Решение по дело №223/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. А. Р. от [населено място], [жк], вх.*, ет.*, ап.* подадена чрез пълномощника му адвокат Г. Р. Г., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №24-0351-000024 от 03.02.2024 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

Жалбоподателят твърди, че оспорената ЗППАМ била незаконосъобразна, поради липса на компетентност у издателя й, противоречието й с материалния закон, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й, както и поради несъответствието й с целта на закона. Освен това не било извършено твърдяното в нея нарушение на ЗДвП.

Претендира оспорената заповед да бъде отменена изцяло.

В молба вх.№2289/26.03.2024 г. от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител по делото, се излагат допълнителни съображения за нищожност на оспорената заповед, като се твърди, че се оспорва компетентността на нейния издател. Твърди се, че в депозираното по делото писмо с вх.№1653 от 29.02.2024 г. от Началника на РУ Свиленград било посочено, че Б. П. Б. заема длъжността „младши автоконтрольор“ – младши полицейски инспектор в звено „Пътен контрол“ към група „Охранителна полиция“ при РУ Свиленград, а доколкото се установявало, че в РУ Свиленград към ОДМВР Хасково липсвало звено „Пътен контрол“, то в случая издателят на оспорената ЗППАМ не черпел компетентността си по т.8 от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково и същият се явявал некомпетентен орган.

Ответникът, младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград (Б. П. Б.), не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2024 г. от Б. П. Б., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, в присъствието на свидетеля очевидец, присъствал при установяване на нарушението – Г. М. Д., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №678446, против С. А. Р., от [населено място], водач на лек автомобил, за това, че на 03.02.2024 г., в 01:40 часа, в [населено място], по бул.„България“ в посока хотел „Централ“, управлява личния си лек автомобил Ауди А 3 с рег.номер [рег. номер], след употреба на алкохол. В акта е посочено, че в 01:45 водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARPL 0059, който отчел 0,90 промила. Същият силно миришел на алкохол и заявил, че е изпил две чаши уиски. Издаден му е талон за изследване с номер 082119. Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.

АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя на 03.02.2024 г. С. А. Р. се е подписал и в разписката, с която е удостоверено, че на 03.02.2024 г. е получил препис от акта.

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0351-000024 от 03.02.2024 г., издадена от Б. П. Б., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, на основание чл.22 от ЗАНН, се налага на С. А. Р., с постоянен адрес в [населено място], принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.„б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Ауди А 3 с рег.номер [рег. номер] за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели с номер: [рег. номер].

Заповедта е обоснована с това, че мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, е съставил АУАН №[рег. номер]/03.02.2024 г. против С. А. Р., за това, че на 03.02.2024 г., около 01:40 часа, в [населено място], по * в посока хотел „Централ“, управлява личния си лек автомобил * * с рег.номер [рег. номер], след употреба на алкохол и отчетена с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARPL 0559 – 0,90 промила, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 12.02.2024 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена чрез ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, на 13.02.2024 г., където е заведена под вх.№351000-1007 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си, вписан в същата като Б. П. Б. – на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, упълномощен със Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково.

По наведеното от жалбоподателя възражение за нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен административен орган, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., която е цитирана в оспорения акт като упълномощаваща неговия издател, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил изброени в 12 точки длъжностни лица от ОДМВР Хасково, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Съответно не е спорно, че същият разполага с предвидената в закона възможност да делегира тази си компетентност на оправомощени от него длъжностни лица, което е сторено със Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково.

Повдигнатият от жалбоподателя като спорен въпрос е попада ли конкретният служител, издал оспорената ЗППАМ, съобразно заеманата от него длъжност, сред длъжностните лица, на които с цитираната Заповед е делегирано правомощие да прилагат ПАМ.

Тук следва да се посочи, че управлението и устройство на Министерството на вътрешните работи е регламентирано в Глава трета от ЗМВР, като в чл.37, ал.1 от ЗМВР са изброени основните структури на МВР, включително областните дирекции; в чл.37, ал.3 е предвидено, че устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, а в чл.37, ал.4 от ЗМВР – че с правилника по ал.3 могат да се създават и други структури и звена.

