Определение по дело №7304/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25258
Дата: 28 септември 2022 г. (в сила от 28 септември 2022 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20221110107304
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25258
гр. София, 28.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110107304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от назначения
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника.
Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 29581/2021 г. по описа на СРС, като именно за вземането по същата се търси
установяване по настоящото дело. Предвид изложеното същото следва да се приложи към
настоящето дело.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба документи по
опис, обективиран в същата, като писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 29581/2021 г. по описа на СРС към настоящето дело за
послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 29.11.2022 г. от
09:50 часа, за когато да се призоват страните, на които да се изпрати и препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от особения представител на
ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „***“ ООД срещу *** за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29581/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
1
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.01.2017 г. в системата за администриране на
заявки за нови кредити на дружеството постъпила заявка от името на ответника. Сочи, че
подаването на заявление за кредит се извършва онлайн на сайта на дружеството -
www.bzd.bg, като след задължително запознаване с Общите условия на дружеството и със
стандартен европейски формуляр /СЕФ/, кредитополучателят може да подаде своята заявка
за кредит, като попълни сума и срок, лични данни - три имена, ЕГН, № на лична карта, дата
на издаване, постоянен и настоящ адрес, електронна поща, телефонен номер, данни за
доходите, месторабота, възнаграждения, трудов стаж и начин на усвояване на сумата. След
това от дружеството се извършват справки относно валидността на личната карта, трудови
договори, проверка относно кредитна задлъжнялост, на база на които се взема решение дали
да бъде отпусната исканата сума. С кредитоискателя се провежда телефонен разговор /който
се записва/, в който му се задават въпроси, свързани с неговата платежоспособност. На
кредитоискателя се изпраща автоматично генериран от системата на дружеството договор за
потребителски кредит, погасителен план, СЕФ, Общи условия, които той получава на
посочената в заявката електронна поща. Кредитополучателят потвърждава получаването на
документите посредством линк и въвеждане на цифров код. Поддържа се, че при описаната
процедура на 04.01.2017 г. с ответника бил сключен договор за потребителски кредит №
000-КЗ-83080533, като уговорената сума от 300,00 лева била изплатена на ответника чрез
каса на „***“ АД срещу представяне на лична карта. От ищцовото дружество се поддържа,
че след усвояване на горепосочената сума от страна на ответника не са постъпвали
плащания по договора, поради което било подадено заявление и в ползва на дружеството
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
29581/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав. Тъй като заповедта била връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява настоящите искове за установяване на
вземанията си по заповедта. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от 300,00 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 000-КЗ-
83080533/04.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 10,33 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 04.01.2017 г. до 04.02.2017 г. и сумата от 130,58 лева,
представляваща законна лихва върху главницата, дължима за периода от 05.02.2017 г. до
21.05.2021 г. Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е подаден отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6
ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Изразява се становище, че претендираната законна и договорна
лихви за периода до м.05.2018 г. са погасени по давност, тъй като по отношение на тях е
приложима разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Навеждат се и доводи за нищожност на
договора поради липса на подпис от ответника в приложените към исковата молба
документи. Поддържа се, че макар и електронни документи, същите не са достатъчни да
докажат възникналата облигационна връзка между страните, тъй като съгласието на
2
ответника следва се установи от изходящо от него електронно изявление, съдържащо
съгласие за получаване на заемната сума срещу задължение за връщането и при посочените
в договора условия. Сочи се още, че по делото няма данни при сключване на договора
ответникът да е ползвал свой усъвършенстван или квалифициран електронен подпис,
съгласно изискванията на чл.13, ал.1 и ал.2 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/. Поради липса на
съгласие за сключване на договора, изразено по предвидения в закона ред, въпреки
приложената разписка за извършено плащане, то сключването на процесния договор не
може да се докаже. Излага се още, че приложените записи на телефонни разговори не
съставляват доказателствено средство, тъй като не е поискано и не е получено съгласието на
лицето, с което е воден разговора. Отделно от предходното се сочи, че от разговорите не
може да се заключи, че са водени именно във връзка със сключване на процесния договор,
тъй като не се коментира конкретна сума, срок, погасителни вноски, лихва разходи и др.
Отделно от предходното се излагат и доводи за противоречие на договора за кредит с
нормите на ЗЗП. По изложените в отговора съображения се иска отхвърляне на предявените
искове, като неоснователни, недоказани и погасени по давност.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: наличието на валиден договор за заем, по силата на който е поел задължението да
предостави на заемателя определена сума пари, а последния е поел задължението да
издължава главницата и лихвите по заема, съгласно договора; че е изпълнил поетите с
договора задължения точно и в срок; размера на претендираните вземания поотделно.
При установяване на горните факти и обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на
заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
3
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4