№ 487
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507945 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7945/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на АЛ. П. Н. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20059932 от 08.03.2021 г постановено по гр.д.
№33821/2020 г на СРС , 162 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо
въззивника , че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 877,42 лева цена на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2017 г и за периода м.05.2018 г – 04.2019 г за
ап.№** в гр.София , ул.********* ; и сумата от 44,31 лева за дялово разпределение за
периода м.08.2017 г – м.04.2019 г , ведно със законната лихва от 01.06.2020 г до
окончателното заплащане на сумите ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 04.06.2020 г по ч.гр.д.№21024/20 г на СРС , 162 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ . Счита , че исковата молба е нередовна , защото в нея не е посочено как е
формирана незаплатената топлинна енергия – за отопление на имота , за сградна
инсталация/общи части и за топла вода . Според въззивника не са налице писмени договори
между ищеца и ответника /от една страна/ и третото лице, както и данни , че задълженията
по него са изпълнени и дяловото разпределение е „легитимно“. СТЕ и ССЕ се основават на
1
документация на „нелегитимното“ трето лице , което няма писмен договор и без да се
проверят изходните данни . Отчетите на третото лице са с грешки и неточности , като
Наредбата за топлоснабдяването не дава възможност за определяне на „служебно“ и
„прогнозно“ потребление . Липсват мотиви защо СРС приема , че се дължат суми за дялово
разпределение и всички искове не са доказани по основание и размер .
Въззиваемата страна не подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Б.” ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.04.2021 г и
е обжалвано в срок на 16.04.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Не е
необходимо да се посочват в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата
молба отделни „пера“ от доставената топлинна енергия /топла вода , сградна инсталация ,
отопление на имота и пр./ , защото според ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за
топлоснабдяването топлинната енергия се измерва и изчислява общо респ.така се
издават и съответните известия и фактури .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част . Законосъобразно СРС е приел , че
ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ .
СТЕ установява , че третото лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната
собственост на ответника като не са били налице възражения от управителните органи на
етажната собственост . Ищецът и третото лице не оспорват наличието на писмен договор
между тях , такъв е представен към исковата молба , както и според СТЕ договорът е
продължил да бъде изпълняван и за процесния период .
ССЕ и СТЕ са работили според данните на третото лице , защото такава е нормативната
уредба на отчитането и начисляването на топлинна енергия по ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г за топлоснабдяването. Друго „изчисляване“ и „контрол на изходните данни“ не
2
могат да бъдат извършени за минал момент поради обективните физични свойства на
топлинната енергия .
Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и
че процесния имот е топлоснабден за процесния период. Според СТЕ измерването и
отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната
инсталация и отопляемия обем на жилището и общите части . От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка
на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ доказва законно измерване и
отчитане на топлинната енергия , а ССЕ доказва по размер дължимите суми за дялово
разпределение .
Констатираният грешен отчет на топлата вода е коригиран и е извършено изравняване , а за
периода след 2017 г е взет предвид реален отчет .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20059932 от 08.03.2021 г постановено по гр.д.№33821/2020 г
на СРС , 162 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо АЛ. П. Н. ЕГН
********** от гр.София , че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 877,42 лева цена на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г – м.04.2017 г и за периода м.05.2018 г
– 04.2019 г за ап.№** в гр.София , ул.********* ; и сумата от 44,31 лева за дялово
разпределение за периода м.08.2017 г – м.04.2019 г , ведно със законната лихва от 01.06.2020
г до окончателното заплащане на сумите ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 04.06.2020 г по ч.гр.д.№21024/20 г на СРС , 162 състав ; както
и в частта за разноските .
ОСЪЖДА АЛ. П. Н. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС /юрисконсултско възнаграждение/ .
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД гр.София като трето лице помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4