В разпоредбата на чл.9, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, приет с ПМС №207 от 18.07.2014 г., е предвидено, че в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им, а в чл.30 от същия Правилник са регламентирани правомощията на началниците, които ръководят звената на структурите по чл.37 от ЗМВР.

С т.1 до т.7 вкл. от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково оправомощените да прилагат ПАМ длъжностни лица са конкретизирани по заеманите от тях длъжности – съответно Заместник директор на ОДМВР Хасково, Началници на конкретни отдели, сектори и групи в ОДМВР Хасково, началниците на РУ в ОДМВР Хасково и Началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково. С т.9 от заповедта са оправомощени държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

В т.8 от същата заповед са включени „Държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР“, а в точки 10 и 11 – съответно държавните служители от звената „Териториална полиция“ и от звената „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

В т.12 от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково е посочено следното: „Държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Видно е, че с т.8, т.10, т.11 и т.12 от заповедта, правомощията са делегирани не на всички държавни служители – полицейски органи, а ограничително – на тези от тях, включени в конкретни звена от по-нисък ранг в структурата на районните управления (РУ) към ОДМВР Хасково.

С писмо Рег.№351000-1217/21.02.2024 г., с което по делото се представя административната преписка по издаване на оспорената ЗППАМ, Началникът на РУ Свиленград към ОДМВР Хасково уведомява съда, че ЗППАМ е издадена от полицейски инспектор Б. П. Б., който заема длъжността „младши автоконтрольор – младши полицейски инспектор в звено „Пътен контрол“ към група „Охранителна полиция“ при РУ Свиленград.

След допълнително изискване на доказателства, по делото е постъпило писмо Рег.№351000-2372/09.04.2024 г., подписано За Началник РУ Свиленград, който уведомява съда, че заповедта за назначаване на длъжност на полицейски служител Б. П. Б. е на съхранение в Сектор „КАПОЧР“ ОДМВР Хасково, както и че в РУ Свиленград няма звено „Пътен контрол“, а само „Пътен контрол“ към група „Охранителна полиция“.

С писмо Рег.№272000-7389/05.04.2024 г. Директорът на ОДМВР Хасково уведомява съда, че младши инспектор Б. П. Б. е назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Свиленград при ОДМВР Хасково със заповед рег.№272з-698/22.04.2015 г. на Директор на ОДМВР Хасково и към 03.02.2024 г. е на същата длъжност.

В същото писмо се удостоверява, че в Районно управление – Свиленград има сектор „Криминална полиция“, група 01, група 02 „Икономическа полиция“, група „Охранителна полиция“, Участък – Любимец, „Оперативна дежурна част“ и „Администрация – РУ“, и че в група „Охранителна полиция“ има длъжности младши автоконтрольор II-I степен, полицейски инспектор VI-V степен /ПК/, полицейски инспектор VI-V степен /ТП/, но звено „Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“ няма.

Видно от приложения заверен препис от Заповед №272з-698/22.04.2015 г. на Директора на ОДМВР Хасково, относно: преназначаване на длъжност на държавни служители в МВР, във връзка с утвърждаване на нов щат на Областна дирекция на МВР Хасково в сила от 24.02.2015 г. се преназначават на изпълнителски и младши изпълнителски длъжности, със специфични наименования на длъжностите, държавни служители от Районно управление „Полиция“ – Свиленград при Областна дирекция на МВР Хасково на длъжности в Районно управление – Свиленград при Областна дирекция на МВР Хасково, считано от датата на издаване на заповедта, както следва: II. Група „Охранителна полиция“ (т.41) Б. П. Б. – младши автоконтрольор I степен, на младши изпълнителска длъжност младши автоконтрольор I степен, със специфично наименование на длъжността младши полицейски инспектор.

Допълнително събраните по делото доказателства опровергават удостовереното от Началника на РУ Свиленград към ОДМВР Хасково в писмо Рег.№351000-1217/21.02.2024 г., че към група „Охранителна полиция“ при РУ Свиленград има формирано звено „Пътен контрол“. От удостовереното от Директора на ОДМВР Хасково в писмо Рег.№272000-7389/05.04.2024 г. относно структурата на Районно управление – Свиленград към ОДМВР Хасково следва, че в това РУ няма създадени звена от по-нисък ранг като посочените в Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково – (в т.8) звена „Пътен контрол“ в РУ; (в т.12) звена „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково; (в т.10) звена „Териториална полиция“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково и (в т.11) звена „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково. Очевидно в посочените точки Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково е непрецизна, доколкото не съответства на актуалната към датата на издаване на процесната заповед структура на РУ Свиленград към ОДМВР Хасково.

Същевременно се установява по несъмнен начин по делото, че считано от 22.04.2015 г. Б. П. Б. е преназначен на длъжност в структурата на Група „Охранителна полиция“ в РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, която е заемал и към 03.02.2024 г. – датата на издаване на процесната ЗППАМ. Безспорно се установява, че в същото Районно управление има формирана група „Охранителна полиция“, в която има длъжности младши автоконтрольор II-I степен, а съгласно формулировката на т.12, предл.второ от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково, държавните служители в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто е и младши автоконтрольор I степен Б. П. Б., са оправомощени длъжностни лица, които да прилагат принудителни административни мерки, съобразно тяхната компетентност.

Процесната хипотеза е различна от разглежданите от Административен съд – Хасково такива, на които се позовава жалбоподателя, доколкото по адм.дело №74/2023 г. се касае до различна оправомощителна заповед на Директора на ОДМВР Хасково (Заповед №1253з-21/14.01.2022 г., в която липсва т.12), а по адм.дело №24/2024 г., адм.дело №794/2023 г. и адм.дело №1097/2023 г. изводът за нищожност на административния акт е формиран на основание липсата на ангажирани от страната, носеща доказателствената тежест, доказателства, удостоверяващи заеманата от издателя на акта длъжност и/или пречислеността на съответната длъжност към определен сектор, група или звено, с оглед заложените в упълномощителната заповед изисквания.

В настоящото производство са представени такива доказателства, достатъчни за съда да приеме за доказана материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на оспорената заповед, поради което не са налице основания за прогласяване нищожност на същата. (В същия смисъл е и решението по адм.дело №1312/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково)

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че водачът С. А. Р. на 03.02.2024 г. около 01:40 часа е управлявал личния си лек автомобил, и на същата дата е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което е отчело 0,90 промила. Направеното в случая описание от фактическа и правна страна е достатъчно да обоснове налагането на водача на лекия автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, като мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №678446 от 03.02.2024 г., с който е установено извършено на същата дата от С. А. Р. административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.първо от ЗДвП, а именно нарушаване на забраната да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Извършването на твърдяното в ЗППАМ нарушение на ЗДвП, се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства и конкретно от Талон за изследване, връчен на С. А. Р. на 03.02.2024 г., в който са отразени датата и часа на извършената проба и показания от техническото средство положителен резултат от 0,90 промила алкохол, както и обстоятелството, че водачът е отказал писмено кръвна проба. Представено е и доказателство за регистрацията на лек автомобил марка и модел * с регистрационен номер [рег. номер] на собственик С. А. Р.. Въз основа на тези доказателства съдът приема за безспорно, че към момента на издаване на процесната заповед С. А. Р. е извършил възприетото от административния орган деяние.

Следва да се има предвид също, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН Серия GA №678446 от 03.02.2024 г. факти и обстоятелства, поради което не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката акт и се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя.

В жалбата не се заявяват конкретни оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и от съда не се констатира при издаването на оспорената ЗППАМ да са допуснати такива процесуални нарушения, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.

Няма данни и заповедта да е издадена за цел, различна от целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.

Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Р. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0351-000024 от 03.02.2024 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

Решението не подлежи на обжалване.