Решение по адм. дело №1332/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба на Р. С. С. от [населено място], подадена чрез процесуален представител, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх.№ 02-260-6500/2205 от 13.11.2024 г. на Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на извършените: намаления в размер на 2 650.22 лв. по СЕПП, 834.24 лв. по Мярка 12/Натура 2000, 226.02 лв. по СПК, 665.65 лв. по ЗДП, 1827.70 лв. по Подмярка 13.2/НР2, 1904.46 лв. по СПП, 3 421.86 лв. по СЗ-ДККП, посочени в Таблица 1 на уведомителното писмо; прихващания в размер на 2 078.05 лв. по СЕПП, 717.00 лв. по Подмярка 13.1 /HP 1, 866.61 лв. по Подмярка 13.2/НР2, 637.69 лв. по Мярка 12/Натура 2000, 1 493.29 лв. по СПП, 2 303.91 лв. по ЗДП, 31.48 лв. за възстановяване от финансова дисциплина, посочени в Таблица 2 на уведомителното писмо, както и в частта на наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 3 421.86 лв. по СЗ-ДККП и в размер на 226.02 лв. по СПК.

В жалбата се твърди, че не били налице основания за прихващане на сумите, тъй като не съществувал издаден влязъл в сила административен акт. В оспореното писмо липсвало посочване на какъв акт се основавало. Относно санкциите, единственото основание, което давало някаква насока за налагането им, била извършена проверка на място по заявлението през 2021 г. Предвид липсата на влязъл в законна сила административен акт, Държавен фонд „Земеделие“ не можело и не следвало да събира вземанията си по реда на ДОПК, а било нужно да се приложат разпоредбите на гражданското законодателство, което при извършеното предварително прихващане не било сторено.

Жалбоподателката счита, че уведомителното писмо е нищожно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с административнопроизводствените правила.

Нищожността се обосновава с твърдения за издаване на акта от орган без материална компетентност. Липсвало основание за издаването му от Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, като не била налице и заповед от страна на директора на фонда за делегация на права.

Не било извършено уведомяване на жалбоподателката по чл. 26 от АПК – за започнало производство по издаване на писмото.

Не била спазена и нормата на чл. 35 от АПК, тъй като преди издаването на оспорения акт не били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и не били обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованото лице. На С. не била дадена възможност да участва в производството и по този начин била лишена от правото да участва в обсъжданията, да представи възражения и искания.

В уведомителното писмо липсвали мотиви по отношение на наложените по подаденото заявление намаления, извършените прихващания и наложените санкции. Посочени били кумулативно няколко основания за намаляване на исканото подпомагане и за прихващане/удържане, но не било конкретизирано кое от тях било причина за намаленията, нито в случай на наличие на две или повече основания - кое от тях за какъв размер от площта се отнасяло и какво било намалението за всяко от тях. Оставало неясно каква част от исканата сума не била одобрена в резултат на проверки за двойно декларирани площи, каква в резултат на административни или други проверки, каква била частта на намаленията поради несъответствие на заявените площи със слоя площи в добро земеделско състояние или изобщо. По отношение на извършените прихващания липсата на яснота била още по-фрапираща. Не било наложено намаление поради неспазване на финансова дисциплина, но това основание присъствало в писмото, както и намаление въз основа на линейно намаление, съгласно чл. 51 от параграф 2 на Регламент ЕС № 1307/2013 г., каквото за кампания 2022 не било налагано.

Писмото било издадено и в противоречие с материалноправните разпоредби. Условията и редът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ били нормативно установени в ЗПЗП, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на И. и Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. В тези нормативни актове било предвидено прилагането и контрола на заявените площи да се извършва от ДФЗ в условията на съобразяване с актове, издадени от други администрации, както и с фактически установявания от страна на администриращата заявленията администрация. В писмото обаче не било извършено позоваване на собствени на администрацията извършени проверки и на издадени от МЗХ административни актове, нито пък ставало ясно какво рефлектирало върху размера на подпомагането за заявените площи и в кои части от тях били установени несъответствия. Не било посочено ясно дали стопанисваните от оспорващата блокове на земеделско стопанство не отговарят на изисквания за подпомагане, нито какви били те, от кого било установено това, чрез какви методи, в кой период. Това водило до извода, че самоволно, в разрез с изискванията на закона, било отказано подпомагане по заявените схеми, мерки и подмерки, както и че неправомерно била определена и наложена санкция. Същото важало и за извършените прихващания/удържания по заявлението за следващата 2022 г., въпреки че санкцията вече била отменена. Отбелязва се, че в подаденото заявление за подпомагане бил посочен БЗС, идентифициран с номер и с посочена конкретна площ. В уведомителното писмо обаче не присъствал нито един от тези идентифицирани БЗС, нито била посочена площ, счетена за неотговаряща на изискванията за подпомагане и конкретно на кой от алтернативно изброените няколко способи и методи на контрол не отговаряло заявлението. Допълнително, не само че не било посочено кои площи на какви изисквания не отговарят и по какъв начин било установено това, но не били описани и начина и законовата норма, по които били формирани намаленията и санкциите – дали били резултат от директно намаление само за недопустима площ, дали след прилагане на правилата на Регламент № 640/2014 г. или по някаква друга причина. Предвид стопанисваните площи и различните култури в блокове на земеделското стопанство на жалбоподателката, било невъзможно да се направи извод какво точно се било случило с подаденото заявление и защо не било извършено подпомагане в пълен размер. Оспорващата не могла да разбере конкретно основанията за наложените намаления – на какво се дължали те, нито да й стане ясно по какъв начин били изчислени, което препятствало възможността й за защита.

По изложените съображения се претендира прогласяване на нищожност на оспореното уведомително писмо или отмяна на същото, както и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание се навеждат доводи в насока несвоевременно извършване на проверката на място на заявените за подпомагане от жалбоподателката площи. В писмена защита тази теза се развива и се допълва с твърдение за некоректно заснемане на процесните площи.

Ответникът – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник, изразява становище в насока неоснователност на жалбата. Счита, че при извършването на проверките не са били допуснати съществени нарушения.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Р. С. С. е регистрирана като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (И.) с уникален регистрационен номер (УРН) 494852, като за кампания 2022 г. същата е подала общо Заявление за подпомагане до Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, с вх. 29805674 от 13.05.2022 г. (л. 24), ведно с таблица на използваните парцели 2021 г. (л. 25) и таблица за отглежданите животни 2021 г. (л. 27).

Съответно, на 13.05.2022 г., жалбоподателката е подала и Заявление за подпомагане 2022 – Форма за физически лица, с УИН 26/300522/31146 (л. 30 и сл.), ведно с приложения към него, като е заявила искане за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ), Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите – Мярка 12, Компенсационни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР 1), Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР 2). Приложена е Таблица на използваните парцели 2022 (л. 32), както и Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2022 (л. 35), видно от която общо декларираната площ по СЕПП е 24.14 ха, по ПНДП – 12.60 ха, по ЗДП – 24.14 ха, по Подмярка 13.1/НР 1 - планински райони – 2.82 ха, по Подмярка 13.2/НР 2 - други – 19.69 ха. Попълнено е Приложение за кандидатстване по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ (л. 37). Подписани са декларации (л. 39, 40).

На въведените със заявлението данни е била извършена автоматична проверка, от която са генерирани резултати, отразени в Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане за кампания 2022, от дата 13.05.2020 г. (л. 28 и 29), в която извадка не са обективирани предупреждения за грешки за парцели 18054-12-5-3 и 35143-176-1-1.

На 31.05.2022 г. заявлението е редактирано с подаденото Общо заявление (л. 41 и сл.), респективно и със Заявление за подпомагане 2022 – Форма за физически лица (л. 41, 54 и сл.), ведно с приложения към него. Подадена е и декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., с приложени 5 бр. документи за реализирана на пазара продукция по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци (л. 66 и сл.). Видно е от съдържащата се в заявлението Таблица на използваните парцели 2022, че сред заявените за подпомагане парцели са и парцели 18054-12-5-3 (ред 31) и 35143-176-1-1 (ред 55), първият в [населено място] – с култура „141013-домати на открито“, а вторият в [населено място] – с култура „132021-люцерна“.

Отново е била стартирана автоматична проверка на въведените данни, от която са генерирани резултати, отразени в Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане за кампания 2022 (л. 52 и 53), при която за парцели 18054-12-5-3 и 35143-176-1-1 предупреждения за грешки също не са обективирани.

Със Заповед № 474907/13.10.2022 г. на Началник отдел на Регионален технически инспекторат – Хасково при Областна дирекция „Земеделие – Хасково (л. 92, 103) е наредено извършване проверка на място по отношение на парцели 18054-12-5-3 и 35143-176-1-1, с посочени начална и крайна дата на извършване на проверката - 13.10.2022 г. и 25.10.2022 г.

От изготвения Доклад за проверка на площи (л. 93, 104) става ясно, че по Заявление за подпомагане 2022 – Форма за физически лица, с УИН 26/300522/31146 е била извършена проверка на място чрез дистанционен контрол (ДК) и бърза проверка на място (БПнМ). По отношение парцел 18054-12-5-3 – заявен по BG0002019-Бяла река (защитена зона по Натура 2000), ЗДП, Мярка 13/HP, ПНДП, СЕПП и СЗ-ДККП, в Доклада е посочено, че към момента на ПнМ парцелът не се поддържа и не отговаря на условията за допустимост. По отношение парцел 35143-176-1-1 – заявен по BG0002019-Бяла река, ЗДП, Мярка 13/HP, ПНДП, СЕПП и СПК, в Доклада е посочено, че към момента на ПнМ парцелът се поддържа като „Ливади за косене“. В табличен вид в Доклада са представени обобщени резултати от проверката, съгласно които се приема установена площ при измерванията на последния посочен парцел 0.91 ха, относима към Подмярка13.1/HP 1, СЕПП, BG0002019-Бяла река (защитена зона по Натура 2000) и ЗДП.

Копие от Доклада за проверка на площи е приложено към Уведомително писмо с изх.№ 01-262-6500/1096 от 31.10.2022 г. (л. 97, 108), адресирано до жалбоподателката и получено от нея на 02.11.2022 г. (л. 110). Приложени към Доклада са и снимки на площи (на хартиен носител – л. 111 до л. 122, и на CD – л.157).

Срещу констатациите в доклада Р. С. е подала до Дирекция „Технически инспекторат“ при Държавен фонд „Земеделие“ писмено Възражение вх. № 01-262-6500/#2/16.11.2022 г. (л. 123 – 129), което, видно от Уведомително писмо с изх. № 01-262-6500/1096 #3/15.12.2022 г. (л. 132), не е било кредитирано от административния орган.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна, в хода на производството бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от жалбоподателката.

Свидетелят Р. С. М. – съсед по имоти на жалбоподателката, сочи категорично, че последната е отглеждала домати през 2022 г. в землището на [населено място], през един парцел от неговия. Посочва на л. 118 от делото, че виждащата се на снимката бяла сграда е негова, а на снимките от л. 116 до л. 121 бил неговият кориандър. Не го ожънали, защото имал много плевели, които не успели да отстранят с препарати. Площта от парцела на снимката на л. 160 от делото му бил съседна, или през един парцел.

Свидетелят С. Ю. С. – съпруг на жалбоподателката, заявява, че със съпругата си отглеждали домати през 2022 г. в [населено място] (преди селото, вляво), като той помагал с управлението на тракторите, засажданията и др. Не му е известно да е била правена проверка на парцела на жена му, но един ден видял служител на Държавен фонд „Земеделие“ в съседен имот, който му казал, че проверяват границите на парцелите, а не културите. С. му заръчал, ако ще проверяват площи на съпругата му с домати, да се обадят. Впоследствие получили писмо за извършена проверка на доматите. След получаване на това писмо (тоест около 02.11.2022 г.) направил снимки на доматите, стеблата на които вече били изсъхнали, но имало останали зеленчуци по тях. За снимката на л. 121 от делото посочва, че било снимано от площта на доматите наляво, изобразеният парцел не бил техния, а на Р. М.. За снимките на л. 160 – 162 заявява, че той ги е правил и че това бил техният парцел с домати. И двата имота – техния и този на М., граничили с черен път и до него бил асфалтираният. Снимките били от долния край на парцела. Доматите засели през месец май и приключили през септември, заради сланите, които падали покрай реката. Продукция продавали на хора от селото и на приятели.

Свидетелят Х. А. П., семеен приятел на оспорващата, потвърждава изложеното от другите свидетели – за налични домати на парцели на жалбоподателката, като посочва, че той ходил да помага при обработката на площта и при беритбата. Той написал и възражението срещу уведомителното писмо за проверката на място. Имотът се виждал от асфалтовия път. За снимката на л. 160 сочи, че „това са доматите на С.“, разположени до черен път и до асфалтов, ниво над него. Относно снимките на л. 116 – 121 заявява, че това е същият блок, в който се намирали доматите, но те не били снимани, защото снимащият бил с гръб към тях. Заснемането било в посока [населено място] дол, към реката. Там бил засят кориандър (видим на изображението) на Р. М., който не бил ожънат.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато изготвяне на съдебно- техническа експертиза (СТЕ). В депозираното в тази връзка заключение се посочва, че в резултат на изпратено до Министерството на земеделието и храните писмо, вещото лице е получило отговор, от който ставало ясно, че парцел 18054-12-5-3 бил с цифрова ортофото карта от 14.09.2022 г. На парцела се забелязвали следи от обработка на почвата, като посоката на обработката била перпендикулярно на късите страни на парцела и тази обработка личала по цялата площ (1.51 ха). По ортофото картата не можело да се установяват следи от засаждане на растения, тъй като разделителната й способност не позволявала това.

От Държавен фонд „Земеделие“ на експерта по СТЕ бил предоставен CD с данни (цветни снимки, работни карти и др.) от извършена проверка на място през 2022 г. на Р. С. С.. Предоставена му била и карта на ПНМ – Приложение № 2, от която се установило, че на земеделския парцел се забелязвали следи от обработка на почвата, като посоката на обработката била перпендикулярно на дългите страни на парцела. Обработка личала по цялата площ на парцела (1.51 ха). По картата не можело да се установяват следи от засаждане на растения, тъй като разделителната й способност не позволявала това.

Вещото лице е извършило допълнително проучване по ортофото картите на АГКК за 2022 г., качени в КАИС на кадастъра и от това проучване установило, че в територията на парцел 18054-12-5-3 се забелязвали следи от обработка на почвата, като посоката на обработката била перпендикулярно на късите страни на парцела. По тази карта също не можело да се установяват следи от засаждане на растения, защото разделителната й способност не позволявала това.

Експертът по СТЕ е извършил и проучване на картите на Google Eatrh, но за 2022 г. нямало налична карта. Имало карта от 2021 г. и следващата била от 2024 г.

На второ място, след анализ на предоставените от ДФЗ снимки, вещото лице е установило, че местата, от които са били направени те, са били групирани и сравнително близки – в североизточната част на парцела. Пояснява, че в приложение № 3 към СТЕ са посочени точките, от които било извършвано заснемане и указани посоките на заснемане.

На последно място, вещото лице счита, че представените от ищеца снимки, на л. 160 – 163 от делото, не могат да служат за сравнение със снимките, представени от Държавен фонд „Земеделие“, тъй като не можело да се установи къде и кога били направени и какво е местоположението, от което било сторено това.

В съдебно заседание вещото лице по СТЕ поддържа заключението.

Експертното заключение е прието без оспорване от страните.

Допусна се и изготвяне на съдебно агротехническа експертиза (САтЕ), заключението по която също се прие по делото без оспорване на страните.

След преглед и анализ на направените при проверката на място снимки от служител на Държавен фонд „Земеделие“, вещото лице констатира наличие на изображенията на висока тревна плевна растителност, примесена с малък процент стебла от кориандър.

Относно агротехническите срокове за засаждане и реколтиране на културата „домати на открито“ посочва, че те са топлолюбиви растения. Най-подходящият срок за сеитба бил от 25 април до 10 май, а беритбата започвала около 10 юли и продължавала до края на септември. След приключване на плододаването, ако площите, на които били отглеждани доматите, се изоставели, не се подготвели за засяване на есенници, или се оставяли да починат, или се заявели за угари, семената на плевелите, намиращи се в земята, щели да поникнат и площта щяла да се затреви. Семената се разнасяли и с помощта на вятъра, а това също водило до затревяване.

В съдебно заседание вещото лице по САтЕ поддържа заключението. Допълва, че ако доматите са били отгледани и прибрани преди извършването на проверката от Държавен фонд „Земеделие“, след това прибиране по снимките щели да личат остатъци от редовете, на които са били, при липса на дълбока оран, както било в случая. Счита, че ако имало влага, виждащите се на снимките треви можело да пораснат до това състояние и това било възможно след прибиране на доматите и дисковане на площите, но за един месец не повече от 15 см.

С процесното Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2205 от 13.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022, издадено от Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, жалбоподателката е уведомена за размера на оторизираните и изплатени суми за финансово подпомагане по заявените схеми/мерки, в подаденото от нея заявление за подпомагане с УИН 26/300522/31146 за кампания 2022.

В писмото е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (И.), след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, които данни били сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

В таблица 1 от уведомителното писмо – оторизирани суми, за съответните схеми/мерки са посочени по колони размерите на искана сума, намаления и оторизирана сума, като намаленията са, както следва: по Подмярка 13.2/НР 2 – 1 827.7 лв., по СЕПП – 2 650.22 лв., по Мярка 12/Натура 2000 – 834.24 лв., по СПП – 1 904.46 лв., по СПК – 226.02 лв., по ЗДП – 665.65 лв., по СЗ-ДККП – 3 421.86 лв. След таблица 1 са поместени ставките за всяка отделна схема и мярка, по която е заявено финансиране за кампания 2022 г., както и описание на съдържанието на таблицата.

В пояснението за колона 3 от таблица 1 е посочено следното: “В „Намаления“ се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ;

- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция „финансова дисциплина“ (ФД), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. За кампания 2022 е определен процент нула (0%), т.е. не е налагана корекция ФД;

- линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова;

- линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова.“.

Уточнено е, че на основание чл. 28, ал. 1 от ЗПЗП, информация относно исканата сума, оторизираната сума и приложените редукции и намаления по всяка от схемите и мерките от таблица 1, е налична в профила на кандидата в системата за електронни услуги (СЕУ), секция „Справки“ – Оторизирани суми по направление Директни плащания (в лв.).

В таблица 2 – Извършени плащания, фигурират следните данни за прихванати суми и/или удържан данък общ доход: по СЕПП на 05.12.2022 – 2 060.45 лв., по Подмярка 13.1/НР 1 на 09.12.2022 г. – 717.00 лв., по Подмярка 13.2/НР 2 на 09.12.2022 г. – 866.61 лв., по Мярка 12/Натура 2000 на 14.12.2022 г. – 637.69 лв., по СПП на 09.03.2023 г. – 1 493.29 лв., по ЗДП на 12.04.2023 г. – 2 303.31 лв., по СЕПП на 09.06.2023 г. – 17.60 лв., по Възстановяване от ФД – на 27.09.2023 г. – 31.48 лв.

Посочено е, че по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно член 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, за кампания 2022 са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: СЗ-ДККП – 3 421.86 лв. и СПК – 226.02 лв.

Отбелязано е като забележка, че посочените суми се прихващат в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията. Ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

Писмото е изтеглено от профила на кандидата на 27.11.2024 г. (л. 22).

Жалбата срещу уведомителното писмо е депозирана на 02.12.2024 г. в Административен съд – Хасково.

Наред с описаните доказателства, в хода на съдебното производство се представиха: Инструкция за проверка на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2020 година, част от Правилник за дейността на Дирекция „Технически инспекторат“ (л. 135 и сл.); снимки на хартиен носител, за които се сочи, че са на стопанисвани от жалбоподателката площи (л. 160 - 163); Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх.№ 02-260-6500/570#20/25.02.2025 г. на Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана при спазване на установения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на акта. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и e подадена от адресат на акта, чиито права са негативно засегнати от този акт.

При преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът намери жалбата за основателна поради следните съображения:

Уведомителното писмо е обжалвано както с доводи за унищожаемост, така и с доводи за неговата нищожност. Преценката си за валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт съдът гради върху основанията, посочени в чл. 146 от АПК, а именно: актът да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. В закона няма легална дефиниция на понятията „унищожаемост“ и „нищожност“. Трайно съдебната практика и теория приемат, че акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – тоест издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

В ЗПЗП са определени необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП, в приложимата към датата на издаване на писмото редакция, органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите, мерките и интервенциите за подпомагане на Общата селскостопанска политика, е Разплащателна агенция. В т. 13 на § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация се възлага на Държавен фонд „Земеделие“, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник Държавен фонд „Земеделие“ установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е представена Заповед № 03-РД/3203/24.07.2023 г. на И. Д. на ДФЗ (л. 70), с т. 1 от която са делегирани правомощия на Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – П. Д. С. да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. С оглед на това, съдът приема за установено, че оспореното уведомително писмо е издадено от материално компетентен орган, поради което не е налице основание за прогласяване нищожността на акта, съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На следващо място, следва да бъде изтъкнато, че уведомителното писмо е индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание. С чл. 59, ал. 1 от АПК е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

В конкретния случай посочените фактически основания за издаване на оспорения акт са: „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (И.), след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП“. Други фактически основания липсват. Такива се извличат от приложените към преписката писмени доказателства и на основание Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, същите се приемат като част от оспорения акт. По- конкретно, от съдържанието на Доклада за проверка на площи се установява, че при проверката на място е било констатирано, че парцел 18054-12-5-3, заявен за подпомагане с култура „141013-домати на открито“, не се поддържа и не отговаря на условията за допустимост. От приложения към доклада снимков материал действително се установява приетото от ответника – че на площта няма доматени растения, а е заета с тревна растителност и кориандър. По отношение на другия парцел – 35143-176-1-1, в доклада е посочено установеното при проверката състояние, а именно, че е бил зает не със заявената за подпомагане люцерна, а с тревна растителност, характеризираща го като ливада за косене, тоест не се поддържа в заявеното за подпомагане състояние.

Въпреки наличието на визираните фактически основания съдът намира, че в конкретния случай те не са достатъчни, за да обосноват всички разпоредителни части на оспорения акт. Това е така, доколкото може да се допусне, че тези фактически основания имат отношение към сумите на намаленията и санкциите, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания (като за последното в писмото е направено позоваване на конкретна нормативна разпоредба), но от писмото е невъзможно да се установи какво е конкретното фактическо основание за прихващане на посочените в колона 4 от таблица 2 суми. В акта това не се обсъжда и по делото не се изрази становище, нито се представиха доказателства в тази насока. В тази връзка е нужно да се посочи, че наложените с Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/570#5 от 13.12.2023 г. санкции не са относими в случая, респективно това писмо не може да се приеме като фактическото основание за прихващане на суми с процесния акт, тъй като писмото е отменено с Решение № 1911 от 07.05.2024 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 3/2024 г. (влязло в сила). Казано по друг начин, на практика санкциите, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, наложени с този административен акт, няма как да се считат за надлежно фактическо основание за извършване на прихващания с обжалвания акт. Само за сведение тук следва да се отбележи, че прихващането/удържането на сумите по колона 4 от Таблица 2 е общо в размер под този на наложените в отмененото от съда Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/570#5 от 13.12.2023 г. Дори и органът да е имал предвид прихващане на база санкциите по това писмо реално е невъзможно установяване на точната сума на това прихващане, съответно няма как да се установи и дали прихващането по конкретна схема/мярка е идентично на наложената по тази схема/мярка санкция. Наред с това, следва да се отбележи, че представеното в хода на настоящото производство Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/570#20 от 25.02.2025 г., в което се сочи, че е издадено във връзка с влязлото в сила Решение № 1911 от 07.05.2024 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 3/2024 г., не съдържа разпоредителна част за налагане на санкции на жалбоподателката.

Член 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. предвижда възможността държавите-членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство. В съображение 24 от Регламента е посочено, че един от начините са събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство.

Визираните текстове изискват неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с националното законодателство. Регламентацията относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, съгласно която вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на чл. 165 от ДОПК изрично предвижда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

Анализът на цитираните разпоредби води на извода, че прихващането по реда на член 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014г. е възможно, само ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. Този извод следва и от функцията на прихващането като способ, който замества принудителното изпълнение и изисква вземането на прихващащата страна да е ликвидно и изискуемо към момента на изявлението за компенсация. Изключение от това изискване е налице, когато актът, с който е установено публичното вземане, подлежи на предварително изпълнение съобразно националното законодателство. Тогава не е задължително актът да е влязъл в сила, за да се упражни правото на прихващане. Достатъчно е вземането да е изискуемо, без да е необходимо да е безспорно установено по основание и размер, тоест да е ликвидно.

В случая, към момента на издаване на оспорения акт Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/570#5 от 13.12.2023 г. не е подлежало на предварително изпълнение нито по силата на специалния ЗПЗП, нито с разпореждане на административния орган, а и както вече се посочи, то е отменено с влязло в сила съдебно решение. При липса на предварителна изпълняемост и невлязъл в сила акт, административният орган няма правната възможност да извърши прихващане (вж. Решение № 2895 от 29.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 436/2022 г., Решение № 1294 от 10.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2021 г.).

Наред с годното, съдът счита, че в конкретния случай в оспорения акт е следвало да бъдат изрично посочени съответно относимите правни основания за извършване на намаленията, прихващанията и санкциите. Това е така, предвид факта, че от съдържанието на писмото не е възможно да се установи как констатираните при проверката на място несъответствия (в случая и физическа проверка на място) се отнасят към разпоредителните части на акта. По-конкретно, адресатът на акта не би могъл да установи защо констатациите от проверките са довели до намаления, прихващания и санкции по посочените в писмото схеми, мерки и полагащи се плащания, и то в описаните в писмото размери на сумите. Липсва позоваване от страна на ответника на конкретни правни норми, служещи като основания за формирането на стойностите на намаленията, прихващанията и санкциите.

В обобщение на горното, макар и за издаване на процесния акт да са налице фактически основания, то същите са недостатъчни. Налице е и липса на позоваване на каквито и да било относими за случая правни основания. Всичко това обосновава крайния извод, че в разглеждания случай не е било спазено изискването по чл. 59 от АПК за мотивиране на административния акт, което е самостоятелно основание за отмяната на същия.

Съдът намира също, че в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, респективно такива, които ако не бяха допуснати, би било възможно издаване на административен акт със съдържание, различно от това на оспорения. По-конкретно, преди издаване на уведомителното писмо не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Установи се в хода на съдебния процес, че при извършената от служител на Държавен фонд „Земеделие“ проверка на място на парцел 18054-12-5-3, заснемането е било направено в единия му край и от място извън парцела, в близост до черния път, посочен като съществуващ от част от свидетелите по делото. Точките на заснемане са установени от експерта по СТЕ, който в приложение № 3 към заключението си (л. 239) изобразява, че това е станало от точка 2 и т. 12, а заснемането от т. 1, 3, 4 - 11 е в посоки, различни от площта на останалата част от парцела на жалбоподателката. Този начин на заснемане на площта показва, че не е бил обхванат целия парцел, а само отделни негови части. В заключението си вещото лице посочва в тази връзка, че местата, от които били направени снимките, са групирани и са сравнително близки – в североизточната част на парцела.

Неточното, респективно непълно заснемане на парцела ограничава възможността за установяване на действителното фактическо положение, особено в контекста на установения от вещото лице факт – че при прегледа на ортофото карта на ДФЗ от 14.09.2022 г., ортофото картите на АГКК за 2022 г., цветни снимки и др., се забелязват следи от обработка на почвата, както и на фона на еднопосочните свидетелски показания по делото в смисъл, че през 2022 г. на парцел 18054-12-5-3 жалбоподателката е отглеждала домати.

Следва да се отбележи също, че физическата проверка на коментираните парцели е била извършена на 18.10.2022 г. От заключението по САтЕ обаче става ясно, че беритбата на доматите на открито продължава до края на септември. Тоест, проверката е била извършена след прибиране на реколтата, което е явен показател за липса на обективност на резултатите от същата. В Инструкция за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2020 г. от Правилника за дейността на дирекция „Технически инспекторат“ е посочено, че „Проверките, целящи установяване на култура, когато е целесъобразно, трябва да бъдат извършени в съответния период - преди или (най-късно) веднага след прибиране на реколтата, за да бъдат ефективни.“ (стр. 5 от Инструкцията). Относно схемите за обвързано подпомагане в Инструкцията е указано, че „...за да се гарантира коректен контрол, проверяващият има задължението да впише като установена наличната на място култура, като съобрази целта на проверката, която извършва и периода, в който я извършва.“ ( стр. 27).

Несъмнено е, че тези указания на администрацията на органа, издал обжалвания акт, вписани в нарочен акт – Инструкция, в случая не са били спазени. Тоест не е било направено необходимото за изясняване на съществените факти, отделно от извършените проверки на място. Така например, не са били изискани: дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене; дневници за извършени агротехнически мероприятия; разходооправдателни документи за закупуване на семена, торове и препарати за растителна защита и др., което съгласно Инструкцията (стр. 28) може да бъде сторено за получаване на информация за извършените агротехнически мероприятия, освен проверката на място. Административният орган не е положил необходимите усилия за установяване на действителните факти. Същият на практика е пристъпил към издаването на краен акт, базиран на воля, формирана при недостатъчна яснота за релевантни за случая обстоятелства.

Обсъдените обстоятелства са от съществено значение за установяване на обективната истина, съответно имат пряко отношение към правото на жалбоподателката да получи финансово подпомагане. Ето защо неизясняването им в хода на административното производство е в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК.

Във връзка с горното и за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да обсъди и изискването за съответствие на административния акт с относимите материалноправни разпоредби.

В случая констатираното неспазване на чл. 35 от АПК има за последица неправилно приложение на материалния закон. Административният акт е издаден без изясняване на относимите факти и обстоятелства, въпреки че за неяснотата са били налице индикации още при подаване на възражението от Р. С. против констатациите от проверките на място по заявлението й за подпомагане, както и при подаване на декларацията по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, ведно с документи за реализирана на пазара продукция от домати (от месеци август и септември 2022 г.).

Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40.

На основание чл. 40 от ЗПЗП Министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В Раздел III от тази наредба са регламентирани условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи, а в Раздел V условията за допустимост за подпомагане на площи, заявени по мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

За да се направи заключението, че дадени заявени за подпомагане площи не отговарят на тези изисквания, е необходимо по надлежния ред да се установят факти от действителността, които да се субсумират в хипотезите на конкретни правни норми от наредбата и/или и от друг нормативен акт. Както стана ясно от гореизложеното, в случая това не е направено, защото снимковият материал от извършената проверка на заявената площ не е бил събран по начин, даващ ясна представа за цялостното състояние на проверявания парцел, включително на недопустимите площи и защото не са били събрани други данни и доказателства за реалните факти. Изискването за прецизност при изготвяне на снимковия материал е заложено в Инструкция за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2020 г. от Правилника за дейността на Дирекция „Технически инспекторат“, където в раздел Б – „Събиране на доказателствен материал в подкрепа на направените констатации за допустимост“, се посочва, че последното включва снимков материал, отразяващ състоянието на парцелите (стр. 5 от Инструкцията). В Инструкцията е записано още, че заснемането е най-подходящо да се направи в двата му диагонални срещуположни и най-отдалечени края, както и в средата (ако видът на културата позволява), с пусната функция за геопозициониране, дата и час на заснемане, и че снимките е подходящо да са поне две от всяка точка на обследване и в противоположни посоки (стр. 31).

Предвид установеното от вещото лице по СТЕ, съдът приема, че цитираните изисквания на Инструкцията не са били спазени (в тази насока вж. Решение № 9655 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. дело № 5566/2025 г.). Изготвянето на снимките на проверявания парцел (18054-12-5-3) по начин, несъобразен с указанията в Инструкцията, е довело до необективна преценка на решаващия орган, тъй като установеното при проверката на място се явява недоказано, съответно не са доказани и фактическите основания за издаване на оспорения акт, съответно се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон. Тук следва да се отбележи вече посоченото, че освен проверката на място, като източник на информация за извършените агротехнически мероприятия, е следвало да бъдат изискани дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене; дневници за извършени агротехнически мероприятия; разходооправдателни документи за закупуване на семена, торове и препарати за растителна защита, и др., каквато възможност е предвидена в Инструкцията. Всичко това явно не е било сторено.

Липсата на категорични доказателства в подкрепа на изводите на ответника в случая не обосноват оторизиране на сума в размер на 0 лв., респективно намаления в размерите по Таблица 1 от оспорения акт, и налагане на санкции, подлежащи на прихващания от бъдещи плащания. От друга страна, от наличните по делото доказателства, в това число от документите за реализация на пазара на продукция от домати, от свидетелските показания и от установяванията на вещите лица по СТЕ и САтЕ, се извежда извода, че на парцел 18054-12-5-3 през 2022 г. жалбоподателката е отглеждала заявената за подпомагане земеделска култура. Констатацията в Доклада за проверка на площи за обратното не се подкрепя от доказателствения материал и в този смисъл същата е необоснована.

Предвид всичко изложено и макар от жалбоподателката да не се възразява изрично относно фактическите констатации на ответника по отношение на парцел 35143-176-1-1, доколкото извършените в процесния административен акт намаления и наложените санкции се базират на общо установената като недопустима площ – от парцели 18054-12-5-3 и 35143-176-1-1, посочените суми по Таблица 1 от писмото и тези на санкциите се явяват неправомерно определени, в разрез с относимите фактически обстоятелства и с приложимите материалноправни разпоредби.

Ето защо, дори и да се счете, че са налице мотиви за издаване на уведомителното писмо, то актът се явява издаден при съществено процесуално нарушение в административното производство, довело и до неправилно приложение на материалноправни разпореди.

По така изложените съображения, оспореното уведомително писмо следва да се отмени изцяло, поради наличие на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Констатираните отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК налагат отмяна на акта и необходимостта от връщане на преписката на административния орган, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на правния спор, основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото в общ размер на 3 865 лв., от които 10 лв. – държавна такса (л. 7), 1 555 лв. – възнаграждения за вещи лица (л. 181, 251, 252, 270), и 2 300 лв. – адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 19.11.2024 г. (л. 6). Разноските са дължими от ответника на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно т. 2б, буква „б“ от Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието, и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх.№ 02-260-6500/2205 от 13.11.2024 г. на Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ВРЪЩА преписката на Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на Р. С. С. с УИН 26/300522/31146 за кампания 2022, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Р. С. С., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 3 865.00 (три хиляди осемстотин шестдесет и пет) лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.