Р Е Ш Е Н И Е
№3264/17.7.2020г.
Гр.Варна,17.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 5835 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба с регистрационен вх. № 27 572/15.4.2019 г.,
надлежно уточнена с допълнителни писмени молби с регистрационен вх.№ 30 59725.4.2019 г. и 38 417/*2019
г.Цената на иска е равна на данъчната оценка а именно 1 888,50 лева.Ищците по делото П.Г.П., ЕГН ********** и Т.В.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез процесуалният им представител адвокат от АК Варна - Н.Т.,
със съдебен адрес *** са предявили в
условията на обективно съединяване отрицателен установителен
иск и искане по реда на чл. 537, ал.2 ГПК против ответника Ж.Г.П., ЕГН **********,с адрес *** със следните
искания по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК : 1.Да бъде постановено
Решение по силата на което да бъде прието за установено между ищците и
ответника, че ответникът НЕ Е собственик на само 367 кв. м. идеални части от
ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 777 кв.м., представляващо УПИ *в кв. *по плана
на селото, при граници на същия УПИ – улица „*“, УПИ *, УПИ *и УПИ –*, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.2/. Обективирано е
искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Констативен нотариален
акт № *, том *,
рег. № *, дело № * / *г. от **г. на нотариус В. А.,акт вписан в АВ СВ под вх.
рег. № *, акт № *, том *, дело *от 30 - ти май *г. (по силата на който КНА - Ж.Г.П.,
ЕГН ********** с адрес *** е признат за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот а именно 367
кв.м. идеални части от УПИ *, в кв. *по плана на село *, община Варна, област
Варна, ул. „*“, целият с площ 777 кв.м., при граници – север УПИ *, запад УПИ *,
изток УПИ * , юг – улица „*“).Исковата молба отговаря напълно на съдържателните
изисквания на процесуалния закон, поради което с Определение №6957/30.05.2019
г. производството по делото е оставено „без ход“; представени са доказателства
за вписване на исковата молба в АВ СВ Варна и изпълнена разпоредбата на чл. 131 ГПК. След оставяне на производството по делото без движение ищцовата страна е
изпълнила дадените й указания и с Определение № *844/3.12.2019 г.
производството по делото е оставено „без ход „ за допълнително вписване в АВ СВ
ВАРНА, като е в самото Определение е посочен прецизирания ПЕТИТУМ на исковете а именно :1/. Да бъде
постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено между
ищците и ответника, че ответникът НЕ Е собственик на само 367 кв. м. идеални
части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 2413 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор *,идентично с УПИ *,*,*в
кв. *по плана на селото - село *,
община Варна, обл. Варна - при граници на имота: ПИ *(ул. „*”) **(улица „*“), **, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.2/. Обективирано е искане
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да
бъде отменен Констативен нотариален акт
№ *, том *, рег. № *, дело № * / *г. от **г. на
нотариус В. А.,акт вписан в АВ СВ под вх. рег. № *, акт № *, том *, дело *от 30
- ти май *г.
(по силата на който КНА - Ж.Г.П., ЕГН ********** с адрес *** е признат за собственик по наследство и
давностно владение върху следния недвижим имот а
именно 367 кв.м. идеални части от УПИ *, в кв. *по плана на село *,
община Варна, област Варна, ул. „*“, целият с площ 777 кв.м., при граници –
север УПИ *, запад УПИ *, изток УПИ * , юг – улица „*“).
Относно
правото на собственост на ищците са наведени следните твърдения: Твърди се в исковата молба, че ищците са съпрузи като по време на брака
си придобили недвижим имот, находящ се в село *, на
възмездно правно основание съгласно договор, сключен като нотариален акт № *,
том *, нот.дело №*год. на нот. В. П.,
който акт бил надлежно вписан в АВ СВ Варна. Недвижимият имот, сочат ищците в
исковата си молба представлявал само 790 кв.м. идеални част от дворното място,
цялото с площ от 2 434,40кв.м., от които праводателят
на ищците притежавал титул за собственост за 1* кв.м., съставляващо поземлен
имот № *в кв.*по плана на селото, заедно построените в имота жилищна сграда и
стопански постройки, при граници на цялото място – от три страни улици и ПИ №
110 от същия квартал. Имотът, твърдят ищците в искова си молба, бил с
действителна площ от 2 434,40 кв.м., като от него праводателят
на ищците притежавал титул за собственост само за 1* кв.м., като по
регулационния план на селото за имота били отредени по РП парцели *, * – *и *,в кв.*.Във втория
парцел се намирали сградите , на които ищците твърдят да са собственици , като
малка част от стопанската постройка дори попадала в парцел *. Пояснено е в
исковата молба, че село * е населено място от района на Община Варна, за което
се твърди, че нямало изработена кадастрална карта /факт, който бил виден и от
общодостъпната страница на АГКК – СГКК Варна/ при което действащия план бил РП
/регулационния план/ на селото, одобрен със Заповед № 1707 от 3.4.1974 г. на
Председателя на ИК на ОНС Варна. По този план, твърдят ищците, че имотът
предмет на спора е описан, така, както и в цитирания по-горе нотариален
акт и предмет на иска е недвижимия имот,
който по посочения вече действащ план за село * представлявал само 367 кв.м.
идеални части от дворното място, цялото с площ от 777 кв.м. представляващо УПИ *,
в кв.*по плана на с.*, община Варна, при граници на целия урегулиран имот –
улица „*“, УПИ № № *, *, *.Правото на собственост за ищците, твърдят същите,
техният праводател придобил по силата на наследство и
отказ от наследството от страна на останалите наследници на своя баща П.Г. М.,
който бил признат за собственик на имота на основание нотариален акт № *,
том *, дело № *г.Ответникът по иска, твърдят ищците също бил
наследник на праводателя на ищците, като по силата на
договор за дарение на недвижим имот, сключен като нотариален акт № *,
том **, нот.дело № *от * г. бащата /праводател/ дарил на сина си част от имота – само 410 кв.м.
идеални части от дворното място, цялото с площ от 610 кв.м., тогава
съставляващо парцел * в кв.*по РП на селото. От този парцел, сочат ищците, се
предвиждало да му бъдела отнета по регулация една част за придаване към съседен
парцел, като при приемането на регулационния план , парцела бил с площ от 610
кв.м., но след влизане в сила на нормата на § 8 ЗУТ и прекратяване на
действието на неприложената регулация , сега УПИ * бил с действителна площ от
777 кв.м. Изложени са още твърдения, че когато бащата на ищеца извършвал
дарението /към ответника/ вероятно именно заради наличието на стопанска
постройка, обслужваща жилището и достъпа до която бил откъм УПИ * и която постройка
попадала частично в него, не бил дарил на ответника целия имот а само идеална
част от имота. След извършеното в полза на ищците разпореждане през *9 г.,
твърдят съпрузите –ищци, те ползвали не само УПИ *, но и съседните му два
парцела УПИ * – *и УПИ *,
като през втория парцел преминавали отглежданите от ищците животни – отглеждани
в стопанската постройка и навес изграден в УПИ *. Вътрешните граници между
трите УПИ–та, заявяват ищците, не били материализирани на място а съществуващите
огради бил само онези – отразените в плана, като те отделяли жилищната сграда
на ищците с нейната част от двора – от частта от двора която ищците ползвали за
отглеждане на животни.Никой друг, освен ищците, сочат ищците в исковата си
молба ,не използвал тази част от двора в която те отглеждали животни – част
която включвала целия УПИ *, както и част от УПИ *, разположена между жилищната
и стопанска сгради на ищците, в югозападния ъгъл на урегулирания поземлен
имот.За ищците било неизвестно с какви мотиви ответникът решил да се снабди с
титул за собственост за целия УПИ *, в кв.*–ти по плана на село *, въпреки, че
след дарението в негова полза, нито по времето в което бащата на ищеца и на
ответника бил жив, нито след това ответникът не бил упражнявал владение върху
целия парцел в който ищците държали сградата и оглеждали животни. В изпълнение
на намерението си, след извършена обстоятелствена проверка ответникът се
снабдил с КНА № *, том I, нотариално дело № * от *.*г. на нотариус В. А., който
констативен нотариален акт бил вписан в СВ Варна и чрез този КНА се създавала
правна привидност, че ответникът е собственик на целия УПИ а не само на
дарените му 410 кв.м., което ищците намират за фактически невярно. Ето защо и
ищците са оспорили по съдържание цитирания КНА - поради това, че съдържал
невярно удостоверяване на правата на ответника. Така, твърдят ищците, след
снабдяване с КНА, ответникът се опитал да завладее целия имот и така и ищците
разбрали, че ответникът се снабдил с цитирания КНА.Освен, че посочения КНА бил
документ, който по съдържание не отговарял на правата, които имал ответника,
ищците сочат, че КНА застрашава техните права – както като съсобственици на
имота, така и като владелци на същия, поради което и тъй като ищците били във
владение на имота, за тях бил налице
правния интерес да бъдат отречени правата на ответника, респ. да се
стабилизират правата на ищците. Правният интерес от предявяване на ОУИ ищците
основават на обстоятелството, че те били във владение на имота и т.к. имота
никога не се бил владял от насрещната страна, при наличие на издаден КНА и
вписване на имота като собствен на ответника, макар че регулация на място не
била приложена а и ответникът да бил притежавал по –рано преди
обстоятелствената проверка титул за собственост само за идеална част от имота.
Сочи се още, че ищците не са владели спорната част от имота само за себе си а я
били държали като сънаследници на общия наследодател,
който прехвърлил идеални части от ПИ *за който имот били отредени няколко УПИ -
като ищците държали за тази идеала частта като сънаследници
– владеели за себе си и държали от името на другия сънаследник - ответник по
иска. Към момента на подаване на исковата молба, ищците не твърдят, че са
придобили идеални части от УПИ по давност а че са съсобственици след двете
посочени по-горе в обстоятелствената част на исковата молба правни сделки а
само първия ищец и ответника – и по наследство на целия поземлен имот, за който
били отредени четири регулирани поземлени имота. Между страните съществувала
съсобственост по отношение на поземления имот, основана на правни сделки и
наследяване, а чрез извършените от ответника действия, той създавал
привидността, че част от поземления имот – урегулирания такъв за УПИ * бил
негова индивидуална собственост. Ищците не желаят тази привидност да се закрепи
чрез издадения КНА и затова оспорват факта ответникът да е единствен собственик
на целия УПИ, като оспорването на правата на ответника е само за идеалната
част, различна от тази, която ответникът придобил чрез правна сделка.
Твърденията на ищците, изложени в исковата молба, са че ответникът не е
единствен собственик на 367 кв.м. идеални части от имота, като тази част се
явявала сънаследствена на общия наследодател – баща на ищеца и на ответника /двамата братя – страни
по делото/, които наследници на общия наследодател имали и сестра – също
наследник, но ищците не желаят сестрата да се намесвала в този правен спор. В последваща уточнителна
молба от дата 25.4.2019 г. /л.20,21/ ищците са прецизирали искането си до
съда, като са уточнили/ на първо място/,че самото съществуване на нотариален
акт в полза на трето лице – ответника –засяга правото им на собственост по
отношение на имота и техните права. Дори се твърди,че самото съществуване на
КНА давало възможност ответника да злоупотреби с този акт- например ответника
чрез продажба или учредяване на ипотека по отношение на имота. Твърди се още,
че имотът описан в оспорения от ищците нотариален акт - само за идеални части
367 кв.м. от УПИ *, е идентичен с имота по отношение на който са правата на
ищците като за останалата площ от този имот ответникът е собственик по силата
на предходна правна сделка, но именно тези 367 кв.м били наследствената част от
поземления имот, за които ответникът не бил единствен собственик а на които
ищците заедно с ответника били съсобственици. Останалите 410 кв.м.
идеални части, твърдят ищците в уточнителната си
молба, били собственост на ответника по силата на посочения в исковата молба
нотариален акт № *, том **, нотариално дело № */* г.В този имот, сочат ищците,
че нямало сгради и че бил част от по-големия неурегулиран ПИ *, на който ПИ ищците и
ответника били съсобственици. В т. 3 от същата уточнителна
молба ищците са заявили отново, че те владеели изцяло поземления имот, вкл. и
частта му съставляваща УПИ * -*а в т. 2 са визирали обема на правата върху
същия УПИ *, ако искът би бил за делба като следва:410/777 ид.ч.за
ответника по силата на нот.акт *, том **, нот.д.№ *от * г.;790/2434,40 ид.ч.
от 367/777 ид.ч.за ищците по силата на нот.акт *, том I, от * г. на нотариус В. П. и 164,40/234,40 от 367/777 ид.ч.за наследниците на Г.П. Т., който бил придобил имота
по наследство от баща си и след отказ от останалите негови наследници от
наследството, като тези наследници били ищецът по делото, ответникът и сестра
им С.Г.П.. В подкрепа на твърденията си с исковата молба ищците са направили
искания за събиране на доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ж.П.,*** Е.Е. е депозирал отговор на искова молба ,който отговор е
заведен във ВРС с вх.№ 51 582/15.7.2019 г. Предявеният от ищците против
ответника иск е оспорен като неоснователен. Оспорени са твърденията на ищците,
че ищците осъществявали владение върху УПИ *,
целият с площ от 777 кв. м., в това число и върху 367 кв.м. идеални части.
Ответникът твърди, че е придобил чрез дарение собствеността върху 410 кв.м. ид.ч. от парцел * -*в кв.*по плана на с.* , цялото с площ
от 610 кв. м., при граници: улица, Г.П. Т. от две страни и парцел * – *, което било видно от
нотариален акт № *,том **, дело № * г. Предмет на тази сделка, сочи ответникът в отговора си на искова
молба, били 410 кв.м. ид.ч., които попадали в парцел *
-*, от * кв.м., за които праводателят на ответника
притежавал документ за собственост, което било видно и от приложените към
отговора на искова молба скици за имота. Твърди си, че още към момента на
дарението бащата на ответника предал на последния владението върху целия имот а
и желанието му било УПИ * -*да бъде за Ж., УПИ * за П. и УПИ * за С.– сестра на
ответника и на ищеца.Сочи се в отговора на искова молба,че праводателят
на ответника Г.П. ***, починал на 4.7.2014 г., с нотариален акт № *, том *, дело № * г., бил придобил приживе правото на собственост върху дворно място,
цялото с площ от 360 кв.м.ид.ч.от парцел * в кв.*по
плана на селото, целият с площ от 560 кв.м., при граници: парцел *, парцел *и от две страни улици, заедно с построената в същия парцел
жилищна сграда от баща си П.Г. Т. срещу задължението си да го гледа и издържа. Праводателят на ответника, възразява ответникът, притежавал
документ за собственост – нотариален акт *, том *, дело № г. върху дворното
място находящо се в с. * с площ от * кв.м. ид.ч., попадащи в парцели *, *, заедно с построената в
парцел * жилищна сграда.Наследниците на П.Г. Т., твърди и ответника, че били
направили отказ от наследството – отказ с номер 37/10.2.89 на РС Варна. Сочи се
още в отговора на искова молба, че с нотариален акт № *,т. , н.д.№ * от * г. Г.П. Т. прехвърлил на ищците срещу задължение за гледане и
издръжка на него и на съпругата му оставащите 790 кв.м. ид.ч. от * кв.м. от дворното място,за което имал документ за
собственост от поземлен имот № *, с площ 2434 ,40 кв.м. ,за който били отредени УПИ * – *с площ от 1038,60 кв.м.,
УПИ * – *с площ от 901,80 и УПИ * с площ от 670,40 кв.м. заедно с построената
в УПИ * – *жилищна сграда и стопанска постройка. Площта на отредените парцели
възлизала на общо 2 610,80 кв.м. С отговора на искова молба ответникът
оспорва нотариален акт № *, том *, нотариално дело № * от * г. относно УПИ *, т.к. към момента на сделката Г.П. Т. – баща на
ответника и на първия ищец, според ответника – не можел да прехвърля идеални
части от УПИ *, поради това че към него момент собствеността била придобита от
ответника и съпругата на ответника по
давност. Твърди се от ответника, че ищците са придобили идеални части по сделката от останалите два
имота а именно – от УПИ * – *и УПИ * – *.Разликата в площта между имот пл. *и отредените УПИ *, * – *и *, завява ответника възлизала на 176,40 кв. м. а овен това от УПИ * – * /нов УПИ */ на основание одобрен ПУП ПРЗ със Заповед № 47/ 18.05.2012 г. били придадени идеални части от имота на УПИ *,
за привеждане в съответствие с фактическото с правното положение.Ответникът е
навел твърдението, че още от момента на дарението владял УПИ * с площ от 777
кв.м. , през 1997 г. се снабдил с виза за проектиране на жилищна сграда в
имота, с план, но по причини неотносими към предмета на делото, не бил
пристъпил към строителство и към него момент. Така, до 5.6.*9 г., съсобственици
на имота с пл.№ *били ответникът и неговите родители а след тази дата ищците
придобили 790 кв.м.ид.ч. срещу задължение за гледане
и издръжка. Приживе бащата на ответника, се сочи още в отговора на искова
молба, че възнамерявал да заведе дело за разваляне на алеаторния
договор поради неизпълнение на задълженията на ищците, но ответникът и неговата
сестра, с цел запазване на нормалните отношения разубедили баща си. Поради тази
точно причина ответникът позволявал
ищците да ползват имота за преминаване на отглежданите от тях животни.
На няколко пъти, твърди ответникът че правил трасиране на имота с цел изграждане на ограда и преустановяване
на преминаването на животните, като се наложило и да подаде Жалба до кмета на
с.*. Твърди се още, че Жалби против ищеца били подавани и от други лица-
понасяли неудобствата от отглежданите от ищеца животни а на 15.08.*г.
ответникът отново извършил трасиране на имота. Ответникът е посочил в отговора
на искова молба, че се е снабдил с нотариален акт, чрез извършване на
обстоятелствена проверка, за разликата между дарените му 410 кв.м. ид.ч. от
УПИ *, целият с площ от 777 кв.м., като за удостоверяване на факта на
владението му върху целия имот от момента на дарението – свидетелствала
сестра му С.Г.П.. Към момента на издаване на КНА, твърди ответникът, че е
владял имота повече от * години и същият имал правно основание да се снабди с
титул за собственост на основание изтекла в негова полза давност, още през 1999
– *0 г. Владението върху имота не било прекъсвано, оспорва ответника в отговора
на искова молба. В отговора на искова молба ответникът не отрича, че позволявал
животните на брат му да преминават през имота, с оглед запазване на добри
отношения между двамата братя. Със снабдяването си КНА за собственост за 367
кв.м. от УПИ *, ответникът счита, че по никакъв начин не е ощетил останалите
наследници на Г.П. Т., т. к. тази площ
била извън квадратурата на имот с пл.№ *. Сочи се още, че към
момента на снабдяване с КНА ответникът е бил в с брак, поради което следвало да
бъде конституирана и съпругата на ответника като страна в производството – Ю.
К.П.. Поради изложеното по-горе, ответникът намира иска за неоснователен и моли
да бъде отхвърлен. В подкрепа на твърденията
си ответникът желае да бъдат допуснати двама свидетели при режим на водене за установаване на твърдените обстоятелства. Ако съдът
прецени, че за установяване на твърденията на ответника са необходими специални
знания и СТЕ,ответникът желае ВРС за му
укаже това или да бъде допусната служебно СТЕ. Представени са писмени
доказателства описани на последна страница от отговора на искова молба сред
които е вписан и насрещен иск. Видно от материалите по делото на дата 15.07.2019
г. във ВРС е заведен с вх. № 51 580 Молба от Ж.П. и Ю.П. против П.П., Т. П., С.П. и Е.П.,
носеща наименованието НАСРЕЩЕН ИСК. Искането на ответника и съпругата му
заявено до ВРС е да бъде допусната делба на 1149,60 кв.м. идеални части ,
попадащи в УПИ * – *кв. *по плана на с.*, с площ 1038, 60 кв.м., при граници :улица, УПИ
*, УПИ *, УПИ * и УПИ *;УПИ * по плана
на село *, кв.*,с площ от 901,80 кв.м. при граници УПИ *, УПИ *, при квоти по
1/3 идеална част за П.Г.П., Ж.П. и С.П.. В условията на евентуалност се желае
допускане на делбата при квоти по 1/6 ид.ч. за П.П., съпругата му Т.П., Ж.П., съпругата му Ю.П., С.П., и
съпруга й Е.П.. Видно от молбата – насрещен иск същия иск е заявен от
ответника по делото, но заедно с участието на съпругата му и не само против
ищците но и против други лица, които не са страни по спора. Видно и от петитума
на искането заявено в насрещния иск – желае се допускане на делба не на процесните 367 ид.ч. от УПИ * а
на идеални части попадащи в съседния УПИ * и на другия УПИ *.По това възражението
на ответника за ненасочване на установителния иск
против съпругата му, както и по искането с правно основание чл. 211 ГПК в
съответствие със задължителното ТР №
3/2016 г. на ОСГК ВКС, мотивите на касационната инстанция обективирани
в актове по чл.290 ГПК, сред които относимите и към
настоящия иск : Решения № 221/5.6.2012 г.на ВКС Първо г.о.,ГК по гр.д. №
1190/2011 г. и Решение № 123/18.12.2017 г. на ВКС, Второ г.о., ГК по гр.д. №
594/2017 г. (че по предявен
от или срещу съпрузите иск за
собственост на вещи или имоти,придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, съпрузите
са необходими, но не и задължителни другари, че при необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната
процесуална легитимация - липсва процесуалноправна норма, която за изисква
задължителното им участие по тези искове)- настоящият съдебен състав е оставил без уважение като неоснователно
възражението на ответника, обективирано в
отговора на искова молба за неучастие на съпругата му като страна по делото и не е бил приет за съвместно разглеждане по
настоящото гр.дело № 5835/2019 г. заведения във ВРС от ответника НАСРЕЩЕН ИСК, заведен във ВРС с вх.№ 51 580/15.7.2019 г., но е разпоредено отделяне на насрещния иск съгл. чл.211, ал.2 ГПК.
Наведени са и
допълнителни твърдения на ищците и ответника:Видно от л.87
и 92 в изпълнение на постановеното в първото о.с.з. протоколно определение с
което производството по делото е оставено без движение ищците,чрез адв. Д.М. /надлежно преупълномощен
от адв.Т./ са въвели следните уточнения:- по актуален
план- кадастрална карта – се индивидуализирал като ПИ *с площ от 2413 кв.м., като са приложени актуални скица и данъчна оценка на същия поземлен имот
и прецизирани петитумите на предявените искове. На л. 93 –ти е приложена СКИЦА
на поземлен имот № *– 1029402-12.11.2019 г. издадена от СГКК Варна на която се
вижда,че процесния имот се намира в село * ,п.к.*, ул.* № 2, съгласно КККР
одобрени със Заповед № РД-18 -1897/27.11.*г. на ИД на АГКК, целият имот с площ
от 2413 кв. м. ,при изрично вписване в скицата,че номера на имота по предходен
план *,кв. *, парцел: *,*,**.Т.Е. уточненията в исковете са съобразени с факта, че КККР са одобрени
със Заповед № РД-18 -1897/27.11.*г. на ИД на АГКК, както и че от допълнително представените
доказателства се установявало че ответникът не бил владял процесните
идеални части от имота.
В допълнителния
отговор на искова молба заведен във ВРС с вх.№ 7215/*.1.2020
г.отв. П. чрез адв. Е.
оспорва твърдението на ищците, че изменението на КККР на с.
*, одобрено със Заповед №РД-18 -1897/27.11.*г. на ИД на АГКК било
доказателство, че Ж.П. не е владял процесните 367
кв.м. В допълнителния отговор отв. П. заявява, че е
придобил правото на собственост въз основа на нот.акт
*, дело * върху 410 кв.м. от УПИ ** -*,в кв. *, като осъществявал
владението върху целия имот.Към 29 –ти май *г. П. се
снабдил с нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно
владение за разликата от 367 кв.м., които идеални части владял приблизително
тридесет години считано от 1*9 г.Към
този момент, сочи отв. П., имотът съществувал като
УПИ *. Факта, че в последствие със Заповед № РД -18 – 1897 /27.11.*г. трите
имота УПИ *, УПИ *, УПИ ** в КК били нанесени като един имот с идентификатор *с площ 2413 кв.м. не
променял факта че ответникът владял 777 кв.м. самостоятелно, ищеца 790 кв.м. а
разликата от 846 кв.м. била владяна от насл. на Г.П. Т.
и Е. Д.Т.а. Ответникът, чрез адв. Е. ясно е изразил в
допълнителния си отговор становището че поддържа първоначалния отговор на
искова молба и ще се ползва от приложените към отговора доказателства. Уточнено
е че с гласните доказателства ответникът ще установи твърдението си че от 1*9 г.и
до момента е владял 777 ид.ч. от имота а върху 846
кв.м.ид.ч. съвладял с
ищците от 2014 г. до момента тези 846 ид.ч. ,като до
тогова 864 кв.м. ч. били владяни от наследодателя им.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание от 19.06.2020 г. ищците явили се лично,
представлявани от адв.М. от АК * и адв.Т. ***
желаят ВРС да уважи исковата молба като основателна и доказана с присъждане на
разноските по делото .
В същото съдебно заседание ответникът
не се явява, представляван от адв.Е. желае ВРС да
отхвърли иска ведно с присъждане на разноските по делото .
Двете страни по спора са направили
искания за присъждане на разноски и в рамките на предоставяния на ответната
страна срок за писмени бележки по делото са депозирани писмени бележки и от адв.Т. и от адв.Е. .
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото заверено за вярност с оригинала копие на цялото
нотариално дело */*г. по описа на нотариус В. А. се установява а и не спори за
този факт, че на база обстоятелствената проверка обекивирана
в Постановление от **г. /л. 146/ ответникът Ж.Г.П. ЕГН ************ е признат за собственик
по наследство и давностно владение на следният
недвижим имот а именно : 367 кв.м.
идеални части от УПИ *в кв.*по плана на с.*,община Варна,обл.Варна,ул.*
,целият с площ 777 кв.м. , при граници :север УПИ *-*,запад УПИ * ,изток : УПИ *, юг :ул.* , при посочена от нот. А.данъчна
оценка от 1423,46 лева.
На база проведената обстоятелствена проверка/описана в цитираното
постановление / е бил съставен КНА за
собственост върху недвижим имот №*, том 1 ,рег.№ *, дело * от *г. от 29.05.*г.
на нот.В. А. нотариус с рег.№ 244 на НК и район
на действие РС Варна. Видно от копието на КНА приложено на лист 147 –ми от
делото /част от нот.дело № * /2018г.на нот. А./ , при съставяне на КНА нотариусът е вписал, че на
основание Постановлението от **г.,издадено по обстоятелствена проверка
извършена по нотариално дело № * / *г. и съгласно разпоредбите на чл. 587,ал.2 ГПК Ж.Г.П. е признат за собственик по
наследство и давностно владение на следния недвижим
имот : именно : 367 кв.м. идеални части
от УПИ *в кв.*по плана на с.*,община Варна,обл.Варна,
ул.* ,целият с площ 777 кв.м., при граници :север УПИ *, запад : УПИ *, изток : УПИ *, юг : ул.“*“, при посочена от нот.
А.данъчна оценка от 1423,46 лева.
При съставяне на акта нотариус В.А.е описала представените документи а от
протокол№ 18 / 20.5.2018г./ л.145 –ти от делото и част от нотариалното дело /
се констатира,че са записани изявленията на разпитаните свидетели С.Г.П., Г.М.Г.
и Я. Ж. Г..
Спорът между страните е
възникнал именно във връзка със снабдяването на ответника с титул за
собственост за 367 кв.м. идеални части от имота.
Сред представените по нотариалното дело документи са приложените на л.142
–*-ти заверени за вярност с оригинала копия
на :нотариален акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № *, том *,дело№ *г. , нотариален акт за дарение на недвижим имот № * ,том
** ,дело * г.,нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №*,том
*, дело № * г.
Вписаното в цитираните
нотариални актове от фактическа страна налага следните изводи : На 22 –ри септември 1978 г.
П.Г. *** е прехвърлил на сина си Г.П. Т. собствения си имот,находящ
се в чертите на същото село а именно
дворно място от 360 кв.м.
идеална част от парцел *-*в кв.*по плана на селото заедно с построената в същия парцел жилищна
сграда , при посочена площ на целия парцел 560 кв.м. и граници срещу задължението на Г.Т. да гледа и издържа
праводателя си до края на живота му .На 12-ти декември 1*9 г. Г.П.
*** е подарил на сина си Ж.Г.П./ответника/ дворно място от 410 кв.м. ид.ч.от парцел *-*в кв.*по плана на с.*,цялото с площ от 610 кв.м. при
посочените граници.На 25-ти юни *9 г.Г.П.
Т. и съпругата му Е.Т.а прехвърлят на сина си П.Г.П. /ищец по делото / собствения си недвижим имот придобит от
първия по наследство и от двамата в СИО срещу задължението на издръжка и
гледане,имот находящ се в с.* ,община Варна,обл.Варна ,а именно САМО 790 кв.м.ид.ч.от ДВОРНО МЯСТО ,цялото с
пространство от 2434,40 кв.м.,съставляващо ПИ № *по кадастралния план на село *,за
което ,към момента на сключване на този алеаторен
договор са били отредени УПИ *-*в кв.*по регулационния план на селото с площ от 1038, 60кв.м.,
УПИ *-*в кв.*по регулационния план на селото с площ от 901,80 кв.м. и УПИ *в кв.*по регулационния план на селото с площ от 670,40
кв.м. ВЕДНО с построените в УПИ *-*жилищна сграда и стопанска сграда , при границина цялото дворно място по скица : улица, улица, улица ПИ №* срещу задължението на П.П. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите
Г.Т. и Е.Т.а докато са живи .
От приложеното на лист 93 –ти по делото заверено за вярност с оригинала
копие на скица на поземлен имот № 15-
1029402 -12.11.2019 г. издадена от СГКК Варна се установява актуалния номер,
площ и граници на целия поземлен имот за който се води отрицателния установителен иск и по –точно само за 367 квадратни идеални
части .
ПИ с идентификатор *по плана на с.* , община Варна,обл.Варна по
кадастралната карта и кадастрални регистри,одобрени със Заповед № РД 18 – 1897 /27.11.*г.
на ИД на АГКК , без последни изменения в
КККР е намира на административен адрес
с.*, п.к. *, ул.* , с площ 2413 кв.м., трайно
предназначение на територията –урбанизирана , начин на трайно ползване – ниско
застрояване до 10 -ет метра . От вписването в същата скица се вижда, че номерът на същия този имот по предходни планове е *, кв.*парцел : *** като са посочени и границите на имота - имоти
с идентификатори **, **, *.И на последно
място от същата актуална скица може да бъде видяно,че в самия поземлен имот в източната
,северна и североизточна части има общо 5 изградени обекти .Установено е още освен актуалното положение
и номер на имота по действащата КККР, че преди да бъде одобрена КККР със със Заповед № РД 18 – 1897 /27.11.*г. на ИД на АГКК ,имотът
е имал друг номер и почти същата площ
.Видно от приложената на л.7 –ми по делото скица издадена за поземлен имот № *в
кв. *по регулационния план на с.*, одобрен със Заповед № 1707/3.4.1974 г. на Председателя на ОНС Варна
имотът е записан с посочения номер на наследниците на Г.П. Т. – 360 кв.м.,Ж.Г.П. 410 кв. м., и
на насл.на П.Г. като са посочени и титулите за
собственост : нотариален акт *,т.*,дело *г., нот.акт № *,том *,д.№* г. и нот.акт № *,т. ** , д.№* г.В същата скица е посочена площ на ПИ *по плана
2434,40 кв.м.и площ по документи 1*,00 кв.м., както и граници н имота – север –
ул.* , запад ПИ *, изток ул.* ,юг ул.* .
Изяснява се още по делото на база приложеното на л. 8 –ми заверено за
вярност с оригинала копие а и не се и спори,че ищецът П.Г. П. и ищцата Т.В.П. считано от 04.09.1999 г.
са съпрузи за което е бил съставен акт за граждански брак,респ. сключването на
гражданския брак и предявяването на отрицателния установителен
иск обосноват наличието на съвместната процесуално правна активна легитимация
на съпрузите .
Спор няма по делото,че ищецът и ответникът са братя, факт който се
доказва от приложеното на л.10-ти по делото заверено за вярност с оригинала
копие на удостоверение за наследници. От вписаното в цитираното удостоверение
се изяснява,че Г.П. Т. ЕГН *********** е бил вдовец към датата на която е починал
– 03.07.2014 г. При откриване на наследството на общият наследодател на ищеца и
на ответника призовани към наследяване
са само низходящите на Г.Т. а именно – С.Г.П. ЕГН **********,Ж.Г.П. ЕГН **********
и П.Г.П. ЕГН **********.Удостоверение за наследници на съпругата на Г.Т. е
приобщено като заверено за вярност с оригинала копие на л.49 –ти от делото.От
същото се установява,че Е. Д.Т.а,б.ж.на с.* е починала на 27.05.2011 г., като
след откриване на наследството й призовани към наследяване към 27.05.2011 г.са
били преживелият и съпруг Г.П. Т., който почива след съпруга си на 03.07.2014 г. както и дъщеря йм и двамата им сина.С отговора на искова молба ответникът
е ангажирал и друго относимо към предмета на спора
писмено доказателство ,приобщеното на л. 62,65 –ти удостоверение за наследници на
П.Г. Т. ЕГН ********** , б.ж. на с.* .От вписването в удостоверението за
наследници на П.Т.се вижда че същият след смъртта си -14.10.1979 г.
оставя наследници по закон само свои низходящи –синове и дъщери както следва :
Ж. П. М.– починал на 4.11.* г. /като Ж.М.след смъртта си се наследява от П.Ж. П.
ЕГН ********** /, М.П. * ЕГН **********-поч.на
17.12.1991 г. /, Й.П. С.ЕГН ********** –поч.на *.06.2014
г., С.П. Т. ЕГН ********** –поч.на 21.2.*1г. , Г.П. Т.
ЕГН ********** – поч. на 3.7.20*г./ последният
наследен от дъщеря си С.Г.П. ЕГН ********** ,сина и отв.Ж.Г.П.
и сина и ищец П.Г.П..
Още с отговора на искова молба ответникът е приложил и по делото е
приобщено на лист 40-ти заверено за вярност с оригинала копие на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот
,придобит по давност.НА № *, том * ,дело
№ * г.е бил съставен на 7 –ми февруари 1975 г . от нотариус Ст.П.при
Варненски районен съд като П.Г. *** е
бил признат за собственик на дворно място от 1* квадратни метра идеални части
находящо се в чертите на село * обл.Варна , за което тогава са били отредени парцели *, *, *, в кв.*по плана на същото село заедно с
построените жилище и стопански сгради в парцел * *в кв.*, при граници от
три страни улици, С.П. и Ж. П. .
Относима към предмета на
делото е находящата се на л. 50 –ти и представена от
ответника заверена за вярност с оригинала копие на Заповед № 47 /– 18.5.2012 г.
издадена на осн. чл.129, ал.2 ЗУТ с която е одобрен ПУП ПРЗ за УПИ * кв. *по плана на с.*
съгласно графичната част / л.52 -54/.На л. 52 –ри от делото може да бъде видяно
графично местоположението и формата на имот * в който не е отразена сграда и
или постройка както и на имотите *, *, * -*по плана от 1974 г. ,
но актуалния номер ,местоположение и граници са видни от копието на актуалната скица на л.81 –ви по делото.
Останалите събрани по делото писмени доказателства а именно представените
в срока по чл.131 ГПК с отговора на искова молба заверени копия
на протокол от 15.06.*г. за трасиране, означаване и координиране
границите на УПИ *, кв. *по плана на с. *, общ. Варна; виза от дата 24.09.1997 г. за проектирането на строежи с
производствено и непроизводствено предназначение по смисъла на Наредба № 6 за
държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България; разписен лист, заверен на 23.04.*г.;
Заповед № 1707 от 03.04.1974 г. на ОНС- Варна; скица от 05.11.1997 г. за проектиране; скица № 7/11.01.2013 г. на урегулиран поземлен имот *, кв. *от РП
на с. *, одобрен със Заповед № 1707/03.04.1974 г. на Председателя на Окръжен
народен съвет - Варна; жалба вх. №
16012503КНС/18.09.2016 г.; протокол
№ 12/20.06.2016 г.; жалба вх.№
РД18023444КНС/06.12.*г.; Констативен
протокол № 26/14.03.2016 г.; писмо изх. № 272/25.05.2016 г.; Констативен протокол от 30.05.*г.свидетелстват
за предприетите от лятото на *г.действия на ответника по трасиране на имота и
следва да бъдат съпоставени със събрания гласен доказателствен
материал.
Освен писмените доказателства, по делото са събрани и гласни доказаелства чрез разпитите на по
двама свидетели при режим на водене в полза на ищцовата и на ответната страна,
като в откритото съдебно заседание са разпитани водените от ищците свидетели Х. С. М., К.Т. К.и водените от ответника Й.
К. Й.и И. В. И..
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният от ищците съпрузи
отрицателен установителен иск е с правно основание
чл. 124 , ал.1 ГПК заявен при наличие на ясен правен интерес, аргументиран
подробно и в исковата молба и в частност установен от материалите по делото,поради
което съдът дължи произнасяне по спора по същество.За извеждането на обективни правни
изводи,съдът на първо място се спира върху доклада по делото.Видно от проекта
за доклад по делото,обявен за окончателен без възражения на страните,съдът по предявения
отрицателен установителен
иск от ищците против ответника с предмет идеална част от процесния имот и с
правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК е разпределил доказателствената
тежест както следва: В тежест на ищцовата страна е било възложено да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване правният
си интерес от водене на отрицателния установителен
иск спрямо ответника, респективно и фактите и обстоятелствата на които основава
иска си за да отрече правото на собственост на ответника върху идеалната част
от имота: индивидуализацията на недвижимия имот по действащ план и идентичността
на поземления имот със стария номер по предходен план; твърденията си, че
двамата ищци като съсобственици на идеални части от имота имат надлежно
възникнало вещно правно на съсобственост върху същия имот, че са владели своите
идеални части от имота и държали останалите.В тежест на същата страна е било
възложено да установи и докаже, че
ответника по иска оспорва правото на собственост на ищците върху точно процесните идеални части от имота, предмет на делото.В
тежест на ответната страна - т.е. на ответника по иска съдът е възложил да
установи и докаже, че притежава вещното право на собственост върху процесния
имот, в частност че имотът е бил придобит от ответника на основанието на което
се позовава в отговора на искова молба; че именно процесните идеални части са били
владени от него трайно, необезпокоявано и явно и с намерение за своене с установаяване и
доказване на началния и крайния момент на давностното
владение. В тежест на ответника е било да установи и докаже,че за същата
идеална част нито ищцата нито ищеца са упражнявали в същия период от време явно
и небезпокоявано давностно
владение, като се позоват само на положителни факти и или обстоятелства, както
и да установи и докаже, че за процесните идеални
части притежава валиден титул за собственост – констативен нотариален акт,
издаден по обстоятелствена проверка, който КНА отразява правилно и точно
фактите и обстоятелствата установени от нотариуса по надлежния за това ред. Съдът е указал още и на двете страни,че
в случай ,че подържат твърдения затова, че са придобили по наследствено правоприемство правото на собственост върху имота
/независимо при каква квота/ - да установят и докажат при условията на пълно и
главно доказване,че праводателят им е бил носител на
вещното право на собственост върху имота /респ. и обема на права на
наследодателя/.
С доклада по
делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4
и 5 от ГПК е обявено БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че целият УПИ *е включен в процесния имот, който по действащата кадастрална карта е с
идентификатор 38354.501.199.
От изложеното по-горе от правна страна се налага
извода, че ищците целят да отрекат със СПН съществуването на вещото право на
собственост на ответника върху само 367
кв.м. идеални части от УПИ *в кв.*по плана на с.*,община Варна,обл.Варна,
ул.* ,целият с площ 777 кв.м., при граници :север УПИ *, запад
: УПИ *, изток : УПИ *, юг : ул.“*“,т.к.
в правния мир ответникът на база КНА № *, том * , рег.№ * д. */*/. на нот.В.А.от *.*г.се легитимира като носител на вещното право
на собственост .
Спорът по делото е за процесните
идеални част от имот *в кв.*по плана на с.*,който имот по действащата КККР има
идентификатор *.
Приемането на
КККР за с.* е установено и доказано на база приобщеното копие на скица № 15-1029402-12.11.2019 г. на
поземлен имот с идентификатор *, като между страните не само че няма спор
но е и отделено за безспорно ,че целият
УПИ *е включен в процесния имот, който по действащата
кадастрална карта е с идентификатор *, което от правна страна обезсмисля
провеждането на иначе необходимата съдебно техническа експертиза която да
установи идентичност на имот *с имот *в кв.*.
При установен и доказан правен интерес на ищците от
водене на отрицателния установителен иск против
ответника, на база всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,настоящият
съдебен състав от правна страна извежда извода за основателност и доказаност на отрицателния установителен
вещен иск.
Анализът на
писмените доказателства приложени по делото налага изводите от правна страна,че
още към 1975 година П.Г. М.е бил носител на правото на собственост върху *
кв.м.ид.ч. от имот дворно място в с.* за което тогава в кв.*са били отредени парцели с
пл.№ * ,* ,
* -*/л.40/.На
22.9.1978 г. Г.М./ признат за собственик по наследство и давностно
владение/ е ДАРИЛ срещу задължение за гледане и издръжка на сина си Г.П. Т.
/баща на ищеца и на ответника / 360 кв.м.ид.ч. от дворно място парцел * ЗАЕДНО с
построената в същия парцел ЖИЛИЩНА СГРАДА./л.142/.Т.е. към 1978 г.
разликата от 1* до 360 кв.м.ид.ч. е възлизала на 840
кв.м.разлика с която Г.М. не се е разпореждал приживе.
От своя страна Г.П. Т. на 12.12.1*9
г. е дарил на сина си Ж.Г.П. 410 кв.м. ид.ч.
