Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260061 09.11.2020година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански
състав
На седми октомври
Две хиляди и двадесета година
В открито заседание,в състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Тодор Хаджиев
Секретар:Д* Х*
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№525 по описа на съда за
2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №225/27.05.2019г.,постановено
по гр.д.№1172/2018г. Районен съд-Димитровград : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Д.М., че М.Г.К. е собственик на отразената графично между : т.3;
североизточния ъгъл на масивна жилищна сграда,находяща се в УПИ 1-383, кв.46 по
подробния устройствен план на с.Д***;югоизнточния ъгъл на същата сграда и т.4
от скицата,представляваща Приложение №1 към заключението на вещото лице/стр.135
от делото/,реална част с площ от 3,8 кв.м.,заснета погрешно в пространствените
предели на УПИ 2-387 в кв.46 по подробния устройствен план на с.Д***,област Х*,вместо
в пространствените предели на УПИ 1-383
и несъответно на вътрешната имотна граница между двата имота,като ОСЪЖДА Д.Д.М.
да предаде на М.Г.К. владението на
посочената реална част,като искът в останалата му част за разликата до
претендираната площ от 4,8 кв.м. като неоснователен и недоказан отхвърля; ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.К.
срещу Д.Д.М. искове с правно основание чл.109 от ЗС за задължаване на Д.М. да
събори ограда,прикрепена към югоизточния ъгъл на масивна жилищна
сграда,находяща се в УПИ 1-383,кв.46 по подробния устройствен план на с.Д***,да
премахне канализационна тръба и улуци на ограда,отичащи се в УПИ 1-383, да
изгради комина на барбекюто в собствения й урегулиран поземлен имот 2-383 в
кв.46 по подробния устройствен план на с.Д***,област Х* на височина над
височината на жилищната сграда,находяща се в урегулиран поземлен имот
1-383,като неоснователни и недоказани.
Недоволна от така постановеното
решение,в частта,в която е уважен иска по чл.108 от ЗС вр.чл.54 ал.2 от ЗКИР е останала въззивницата Д.Д.М.,която в
законоустановения срок го обжалва с оплаквания за неправилност и
необоснованост,постановяване на решението при съществени нарушения на
процесуалните правила,в противоречие с материалния закон .Твърди,че съдът не е
обсъдил в мотивите си от правна страна факта,че процесните имоти за първи път
са били регулирани през 1928г. и имат обща граница,както и обстоятелството,че
от заключението на вещото лице Т.М*а в констативната част било отразено,че
общата граница на регулационния план по картона от 1968г. е от североизточния
ъгъл на къщата и неотговаря на цифровия модел на плана.Излага доводи,че съдът
кредитирал заключението на вещото лице Г*
Р* без да изложи аргументи защо игнорира първоначалната експертиза изготвена от
вещото лице М*а.При постановяване на решението си твърди,че съдът не взел
предвид и факта,че регулационният план
на с.Д*** приет през 1928г. е бил изменен частично през 1960г. и по двата плана
процесните имоти имали обща регулационна граница.При частичното изменение на
дворищната регулация през 1960г. синята линия отразяваща общата дворищна регулация не съвпадала с тази от
1928г.Счита,че регулацията от 1960г. е била приложена .Изложени са и
съображения във връзка с допуснати от районния съд нарушения на материалния
закон и несъобразяване с обстоятелства отнасящи се до допусната фактическа
грешка в заповед №129/2002г. на Кмета на Община Димитровград.Претендира от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Димитровград и вместо
него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС вр. чл.54 ал.2 от ЗКИР.
В срока по чл.263 от ГПК е
депозиран писмен отговор от въззиваемата М.Г.К.,която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната
неоснователност.Претендира от въззивната инстанция да потвърди решението на
РС-Димитровград в обжалваната му част.
Хасковският окръжен съд след
преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
РС-Димитровград
е бил сезиран с предявени от ищцата М.Г.К.
против ответницата Д.Д.М. обективно съединени искове с правно основание чл.108
от Закона за собствеността(ЗС) вр. чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър(ЗКИР) и искове с правно основание чл.109 от Закона за собствеността(ЗС),по които е било
образувано гр.д.№1172/2018г.
Безспорно по делото е установено,че
между страните съществува спор, свързан
с правото на собственост и неговото осъществяване в два съседни недвижими имоти-
УПИ 1-383 и УПИ 2-387, находящи се в с.Д***, обл.Х*, за което населено място
има одобрени два кадастрални и регулационни плана – първият от тях е одобрен
със Заповед № 142/21.03.1928г., а вторият - одобрен със Заповед №
123/21.02.1968г., действащ и към момента
Ищцата М.Г.К. е придобила правото
на собственост върху УПИ 1-383 с площ от
881.56 кв.м., находящ се в кв.46 по подробния устройствен план на с.Д***, обл.Х*,
с адрес: ул.“Л* К*“ № 1, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с
декларирана площ от 120 кв.м., лятна кухня с декларирана площ от 14 кв.м. и
стопанска постройка с декларирана площ от 30 кв.м. чрез извършено в нейна полза
дарение с НА №115 от 08.08.2013г.,а
ответницата Д.Д.М. е придобила по наследство
на съседния имот - УПИ 2-387, кв.46 по плана на с.Д***.
Установено е,че през 2016г. на ответницата е дадено разрешение за извършване
на строеж на ограда в имота й – плътна по източна, южна и западна регулационни
линии с височина 2.2 м., който е реализиран,а през 2017г. отново по искане на
ответницата е изготвено и допълване на действащия кадастрален план от
1968г. с геодезическо заснемане на имотните граници на поземления й имот.
Изработката е обявена на ищцата М.К., като в срока за възражения такива не са
подадени и с констативен протокол от 19.07.2017г. допълването е влязло в сила.
Със Заповед №
РД-06-633/25.04.2018г. на кмета на Община Димитровград(допълнена със Заповед №
ОИ-10-20/17.05.2018г.) е отказано одобряването на внесения от ищцата проект за
изменение на плана за регулация на урегулиран поземлен имот УПИ І-383 в кв.46
по плана на с.Д*** и допълването на кадастралната основа поради постъпили
възражения от страна на ответницата и констатирания спор за материално право,
предмет на настоящото производство.
Във връзка с изясняване на
делото пред първоинстанционния съд са
били назначени две съдебно-технически експертизи, както и една допълнителна
такава.
От заключението на назначеното
вещо лице Т* М* се установява,че действащия
застроителен и регулационен план на с.Д***, одобрен със Заповед № 123/1968г.,
имотната граница между двата процесни имота
в по-голямата си част съвпада с дворищната регулационна линия, а също и че има
несъответствие в нанесената на картона и на цифровия модел на плана граница
между двата имота в участъка между жилищната сграда на ищцата и ул.“Г.Б*“. По
картона границата била фиксирана от североизточния ъгъл на сградата, а по
платното на цифровия модел - по югозападния ъгъл на гаража. Със Заповед №
129/2002г. било одобрено изготвено служебно изменение на дворищната регулация
за УПИ 2-387, при което се урегулирал поземленият имот на основание § 8, ал.1
от ПЗР на ЗУТ. При издаване на скица за снабдяване с нотариален акт на М.К.
през 2013г. била издадена скица, съответстваща на картона, при което площта на
УПИ 1-383 била 881.56 кв.м. Изготвено и нанесено било допълване на кадастралния
план през октомври 2016г. със съществуващите строежи: пристройка, надстройка и
гараж към съществуваща жилищна сграда в УПИ ІІ-387.
По искане на ответницата Д.М.
през 2017г. било изготвено допълване на действащия кадастрален план с
геодезическо заснемане на имотните граници на поземления й имот, във връзка с
допуснато отклонение от съществуващите на място имотни и регулационни граници,
одобрени със Заповед № 129/2002г. В разработката била заснета и съществуващата
ограда, скрепена до жилищната сграда на ищцата, с което границата между двата
имота била отразена по фасадата на сградата. Изготвената преписка била с
извадка от кадастралния и регулационен план по цифровия модел. В срока за
възражения не постъпили такива и с констативен протокол от 19.07.2017г. това
допълване влязло в сила. Не била издавана заповед за одобряване на изменението,
тъй като на основание чл.53а, т.5(б) във връзка с чл.52 ал.1 т.3 от ЗКИР това
можело да стане без заповед със съгласие на заинтересованите страни. Нямало
данни за уреждане на сметки по отношение на придобитото от ответницата дворно
място, касаещо изменението на имотната граница.
Между двата имота, собственост на
ищцата(УПИ 1-383) и на ответницата(УПИ 2-387) имало масивна ограда в две части,
долепени до жилищната сграда на ищцата в североизточния и югоизточния й ъгъл.
Изградена била от каменна зидария и тухли, измазана с пръскана варова мазилка,
която по северната й страна на североизточния ъгъл частично липсвала. Покрита
била с бетонови и глинени керемиди. По вида не можело да се определи кога е
изградена, тъй като материалите били разнородни, полагани по различно време.
Същата била заснета през 2012г. съгласно приложените снимки от „Google Earth“.
За изграждането на тази част от оградата между двата имота нямало строителни
книжа. Имало разрешение за строеж от 27.10.2016г. за ограда по източна, южна и
западна регулационни граници с височина 2.20 м., очертани като местоположение
на скица с виза за проектиране с червен цвят, приложена по делото на стр.49.
Местоположението на тази ограда било по имотната граница между двата имота,
съгласно геодезическото заснемане през 2017г.
Между жилищните сгради на ищцата
и ответницата имало положена бетонова настилка, оформяща площадка с наклон и
сифон, отвеждащ повърхностните води към положената под настилката етернитова
канализационна тръба. Върху площадката нямало ограда между двата имота и нямало
следи от такава, изграждана в минал период. Видът на настилката в целия участък
бил еднороден.
От заключението по назначената по делото повторна
експертиза ,изготвена от вещото лице Г*
Р* се посочва, че и двата процесни имота са застроени, оградени с масивни
огради и добре поддържани. В имота на ищцата била разположена двуетажна жилищна
сграда, построена в средата на миналия век. Къщата била масивна, с гредоред, с
външна изолация по трите фасади. В южната част на имота били разположени още
две сгради от допълващото застрояване. В имота на ответницата имало масивна
двуетажна сграда, масивен гараж и постройки от допълващото застрояване.
За с.Д*** имало одобрени два
кадастрални и регулационни плана - единият бил одобрен със Заповед №
142/21.03.1928г., а другият - одобрен със Заповед № 123/21.02.1968г., действащ
към момента. Местоположението на границите на процесните имоти, отразени в
кадастралния и регулационен план от 1928г. и 1968г., се различавали съществено.
По кадастралния план от 1928г. двата имота нямали обща кадастрална граница. По
плана от 1968г., заповедите за изменението му по отношение на процесните имоти
и поддържания в общината цифров модел, общите кадастрална и регулационна
граници на процесните имоти имали различия в процесния участък, източно от
къщата на ищцата. В действащия кадастрален и регулационен план на с.Д*** процесните
имоти са отразени съответно с номера 1-383 и 2-387 в кв.46. Действащият
кадастрален и регулационен план на с.Д*** имал изработен цифров модел, който се
поддържал в актуално състояние и на който се нанасяли измененията.
Имало няколко изменения на плана
по отношение на процесните имоти - от 1978г., когато се обединили парцели, и
през 2002г., когато се приложила регулацията по отношение на придаваемото място
към улицата и придаваеми и отчуждаеми площи от имота на тветницата ,които
касаели спорната граница, в участъка западно от жилищната сграда на ищеца.
Според вещото лице границата
между имотите не била материализирана на място. През 2016г. било издадено
разрешение за строеж на ограда по източната, южната и западната граница на
имота на ответницата,като строежът не
касаел оградата в спорния участък.
На въпрос съвпадат ли имотните
граници по кадастралния и регулационния план от 1928г. с границите по
кадастралния и регулационен план от 1968г. вещото лице сочи, че
местоположението на границите на процесните имоти, отразени в кадастралния и
регулационен план от 1928г. и 1968г., се различава съществено и по-конкретно,
че била съществена разликата в местоположението на имотните граници точно в
спорния участък. На извадката от кадастралния и регулационния план на с.Д*** от
1928г.(Приложение 2) имотът на ищцата частично съвпадал с парцел IX-320, а
имотът на ответницата частично се припокривал с парцел II-319, като и двата
парцела били в кв.50 по този план. По този план същите нямали обща граница,
като тези граници(източна за имот 320 и западна за имот 319) се движели
успоредно, а в южната част на имот 319 западната му граница не била отразена в
кадастралния план. Общата граница на парцели 9-320 и 2-319 в кв.50 по
регулационния план от 1928г.(т.14 - т.15) пресичала в северната си част
източната граница на имот 320(т.4).
Според вещото лице, площта на
спорното място, съгласно копието на плана от 1968г., съобразено с направените
при огледа констатации и измервания, било 3.8 кв.м.
В тази връзка вещото лице посочва,
че по плана от 1928г. (Приложение 2) спорният участък попада в пространството
между източната граница на имот 320(т.3 - т.4) и западната граница на имот
319(т.19 до т.21), както и че в по-голямата си част спорната площ попада в
парцел 2-319, кв.50 по плана от 1928г.
По плана от 1968г. кадастралната
и регулационната граница между парцелите, в участъка от т.3 и т.4 по Приложение
1 минавала почти успоредно на жилищната сграда в имота на ищеца. От тези факти вещото
лице установява, че процесното пространство било част от парцел 1-383, кв.46 по
плана от 1968г. До същия извод се стигало и от скицата към Заповед №
27/19.05.1976г. на главния архитект на Окръжен народен съвет - Хасково. По
скицата към Заповед № 129/18.02.2002г. тази площ в по-голямата си част попадала
в УПИ 1-383, кв.46. На цифровия модел, който се поддържал в Общината, спорният
участък бил част от имота на ответника - УПИ 2-387, кв.46.
В допълнително депозираното
заключение вещото лице посочва, че по кадастралния план от 1928г. спорният
участък попада в пространството между източната граница на имот 320(т.3 - т.4)
и западната граница на имот 319(т.19 до т.21). По регулационния план от 1928г.
в по-голямата си част(3 кв.м.) спорната площ попадала в парцел 2-319, кв.50, а
0.8 кв.м. попадали в улицата на север от парцелите по плана от 1928г. По
копията на плана от 1968г., предоставени от Агенцията по геодезия, картография
и кадастър, от Община Димитровград и по скицата към Заповед № 27/19.05.1976 г.
на главният архитект на Окръжен народен съвет — Хасково, процесната площ била
част от парцел І-383, кв.46. По скицата към Заповед № 129/18.02.2002г. спорната
площ в по-голямата си част(2.6 кв.м.) попадалала в УПИ 1-383, а останалите 1.2
кв.м. попадали в УПИ II-387 кв.46. По цифровия модел, който се поддържал в
Община Димитровград, процесните 3.8 кв.м. били част от имота на ответницата –
УПИ 2-387, кв.46.
По отношение съобразяването на
застроителния и регулационен план от 1968г. със „стара имотна граница на плана
от 1928г.” в процесния участък, а именно изобразена с черна линия - щрихована
между двата парцела, вещото лице посочва, че въпросната стара имотна граница
била линия, по която били нанесени напречни щрихи с молив. За същата се
твърдяло, че е представлява имотна граница, по-конкретно отразяваща промяна на
дворищната регулация. На приложената към последната молба на ответника по
делото скица № 631/07.05.1960 г. се виждало, че страничните регулационни линии
не са в син цвят и са на различно място от сините такива, отразени в
регулационния план от 1928г. Този факт навеждал на мисълта, че действително
имало промяна на регулацията, вкл. и в района на спорния участък, но поради
качеството на копието на оригиналния план и естественото му изхабяване тази
промяна била трудно четлива.
От показанията на посочените свидетели от ищцата се
установява,че при прехвърляне на имота в полза на ищцата през 2013г. там нямало
ограда, а било свободно място. По това време зад къщата имало около 40 - 50 см.
свободно място до имота на съседите, откъдето свободно се преминавало. Липсвали
ориентири за граничната линия. Така било още отпреди 40 - 50 години. Между
двата съседни имота имало мрежа, но конкретно зад къщата тези 40-50 см. били
свободни. Свързващата ограда между къщата на ответницата и на ищцата забелязали през 2015г.,като през 2016г. тази
ограда била подобрявана – надстроена и измазана. Оградата в момента била висока
1.80 – 2.00 м.
От
показанията на свидетелите посочени от
ответницата се установява,че през годините границата между двата
процесни имота била такава, каквато била и в момента. Във връзка с течове в имота на ответницата бил направен
ремонт и излят бетон по общо съгласие на съседите, като бетонът се намирал
между двата имота, където била оградата между двете къщи. На мястото, на което
наляли бетон, ограда нямало. И сега там нямало ограда.
Малките огради, които били
залепени към източната част на съседния имот, си съществували и винаги си били
там. Между двете къщи се получавало малко пространство, което било оградено с
две огради. Достъп между двата имота нямало. Имало само около 40 см. процеп
покрай къщата, от които можело да се отиде между двете къщи. Между двете къщи
имало между 6 - 8 кв.м. пространство, като, за да се стигнело до него, трябвало
да се мине през този процеп.
Във връзка наведените оплаквания във въззивната жалба и поставени от страните допълнителни въпроси за изясняване на делото от фактическа страна пред настоящата инстанция бе назначена тройна
съдебно-техническа експертиза,която бе изготвена от вещи лица специалисти по
геодезия и архитектура.
От заключението на
тази експертиза се установява,че кадастралните планове и регистри на с.Д***,община
Д*, област Х* са били оцифрени и анализирани от „Пирингео“ООД-гр.Б***.В т.12 от
доклада за извършените от изпълнителя дейности било отразено,че точността на
кадастралния план не е добра и не съответства на приетите нормативи,поради
което е необходимо да се изработи нова кадастрална карта.За процесните имоти е
анализирано местоположението чрез измерване на координатите им по плана и чрез
измерване на място.Резултатите от работата по договора са били
разгледани,проверени и приети от комисия,като е бил оцифрен първоизточника на
регулационния план на селото изчертан върху оригинални картони.В последствие е
продължила работата по оцифряването на регулационния план от ЕТ“Дего-Т* Н*“,който
през 2007г. е получил от Община Д* картони и трасировъчен карнет .По оцифрения
от „Пирингео“ООД регулационен план от 1968г. спорните 3,8 кв.м./според решението на РС-Димитровград/ попадат в двата
съседни УПИ,като в УПИ 1-383 кв.м. се включват 1,8 кв.м. и в УПИ 2-387 се включват 2
кв.м.Същото е положението и по оцифрения от ЕТ“Дего-Т* Н*“ регулационен план.В
периодите от 04.08.2010г. до 05.07.2013г. и
от 05.07.2013г. до 22.11.2016г. вещите лица не са установили документи
за извършване на промени на
кадастралната основа и регулационната
граница между имотите,като въпреки това
по информацията възпроизведена в скиците,приложени по делото е налице промяна в местоположението на
границата в спорния участък . Лицата на съседните УПИ са изравнени по
трасировъчния лист.През 1960г. е издадена
скица №631/07.05. 1960г. по регулационния план,одобрен със Заповед
№647/1928г. с виза за проектиране на жилищна сграда в поземлен имот №319,за
който е отреден парцел 2-319,която скица определя за имотна и регулационна
граница между двата имота,границата по регулационния план от 1928г. На скицата
е посочено,че в южния край на новата жилищна сграда,минималното отстояние от
имотната граница е 3 ,60м.Сградата е
разположена на действащата по плана от 1928г. улична регулация,която не е под
прав ъгъл с имотната /регулационна/ граница,поради което отстоянието на
сградата до имотната граница по уличната регулационна линия е по-голямо от 3,60
м.Измерено по скицата то е 4,20м.,а измерени на място двете отстояния са 3,60м.
респ. 3,90м. Местоположението на жилищната сграда в УПИ 1-387 е изградена с
лице на уличната регулация по плана от 1928г.,съобразно визата за проектиране
от 1960г. и §190 от ППЗИНМ и нанесени отстояния до западната регулационна
линия.На визата от 1960г. не е отразена сградата в УПИ 1-383,което води до
извод,че същата не е била изградена към този момент.
Според заключението за процесните имоти не са
налице несъответствия по отношение на общата им дворищно регулационна
линия-между оригинала на регулационния план нанесен върху специален картон с
метална вложка одобрен през 1968г.,оцифряването от ЕТ“Дего-Т* Н*“ и
оцифряването от „Пирингео“ООД.Не е налице несъответствие по отношение
очертанията на сградите.Налице е несъответствие в оспорвания участък на
имотната граница между оригинала на кадастралния план нанесен върху специален
картон с метална вложка одобрен през 1968г. и
оцифряването от ЕТ“Дего-Т* Н*“,както между оригинала и оцифряването
от „Пирингео“ООД,което се изразява в
това,че съгласно оригинала на плана,имотната граница е по източната фасада на
жилищната сграда на ищцата по делото към настоящия момент спорния участък е
фактически в имота,собственост на ответницата
.
В допълнение
експертите сочат,че при приемането на работата по оцифряването на „Пирингео“ООД
в комисията не е участвало лице от СГКК-Хасково.По оцифрения от същата фирма
регулационен план от 1968г. спорните 3,8 кв. попадат в двата съседни УПИ,при
следното съотношение след корекция: в УПИ 1-383 -0,81 кв. ,а в УПИ 2-387-2,99
кв.м.По оцифрения от ЕТ“Дего-Т* Н*“ регулационен план от 1968г. спорните 3,8
кв. попадат в двата съседни УПИ,при следното съотношение след корекция: в УПИ
1-383 -1,16 кв. ,а в УПИ 2-387-2,64 кв.м.При съпоставка местоположението на
жилищната сграда на въззиваемата с регулационния план от 1928г. е установено,че югоизточния ъгъл на жилищната сграда „лежи“
на регулационната граница,като при застрояването североизточния ъгъл е отместен
на изток в имота на въззивницата.Направени са и съответните измервания отразени
в Приложения №6,7 и 8.В кадастралния план/кадастралната основа от 1968г. е
нанесена линия,успоредна на източната фасада на жилищната сграда на
въззиваемата,която не свързва никои от измерените подробни точки отбодени от
плана.Тази линия не е елемент от регулационния план,не е дворищнорегулационна
линия,тъй като не е нанесена с молив и е неправилно поставена.При двете
оцифрявания на регулационния план общата гранична точка по регулационния план
от 1968г. е североизточния ъгъл на жилищната сграда на ищцата.Неправилно е
отразена/заснета ограда разположена на
западната регулационна граница на УПИ 2-387 като обща по плана от 1968г.От
съпоставка на двата регулационни плана на селото и от огледа на място е установено,че оградата изцяло попада в
имота на въззивницата,като това се потвърждава и от извършения оглед и
съществуващото фактическо положение на място.Сочи се също,че няма навлизане
на имота на ответницата в имота на
ищцата.Това се потвърждава и от съпоставката на двата регулационни плана.
Заключението на
тройната съдебно-техническа експертиза е подписано с особено мнение от вещото
лице архитект Е.П. Т*а А* Х*,тъй като
същото има различни отговори на някои от
поставените от страните въпроси,поради което и по тези въпроси мнението на
посоченото вещо лице се различава от мнението на останалите експерти,участвали
в експертизата.
Според вещото лице А* Х* в процесния
участък,оцифрената от „Пирингео“ООД имотна граница между двата процесни имота
съответства на съдържанието в оригиналния
графичен носител,но регулационната граница в същия участък,в северния си
край/т.А в Приложение №1/ е изместена на запад и не отговаря на съдържанието в оригиналния графичен носител,където
регулационната граница съвпада с имотната.И в графичния оригинал на кадастралния
план на с.Д***/картон 4/ и в инженерното платно на регулационния план от 1968г.
,общата имотна граница е отразено с условен знак №314,с който се изобразява
ограда.В този смисъл вещото лице прави
извод,че по времето,когато са били изработвани оригиналите на посочените
планове общата граница между двата процесни имота е била материализирана на
място с масивна ограда,за разлика от
другите вещи лица,които правят извода,че имотната граница не е била
материализирана на място.Площта на процесния участък,представляващ затворен
контур А-Б-В-Г/Приложение №2/ е 4,14 кв.м. и попада в двата процесни имота като
1,76 кв.м. попадат в УПИ 1-383,а 2,38 кв.м. попадат в УПИ 2-387.Според експерта
в спорния участък ЕТ“Дего-Т* Н*“ при оцифряването правилно е разчел графичния
оригинал на кадастралния план като е отразил „бод“ източно от ЮИ ъгъл на
жилищната сграда на ищцата,отбелязващ чупка в имотната граница,но неправилно е
разчел графичния оригинал на кадастралния план/картон 4/ като в участъка между
т.Г и т.Б1/приложение №3/ не е оцифрил графичните оригинални планове на с.Д***,според
указанията на МВРБ.В графичния регулационен план на селото от
1968г.,изчертан върху инжинерно платно/Приложение №4/ било видно,че в спорния участък няма
придаваеми по регулация части между
двата УПИ-та,т.е. имотната и регулационните линии съвпадат една с друга и
отстоят на известно разстояние от източната фасадна линия на жилищната сграда
на ищцата.
В особеното мнение
на вещото лице А* Х* е отразено също,че в цифровия модел на кадастрален и
регулационен план на с.Д***,одобрен през 1968г. изготвен от „Пирингео“ООД и
ЕТ“Дего- Т* Н*“ има несъответствия,които са отразени в приложение №1 и №3 ,жилищната
сграда в УПИ 1-383 в кв.46 по плана на с.Д*** от 1968г. не е изчертана правилно
в трасировъчния лист,като погрешно е отразена като успоредна на северната
улична регулационна граница.СИ ъгъл на жилищната сграда погрешно е изчертан
като точка,която съвпада с чупка в дворищната регулационна граница.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по влидността на решението,а по
допустимостта-в обжалваната му част.По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт,съобразно разпореждането на чл.269 ал.1 изр.2-ро
от ГПК,въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
РС-Димитровград в обжалваната му част съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е
действително,произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено,поради което производството и решението са допустими.За
ищеца съществува правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл.108 от ЗС вр. чл.54
ал.2 от ЗКИР,предвид релевираните твърдения за допусната грешка в кадастралната
карта към датата на подаване на исковата молба.Целта на производството по чл.54
ал.2 от ЗКИР е да бъде разрешен спор за действително притежаваните от
собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото местоположение на
границата между имотите не само с оглед на това как същата е била
материализирана на място към момента на придобиване на собствеността,но и с
оглед правните последици на извършените в последствие промени,за да може да се
прецени дали заснетата по последния кадастрален план граница между тези имоти
съответства на тази,която сочат действителните права на спорещите страни.От
съществено значение е не само обстоятелството какъв обем от права са придобили
и съответно притежавали спорещите страни към момента на първоначалното нанасяне
на имота в кадастрален и регулационен план,но и доколко последващи промени в
границата между имотите, вкл. и в последния действащ кадастрален план,са били
извършени в съответствие с изискванията на съответния териториално-устройствен
закон.
Разпоредбата на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР(нова - ДВ, бр.49 от 2014г.)
определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в
данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване
на кадастралната карта и кадастралните регистри“. Когато тези несъответствия не
са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред
съгласно чл.53 ал.2 от ЗКИР(първоначална редакция), аналогична с действащата
редакция на чл.54 ал.2 от ЗКИР. Провеждането на исковата защита по реда на
чл.54 ал.2 от ЗКИР включва не само искане за установяване на непълнота или
грешка в кадастралната карта, но и искане за установяване съществуването на
претендираното имуществено право в патримониума на ищцата към момента на
приключване на устните състезания.
С т.4 на Тълкувателно решение №
8/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът за ревандикация е допустим и може да
бъде уважен, дори и спорната част да е заснета неправилно и не е необходимо да
се провежда предварително административна процедура за поправяне на грешки в
кадастралната карта или пък да се води иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР - тоест
допустимо е в производството по иск за собственост, какъвто е предявен в
настоящото производство, съдът да изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта, поради което съдът приема предявеният иск с
правно основание чл.108 от ЗС за допустим.
В тежест на ищцата по делото е,чрез главно и
пълно доказване да установи правото си на собственост на спорната площ към
момента на одобряване на кадастралната карта,както и наличието на съществена
грешка в КК досежно неправилното заснемане на същата в очертанията на имота на
ответницата.
Предмет на въззивната жалба е
произнасянето на първоинстанционния съд,в частта относно 3,8 кв.м. от имота на ищцата,попадащи в имота
на ответницата/описани подробно в
решението/,тъй като в останалата част ,постановеното от РС-Димитровград
решение по гр.д.№1172/2018г. е влязло в законна сила.
В тази връзка по делото няма
спор, че ищцата е собственик на урегулиран поземлен имот 1-383, а ответницата –
на урегулиран поземлен имот 2-387, и двата в кв.46 по плана на с.Д***. Спорният
момент е свързан с правото на собственост върху заявените в исковата молба като
площ 4.8 кв.м., които, според ищцата, в резултат на допуснатата грешка, са
заснети към имот 2-387, собственост на ответницата. Предмет на изследване в
настоящето производство следва да бъдат 3,8 кв.м. /от претендираните 4,8 кв.м. в
исковата молба/,доколкото именно реална
част с площ от 3,8 кв.м. е предмет на решението,което е обжалвано пред
настоящата инстанция.По отношение площта на спорния участък съдът кредитира
,както заключението на вещото лице Г.Р*,прието в първоинстанционното
производство,така и основното заключение на назначената в настоящето
производство тройна съдебно-техническа експертиза.Площта на спорния
участък от 3,8 кв.м. се намира в
пространството между т.3, североизточния ъгъл на къщата на ищцата, югоизточния
ъгъл на същата къща и т.4 от скицата, представляваща Приложение № 1 към
заключението(стр.135 от делото) на
в.лице Р*,като съгласно всеки от двата кадастрални и регулационни плана на с.Д***
,съответно от 1928г. и 1968г. точно в спорния участък е налице разлика в
местоположението на имотните граници между двата процесни имота. Видно от всички
заключения на назначените съдебно-техническите експертизи е, че по
кадастралния и регулационен план на селото от 1928г. двата процесни имота нямат
обща граница, като съгласно този план спорното пространство от 3,8 кв.м. попада
между границите на двата имота. По застроителен и регулационен план на с.Д*** от 1968г., процесното пространство
безспорно е част от УПИ 1-383, кв.46.,а по действащата кадастрална карта/след
изменението от 2017г./ на село Д***,Община Д* това пространство попада в УПИ 2-387.
Съгласно §5 ал.1 от ПЗРЗКИР
регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в
кадастралната карта като имотни граници на поземления имот.Затова в
производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота
по плановете,предхождащи одобряването на кадастралната карта,като се съобразява
дали има прилагане на регулацията по
тях,което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни.От
установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между
отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца
право на собственост.Предмет на доказване по делото са всички последователни
регулационни промени,прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните
планове,съответно-прекратяване на отчуждителното им действие съобразно
разрешенията,дадени в ТР №2/1993г. на ОСГК на ВС и ТР №3/2010г. на ОСГК на
ВКС,и всички други факти,водещи до промяна на границите.
Действащият регулационен план за
процесните имоти от 1968г. е приет при действието на ЗПИНМ(отм.), според
нормите на който планът има непосредствено отчуждително действие за
придаваемите части. Собствеността върху тях преминава по силата на самата
регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня,
когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване
на цялостна регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите.
Понятието „приложен регулационен план“ е разяснено в ТР № 3/1993г. на ОСГК на
ВС. При наличието на грешка в плана регулацията се счита приложена, ако от деня
на заемане на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10-годишен срок, в
който случай парцелните граници се приемат за имотни граници. Именно с оглед
тези съображения правилно
първоинстанционният съд е приел,че ищцата се легитимира като собственик на
процесните 3.8 кв.м. В случая от всички заключения на назначените
съдебно-технически експертизи се
установява несъответствие между границите на поземлен имот 1-383 по действащата
кадастрална карта на с.Д*** с границите на имота по кадастралния план от 1968г.
В този план се установява,че в спорния участък няма придаваеми по регулация
части между двата съседни УПИ-та,поради което може да се направи извод,че
имотната и регулационната линия съвпадат една с друга и отстоят на известно
разстояние от източната фасада на жилищната сграда на въззиваемата.В този
смисъл Заповед №РД-06-633/25.04.2018г. на Кмета на Община Димитровград и
издадената въз основа на нея Скица №731/09.07.2018г. за имота на ищцата не са
съобразени с действащия регулационен и
кадастрален план по отношение на общата граница в процесния участък между двата
съседни имота.Този извод на съда са подкрепя и от обстоятелството,че в
заключенията депозирани в настоящето производство и трите вещи лица изрично са
посочили,че между жилищната сграда на ищцата и страничната/западна/регулационна
линия има предвидено и нанесено отстояние,посочено по оцифряването на
„Пирингео“ООД и съответно ЕТ“Дего –Т* Н*“.Т.е границата между двата поземлени
имота не минава по сградата,собственост на ищцата и не прави чупка,а е права
линия и минава на разстояние от тази сграда.Правилно при изработването на
оцифрения модел на кадастралната карта на с.Д*** към момента на заснемане границите между двата поземлени имота са
определени съобразно действителното фактическо положение,което съвпада с
данните за границите по действащия регулационен план от 1968г.
Тъй като влезлия в сила
регулационен план има непосредствено отчуждително действие-собствеността върху
придаваемите части преминава по силата на самата регулация,като придобивното основание
става безусловно от деня на прилагане на тази регулация.Отчуждителното действие
на регулацията отпада с обратна сила при настъпване на определено прекратително
условие-неприлагане на регулацията до момента на влизане в сила на изменение на
регулацията или създаване на цялостна нова регулация,каквито данни в настоящето
производство липсват.Дворищно регулационният план се смята за приложен в
момента,в който настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници
в хипотезите на чл.33 ал.1 и 2 от ЗТСУ/отм./След прилагане на
регулацията,следващия регулационен план приема за кадастрална основа
предвижданията по приложения регулационен план,поради което и оцифряванията на
плана на с.Д***,община Д* имат за основа плана от 1968г.В случая при
установяването на границата между двата съседни УПИ-та при създаването на
кадастралната карта не е съобразена границата по плана от 1928г.,тъй като по
този план все още сградата на ищцата не е била построена,не са били приложени
имотните граници между имотите в спорния участък,както и не е била налице
регулация,тъй като е било предвидено отчуждаване на имоти за улица,които в
последствие са станали придаваеми части към двата съседни имота,без да засягат
спорния участък.
Съдът счита,че по плана от 1968г. регулационната граница съвпада с имотната
граница между двата процесни имота по протежението на запад до спорния участък,като
и двата имота имат обща имотна и регулационна граница,която е част от общата
дворищно регулационна граница на север и същата е права линия ,като липсват основания да се приеме,че
единствено и само в спорния участък тази
граница не е била изчертана правилно по
плана.В тази връзка и според разпоредбата на чл.21б от ЗТСУ/отм./ застроителния
и регулационен план се създава въз основа на данните от кадастъра и няма логика
единствено в спорния участък границата да се променя,да прави чупки,да не е
материализирана и пр. без да има данни по делото,че между двата съседни имота
да е имало придаваеми части през годините.
В тази ред на
мисли неоснователно се явява и
възражението на ответницата за придобиване на спорната част по давност. Съгласно
отменения Закон за
териториално и селищно устройство(чл.59), и по действащия Закон за устройство на
територията(чл.200),
реално определени части от недвижими имоти могат да се придобиват по давност,
само ако са спазени изискванията за минималните размери по площ и лице,
определени по чл.19 от ЗУТ, респективно определени с правилника за прилагане на ЗТСУ. В
случая не бе установено процесното пространство да отговаря на тези изисквания,
поради което правилно не са били изследвани предпоставките за осъществяване на
фактическа власт и началния момент на такава върху спорния предмет.След като по
делото не е установено владението върху
спорната част, осъществявано от ответницата на основание, противопоставимо на
собственика то правилно е установено по
отношение същата,че ищцата е собственик на 3.8 кв.м. реална площ,
находяща се в
пространството между т.3, североизточния ъгъл на къщата на ищцата, югоизточния
ъгъл на същата къща и т.4 от скицата, представляваща Приложение № 1 към
заключението(стр.135 от делото), част от имот ІІ-387 в кв.46 по подробния
устройствен план на с.Д***, обл.Х*, като ответницата бъде осъдена да й предаде
владението.
Като е направил изводи в
посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно
решение,което ще следва да бъде потвърдено.Събраните пред настоящата инстанция
писмени доказателства и прието заключение на назначената тройна
съдебно-техническа експертиза,подписано с особено мнение от едно от вещите лица
не водят до извод различен от този който
е направил първоинстанционният съд.
Предвид неоснователността на
подадената въззивна жалба въззивницита ще следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата направените по делото разноски в размер на общо 2 510лв.,съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№225/27.05.2018г.,постановено по гр.д.№1172/2018г. на районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА Д.Д.М. ЕГН ********** *** да
заплати на М.Г.К., ЕГН ********** *** направените пред настоящата инстанция
разноски в общ размер на 2 510лв.,съгласно
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
Председател: Членове:1.
2.