Решение по дело №230/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 126
Дата: 3 ноември 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20223500500230
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Търговище, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500230 по описа за 2022 година


Производството е по чл.258 от ГПК във вр.с чл.17 от ЗЗДН.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Д. Г. Г. от гр.Д. действащ чрез
процесуалния си представител адв.А. Н. от АК-Търговище против решение
№375/11.08.2022, постановено по гр.д.№919/2022г. на Районен съд-
Търговище в частта му за издаване на заповед за защита срещу домашно
насилие в полза на Я. Л. Г. от гр.Търговище и малолетното дете Л. Д. Г., род.
на 06.05.2014г. с налагане на мерки за защита-задължаване на ответника да се
въздържа от домашно насилие, забрана да приближава на ищцата и детето,
жилището й, местата за социални контакти и отдих на ищцата за срок от 18
месеца и за срок от 3 месеца-по отношение на детето, на ответника е
наложена глоба в размер на 1 000 лв. и му е възложена държавната такса в
размер на 80 лв., като молбата му по чл.5 от ЗЗДН за издаване заповед за
защита срещу ищцата е отхвърлена.С доводи за нарушения на закона и за
необоснованост, въззивникът моли за отмЯ. на решението в посочената част,
ведно с издадената заповед, за отхвърляне на молбата за защита на ищцата
изцяло, евентуално-в частта по отношение на детето и за уважаване на
1
неговата молба за защита от домашно насилие.
С писмено възражение по реда и в срока по 17, ал.4 от ЗЗДН
въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата и моли за
потвърждаване на решението.
След като провери оплакванията по жалбата по реда на чл. 269-272 от
ГПК, съдът констатира следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Молбата за закрила на ищцата по чл.8, т.1 от ЗЗНД е обоснована с
обстоятелствата, че с оглед обтегнатите отношения по развода им, съпругът й
нееднократно упражнявал психически тормоз над нея, като последният
случай е на 15.07.2022г., когато при контролирана среща на бащата с
малолетното им дете Л.-8г. в ОЗД-Търговище, последното било насилствено
отведено от него с помощта на охранители, причинили телесни увреждания
на молителката, довело до силен стрес и други негативни изживявания за
майката и детето.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, като на свой ред предявява
молба за закрила по чл.8, т.1 от ЗЗНД спрямо него и детето, обоснована с
непровокирана агресия на съпругата, изразяваща се в отправяне на закани и
причинени му телесни увреждания в присъствие на детето при отвеждането
му негово желание.
С оглед регламентацията по чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е
всеки акт на физическо и психическо насилие, както и опита за такова
насилие, извършено спрямо лица които се намират в родствена връзка с
извършителя, включително и лица, които са били съпрузи, а съгласно чл.2,
ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В конкретния случай, молителката и ответникът са съпрузи от 2006г., в
процес на развод, като от брака си имат родени две деца-непълнолетната Г.-
16г. и малолетния Л.-8г., като след фактическата им раздяла майката с децата
се преместили от гр.Д. в гр.Търговище.В потвърждение на твърденията си за
домашно насилие при контролирана среща на бащата с децата на 15.07.2022г.
в ОДЗ-гр.Търговище двамата са представили декла-рации по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, чиято даказателствена стойност следва да се прецени при съпоставка с
останалите доказателства по делото.
2
Сам ответникът не оспорва, че без уведомяване на другия родител,
нито на социалните работници, преди приключване на контролираната среща
отвел сина си, настанил го в автомобил и го отвел в гр.Д. като според
показанията на доведените от него свидетели-Р. Г., негова майка и Т.П.-негов
приятел, създалото се в резултат на това негово поведение напрежение се
дължи на необоснована агресия от страна на майката на детето, отправила
словесни и физически нападки спрямо него и майка му.Съгласно показанията
на майката на ищцата св.И.В. и св.Г. Г.-дъщеря на страните, детето било
отведено с помощта на група охранители, възпрепятствали насилствено
майката да вземе сина си обратно, като детето изпаднало в силен стрес-
плачело и викало за помощ майка си.При така констатираното противоречие
и съобразно правилата на чл.172 от ГПК, предпочитание следва да се отдаде
на втората група свидетелски показания, които се подкрепят от показанията
на незаинтересованите от изхода на делото свидетели-социалните работници
А.Д., В.В. и Б.Й., както и от представеното съдебно-медицинско
удостоверение №156/20.07.2022г., изд. от МБАЛ- Търговище, удостоверяващо
травми по ръцете и краката на ищцата, причинили й болки и страдания, които
по време и начин отговарят на описаното от нея.
При тези обстоятелства, налице е поведение на ответника,
представляващо домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.Съвкупната
преценка на доказателствата обуславя извод, че същият предварително е
планирал и организирал вземането на детето, без знанието и съгласието на
майката и социалните работници, като по този начин поведението му е довело
до отрицателно психическо въздействие върху майката, която от раждането
на детето и досега полага непосредствените грижи по отглеждането
му.Описаният начин на вземане на детето ограничава родителските й права и
уврежда родителския й авторитет, пряко влияе върху емоционалната и
психическата й сфера, като в продължение на дни същата е била лишена от
възможност за контакт с детето, изпитвала е тревоги и притеснения за
неговото състояние.Наред с това спрямо нея е упражнено и физическо
насилие от групата охранители, действащи по нареждане на съпруга й и
преустановили принудително опита й да вземе обратно детето, обуславящо
необходимостта от специална закрила, чрез прилагане на ограничителни
мерки.Същевременно това поведение на ответника е довело и до отрицателно
въздействие върху психическото и емоционалното състояние на малолетния
3
му син, който пряко е възприел това отношение спрямо майка му.Детето се
намира в ситуация при раздяла между родителите, поради което
изключително се нуждае от отговорно тяхно отношение, разбиране на
неговите мисли и чувства, повишено внимание към проблемите му, създаване
на чувство за сигурност и осигуряване на спокойна среда, което в случая
ответникът не е съобразил, но е бил длъжен да го предвиди. Възможно е и
стресът на детето при инцидента да е повишен от словесните и физическите
нападки на ищцата спрямо ответника и майка му в автомобила, но
първоизточник на ситуацията са именно действията на ответника, докато
ищцата е направила опит да предотврати отвеждането на детето, със
съзнанието че правомерно защитава неговия интерес и изключващо
отговорността й за домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и 2 от ЗЗДН.
Постановените спрямо ответника мерки по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН,
както и срока им на прилагане, са адекватни на степента и характера на
констатираното домашно насилие, с тежестта на последното е съобразен и
размера на наложената по чл.5, ал.3 от ЗЗДН глоба от 1 000 лв.Действително,
при продължително лиша-ване на единия родител от възможност за контакт с
детето съществува риск от т.нар.“ синдром на родителско отчуждение“, но
тримесечният срок на ограничението спрямо детето е минималният,
предвиден в закона-чл.5, ал.2 от ЗЗДН и при начален момент 11.08.2022г.-
датата на първоинстанционното решение и заповедта за защита, жалбата
срещу които не спира изпълнението-чл.17, ал.3 от ЗЗДН, то същият изтича
след няколко дни-на 11.11.2022г.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.17, ал.5 от ЗЗДН следва да бъде
оставено в сила.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №375/11.08.2022г., постановено по гр.д.
№919/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК
във вр.с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5