от парцел *в кв.*,от целия парцел от 610 кв.м./л.143/.Обективираното в нот.акт №* дело *г.налага
извода,че Ж.П. считано от 12.12.1*9 г.е придобил по
дарение само 410 кв.м. ид.ч. от имот парцел *в кв.15,от целия парцел от 610 кв.м./л.143/
Със последваща правна сделка, обективирана в нот.акт № *,дело 204/*9 г. от дата 25.06.*9 г. приживе
родителите и на ищеца и на ответника Г.П.и
Е.П. са дарили срещу задължение за гледане и издръжка на сина си и ищец по
делото П. П.само 790 кв.м. от дворно място цялото с площ от 1* кв.м. по нотариален акт а по скица 2 434,40 кв.м. съставляващо
поземлен имот *по КП на с.*,за което
са били отредени ТРИ урегулирани поземлени имоти с номера * с площ 1038,60 кв.м. * с площ от 901,80 кв.м. и * -*с площ от 670,40
кв.м.ведно с построените в УПИ *-*жилищна сграда и стопанска постройка./л.*/.Т.е. към дата 25.06.*9 г.
ищците по делото и съпрузи по силата на алеторния
договор сключен между родителите на ищеца и ответника с ищеца са станали надлежни
носители в режим на бездялова СИО на правото на
собственост върху 790 кв.м.ид.ч. от дворно място
цялото с площ от 1* кв.м. по нот.акт а по скица
2 434,40 кв.м. съставляващо имот *ВЕДНО с построените жилищна сграда и
стопанска постройка.Разликата която след тази сделка се получава е равна на 1*
кв.м. минус 790 – т.е. 410 кв.м. по нот.акт а по
скица 2 343,40 – 790 = 1 553,40 кв.м.
Ищците не са оспорвали и не оспорват правото на собственост
на ответника върху 410 кв.м.ид.ч.от имота, идеални части които
видно от нотариалния акт за дарение приложен на л. 143-ти по делото през 1*9 г.
отв.Ж.П. е получил от баща си.По силата на това
дарение 19* г. отв.П. е станал надлежен носител на
правото на собственост точно върху 410 кв.м.ид.ч. от
имота представляващ парцел * целият с площ от 610 кв.м.
През
2018г.ответникът Ж.Г. се е снабдил с КНА № * , т.1 , рег.№ * дело №*/*г. като е
признат за собственик по наследство и давностно
владение на 367 кв.м. ид.ч. от УПИ * в кв.*по плана на с.*
целият УПИ с площ от 777 кв.м./ л. 147/.Разликата от 777 до 367 е равна на точно 410 кв.м.
Твърденията и възраженията на ищците,че ответникът не е
собственик на 367 кв.м.ид.ч.от имот УПИ * в
кв.*са напълно доказани .Видно от скица № 15- 1029402-12.11.2019 г./ л.90/ КККР
за с.* е била одобрена със Заповед № РД 18 – 1897/27.11.*г. като
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * е с площ
от 2 413кв.м. а по предходен план имотът е имал номер *,кв.*,парцели
*, *, *.
От приложената скица от *9 г. на имот *в кв.*,представена
още с исковата молба на л. 7 –ми се вижда че РП на
с.* е бил приет със Заповед № 1707/3.4.1974 г. със Заповед на Председателя на
ОНС Варна . В тази скица имот *е
с площ по плана 2 343,40 кв.м.а по документи 1 * кв.м.Изрично е вписано,че имота е собственост на Г.Т. 360 кв.м., Ж.П. 410 кв.м. и насл.на П.Г. . При сравнение на скиците приложени по
делото се налага извода,че след 1974 година е била издадена Заповед №
47/18.5.2012 г. на Зам.кмета на община Варна с която е одобрен ПУП ПРЗ за УПИ *
в кв.*, като след това на 27.11.*г. е одобрена кадастралната карта на с.* в
която имот *има площ 2413 кв.м. и стар идентификатор *, кв.*,парцели *, *, **.
По делото
липсват доказателства одобрения регулационен план на село * да е бил приложен, но
са налице доказателства затова, че за селото е влязла в сила нова кадастрална карта
от 2018г. одобрена със Заповед № РД 18 – 1897/27.11.*г.и че имотът за който се
спори се индивидуализира с идентификатор 10135.501.199 е с площ от
2 413кв.м.
КНА №*, т.*
,рег.№ *,дело № * от *г. е бил издаден от нот. В.А.на
дата **г./л.147-ми,преди издаване на Заповед № РД 18 – 1897/27.11.*и именно
поради това в КНА имота е посочен като УПИ *целият с площ от 777 кв.м.От целия имот от 777 кв.м.за 367 кв.м.ид.ч.отв.Ж.П. е признат за
собственик-разликата от 367 кв.м.до 777 кв.м.е точно 410 кв.м.,т.е. следва че
по този начин снабдявайки се с КНА отв.Ж.П. се
легитимира като собственик на целия имот УПИ * -*с площ 777 кв.м.като по този начин в частта за 367 кв.м.ид.ч.от
УПИ * e възникнал спора между ищеца и ответника .Формалното легитимиране на
ответника П. като едноличен собственик на целия УПИ V* -*при установеното безспорно наследствено правоприемство от родителите на ищеца и ответника и
извършените приживе от родителите им сделки с идеални части от имота който е принадлежал на родителите им са довели
до настоящия спор .
Възраженията на
ответника че не е ясно къде подадат идеалните части 367 кв.м.съдът намира за
несъстоятелни,т.к.спорът не е за реална част а за идеална и самите страни не
спорят че имот УПИ * попада изцяло в имота с нов
идентификатор * е с площ от 2 413кв.м.Разликата от 2 413 кв.м.до 777
кв.м. е 1636 кв.м. и логично следва
че покрива площта на другите два имота * * , за които обаче не се и спори .
Факт е обаче, че
през 1975 г. П.М. е бил признат за собственик на имот ДВОРНО МЯСТО от * кв.м.
за което тогава са били отредени три парцела *, *, ** а от парцел *-*целият от 560 кв.м. М.е дарил на Г.Т.
само 360 кв.м. Разликата е * кв.м. към датата на алеаторания
договор от 1878 г. , но касае парцел *-*не и ** -*.Или след като М. през 1975 г. е признат за собственик на 1* кв.м. но
идеални части от имот парцел *в кв.*по плана на с.* обл.Варна за който имот тогава са отредени три парцела без
посочени площи нито на целия парцел нито на отредените планоснимачни
три номера се оказва че е налице разлика
от 1* кв.м.до 2 434 ,40 кв.м. по скицата на л. 7 ми от *9 г. и до 2 413 кв.м. на скицата на л. 106 –ти
/актуалната скица на имота / .
Видно от скицата на имот №*, този имот е с площ от 2 413кв.м. и в него
са включени стари имоти 109, както и парцели * *, **.При
отчитане на разпоредителните сделки с идеални части от имот *се оказва,че 410
кв.м.ид.ч. от имот ** -*с площ 610
кв.м.е придобит от отв.П. по силата на дарение
от баща му Г.П. Т. през 1*9 г. а П.П. /в режим на СИО
със съпругата си /е получил само 790 кв.м.от имот *ЗА КОЙТО СА БИЛИ
ОТРЕДЕНИ УПИ № № V - *с площ от
1038,60 кв.м., *-*с площ от 901,80 кв. , *с
площ от 670,40 кв.м. (При извършено от съда сравнение на площта от
2 434,40 и сбора от 1038,60+901,80 и 670,40 се получава разлика от минус 176,40 кв.м.)Тези разлики, наличието на разлики в площта на имот №* по
скица от 2413 кв.м.,включването на имот *в кв.*в имот * и съответствието на
имот 10135.501.199 на номера по предходния план –парцели *, *, *, мотивират съда да изведе извода,че към момента процесния имот с нов идентификатор * включва изляло имоти с предходни номера 109,както и
парцели *, *, *.
По скица този имот към момента е с площ от точно
2 413 кв.м. След като в този имот попада изцяло парцел *,
като и * и *-*и
е приложен първоначален титул за собственост на праводател
на страните за 1* кв.м. идеални част ,разликата от точно 1213 кв.м. реална част
остава спорна .
На база
вписаното обаче в нотариалния акт на нот.В.А.е ясно
че ответника е признат за собственик на две основания –давност и наследство на
367 кв.м. ид.ч. от ИМОТ УПИ * целият с площ от 777 кв.м.
В тази връзка следва да бъде съобразено и вписаното в
Удостоверение № ОП – 17 -9400-394/2 от
4.12.2017г. на Областен управител на гр.Варна, приложено по нотариалното дело
на нот.А./ л.-136/. В същото това удостоверение се съдържат данни
за издаден АДС № 1422/21.8.1956 г., съставен за дворно
място с площ 600 кв.м. съставляващо ПИ *в
кв.*, бивша собственост на П.Г. М., както и че имотът е бил одържавен на
основание изпълнителен лист № 2346/16.6.1953 г.на Сталински
околийски съд. Вписано е още,че с нот.акт №* ТОМ ** дело5824/12.12.1*9 г.Г.П.Т.
подарява на сина си Ж.Г. П.дворно място от 410 кв.м.ид.ч.от
парцел * -*в кв.*,цялото с площ от 610 кв.м. по плана на с.*
.Т.е.налице са данни и за съставяне на АДС през 1956 година и за одържавяване
на имота бивша собственост на П.М., но налични доказателства за признаване на
правното на собственост на М. върху 1* кв.м.идеални части от дворното място.
Тези обективни
факти по делото сравнени с наличието на регулационен план на с.* от 1974г. ,
неприложен ПУП ПРЗ , но влязла в сила кадастрална карта за имот № * по плана на с.*,целият с площ по скица от 2413
кв.м.,следва да бъдат съобразени при отговора на релевантния въпрос: Придобил
ли е правото на собственост ответника върху 367 кв.м. идеални части от имота
който понастоящем е с идентификатор *.
От
анализа на всички събрани по делото доказателства и писмени и гласни съдът
прави извода,че искът освен допустим е и основателен и доказан.Безспорно съдът намира за установено
и доказано, че ищецът и ответника а и тяхната сестра, която не участва в
процеса имат родствена връзка и качеството наследници по закон на родителите си
покойните Г.П. Т. и Е. Д.Т.а.
В тежест на ответника обаче да
установи при условията на пълно и главно доказване че е владял точно процесните идеални части от имот *вече част от имот с идентификатор *.
Пълно и главно доказване ответникът Ж.П. в настоящия
процес съдът намира,че не е провел. В подкрепа на извода за недоказаност на основанията на
които би могъл да придобие идеални части от имота – давностно
владение и/ или наследствено правоприемство /от който
и да е от двамата възходящи на Ж.П. / са и всички събрани по делото гласни
доказателства, които впрочем напълно кореспондират и с писмените ,поради което
съдът кредитира изцяло показанията на всички свидетели.Воденият от ищците свидетел Хр.М.сочи, че с Г.П.били заедно от 45-та година,
заедно израснали с него поради което св.М.познавал имота в с.* и братята на Г..Същият
свидетел ясно сочи,че Г.има три деца С., Ж. и П.. Г.имал къща, баща му имал
стара къща, като Г.съборил старата къща, направил си нова къща.Имотът на дядо Г.твърди
св.М., че е около 3 дка, като в двора зад самата къща имало построена една
конюшня и сгради за животните, в които си гледат животните – обори. Всичките
тези сгради ги строил П. и дядо Г.- П. строил отзад конюшнята, а пък къщата
била построена от дядо Г.на времето и той приписал цялата къща с имота на П..Св.Хр.М.сочи,
че Г.на Ж. е дал 300 квадрата място пред къщата – това, било което Г.му казал.
Там имало направена една оранжерия, пред оранжерията мястото, което граничи с
другия брат - със С., дадено 300 квадрата от горното място, към страната на С.,
който е брат на Г.. Оранжерията била правена от П.. Целият имот на дядо Г.,твърди
св.М., че бил заграден от С.овото място – от втория
му син, цялото било оградено до гробищата, с телена ограда, там имало жив плет,
това било оградата. Това, което дядо Г.дал на Ж.,заявява
свидетеля, че не било заградено, то си
било част от двора, но дядо Г.на свидетеля М.бил казал - това място, още дядо Г.бил
жив, когато П. правел оранжерията и дядо Г.си сял домати до оранжерията и казал
: „Няма да сея на Ж.”, защото Ж. не живеел вече там, купил си друга къща, от 95-та – 96-та година не живеел
там. В този двор,твърди същият свидетел, че не е виждал Ж. да влиза от *0 г..
Дворът го стопанисвал П. – сеел, гледал животни.П. гледал овце, имал и коне,
кокошки, имал кучета – не вързани и пуснати.За
портите, където били отдолу, свидетелят обяснява , че той (П.) си вкарвам
конете и колата, като гараж го използвал, а отзад имало голяма порта,
откъдето пускал овцете да излизат отзад, към гробищата.Св.М.е категоричен , че
не е виждал Ж. да сее нещо там и да прибира плодове, до преди 10 г. и малко
преди 10 г., 10 г. фактически дядо Г.бил болен, всеки ден св.М.минавал оттам.
За тези 300 квадрата на Ж. дядо Г.бил казал на св.М., че са : „в лявата страна
като се влезе в двора, те не са били отделени от другите“ , имало направена там
оранжерия и дядо Г.сеел отстрани на оранжерията домати и казал: „Тук не мога да
сея нататък, защото това място е на Ж..”
Вторият воден от ищците свидетел Кр.К., заявява пред
съда,че не е имал конфликти нито с ответника нито с ищеца, както и че знае
имота на бай Г..Същият свидетел не отрича,че не е наясно какви завещания бай Г.е
правил. Като площ имотът на бай Г.според
свидетеля е със сигурност е над 3 дка или някъде там, сочейки че в имота има
къща на 2 етажа, бай Г.живеел в нея със съпругата си и децата си, но сега там
живеел само П. с жена си и децата си. За ответника Ж. св.К.твърди,че той си
направил друго място, къща или купил къща, не знаел, но живее на друго място,
пак в селото, може би 300-400 м. Освен Ж. и П. бай Г.,обяснява св.К., че има и
дъщеря, която била женена, на 3-4 къщи под свидетеля надолу в селото живеела. В
двора освен къщата описва свидетеля,че имало и навеси, където бай Г.си гледал коне, бил запален по коне, имал
каруца, често ремонтирана от св.К., а пък гледал и овце и когато почнал да не
може да ги гледа сам, разделил овцете – една част дал на Ж., една част оставил
на П..В двора имало и сая и навес – дървен, с мушама
покрит отгоре, П. да ги правил, покрива на къщата, на конюшнята и на саята ремонта го правил П., лично свидетелят бил виждал
това.Сега пак св.К.виждал, че имало коне в двора сега, но овцете „общо взето …
били болшинството“ , а пък конете били 2 или 3. П. си гледал
животните в двора, в тази пристройка - конюшня/овчарник/сая.
П. гледал тези животни със семейството си. Общо взето, обяснява свидетеля, че дворът
се ползвал само за животните – имало градинка,цветя, екстериор около къщата, съпругата
на ищеца била млада жена, нормално било за свидетеля да има цветя. На границата
към роднините им,продължава показанията си св.К.,че били вързали кучетата да
пазят оградата а за Ж. твърди, че от много време не бил идвал в
къщата.Свидетелят лично със Ж. се бил засичал в къщата, когато бил жив баща му,
по Гергьовден правел трапеза за здраве, за настроение, тогава св.К.се виждал с Ж.
на едно място, иначе минавал свидетеля и покрай къщата и си казвали :„Здравей –
Здрасти”.В двора, твърди св.К., че не е виждал Ж. да работи, повече от 10 г. нищо
не бил правил. Не бил виждал да има ограда вътре в двора, на бай Г.в имота
свидетелят не бил виждал да има ограда,
да има „разделено на 2 или на 3. „Сестрата
на П. и Ж. , пояснява още същия свидетел,че идвала преди 10-тина години, майка
й била болнава, после баща й, но Ж. да идва да гледа
родителите си свидетелят не бил виждал а и Ж. живеел от горната страна на
къщата .В края на показанията си свидетеля уточнява, че родителите на Ж. и П. починали
едновременно, първо баба Е. починала.“Останало му било в главата“ на
свидетеля още, че след сватба на единия или на другия станало много населено и Ж. се изнесъл, преди повече от 20 г. като
не бил чувал за спорове между Ж. и П..
Воденият от ответната страна свидетел Й. Й.(роднина
по сватовство с ответника Ж.), заявява
пред съда,че знае, че Ж. ***, където се намира бащината му къща. Имотът бил около
700-800 квадрата. Когато го приписали на Ж. и му го дали, много добре си
спомнял св.Й., че Ж.бил свалил тухли, дървен материал, щели да строят, но като
се минало някоя и друга година,“ изгорели в банки“, нямали пари и се отказали,
минали нещата и след някоя друга година взели тази къща, в която и в момента
живеел Ж. и там си гледал по принцип преди това телета – имаше 6-7-10 телета в
този имот, имал сята люцерна.Св.Й.обяснява за бащата на ищеца и ответника-дядо Г.,
че още докато дядо Г.бил жив, Ж. имал телета. Дядо Г.починал преди 4-5 години,
6 години, тогава нямало добитък на Ж. в имота. Ж. гледал телета, когато му било
дадено мястото, може би преди 20 г.,имал телета, имал дървен материал, тухли,но
това с геодезистите се случило скоро.Мястото на бащата на Ж. и П., сочи св.Й.,че
е им около 2,5 дка, като лично
свидетелят ходил много пъти в къщата, много пъти влизал в двора, отстрани къщата били кучетата
на П. – не зад къщата, кучета имало вързани, те пазели овце, овцете били на П.,
но овцете били на самата къща. Когато си изкарватл
навън, животните минавали зад къщата, където имало отделна порта, отделна
улица, имотът излизал на две улици. Ж. и сестра им в момента не сеели нищо в
двора казва още свидетеля като обяснява този ситуация с въпроса : :„ ако не Ви
позволя на Вас, ще сеете ли? П. не му позволява, от 5-6 години е така..“.
Вторият воден
от ответника свидетел И.И.също заявява,че познава Ж. и родителите му – майка му
по-смътно, с баща му били колеги. Имотът им в * свидетелят описва като цяла градина, голяма.Със бай Г., твърди св.И.,
като работили заедно, той казал, че щял да дава на Ж., на П. и на сестра им по
един парцел.По този повод св.И.знаел, че на Ж. бай Г.дал един парцел.Ж. почнал да трупа там тухли, строителни
материали, това било след 90-та година, като годината свидетеля й свързва с
това ,че след 90-та свидетелят бил в казармата и с бай Г.ходили по селата, на времето стригали овце. Св.И.не може да уточни колко
място е дал бащата на Ж., но твърди, че бай Г.казал : „Един парцел давам на Ж..”,Ж. не можел да живее в имота, след като нямало надстройка,
той живеел в бащината си къща някъде до 95-96-97-ма година. Ж. бил в добри
отношения с баща си, разбирали се а баща му нямал претенции какво ползва Ж..
Между П. и Ж., твърди св.И.,че има разногласия, те били от няколко години след
като починал баща им, преди да почине още даже баща им дал овцете на П. и П. започнал да гледа овцете,
след това П. почнал да навлиза и в Ж. парцел, тогава започнали разногласията
между тях двамата. П. гледал животни, което свидетеля И.намира,че не било
правилно понеже било в средата на селото, между 3 магазина, детска площадка.Затова
свидетеля намира за неправилно да се гледат 100 овце и нагоре, на детската
площадка нито можело да си заведеш детето да играе, нито нищо – пълно било с
кърлежи. В двора ,твърди свидетеля И., че имало кучета, те били да пазят
овцете.
За ответника Ж.
свидетелят И.твърди още, че Ж. се готвел да прави къща в двора, той взел една
част от материалите, когато купил другата къща за преустрояване, част от
тухлите мисли свидетеля, че продал. Ж. влизал в задната част на двора до преди
3-4 години. В задната част на двора били материалите му и това, което се водеше
негово и обработвал, сеел. Това, което се водеше негово- на Ж., обяснява същият
свидетел, чене било отделено от другото
с мрежа, идвали няколко пъти, знаел, че забивали колчета, впоследствие някой ги
чупел и хвърлял .Същият свидетел бил
чувал П. да казва на брат си: „Няма да влизаш тук!” и Ж. нямал свободен достъп
до двора от 2-3 години, преди това, след смъртта на бай Г.имал достъп.За П.
свидетеля сочи,че преди 2-3 години направил саите –
дървените постройки, но за сестрата на Ж. и П. свидетелят казва,че не я е
виждал там да сее нещо, но носела храна на бай Г.преди да почине. В последните
10 години става ясно от показанията на св.И.,че той не е виждал Ж. да сее нещо
в този двор, имал трева, люцерна – нещо от този род, „въртял се там“.
Анализа на гласните доказателства
налага извода от правна страна,че ищецът и ответникът и сестра йм С.са посещавали бащината си къща в с .*, къща с двор с
постройки с площ на двора от около 2,5 -3 дка.Установява се от показанията на
всички свидетели, че приживе бащата на ищеца и ответника е решил да дари на
синовете си части от мястото както и да подели животните.И четиримата свидетели
обясняват, че Ж. не сее нищо в имота, че е имал намерение да строи, но брат му Г.задно
със съпругата си и децата им живеят в бащината къща на двамата братя.
Установено е на база гласните доказателства, че фактическата власт върху целия
имот се упражнява именно от ищците, както и че сестрата на ищеца и ответника е
ходела до бащината си къща за да гледа родителите си. На база гласните
доказателства по делото се извежда единственият извод, че отв.Ж.Г.
не е упражнявал трайна фактическа власт върху процесните
идеални части от целия имот и то с намерението за своене.
Индициите за това съдържащи се във виза за
проектиране,предприетите действия по трасиране на имота, са срещнали противопоставянето
на ищеца по делото.Ето защо давностно владение по
смисъла на чл.69 ЗС не е доказано.Не е доказано и наследствено правоприемство на точно 367 кв.м. идеални части макар и по
делото да е доказано, че родителите на ищеца и ответника са живели в къщата в
с.* и че ответникът е придобил 410 кв.м. ид.части въз
основа на дарение.За процесната спорна разлика от 367 кв.м.ид.ч.
за която е издаден КНА, обаче ответникът не е провел пълно и главно доказване
на нито едно от двете основания. Липсата на доказателства затова по силата на
наследствено правоприемство от своите възходящи Ж.П.
като сънаследник заедно с брат си и сестра си да е трансформирал намерението си
от държане към своене на идеалната част от имота и
наличието на гласни доказателства в противоположния смисъл, мотивират съда да
приеме иска на ищците за напълно доказан ,поради което и уважава в пълнота иска
така, както е предявен .
С оглед изхода на спора и приетото за недоказано
владение на имота от страна на Ж.П. и /или придобиване на имота по силата на
наследствено правоприемство, издадения КНА подлежи на
отмяна по реда на чл. 537,ал.2 ГПК, т.к. обективира
права на собственост върху 367 кв.м.идеални части от недвижим имот, за които не
са събрани убедителни доказателства, че ответникът притежава на точно вписаните
в КНА придобивни основания.
При този изход на спора съдът прилага нормата на чл.
78,ал.1 ГПК като присъжда в полза на ищците сторените от тях съдебно
деловодни разноски за които са представени доказателства.От приложените на л. 6
и 80 пълномощни не може да бъде установен и договорен адвокатски хонорар,
поради което ВРС не присъжда разноски за процесуално
представителство.Приложените на л. 18,19, 21,* ,97,* копия на касови бонове и
извлечения от ПОС терминал на РС Варна доказват плащането към бюджета на РС
Варна на дължимата се държавна такса от 55 лева, плащане на такси от 12лв. и
26лева като общият им сбор възлиза на
93,00 лева ( деветдесет и три лева) .Тези разноски
съдът присъжда в полза на ищците и в тежест на ответника .
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците
съпрузите П.Г.П., ЕГН **********
и Т.В.П., ЕГН **********, двамата с адрес *** и ответника Ж.Г.П., ЕГН **********,с адрес *** че ответникът Ж.Г.П., ЕГН ********** НЕ
Е собственик на само 367 кв. м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с
площ от 2413 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор *,идентично с УПИ *,*,*в
кв. *по плана на селото - село *,
община *, обл. * -
при граници на имота: ПИ *(ул. „*”) **(улица „*“), *00, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯВА на основание искане чл. 537, ал. 2 ГПК
Констативен нотариален акт № *, том 1, рег. № *, дело № * / *г. от **г. на
нотариус В. А.,акт вписан в АВ СВ под вх. рег. № *, акт № *, том *, дело *от * *г. (по силата
на който КНА - Ж.Г.П., ЕГН ********** с адрес *** е признат за собственик по наследство и давностно
владение върху следния недвижим имот а именно 367 кв.м. идеални части от УПИ
*, в кв. * по плана на село *, община *, област *, ул. „*“, целият с площ
777 кв.м., при граници – север УПИ *, запад УПИ *, изток УПИ * , юг – улица „*“).
ОСЪЖДА
ответника Ж.Г.П., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на ищците съпрузите П.Г.П., ЕГН ********** и Т.В.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес *** СУМАТА от общо 93,00 лева (деветдесет
и три лева)- сторените
от ищците съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция за заплатени
държавни такси, на основание чл.78,ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по
делото чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: