, броя и вида на телесните увреждания; формата на вината – пряк умисъл
и 5-дневния болничен престой; възстановителния период за около 14-21 дена
според експертното заключение на съдебномедицинската експертиза, причинените
болки и страдания.
Следователно
по справедливост следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1500 лв., което да се заплати солидарно от подсъдимите П.И. и А.С.,
ведно със законната лихва, считано от деня на непозволеното увреждане –
12.07.2018 г., а в останалата част до 3000 лв., искът следва да се отхвърли
като недоказан.
Подсъдимите
следва да заплатят на тъжителя Т. направените по делото разноски в размер на 817
лв., включващо възнаграждение за адвокат в размер на 700 лв., 100 лв. депозит
за експертиза, 5 лв. за съдебно удостоверение (второ) и 12 лв. държавна такса
за образуване на делото и платена от тъжителя Т..
3.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите
А.И., Д.К., П.И. и А.С. следва да заплатят съразмерно на РС К. направените по
делото частични разноски за експертизи в размер на 218 лв., както и държавна
такса в размер на 120 лв. върху уважената част на исковете.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,