П
Р О Т
О К О Л
№ 744
гр.
Пловдив, 27 декември 2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ГАЛИНА АРНАУДОВА
при участието на
съдебния секретар Антоанета Калайджиева и в
присъствието на прокурора ЯСЕНКА
ШИГАРМИНОВА сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик ИВАН
РАНЧЕВ, ВЧНД № 628 по
описа за 2019 година.
На
именното повикване в 10.42 часа в
залата се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /обвиняем/ З.Е.Д. се явява лично и със защитниците си – адв. К.Е.и адв. С.Н., редовно упълномощени от по-рано.
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – П. се явява прокурор ЯСЕНКА ШИГАРМИНОВА.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОР ШИГАРМИНОВА: Да се даде ход на делото. Налице са основанията.
Адв. К.Е.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик Иван Ранчев.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ОТВОДИ и нови искания не бяха направени.
Прокурор ШИГАРМИНОВА: Нямам други искания.
Адв. К.Е.: Поддържам жалбата. Нямам други искания, няма да сочим доказателства.
Адв. С.Н.: Поддържам жалбата. Нямаме други искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. К.Е.: Уважаеми апелативни съдии, искам да започна с това, че нашето искане по чл. 65 ал. 1 НПК действително е лаконично, но мярката не се поставя на вниманието на съдебния контрол за първи път. Каквито аргументи има, ние сме ги изтъквали и не бихме могли да изтъкнем нещо ново и да искаме. Макар по делото да се извършват действия, процесуални действия, по неговото изясняване, такива като разпити с участието на нашия подзащитен не са извършвани, затова няма какво ново да добавим.
Пред вас е това дело за смъртта на бабата на другото лице, което се счита едва ли не, според мнението на обвинението, за поръчител на убийството, пред вас е това дело на В. прокуратура, то не носи някаква особена информация, защото изобщо не касае З.Д.. По същата логика би могло доста други подобни казуси да бъдат прикрепени по това дело.
Вижда се, че ако работят, органите на разследването се занимават, и наблюдаващата прокуратура - да допълват, според тях, някои неясноти. Но според нас това може да стане и в условията на една по-лека мярка за неотклонение на нашия подзащитен. С какво той би попречил и затова поставям въпроса пред вас, ако бъде с по-лека мярка за неотклонение, с какво би попречил да се събират тези доказателства, които и сега органите на ДП събират. А вече събраните, той не може да им повлияе по никакъв начин, тъй като разпитите са проведени, протоколите са пред вас.
Няма да
засягам въпроса, тъй като процедурата не е в тази връзка, доколко обвинението е
доказано или не. Да, може да се говори за обосновано предположение, но след
толкова години, вие ще видите в материалите от „активния“ период на
разследване, вниманието на разследващите е било насочено към съвсем други лица.
Моят колега С.Н. няколко пъти изтъква тезата и пред съда включително, че потърпевшата,
самата тя посочва друго лице по външен вид, което лице няма нищо общо с нашия
подзащитен.
Няма
да се разпростирам, защото тук се поставя въпросът има ли опасност да се
отклони Д., да се укрие, да извърши някакво престъпление и то, което би засегнало
разследването. Ако беше казус до извършено неотдавна подобно деяние, бихме
могли да обсъждаме всякакви варианти. Когато става въпрос за тъй наречените „студени досиета“, които са патент само на
пловдивската прокуратура, доколкото знам аз, незнам в друг съдебен район да се изваждат
стари дела, по които е работено много задълбочено в съвсем различна насока и
изведнъж така да се прикрепи, както е в нашия случай, лицето З.Д., да се
извършват някакви действия за които не може да се каже дали са беседи, дали са
разпити, вижте и гласните доказателства. Свидетели и то с голяма значимост са
тези, които казват за Д., как бил много притеснен. Това притеснение може да се
дължи на всичко, но това притеснение не може да се тълкува, като доказателство
в негова вреда и то като аргумент за извършено тежко престъпление и то убийство.
На това се крепи делото и затова и аз, и колегата Н. считаме, че в достатъчен продължителен
период от време беше с тази най-тежка мярка за неотклонение да се прилага спрямо
З.Д.. Аз мисля, че по-нататък вече навлизаме в сферата на употреба на тази най-тежка
мярка за неотклонение не по законосъобразност, а по целесъобразност. Затова Ви
моля да преоцените становището на първоинстанционния съд и да промените мярката
за неотклонение.
Една уговорка - не казвам, че по делото не се работи, че има някакво бездействие, формално се извършват действия, формално не е изтекъл срокът, вие може да кажете – да, няма опасност да стои повече време, да му се накърняват правата, но когато минат 6 месеца, в нашия казус, започва да изпъква все по-отчетливо въпросът защо този човек продължава да бъде държан под стража, на кого тази мярка ще е полезна и за какво?
Адв. С.Н.: Уважаеми апелативни съдии, отново акцентирам на така наречените „доказателства“ относно авторството на подзащитния ми в това тежко престъпление. Самата починала, веднага в разпита, който е бил проведен в болницата, заявява, че е била нападната от нисък, трътлест и мургав човек, а двама свидетели очевидци отново, които са присъствали и са били на метри от деянието, отново описват извършителя като мургав, нисък и трътлест човек. Не мога да се съглася категорично, дори имаше твърдения на представителите на прокуратурата, че тогава те са възприели пряко извършителя, но той, видите ли за 10 години се бил променил физически. З.Д. в този си вид е бил и преди 10 години, в абсолютно същия вид.
Още нещо, което ми направи грубо впечатление, постановлението му за привличане като обвиняем е от 21 май в 15 часа. От този момент, без присъствие на адвокат, без присъствие на служебен защитник, се извършва т.н. прословута беседа, където след различни манипулативни действия, той разказва на органите на ДП какво се е било случило. И сега забележете, декларацията, която той подписва на задържано лице, където той заявява дали иска защитник, дали има нужда от медицинска помощ е на 22 май в 2 часа сутринта. След като подписва тази декларация, в 2.15 – 2.20 часа ми се обади З., че е задържан. В този период от време е провеждана тази прословута беседа. От вас искам просто да прецените дали е годно това доказателство, което може да обоснове авторство на престъпление.
А това да се укрива и извършва престъпление, човек, който се занимава с търговска дейност на метри от О**, с които полицейски служители всекидневно са си пиели кафето, който и в полиция не е влизал, да се твърди, че ще се укрие или че ще извърши престъпление, с това не мога да се съглася категорично, че ще има подобно действие от негова страна. Още повече, че той напълно осъзнава какво му предстои оттук нататък. Попадна в една ситуация, в която изобщо не е предполагал, че може да се окаже и с всички сили ние ще се борим да изчистим името му и авторитета му и при една по-лека мярка за неотклонение, той няма да се укрива. Напротив, ще съдейства, както досега го е правил, ще се явява на всякакви процесуални действия. Предстои ни само едно предявяване. Това е.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия:
ОБВ. З.Д.: Имам постоянен адрес, работа, както споменаха адвокатите ми имам чисто съдебно минало, нямам намерение да избягам, нито да се укривам. Смятам, че съм бил полезен на обществото, ръководейки заведение. Не съм извършил престъпление и нямам намерение да се укривам. Смятам, че съм полезен човек на обществото. По някакъв начин помагам на обществото като осигурявам работна ръка. Не мисля, че ще повлияя на хода на делото или на процесуалните действия, ако съм под „Домашен арест“ или с „Гаранция“, с по-лека мярка, различна от тази Строг режим. Това е, което искам да кажа. Весела Коледа на всички!
ПРОКУРОР ШИГАРМИНОВА: Уважаеми апелативни съдии, считам, жалбата за неоснователна, поради което ви предлагам да я оставите без уважение и да потвърдите съдебния акт, постановен от Окръжен съд – П., с който е оставена без уважение молбата на обв. Д. за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в друга, по-лека.
Ще започна оттам, че предмет на разглеждане на молба в производство по чл. 65 НПК пред А. съд било съвсем наскоро, на 07.11.2019 г., където са обсъждани същите съображения, които са изложени сега и пред вас. Аз ще говоря за този период и ще кажа, че в рамките на месец и половина по никакъв начин не е разколебано обоснованото предположение за това, че той е автор на деянието, за което е привлечен като обвиняем, и то не на 21 май, в 2 часа след обяд, а на 22 май, когато вече е имал защитник, което е видно от приложеното постановление за привличане като обвиняем.
Съществува реална опасност той да се укрие или извърши друго престъпление. Това предположение не е разколебано в този период, в рамките на един месец и петнадесет дни, от 11 ноември до настоящия момент. В крайна сметка, в производство по чл. 65 НПК се преценяват доколко са налице тези обстоятелства по чл. 63 в светлината на доказателствата, които са събрани до момента и аз считам, че от първоначалното вземане на мярката за неотклонение, а не само от 11 ноември до сега, това обосновано предположение не е разколебано.
Обстоятелството, че Д. е бил задържан със заповед по чл. 73 ЗМВР, това са действия, които са извън правомощията на прокуратурата да контролират. Това са действия, които са проява на автономност от страна на органите на М** и които могат да бъдат предмет на атакуване по съответния ред, по реда на АПК, и такива дела е имало много, като са преценявани в рамките на едно административно производство доколко там има допуснато нарушение, или не. И ако има допуснато нарушение, свързано с неговото право на защита и прочие към 21 май, когато той не е имал никакво качество по ДП, това са въпроси, които не могат да бъдат обсъждани във връзка с мярката за неотклонение и като поведение на прокуратурата.
Доказателствата в подробности аз няма да ги коментирам, защото не сме в производство по съществото на делото и правилно предходният състав на А. съд, колегата е коментирал, че не сме изправени пред хипотезата на чл. 303 НПК за коментиране в подробности доказателствата, които са събрани, но аз считам, че към настоящия момент има достатъчно данни, които да дадат възможност да приемете и вие, че е налице обосновано предположение, че той е автор на деянието.
Отделно от това поведение, обсъждано е неговото поведение, продължителността, начина на извършване на престъплението, в контекста на това, че с това хладнокръвие, което той е демонстрирал, дава основание да се приеме, че има опасност, както се е укривал 9 години за това, че е извършил престъплението, да се укрие и сега или да извърши друго престъпление. Аз считам, че и това не е разколебано.
Споделям напълно мотивите, които е изложил първоинстанционният съд, а и А.съд в определението си от 11.11.2019 г. по ВЧНД № 552/2019 г. по описа на А. съд.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия:
ОБВИНЯЕМИЯТ З.Е.Д.: Никога не съм се укривал и никой не ме е търсил за нищо. Когато никой не те вика за нищо, ти не се укриваш. Мечта ми беше от малък да имам собствено заведение и това правя, над 11 години и половина. Не съм се укривал от никой и от нищо. Никой не ме е търсил.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След
тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 65,
ал. 8 от НПК.
С протоколно определение № 1387 от
16.12.2019 г. по ЧНД № 2324/2019 г. П. окръжен съд е оставил без уважение
искането на защитата на обвиняемия З. Е. Д. по досъдебно производство №160/2018
г. по описа на отдел „КП“ при ОД на М** – П. за промяна на мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава.
Недоволен от така постановеното
определение е останал защитникът на обвиняемия Д. – адв. К.Е.от АК-П., като го
е обжалвал в законоустановения срок пред въззивната инстанция, намирайки, че
след вземане на първоначалната мярка „Задържане под стража“ са налице
нововъзникнали обстоятелства, налагащи промяната й в по-лека. Според защитника,
събраните до момента доказателства не могат да доведат до извода за наличие на
реална опасност от страна на обв. Д. да извърши друго престъпление, ако бъде
взета по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“. Необосновано са пренебрегнати добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало, наличието на постоянен адрес,
липсата на мотив да извърши деянието, които да водят до извод, че при че
освобождаването му с по-лека мярка за неотклонение не би довело до затруднения
при по-нататъшно разследване. Още повече и след като по съответния процесуален
ред са иззети всички веществени доказателства, а показанията на част от
свидетелите са били фиксирани и пред съдия. Поради тези причини счита, че са
отпаднали основанията за приложение на взетата спрямо обв. Д. най-тежка мярка
за неотклонение и моли за изменението й в по-лека.
Прокурорът даде заключение, че жалбата
е неоснователна, тъй като липсва промяна на първоначално взетите предвид
обстоятелства за най-тежката мярка за неотклонение и следва да се потвърди
атакуваното определение .
Обв. Д. се явява лично и със своите
зещитници - адв. Е. и адв. Н., като заявяват, че поддържат жалбата по
изложените в нея съображения.
П. апелативен съд, след като се
запозна със събраните по делото доказателства и с направените оплаквания в
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Окръжният съд обосновано е преценил, че
събраните до момента доказателства не могат да доведат да някакви коренно
различни изводи от тези, при които е била взета първоначалната мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на обв. З.Д..
Първоинстанционният съд аргументирано е
отчел, че въз основа на събраните по делото доказателства не е разколебано
обоснованото подозрение за съпричастността на обв. Д. спрямо вмененото му във
вина тежко умишлено престъпление по чл.199, ал.2, т.1, вр. чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК и продължават процесуално-следствените действия по
изясняването на фактическата обстановка по случая.
В тази насока, действително от особено
значение са показанията на свидетелите Т.М., С.К., Т.П., а в по-косвен план
тези на свидетелите И.Ч., Д.Л., Х.Г., М.Г.и Г.С..
Налице са и важни веществени
доказателства, като иззетите от местопроизшествието дактилоскопни следи, сред
които е установен отпечатък на обв. Д., видно от заключението на приложената по
делото дактилоскопна експертиза, както и писмени доказателства за поддържаната
телефонна кореспонденция между обвиняемото лице и Г.Б.в района около
местопроизшествието преди и след инкриминираното събитие, според заключението
на изготвената техническа експертиза.
Противно на тезата на защитата,
изминалият близо седем месечен период от време от първоначалното взимане на
най-тежката мярка за неотклонение, не води до отпадане на наличието на реална
опасност обв. Д. да се укрие или да извърши друго престъпление.
Не са налице и нови данни, въз основа
на които да се приеме, че е отпаднала реалната опасност от укриване, предвид на
фактическата сложност на изясняваните обстоятелства по случая и естеството на
вменената на обв. Д. престъпна дейност. В този смисъл изтъкнатите от
защитниците основания за неговата трудова ангажираност, чисто съдебно минало и
характеристични данни, не биха могли да повлияят за промяната на този извод,
съобразен и при началното взимане на мярката за неотклонение.
Доводите на защитата за прекомерност на
взетата най-тежка мярка за неотклонение, също се явяват неоснователни, тъй като
не са нарушени принципите на ЕКПЧОС. С оглед на характера на инкриминираната
дейност и квалификацията на повдигнатото тежко обвинение, на настоящия етап от
досъдебното производство, все още не е отпаднала реалната опасност от
извършване на друго престъпление от страна на обв. Д..
В тази връзка съвсем логично е било
преценено, че посочените от защитата основания, на настоящия етап от
разследването не могат да бъдат приети за обосновани и като последица да
доведат до промяната на взетата спрямо З.Д. първоначална мярка за неотклонение.
За това, настоящият въззивен състав
счита, че следва да се потвърди обжалваното определение на П. окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата на защитата на обв. Д. за промяна на
мярката му за неотклонение в по-лека такава.
Предвид гореизложеното, П. апелативен
съд на основание чл. 65,
ал. 8 и ал.9 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1387 от 16.12.2019
г. по ЧНД № 2324/2019 г., с което П.окръжен съд е оставил без уважение искането
на защитата на обвиняемия З. Е. Д. по досъдебно производство №160/2018 г. по
описа на отдел „КП“ при ОД на М**– П.за промяна на мярката му за неотклонение
от „Задържане под стража” в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 11.10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се
изготви в С.З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
СЕКРЕТАР: