Р Е Ш Е Н И Е
№
04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на
петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Валентина Личева, като разгледа докладваното от съдия Върбанова к.а.н.д. № 382 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на „АБВ – Русе“ ЕООД гр.Русе, чрез процесуалния му
представител, против решение № 729/29.10.2019 г., постановено по АНД № 1675/2019
г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 435936-F464652/20.05.2019 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, Офис за обслужване – Русе. С наказателното
постановление, на основание чл.355, ал.1, пр.1 от КСО, за нарушение по чл.3,
ал.3, т.1 вр.чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. във връзка с чл.5,
ал.4, т.2 от КСО, на касатора е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева. Като касационно основание се сочи неправилно
приложение на материалния закон и конкретно на нормата на чл.34 от ЗАНН. Според
касатора районният съд неправилно приел, че началният момент, от който започва
да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.второ от ЗАНН, е момента на подаване
на декларация обр. № 6 – на 11.12.2018 г., когато
компетентните органи били установили елементите от състава на нарушението.
Заявява, че обстоятелството, че посочената декларация не е била подадена в
срок, е станало известно на контролните органи още в деня, следващ крайния срок
за подаването й – на 28.08.2018 г. и това обстоятелство е могло да бъде
установено при проверка в информационната система на НАП. Иска се отмяната на
обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Варна,
Офис за обслужване – Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва същата. В
хода на съдебните прения излага подробни съображения за правилност на
обжалваното въззивно решение като иска то да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя изцяло изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона.
Обосновано въззивната инстанция е приела, че
тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН е спазен и той тече от датата,
на която, макар със закъснение, е подадена декларация обр. № 6 за месец юли 2018 г. – от 11.12.2018 г. Именно
на тази дата за приходната администрация е станало ясно, че през месец юли 2018
г. касаторът е имал нает персонал с действащи трудови договори, за които лица
се дължи данък по чл.42 от ЗДДФЛ върху доходите от трудови правоотношения и
осигурителни вноски. До датата на фактическото подаване на декларацията за
контролните органи е съществувала несигурност по отношение на причината, поради
която не е била подадена декларация обр. № 6 за посочения месец. Както е
посочила и районният съд, възможно е било например трудовите договори с наетите
лица да са били прекратени, но касаторът да не е изпълнил задължението си за
подаване на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ до НАП за това обстоятелство, в
която хипотеза – липса на работещи, респ. осигурени лица в предприятието, за
последното дружество не би възникнало и задължение да подава декларация обр. № 6. Правилен се явява и направения извод, че
като не е подал декларации обр. № 1 и
обр.№ 6 по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. или уведомления по чл.62, ал.3 от КТ
за прекратяване на трудови договори с наетите лица през процесния период, касаторът
сам е създал неяснота за посочените обстоятелства, които поради това не биха
могли да бъдат служебно известни на органите на приходната администрация в
по-ранен момент.
За пълнота следва да се добави, че информационната
система на НАП не извежда автоматизирано информацията за нарушителите след
изтичане на срока за подаване на декларациите от тяхна страна като за
идентифицирането им е необходимо да бъде извършена нарочна проверка съгласно
чл.110, ал.3 от ДОПК. Едва след нейното извършване за контролните органи ще е
възможно да установят както факта на нарушението, така и самоличността на
нарушителя като този момент принципно слага началото и на тримесечния давностен
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Както обаче беше посочено, дори и такава проверка
в случая да беше извършена преди датата на подаване на декларацията обр. № 6 за
месец юли 2018 г., тези органи, по изложените по-горе съображения, не биха
могли да установяват конкретната причина, поради която тя не е подадена в
законоустановения срок, а оттам - да извършат и преценка дали са налице елементите
от състава на процесното нарушение.
Въззивният съд е изложил убедителни мотиви относно
спазването на давностния срок по чл.34 от ЗАНН, които, както беше посочено, се
споделят от касационната инстанция и към които тя препраща съгласно чл.221, ал.2,
изр.второ от АПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 729/29.10.2019 г., постановено по АНД № 1675 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: