№ 1219
гр. Русе, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520101426 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. 500, ал.1 т.3 КЗ.
Постъпила е искова молба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД
против Р. И. Д., в която се твърди, че на 20.12.2021г. ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
пред Районен съд – Русе срещу ответника, който в срока по чл. 414 ГПК е
депозирал възражение и на дружеството било дадено указание от съда, че
може да предяви иск за установяване на вземането си по образуваното ч.гр.д.
№***/2021г.
Претенцията по заповедното производство произтичала от
обстоятелството, че на 24.02.2018г. около 19.35 ч., на главен път ІІ – 21, в
района на км.08+300 по посока гр. Силистра, товарен автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег. № ***, при маневра изпреварване не оставил достатъчно
странично разстояние и реализирал пътно-транспортно произшествие с
товарен автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, като напуснал
мястото на произшествието без да уведоми и изчака контролните органи. За
настъпилото произшествие бил съставен протокол за ПТП с № *** от
24.02.2018г. На виновният водач Р. И. Д. бил съставен и Акт за установяване
на административно нарушение с № ***. Към датата на събитието
1
отговорността на виновния водач на товарния автомобил „***“ с рег. № ***
била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото
дружество с полица № ***, със срок на валидност от 30.05.2017г. до
30.05.2018г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, собственикът на
увредения товарен автомобил „*** ***“ подал уведомление пред
застрахователя по застраховка „Каско“ на МПС „Дженерали застраховане“
АД. Бил извършен оглед и оценка на щетите и заплатено застрахователно
обезщетение по застраховката „Каско“ в размер на 3851,58лв., което плащане
е извършено на 04.04.2018 г.
От своя страна застрахователят по застраховка „Каско“ претендирал
заплащане на сумата от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, с оглед на което в ищцовото дружество била образувана
ликвидационна преписка по щета № ****. Претендираното застрахователно
обезщетение в посочения по-горе размер, както и 15лв. ликвидационни
разноски били изплатени на 25.10.2018г. по сметка на „Дженерали
застраховане“ АД.
На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, с изплащането на това обезщетение
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ придобил правото
на регрес срещу виновния водач, напуснал мястото на произшествието, с
оглед на което се претендира да бъде постановено съдебно решение, с което
да се признае за установено, че ответникът Р. И. Д. дължи на ЗК „Лев Инс“
АД сумата в размер на 3886,58лв. – главница, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от
1168,23лв., представляваща мораторни лихви за периода от 30.12.2018г. до
15.12.2021г. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск, който оспорва
изцяло по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ на увреденото МПС
в „Дженерали Застраховане“ АД, както и че посещаването на процесното
ПТП от органите на МВР не е било задължително по закон.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
2
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че на 24.02.2018г. на път ІІ-21 км. 08+300 посока гр. Силистра,
товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от
ответника, при маневра изпреварване не е оставил достатъчно странично
разстояние и реализирал пътно-транспортно произшествие с товарен
автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, като напуснал мястото на
произшествието без да уведоми и изчака контролните органи.
За настъпилото произшествие е съставен констативен протокол за
ПТП с № *** от 24.02.2018г., а на виновният водач Р. И. Д. е реализирана
административно-наказателна отговорност с Наказателно постановление
№***/27.03.2018г. на началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе. С влязло
в сила Решение №***/11.06.2018г. по АНД №***/2018г. по описа на РС –
Русе, наложените наказания на ответника са намалени.
Към датата на събитието за отговорността на виновния водач на
товарния автомобил „***“ с рег. № *** има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество с полица № ***, със срок
на валидност от 30.05.2017г. до 30.05.2018г.
За увредения автомобил „*** ***“ към датата на процесното ПТП е
имало сключена застраховка „Каско“ на МПС с „Дженерали Застраховане“
АД. По подадено уведомление от собственика на автомобила е заведена щета
№***/06.03.2018г. След извършен оглед и оценка на щетите на 04.04.2018г. е
заплатено застрахователно обезщетение по застраховката „Каско“ в размер на
3851,58лв.
„Дженерали Застраховане“ АД е отправило регресна претенция към ЗК
„Лев Инс“ като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
виновния водач, по която е образувана ликвидационна преписка по щета №
****. Претендираното застрахователно обезщетение в посочения по-горе
размер, както и 15лв. ликвидационни разноски е изплатено на 25.10.2018г. по
сметка на „Дженерали застраховане“ АД, което се установява и от
заключението на приетата по делото икономическа експертиза.
Заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза
потвърждава разходите на щетите по автомобила „*** ***“ с рег. №*** ВВ
определени от застрахователя по застраховка „Каско“, а именно 3851,58лв.
3
С покана за доброволно изпълнение, връчена лично на ответника на
19.12.2018г., ищцовото дружество е претендирало от него на основание чл.
500, ал.1 т.3 КЗ, да заплати сумата, с която дружеството е удовлетворило
застрахователя по застраховка „Каско“ на увредения автомобил.
По депозирано заявление от ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.
№***/2021г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответника на 21.12.2021г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 3886,58лв. главница по регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ във
връзка с настъпило 24.02.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху нея
считано от 16.12.2021г., 1168,23лв. мораторна лихва за периода 30.12.2018г.
до 15.12.2021г., както и 152лв. разноски по заповедното производство.
Срещу заповедта ответникът е депозирал възражение в срока по чл.
414 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след своевременно депозирано възражение от
длъжника, поради което се явява процесуално допустим.
Правото на регресен иск на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите спрямо застрахован виновен водач е
предвидена в чл. 500 КЗ. Една от възможните хипотези, на която е основал
исковата си претенция ищецът, е предвидена в чл. 500, ал.1 т.3 КЗ – водачът е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина. В този случай застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски.
В процесния случай се касае за ПТП само с имуществени вреди,
поради което за водачите, участвали в произшествието, възникват
задълженията по чл. 123, ал.1, т.3, б."б" или б"в" ЗДвП, в зависимост от това
дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с
4
настъпването на ПТП. Така при наличие на съгласие водачите следва да
попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие и съвместно да уведомят Сектор „Пътна
полиция“, на територията на която е настъпило произшествието. При липса на
такова съгласие водачите участвали в ПТП са длъжни, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и
да изпълняват дадените им указания. Според чл. 125, т.7 ЗДвП посещението
от контролните органи на МВР ще е задължително и тогава, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него.
Събраните по делото доказателства дава основание да се приеме, че е
изпълнен фактическият състав на чл. 500, ал.1 т.3 КЗ. Липсата на оказано
съдействие от страна на ответника за съставянето на двустранен протокол
(независимо от причините за това) означава липса на постигнато съгласие
между участниците в произшествието относно обстоятелства, свързани с
него, т.е. наличие на разногласие между тях. След изменението на чл. 125, т.7
ЗДвП с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., наличието на
разногласие между водачите при ПТП е единствената предпоставка за
задължителното му посещаване от контролните органи на МВР. Разногласие
между водачите няма да е налице единствено при съставен двустранен
констативен протокол, какъвто в случая не е налице.
Безспорно се установява по делото, че ищецът е заплатил регресната
претенция на застрахователя по застраховка „Каско“, който пък от своя
страна е обезщетил собственика на увредения автомобил. Установени по
делото са и размера на вредите, който съответства на изплатеното
обезщетение.
Няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства,
че процесното ПТП е реализирано в срока на застрахователната полица по
„Каско“ за увредения автомобил – 30.05.2017г. – 30.05.2018г., като е
уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия. Действително по
делото не са ангажирани доказателства за извършеното плащане и на
четирите вноски, т.е., че договорът не е прекратен предсрочно поради
неплащането. Това обаче не би могло да бъде основание да се приеме, че за
ищцовото дружество не е възникнало регресно право по отношение на
ответника. След като застрахователят по „Каско“ е удостоверил настъпването
5
на процесното ПТП, вината за същото, размера на вредите и изплащането на
обезщетение на пострадалия, за ищцовото дружество е възникнало
задължение да удовлетвори регресната му претенция. Недопустимо е както
застрахователят по гражданска отговорност, така и ответникът в настоящото
производство да се позовават на договорно неизпълнение, по който договор
не са страна. Щом застрахователят по „Каско“ е изплатил обезщетение на
застрахования, следва да се приеме, че договорът между страните не е
прекратен, независимо дали са били платени всички уговорени
застрахователни премии. Прекратяването му поради неплащане на премии е
възможност, която е предоставена на разположение на застрахователя, като не
е изключено и нейното опрощаване. По тези съображения съдът намира, че
неправилно в доклада си по делото е посочил, че ищцовото дружество не
сочи доказателства за „валидно сключена застраховка и действаща към
момента на процесното ПТП“. За възникването на регресното право на
застрахователя по застраховка „Каско“ е достатъчно представянето на
застрахователна полица, което в случая е направено.
По изложените съображения предявеният установителен иск се явява
изцяло основателен в частта за претендираната главница.
С получаването на поканата за доброволно изпълнение на 19.12.2018г.,
ответникът е поставен в забава и дължи обезщетение на ищцовото дружество
в размер на законната лихва, което изчислено със специализиран софтуерен
продукт възлиза на претендираното. Поради това и претенцията на ищеца за
мораторна лихва се явява изцяло основателна.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищцовото дружество
разноски за настоящото производство в размер на 703,50лв.(103,50лв.
държавна такса, 450лв. разноски за вещи лица и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение) и разноските за заповедното производство в размер на
152лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. И. Д. ЕГН********** с адрес
село ***, обл. Русенска, *** дължи на Застрахователна компания “Лев
6
Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ №67А сумата от 3886,58лв. – главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по щета № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.12.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1168,23лв.
мораторни лихви за периода от 30.12.2018г. до 15.12.2021г ., за които суми е
издадена Заповед №***/21.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Р. И. Д. ЕГН********** с адрес село ***, обл. Русенска,
*** да заплати на Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ №67А, сумата от 703,50лв. разноски за настоящото
производство и 152лв. разноски по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на Районен
съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7