Р
Е Ш Е Н И Е
№101 30.06.2016г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Й. Майска-И.
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от
съдия Й.Майска
Гражданско дело
№ 449 по описа за
2015г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е прието по подсъдност от ОС-Бургас, където е образувано по искова
молба от „И.“ АД с ЕИК-8316632820042, седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника адв.А.Д., съдебен адрес *** против И.М.Ф.
с ЕГН-********** ***.
Предявена е
претенция с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 16 500евро, представляваща липса на парични
средства от касата на ИРМ-Несебър, към ФЦ-........, Инвестбанк-клон
Бургас, за които И.Ф. е отговаряла в качеството си на „Счетоводител-Касиер“,
ведно с лихвата за забава, считано от датата на откриване на липсата –
05.01.2015г. до предявяване на иска – 03.04.2015г. пред ОС-Бургас в размер на
1000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, като се претендират и съдебни
разноски. Сочи доказателства.
В месечния срок е постъпил писмен
отговор от ответницата, с който претенцията се оспорва по основание, като се
оспорват и всички изложени в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения. Не се оспорва констатираната липса и нейния размер, но се
сочи, се тя е установена именно от ответницата в първия работен ден след
новогодишните празници, като се оспорва твърдението, че липсата се дължи на
виновно поведение - действие или бездействие на ответницата. В тази връзка са
изложени множество фактически твърдения, че липсата не се дължи на неправомерно
поведение или на неизпълнение на служебните отчетнически задължения на
ответницата. Включително се сочи и че каси с № 9 и 10, за които е отговаряла Ф. се помещават в
помещение-трезор, за който ключ има само друг служител – К., но не и
ответницата, като каса № 10 няма шифър, и за нея са имали ключ и други
лица-касиерите които са отговаряли преди нея за тази каса, които са могли да си
извадят дубликат. Излагат се твърдения,
че в банковия офис служителите са установили че няма ел.захранване – не са
работели монтираните камери за наблюдение, банкомат, СОТ и т.н.. Банката е била
уведомена именно от ответницата за пробив в сигурността на 31.12.2014г., но не
е предприела никакви мерки. Ищецът е извършил нарушение на собствените си
правила, като е допуснал превишение на касовия лимит
за съхранение на парични средства на каса №10
в периода 30.12.2014-01.01.2015г., тъй като при лимит от 90000 лв. в касата са съхранявани
120 000лв., като разликата не е била дозастрахована,
пак според собствените Вътрешни правила на ищеца и специфичните разпоредби на
БНБ. Ищецът е извършил нарушение на собствените си правила като след съставянето на първоначалния
трудов договор №102, ответницата е била
принудена чрез преназначаване да заеме длъжност „касиер", без да е
завършила касиерски курс и без съответния сертификат за това. Твърди се че
втора ревизия на каса №10 всъщност е извършена в края на работния
ред на 30.12.2014г. за което ответника сочи че
представя доказателства към отговора, но съдът констатира че такива липсват. С оглед извършените оспорвания и насрещното
твърдение на ответника, че не е извършил вменените му от работодателя нарушения
на служебните задължения и вътрешните правила на Банката се моли ищецът да бъде
задължен да представи „Вътрешните правила за касова дейност на „И."
АД, действащи към датата на събитието в заверен препис, както и да посочи и
представи доказателства за това как тези
правила са сведени до знанието на ответницата. В тази връзка се твърди и
че Банката няма
регламентирано правило, което да задължава ответницата да изиска втора ревизия
при окончателно приключване на работата на касовия център, с оглед на това се
моли ищецът да бъде задължен да уточни на коя конкретно
разпоредба от вътрешните правила са основава твърдението му за нарушение,
изразяващо се в неизвършване на повторна ревизия след инкасото на 30.12.2014г.. Излага се насрещно твърдение, че липсата на въпросната сума е резултат от допуснати в работата на ищеца
слабости при приемане, охраняване, инкасиране, траспортиране
и съхраняване на парични средства, при което така наречената „липса",
представлява най-вероятно кражба извършена от трето на делото лице, без ответницата
да е нарушавала служебните си задължения. Така се излагат доводи за всяка една
от посочените т. от длъжностната характеристика както следва: твърди се че не е
налице нарушение на т.23 от длъжностната х-ка, с
насрещно твърдение че ответницата ежедневно коректно е приключвала и засичала
паричните наличности в касата, като се позовава на обстоятелството, че до момента на установяване
на липсата на същата не са били налагани дисциплинарни и други наказания за
неспазване на трудовата дисциплина и задължения. Несъгласие е изразено и с твърдението на ищеца за нарушение на т.24
от длъжностната х-ка,
с аргумент, че от тази точка не става ясно какво се има предвид под изискването
да „отговаря ... в извън работно време", тъй като в извънработно време
офиса на банката, както и касовия трезор би следвало да са заключени, вкл. със
задействана сигнално охранителна система и да се охраняват външно от наета
фирма - COT. Поради това
се счита, че ищецът следва да уточни и поясни твърдението си за нарушение на
т.24 тъй като не е посочил конкретно с кои действия и бездействия е извършено
нарушение от служителя. Оспорва се и твърдяно нарушение на т.25 с насрещно
твърдение че ответницата е съхранявала печатите и ключа от касата, като няма нито
твърдения, нито доказателства да е губен от нея ключ или печат. Сочи се че
твърдяното нарушение по т.27 от дл.х-ка е несъстоятелно, тъй като текстът по тази точка е неотносим
към случая, защото не касае правила, които ответницата да е нарушила и по този начин да е
способствала за възникване на констатираната липса, за възникване на отчетническата
й отговорност, а визира последиците от вече констатирана липса и вече възникнала отговорност на отчетника по
тази липса. С оглед на това се счита, че не може нарушението
на този текст да бъде предпоставка за възникването
на липсата и от тук за обосноваване отчетническата отговорност на ответницата. Не на последно място се сочи, че в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение се сочат други нарушени норми. Не се
констатират приложени писмени доказателства към отговора, въпреки обратните
твърдения за това в същия. Сочи доказателства.
След поотделна и съвокупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно по делото, а и видно от
събраните по делото писмени доказателства между „И."АД, ЕИК-
********* и И.М.Ф. с ЕГН-********** е сключен трудов договор №
ТД-102/02.05.2012г., по силата на който ответницата е назначена на длъжност
„Счетоводител-касиер“ с размер на основно месечно трудово възнаграждение
650.00лева и допълнително месечно възнаграждение, представляващо процент
професионален опит 0.6 % в размер на 3.90 лева, или общото месечно
възнаграждение в размер на 653.90 лева. Трудовият договор е сключен за пълно
работно време 8 часа и е с изпитателен срок от 6 месеца в полза на
работодателя, с място на работа на служителя в „И."АД-клон Бургас, като
ответницата е полагала труд в изнесено работно място /ИРМ/, находящо
се в гр.Несебър на ул.“Хан Крум“ № 11, като е обслужвала каса № 10. Видно от
показанията на св.Д.К. в ИРМ са работили двете с ответницата Ф., като К. е
обслужвала другата каса с № 8. Св.К. описва ИРМ на горния адрес, като
помещение, в което се влиза през един-единствен вход, и в което двете обслужват
клиентите. След като се премине през това основно помещение-банков салон,
следва сервизно помещение, през което се влиза в трезора, където се помещават
големи каси № 8 и № 10, както и две по-малки каси. Ключ за входната врата на
ИРМ е имал само охранителя, който сутрин отключвал офиса. Двете банкови
служителки никога не са имали ключ от входната врата на офиса, твърди св. К.,
като тя дължала ключа от трезора и ключа от каса № 8, а отв.Ф.
– ключа от каса № 10. Св.К. твърди, че при нейно отсъствие поради ползване на
отпуск например е предавала с приемо-предавателен
протокол ключа за трезора на отв.Ф., но не и ключа си
от каса № 8, за която отговаря. По същия начин К. сочи, че никога не е
получавала от Ф. ключа от каса № 10, тъй като касиерите отговарят по вътрешните
правила на банката лично за касите си и пазят ключовете от тях дори и по време
на отсъствие от работа. К. описва двете каси с № 8 и 10 като големи, без шифър,
заключващи се само с особени ключове. По отношение ключовете твърди, че никога
не е виждала и не знае касите да имат втори резервен ключ, като твърди, че
касите са имали само по един ключ, който се държал винаги от съответния
отговорен касиер. Видно от представени вътрешни правила на Банката-ищец за
касовата дейност, Глава Трета, Раздел Първи „Използване и съхраняване на
ключовете за касите“ е посочено, че „Всички каси, трезори и банкомати трябва да
имат по два ключа за всяка ключалка – единият оперативен, а другият „резервен.“,
като в т.1 и т.2 са посочени съответните правила относно оперативния и
резервния ключове/вж.л.93 и л.126 по дело/. От показанията на св.Х. и изявление
на процесуалния представител на ищеца/дадени в с.з. на 31.05.2016г./ се
установява обаче, че за двете каси Банката не е разполагала с „резервни
ключове“.
На 30.12.2014г. е направена ревизия на касата на И.М.Ф.
от Станислав Рогачев-Директор на ФЦ „........“-гр.Бургас
и .............-Зам.директор на ФЦ „........“ на ИРМ „Районен съд-Несебър“ и
ИРМ-Несебър, като при направената проверка на наличностите на каса № 10, за
която отговаря ответника, не са констатирани различия между фактическата
наличност в банкноти и монети в касата и наличността по счетоводни данни,
поради което е издаден на 30.12.2014г. Акт за извършена проверка на наличността
в банкова каса при внезапна ревизия и други случаи, подписан от комисия в
състав-длъжностното лице, извършило ревизията-.............-Зам.директор на ФЦ
„........“ и длъжностното лице,присъствало на проверката-св.Д.К. на длъжност банков
служител обслужване на клиенти продажби-ФЦ „........“.
На 05.01.2015г. - първият работен ден от годината,
при отваряне на каса № 10 в ИРМ-гр.Несебър/с отговорник ответницата/, е констатирана
от Ф. липса на сума в размер на 16 500евро, за което е уведомено
ръководството. Същия ден комисия в състав св.Р.Х.-на длъжност отговорен
счетоводител във Финансов Център „........“/отговаряща и за ИРМ-Несебър/, в
присъствието на св.Д.К., извършила пълна ревизия на каса № 10 и на всички
счетоводни документи, след което се потвърждава констатираната липса на сума в
размер на 16 500 евро/ 33 копюри от по 500евро/, поради което е съставен Акт за извършена
проверка на наличността в банкова каса при внезапна ревизия и други случаи от
05.01.2015г., подписан от Станислав Рогачев-Директор
на ФЦ „........“-Бургас, .............-Зам.директор на ФЦ „........“ и св.Р.Х.
- Отговорен счетоводител във Финансов
център „........“.
Видно от показанията на св.Р.Х.,
същата от месец септември 2013г. заема позиция „счетоводител отговорен“ във
финансов център/ФЦ/ „........“-Бургас, „И.“ АД, като ИРМ-Несебър, включително и
всички останали офиси/общо пет на брой/, които се водят към този финансов
център са под неин контрол. Според св.Х.
на 30.12.2014г. по повод годишното приключване са извършени съответните
проверки на касите към ФЦ и оформената документация е изпратена към централното
управление на Банката. След ревизията на 30.12.2014 г., която е извършена от
заместник-директора, в офиса –ИРМ-Несебър е получена ценна пратка, за която
счетоводният термин е „пари на път” от ИРМ- „РС Несебър”, който е близо до съда, която пратка е получена в ИРМ
Несебър на ул. „Хан Крум” № 11, където работи ответникът. Пратката е приета от И.Ф..
Тази пратка е представлявала една банкнота от сто евро. След получаване на тази
пратка, втора ревизия не е извършвана, направена е проверка между Ф. и К. във
връзка с годишното приключване. Според св.Х., след получаване на тази последна
пратка, не е изискана нова ревизия, тъй като такава е направена малко преди
това. По нататък св.Х. сочи, че на 05.01.2015г. около 10.30 часа, е била
уведомена от заместник-директорът за
липсващи пари в ИРМ-Несебър и че уведомлението е постъпило от св. Д.К.
Потвърждава се и от показанията на св.Х., че в този период в клона на банката е
имало трима служители- двама касиери-К./счетоводител-касиер и Ф.-банков
служител, касиер/ и един охрана. Х. лично е пристигнала с комисията и лично е
участвала в извършването на проверката заедно с директора и зам.-директора на
банката, като е извършена ревизия на двете каси и в 12.00 часа на 05.01.2015 г.
е установена липсата на 33 копюра от по 500 евро на
каса № 10. Показанията на св.Х. и св.К. се установява, че
на 31.12.2014г. е регистрирано спиране на тока в ИРМ-Несебър, за което първо е
уведомила отв.Ф..
В с.з. на 31.05.2016г. страните посочиха, че не спорят и относно
следните фактически обстоятелства: Липса на ток, установена в офиса на
31.12.2014 г. около 19.00 ч. от ответницата Ф.; че ключ от входната врата на офиса
е имал само охранителят; Ключ от трезора е имала само св.Д.К. оперативните ключове
от каси № 8 и № 10, находящи се в трезора, са имали
само касиерите, отговарящи за тези каси, а именно Д.К. за каса № 8 и Илияна Ф.
за каса № 10; Че трезорът е помещение, явяващо се вътрешно по отношение на
офиса и че бравите на вратата за входа за офиса, трезора и касите не са били
нарушавани или поне не е установявано видимо за непрофесионален наблюдател нарушаване
на нито една от тези брави. Процесуалният представител на ответницата възразява
по отношение твърденията, че Банката не е разполагала с „резервен“ ключ за каси
№ 8 и № 10.
Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата
експертиза при запознаване с документите по делото, разплащателните ведомости и
проверка в счетоводството на Банката и при съобразяване на ПМС № 426/2014г.
експерта посочва, че точният размер на установената на 05.01.2015г. липса на
парични средства възлиза на 16500евро, представляващи 33 банкноти по 500евро,
като размерът на лихвата за забава върху главницата от 16500евро за периода от
05.01.2015г. до 03.04.2015г. възлиза на 408,32евро. Вещото лице посочва,
че при засичането на касата на база
съставените документи и описи на банкноти по копюри
към 30.12.2014г. в каса № 10 е имало 33 банкноти от по 500евро/останалите копюри са описани по брой и вид от в.л./. На 05.01.2015г.
при валутната операция с 800евро, получени от клиент на каса № 10 и описани по копюри/сред които една банкнота от 500евро/, поради което е
следвало в каса № 10 да има общо 34 банкноти по 500евро, но след приключване на
операцията в касата са липсвали 33бр.банкноти от 500евро.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
С претенцията по чл.207, ал.1,
т.2 от КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от
работник, осъществяващ отчетнически функции при констатирана липса в повереното
на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и
бездействията на отчетника се презумира от закона и
не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на
отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от
обикновената (чл. 126, т. 8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът разполага с
възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за
виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или
бездействия, вкл.възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване
на отчетника от отговорност, при което в негова тежест е да установи, че
работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури
условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото,
каквито в случая са осигурени, предвид местонахождението на каса № 10 и
наличието на оторизиран достъп при нива на сигурност до същата, вкл. и до съдържанието
на същата; условия, в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал.
1, т. 2 КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност
за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните
ценности. Според посоченото в ППВС № 5/55 г. отчетникът не отговаря за щетите,
ако има обективна причина, която той не е могъл да предотврати (напр.кражба),
за каквато в случая с оглед установената фактическа обстановка няма данни. В
същия смисъл е и Решение № 380/02.06.2009г. по гр.д. № 758/09г. IIIг.о. на ВКС по
чл.290 ГПК, съгласно което „…доказателствената тежест по този иск е възложена на
отчетника - както по отношение на обстоятелството, че не е причинил щетата,
така и че не я е причинил виновно, тъй като Законът е въвел оборима
презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата
вина. Когато вредата е причинена от няколко работници или служители при
условията на пълна имуществена отговорност те отговарят солидарно – чл.208, т.2 КТ. Работодателят може да търси от всеки от съпричинителите
цялото задължение, поради което ответникът не може да прави възражение, че и
други лица са отговорни за настъпването на вредата. Платилият дълга има право
на регрес спрямо другите съизвършители, но не може да
иска разделяне на дълга.“
Ищецът с оглед псочените по горе
доказателства да установи при условията на главно и пълно доказване установи, че
ответникът е заемал по трудово правоотношение отчетническа длъжност, по силата
на която са му поверени стоково-материалните ценности. Безспорно е установено и
наличието на втората материална предпоставка,
а именно липсата на пари или
материални ценности и техния размер
– 16500евро - 33 банкноти в копюри от по 500евро,
които са описани в последния работен ден на 2014г., като прави впечатление, че
от касата липсват само най-едрите копюри и липсват
всичките 33 банкноти.
Причинната връзка
между липсата /вреда с неизяснен произход/ и действията/бездействията на отчетника се презюмира
от закона и не подлежи на
доказване от работодателя. Както е посочено по-горе предполага се
виновно поведение на отчетника, на когото
са възложени функции да полага
грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото
на работодателя. Законът е въвел
оборима презумпция за причиняване на липсата от
отчетника и за неговата вина и следователно в тежест на ответницата бе да
обори горната презумпция, като докаже,че
липсата не е причинена от нейни
действия/бездействия или че е настъпила
не по нейна
вина, което не бе спорено - липсващите банкноти са поверени
на нейна отговорност, в качеството й на лице заемащо
отчетническа длъжност и отговорно
съгласно т.24 от дл.характеристика да отговаря за
съхранението на паричните средства в поверената й каса, поради което
претенцията се явява доказана по своето основание и рзмер.
В конкретния случай при изрично направено
искане за мораторна лихва и основателност на главата претенция, следва
уважаване и на акцесорното искане в размер на 408,32евро,
съгласно експертизата с левова равностойност от 798,60лв., дължими върху
главницата от 16500евро за периода от 05.01.2015г. - датата на установяване на
липсата до предявяване на исковата молба пред ОС-Бургас – 03.04.2015г., като
претенцията за горницата от 798,60лв. до претендираните
с исковата молба 1000лв. подлежи на отхвърляне като недоказана по своя размер.
Произнасяне досежно направените от ищеца съдебни разноски не следва, тъй
като отправеното искане не отговаря на изискванията на чл.80 ГПК, вр. т.2 от ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, а именно не е
представен списък за сторените разноски в срок до приключване на последното
съдебно заседание.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА чл.207, ал.1,
т.2 от КТ И.М.Ф. с ЕГН-********** *** да заплати на „И.“
АД с ЕИК-8316632820042, седалище и адрес на управление *** сумата от 16 500евро/шестнадесет хиляди
и патстотин/евро, представляваща липса на парични
средства от каса № 10 на ИРМ-Несебър, към ФЦ-........, Инвестбанк-клон
Бургас, за които И.Ф. е отговаряла в качеството си на „Счетоводител-Касиер“,
ведно с лихвата за забава, считано от датата на откриване на липсата –
05.01.2015г. до предявяване на иска – 03.04.2015г. пред ОС-Бургас в размер на 408,32евро
/с левова равностойност от 798,60лв./, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за горницата от 798,60лв. до претендираните с исковата молба 1000лв. като недоказана,
ведно със законната лихва върху главницата от 16500евро, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Решението може да бъде обжалвано
в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: