Мотиви по нохд № 133 по описа на ПпРС за 2019
година
Подсъдимият М.Т.Л. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „на неустановена дата в периода 01.01.2019 г.-29.01.2019 г., в гр. П., обл.Т.,
ул.“**“№**, чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на лица и имоти /взлом на входна врата/ и чрез използване на
техническо средство /ключ/, е от чужди движими вещи – телевизор „Филипс“ на
стойност 200 лв.; аудио-музикална уредба на стойност 120 лв.; 10 л домашна
ракия на стойност 80 лв.; къртач „Макита“
на стойност 200 лв.; 2 бр. настолни циркуляри на обща стойност 60 лв., или общо
вещи на стойност 660 лв. /шестотин и шестдесет лева/
от владението на Д.В.С. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои“- престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2,
т.4, пр.2,вр.връзка с чл.194, ал.1 НК.
В хода на
проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 НПК, служебният защитник на подсъдимия
адв.Н.Г. ***, ТАК, прави искане за разглеждане на
делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът намери, че са налице всички
предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, при което
трансформира производството и разгледа делото именно по този ред. В хода на
съкратеното съдебно следствие подс.Л. се признава за
виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание. Същото е и
становището на служебният му защитник, който представя допълнителни доказателства
за възстановяване на вредите от престъплението, при което претендира за
определяне на минимално наказание ЛОС, изтърпяването на което бъде отложено по
реда на чл.66 НК.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на
проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС
определено по реда на чл.58а,ал.1 НК, което бъде ефективно изтърпяно предвид
невъзможността за приложение на условно осъждане.
До започване на
разпоредителното заседание, пострадалият Д.В.С., редовно призован, не се явява,
не се представлява, не предявява граждански иск за претърпените имуществени
вреди.
Предвид
характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4,
вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнание на подсъдимия М.Т.Л. се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата по делото,
съдът обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата без да
събира доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Т.Л. живеел със семейството си в гр.П., бил с начално образование, безработен,осъждан
многократно най-вече за престъпления против собствеността /справка л.41-45/, за
последен път по нохд № 319/2004 г. и нохд № 6/2005 г. на ПпРС, по които с
определение по чнд № 249/2006 г. е определено общо
наказание в размер на 5 г. и 6 м. ЛОС, изтърпяно изцяло на 30.12.2010 г. В качеството си на затворник извършил и
престъпление по чл.297,ал.1 НК, за което бил осъден на пробация за срок от 3 г.
по нохд № 1725/2010 г. на ПлРС, в сила от 16.06.2010
г.
Пострадалият Д.В.С.
притежавал недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.“**“№
**. Той и семейството му работели и живеели преимуществено в Кралство Белгия,
поради което рядко се прибирали в България. По време на отсъствието му от
страната, имотът се наглеждал от негов племенник – св. Е. В., който за последен
път посетил имота през м.септември 2018 г.
/показания л. 29 от ДП/.
През зимата на
2019 г. подс.Л. имал сериозни финансови затруднения, поради
което решил да извърши кражба на вещи от необитаемия дом на пострадалия С.,
които впоследствие да продаде. В изпълнение на взетото решение, на неустановен
ден в периода 01.01.2019 г.-29.01.2019 г. подс.М.Л. отишъл до дома на пострадалия и минал от задната
страна на имота. Пробил отвор във входната врата счупвайки преграда от дърволит /снимки л.15-л.16 от ДП/, след което успял да
достигне до ключ, оставен от вътрешната страна на вратата. С този ключ отключил
вратата и проникнал в жилищните помещения на къщата, където намерил и взел със
себе си следните движими вещи: телевизор
„Филипс“, аудио-музикална уредба, 10 л домашна ракия на стойност,къртач „Макита“ и 2 бр. настолни циркуляри на обща стойност,
или вещи, оценени впоследствие по изготвена СЧЕ, л.37 на обща стойност 660 лв.
Вещите занесъл в дома си, а в следващите дни ги продал на различни лица –
телевизора на св. А.Т.; музикалната уредба на св.Х.Х.;
къртача „Макита“ на св. П.
Ф., настолните циркуляри продал като отпадък в пункт за изкупуване на вторични
суровини, а ракията консумирал. В хода на започналото ДП, част от вещите били
предадени доброволно от посочените свидетели и възстановени на св.Е.В.
/разписка л.52/ за телевизора и музикалната уредба /на обща стойност 320 лв./.
В хода на съдебното следствие защитата представя пощенски запис за сумата 340
лв. изпратен до адреса на пострадалия С., с което претендира за пълно
възстановяване на стойността от 660 лв., съответстваща на имуществения предмет на престъплението.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в
с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 37/2019 г. по описа на РУП
Попово писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички
свидетели и заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по
реда на чл.372,ал.4,във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа
страна, при отчитане на заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин,че подсъдимия
М.Т.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
“кражба” по смисъла на НК, което
несъмнено води до ангажиране на наказателната му отговорност при съответните
квалифициращи признаци, изложени по-долу в мотивите.
Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимия е
проникнал в дома на пострадалия С., съдът прие, че от
обективна страна е осъществил престъплението при по-тежката правна
квалификация по чл.195,ал.1,т.3,пр.2 НК
– повреждане на преграда, здраво
направена за защита на лица и имот. Касае за входна врата в задната част на
имота, която своята същност съставлява съоръжение предназначено за изключване и
ограничаване на всякакъв достъп на трети лица до вещите в помещенията и
предпазването на тези вещи от каквото и да било външно въздействие. Кражбата,
извършена чрез повреждане на преграда е сложно престъпление, което изисква от
една страна преодоляване на преградата, а от друга страна последващо отнемане
на вещи като пряко следствие от преодоляването. В конкретният случай и двете
кумулативни предпоставки са налице – чрез физическото й преодоляване
посредством разбиването й, вратата е станала негодна да изпълнява своите
защитни функции, което от друга страна е довело до безпрепятствено пресягане на
подсъдимия и изнасяне на инкриминираните вещи.
Изяснявайки начинът, по който подсъдимият Л. е отнел движимите
вещи, съдът прие, че правилно деянието му е квалифицирано по-тежко от
държавното обвинение във вр. с чл.195,ал.1,т. 4, пр.2 НК – техническо средство. Оставеният на
задната част на разбитата от подсъдимия врата ключ за тази врата, несъмнено представлява
предмет създаден от човека, който по
своето обичайно предназначение служи за осъществяване на техническа операция. В
конкретният случай използвания ключ след разбиване на прозорчето на вратата съществено
е улеснил подсъдимия при осъществяване на престъплението, тъй като използването
му е бил единственият начин, по който е могъл да го осъществи, респ. довърши.
Поради така изложеното, отчитайки трайната и непротиворечива задължителна за
съдилищата съдебна практика (т.11, пр.2 от ППВС №6/1971г.), съдът прие, че
използвания за отнемане на инкриминираните вещи ключ представляват вещ,
послужила за извършване на деянието и използването й безусловно предопределя
квалификацията на същото във вр. с
чл.195,ал.1,т. 4,пр.2 НК.
Както вече се
посочи по-горе, в хода на проведеното съкратено съдебно следствие категорично
се установи, че всички инкриминиращи вещи са възстановени в първоначалния им вид,
респ. заместени като стойност. В контекста на така посоченото, съдът намира, че
е налице основание за изменение на обвинението, описано в ОА в по-леко, без
изменение на обстоятелствената му част, като в случая не е необходимо същото да
се изменя по искане на прокурора по реда на чл.287 НПК. Ето защо, съдът в
рамките на правомощията си по чл.301, ал.1 и чл.305 НПК призна подсъдимия за виновен
в извършване на по-леко наказуемо деяние, като приложи привилегията по чл.197, т.3
от НК. Вярно е, че съдебното производство, в което участва подсъдимия се
проведе по реда на Глава ХХVІІ-ма НПК, където той изцяло призна фактите
изложени в обстоятелствената част на ОА и направи самопризнание, одобрено от
съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл.371,т.2 НПК. Тези обстоятелства не са
пречка за постановяване на присъда за по-леко като правна квалификация
престъпление, тъй като изявлението на подсъдимия е необходимо само за
признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА. Подобно
признание не може да бъде искано от него досежно правната квалификация на
деянието, тъй като тя винаги се дава от съда като главен субект на наказателния
процес, на когото са предоставени за решаване всички въпроси по активно
ръководство, между които несъмнено е и въпроса за правилното прилагане на
закона /по аргумент от чл.301, ал.1, т.2 НПК/.
При
индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на
чл. 373,ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието
на подсъдимия следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а НК. В
актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности при
индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 –
вариант, който в случая би бил по-благоприятен с оглед възможността за
определяне на друг вид наказание, различен от ЛОС, за което обаче е необходимо
съдът да констатира наличие на
многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият
казус съдът прие, че наказанието следва
да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.4 НК като същевременно отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да го мотивират да приложи чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК.
Като такива смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени надлежното
процесуално поведение на подсъдимия свързано с активно съдействие на
полицейските органи при установяване на престъплението, ниският размер на
причинените имуществени вреди и тяхното своевременно и цялостно възстановяване; направените от
него пълни самопризнания, които в случая няма пречка да бъдат отчетени като
смекчаващи обстоятелства, тъй като съдът прие, че „…съставляват елемент от
цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от
ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да бъде отчетено съдебното минало на подсъдимия, което
очевидно не позволява приложение на условно осъждане, за което претендира
неговият защитник.
Наказанието,
предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.197,т.3 НК е до 8 г. ЛОС, поради което и отчитайки
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, на
осн.чл.58а,ал.4,вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК замени така предвиденото
наказание ЛОС с наказание пробация с включени конкретни пробационни мерки. За
осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и възпиране на
подсъдимия да върши нови престъпления, съдът приложи три пробационни мерки,
като освен задължителните по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК и още една –„безвъзмезден
труд в полза на обществото”. Съгласно
императивната разпоредба на чл.42а,ал.3 НК съдът определи диференциран размер
на всяка пробационна мярка, като прие, че
задължителните следва да бъдат с продължителност от една година, с периодичност
на първата мярка два пъти седмично, а полаганият безвъзмезден труд бъде в
размер на 100 часа в рамките на една година.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода на
делото осъди подс.Л. да заплати сумата 67.20 лв. за
в.л. от ДП – в полза на МВР.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: