№ 203
гр. Бургас, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100502195 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба подадена от етажните собственици на комплекс Свети Никола 2, блок
В и С, с адрес община Созопол, гр. Черноморец, м. „Аклади“, представлявана
от председателя на ЕС Г.С.Д. чрез пълномощник адв. Таня Пеева, против
Решение №260929 от 30.06.2021.г по гр. дело №7839/2019 г. по описа на PC
Бургас., с което са уважени предявените от „АКЛАДИ“ ООД, Г.К., И.Ш. и
Д.Р., искове с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и са отменени всички
решения, приети на проведеното на 26.08.2019 г. общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сгради В и С на комплекс Свети
Никола 2 с адрес община Созопол, гр. Черноморец, м. „Аклади“.
Във въззивната жалба се наведени оплаквания относно правилността на
първоинстанционното решение. Твърди се, че на общото събрание са били
представени лично или чрез пълномощник 39.02% идеални части от общите
части на сградата, поради което бил налице минималният изискуем кворум за
провеждане на общото събрание. