О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №260246
16.10.2020г.
Бургаски
окръжен съд граждански състав
На шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Окръжен съдия: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 645
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба на Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адресгр.
Бургас,
ул. „Цар Иван Шишман“ № 20, ет. 2, ап. 6, чрез адв. Марин Маринов, срещу ЗКПУ
„Солидарност“- в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Росен, общ. Созопол, обл. Бургас, представлявана от ликвидатора К В К, с
която на основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е предявена претенция за приемане за
установено, че със заявление А7 с вх. № 20150106125314, вписано под № 20151012140112,
по партидата на ЗКПУ „Солидарност“ в Търговския регистър са вписани
несъществуващи обстоятелства, а именно: вписване на нов управителен съвет и
заличаване на вписаните предишни членове от 20.01.2014г., вписване на нов
контролен съвет и заличаване на вписаните му предишни членове от 20.01.2014г. и
вписване на нов председател и заличаване на предишния вписан такъв на
20.01.2014г.
В
хода на двойната размяна на книжа по делото ищцата е депозирала допълнителна
искова молба, която впоследствие е оттеглила с молба-уточнение от 30.01.2020 г.
На същата дата е предявила и два инцидентни установителни иска за установяване
нищожността на решения на общото събрание на ответната кооперация: за
изключване на ищцата като член-кооператор, обективирано в т. 3 на протокол от
14.03.2015 г. и за избор на нов състав на ръководни органи на кооперацията -
управителен, контролен съвет и председател, обективирани в протокол от
13.09.2015 г. и освобождаването на ищцата като председател на ответната
кооперация.
В исковата молба и уточненията към нея ищцата е дала правна квалификация на
искането си – установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, но
фактическите твърдения, които стоят зад тази квалификация са следните: след
като с влязло в сила съдебно решение от 22.04.2016 г. е отменен като
незаконосъобразен избора на новите управителни органи на кооперацията, то
вписаният на 14.01.2014 г. в търговския регистър управителен съвет не е бил
легитимен да вземе решение за свикване и провеждане на извънредно общо събрание
на 13.09.2015 г., както и да депозира заявлението в търговския регистър; налице
са нарушения в процедурата по свикването и провеждането на извънредно общото
събрание на кооперацията на 13.09.2015 г. - ищцата и други член-кооператори не
са били надлежно уведомени за свикването му, липсва кворум за избор на нови
ръководни органи; взетите от събранието решения са незаконосъобразни, както и
извършеното въз основа на тях вписване в търговския регистър от 12.10.2015 г.
Горните съображения съставляват изцяло твърдения във връзка със
законосъобразността на свикването и провеждането на събранието, въпроси които
подлежат на проверка по реда и в преклузивните срокове по чл. 58 от ЗК. По
отношение на твърдението за липса на представителна власт на лицето, подало
заявлението за вписване, следва да се посочи, че на практика в исковата молба
липсват твърдения заявлението да е подадено от лице, което към онзи момент не е
било вписано в регистъра като представляващ кооперацията, което на практика е
равносилно на липса твърдения за порок на самото вписване.
Съобразно
указанията, дадени с определение № 461 от 26.08.2020 г. по ч.т.д. № 152/2020 г.
на Апелативен съд – Бургас, с което е отменено определение № 651/03.07.2020 г.
на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по делото, исковата
молба е оставена без движение, като предвид констатираното противоречие между
фактически твърдения и петитум, на ищцата са дадени указания да изложи
фактическите данни относно обстоятелствата, които счита, че са относими към
хипотезите на несъществуване на вписано обстоятелство - такова което изобщо не
е възникнало или такова, което не е възникнало валидно, като в тази връзка съобрази
изложеното от съда за наличието на двете
проявни форми на претенцията по чл.29 ал.1предл.3 ЗТРРЮЛНЦ – вписване на обстоятелство,
което не е съществувало към датата на регистърното производство – липсващо
невзето решение на орган на кооперацията или вписване на обстоятелство, което
макар и съществуващо към релевираната дата, по-късно по исков ред е обявена
нищожността му.
С
молба от 29.09.2020 г., в изпълнение на дадените указания, ищцата е уточнила
първоначалните си претенции, като заявява, че е налице хипотезата на липсващо,
невзето решение на орган на кооперацията, за което е допуснато вписване в
търговския регистър, т.е. удостоверено е обстоятелство, което не е съществувало
към датата на неговото вписване. В молбата се пояснява още, че в протокола от
13.09.2015 г. от проведено общо събрание на кооперацията, не било вписано
провеждане на самостоятелен избор на М Б за член на управителния съвет и същата
не била посочена като негов член. Не е било взето решение за избор на М Б за
член на управителния съвет, поради което вписаното обстоятелство не съществува.
Счита разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗК, според която председателят на
кооперацията е председател и на управителния съвет и участва в работата му с
равен глас, за неприложима. Развива подробни съображения за това, че изборът на
посоченото лице за председател на кооперацията не я прави автоматично член на
управителния съвет.
По
отношение на останалите атакувани решения, взети на същото събрание, се
посочва, че в протокола от 13.09.2015 г. липсват самостоятелно взети решения за
избор на членове на управителния и контролния съвет с посочване на резултатите
от проведения избор, като членовете им само са изписани поименно в протокола,
поради което процедурата по избора на управителен и контролен съвет и
председател, като нови ръководни органи, не е завършила с вземане и
материализиране на самостоятелни решения за всеки орган, както и за избора на
М.Б за член на управителния съвет като отделен и независим орган, от този на председателя.
Била нарушена и разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Устава, изискваща взетите
решения да се прочитат ясно формулирани на събранието и се вписват в протокола.
Така изложените пороци счита за липсващи, невзети решения на общото събрание,
предвид което са вписвани обстоятелства, които не са съществували към датата на
регистърното производство.
От изложените фактически обстоятелства се налага
извода, че ищцата за пореден път се стреми механично да насложи правните
квалификации липсващо (невзето) решение и липса на компетентност върху
фактическите си твърдения, явно сочещи на незаконосъобразност на решенията,
така че последните да попаднат в хипотезите за нищожност съгласно задължените
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2002 г., ОСГК, по който начин да преодолее пропуска си да заведе иск по
чл. 58 от ЗК. От всичко изложено в последната уточнителна молба, единствените
доводи, сочещи на липсващо, невзето решение, са заявените такива за липсата на
избор на М.Б за член управителния съвет. Останалите факти, сочат отново на
процедурни нарушения, съставляващи основания на иск за отмяна на решенията за
освобождаване на членовете на УС, КС и председателя на кооперацията и избор на
нови, а не на такива за нищожност на решенията.
Предвид гореизложеното, при всички заявени с
първоначалната искова молба претенции с правно основание в чл. 29, ал. 1,
предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, е налице противоречие между петитум и заявените в
обстоятелствената част фактически твърдения, поради което производството по тях
следва да бъде прекратено с изключение на претенцията за приемане за
установено, че вписаното обстоятелство член на управителния съвет М.Б е
несъществуващо. Тази претенция обаче, както и всички заявени с първоначалната
искова молба са недопустими и поради липса на правен интерес.
Отделно от това, претенциите са предявени от ненадлежна страна, която
не е процесуално легитимирана да заведе горния иск. Процесуалната легитимация
на страните е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно. Ищцата е посочила изрично, че предявява иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, за приемане
за установено, че са налице вписани несъществуващи обстоятелства. Съгласно
даденото в решение № 234/ 23.12.2016г. по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС
разрешение, по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от трето лице, преценката за
наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за
засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и
кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да
се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца.
Ищцата не е член на кооперацията, чиито решения атакува, а единствената правна
промяна, която сочи е възможността да бъде възстановена като член на
управителния съвет и председател на кооперацията. Липсата обаче на качеството
член-кооператор препятства тази правна промяна дори и при евентуалното уважаване
на главната претенция.
В настоящия случай искът е заведен от лице, за
което ответникът представя доказателства че е било изключено като член на
кооперацията, като срещу това решение не е бил заведен иск за отмяната му по
реда на чл. 58, ал. 3 от ЗК. Съдът е дал множество указания на ищцата да уточни
обстоятелствата, от които произтича правният ѝ интерес от воденето на
установителния иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. С молба от 11.02.2020 г. ищцата
пояснява, че правният ѝ интерес следва да се разглежда и във връзка с
предявения от нея инцидентен установителен иск, като промяна в правната ѝ
сфера би настъпила едва след уважаване и на двата иска – прогласяване
нищожността на изключването ѝ като член кооператор и прогласяване на
вписаните в търговския регистър обстоятелства за несъществуващи.
От внимателния анализ на изложените твърдения в последващо
съединения с главната претенция установителен иск за прогласяване нищожността
на решението от 14.03.2015 г. за изключване на ищцата като член-кооператор, се
налага изводът, че макар ищцата да е използвала квалификацията липсващи
(невзети) решения, то фактическите твърдения, които стоят зад тях отново сочат
на незаконосъобразност на същите, които са основание на иск отмяна, а не за
провъзгласяване на нищожност на решенията. Изложени са следните аргументи:
решението е взето от нередовно свикано ОС (тъй като с решение № 2368/10.12.2014
г. по гр.д. №2141/2014 г. на БРС, влязло в сила на 22.04.2016 г., съдът е
отменил като незаконосъобразни всички решения, взети на ОС на 05.01.2014 г.,
включително и за нов състав на ръководни органи); липса на протокол от решение
от УС за свикване на ОС; липса на законосъобразно решение, взето от законен
орган на кооперацията за свикване на редовно общо събрание в съответствие с
нормата на чл. 16, ал. 3, т.1 от ЗК; редовното свикване на събранието е предпоставка
за валидността на взетите решения; нарушение на процедурата по изключването на
член-кооператор - чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗК; решението е правно несъвместимо, тъй
като към 14.03.2015 г. мандатът ѝ като председател на кооперацията не бил
приключил, а била изключена само като член-кооператор. Нито едно от горните
твърдения и правни констатации не навежда факти, релевиращи нищожност на
атакуваното решение, а по съществото си представляват пороци, водещи до
незаконосъобразност и са основание за отмяна.
Въпреки дадените от съда указания с разпореждане №
417 от 03.02.2020 г. във връзка с двете съединени претенции и изложените в
исковата молба и уточняващите такива фактически обстоятелства, да уточни
нищожни или незаконосъобразни решения на общото събрание на кооперацията се
твърди да са взети, това несъответствие не е преодоляно с подадените
впоследствие множество молби. Зад наведените с тях твърдения за взети решения
извън пределите на компетентност на общото събрание, стои аргумента на ищцата
за правна недопустимост на решението, тъй като ОС я е оставило за председател
на кооперацията и член управителния съвет след изключването ѝ като
член-кооператор до 13.09.2015 г., а по
закон тези длъжности се заемат само от член-кооператори. Посочените аргументи
касаят правни изводи на ищцата за обратното действие на решението на БРС, които
евентуално биха имали отношение към законосъобразността на атакуваното решение.
Дадената от ищцата квалификация обаче „взето решение извън пределите на
компетентност на общото събрание“ при фактическа липса на твърдения то да е
взето от друг орган, вместо от общото събрание или изключването на
член-кооператор да е от компетентността на друг орган, а не на общото събрание,
водят до извод, че отново липсват фактически твърдения които да съответстват на
заявения петитум за нищожност на взетото решение. Изложените аргументи за
противоречие между фактически твърдения и петитум се отнасят и за втората
последващо съединена претенция за прогласяване нищожност на решенията,
обективирани в протокола от 13.09.2015 г. за избор на нов състав на ръководни
органи на кооперацията и освобождаването на ищцата като председател.
Предвид гореизложеното производството по иска за
прогласяване нищожност на решението от 14.03.2015 г. за изключване на ищцата
като член-кооператор следва да се прекрати. Правния си интерес от главната
претенция ищцата обосновава с положителния изход по иска и възстановяването на
качеството член-кооператор, а оттам и като член на УС и председател на
кооперацията. Предвид липсата на качеството член-кооператор и липсата на
валидно предявен иск за установяване нищожност на решението за изключването
ѝ като член на кооперацията, ищцата не обосновава правен интерес от
завеждане на главните искове за приемане за установено, че вписаните
обстоятелства – избор на нови управителни органи на кооперацията и заличаване
на предишните, са несъществуващи, както и на последващо съединената претенция
за установяване нищожност на решенията на ОС от 13.09.2015 г. за освобождаване
и избор на нови органи. В цитираната от ищцата съдебна практика е прието, че
само третите лица, чиито права са засегнати от нищожните решения на
кооперацията биха могли да ги атакуват. В настоящия случай при липсата на
качеството член-кооператор, правна промяна за ищцата не би настъпила, предвид
което всички предявени искове са недопустими.
Предвид гореизложеното всички предявени от ищцата
претенции са недопустими и образуваното исково производство следва да се
прекрати.
С оглед изхода на правния спор и предоставената от
закона възможност в тази насока, на ответната кооперация следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 960 лв.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 130 ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело 645/2019г.
по описа на Окръжен съд- Бургас, образувано по искова молба на Х.С.Н., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес: Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 20, ет. 2, ап. 6,
чрез адв. Марин Маринов срещу ЗКПУ „Солидарност“ – в ликвидация, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Росен, общ.Созопол, обл. Бургас,
представлявана от ликвидатора К В К, с която на основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е
предявена претенция за приемане за установено, че със заявление А7 с вх. №
20150106125314, вписано под № 20151012140112, по партидата на ЗКПУ
„Солидарност“ в Търговския регистър са вписани несъществуващи обстоятелства
относно промени в състава на управителните органи на кооперацията – вписване на
нов управителен съвет и заличаване на вписваните му предишни членове; вписване
на нов контролен съвет и заличаване на вписаните му предишни членове; вписване на
нов председател на кооперацията и заличаване на предишния; както и последващо
съединените претенции за установяване нищожността на решения на общото събрание
на ответната кооперация: за изключване на ищцата като член-кооператор,
обективирано в т. 3 на протокол от 14.03.2015г. и за избор на нов състав на
ръководни органи на кооперацията - управителен, контролен съвет и председател,
обективирани в протокол от 13.09.2015г. и освобождаването на ищцата като
председател на ответната кооперация.
ОСЪЖДА
Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес: Бургас, ул. „Цар Иван
Шишман“ № 20, ет. 2, ап. 6, чрез адв. Марин
Маринов да заплати на ЗКПУ „Солидарност“ – в ликвидация, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Росен, общ. Созопол, обл. Бургас, сумата от
960 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен
съд-Бургас.
Съдия: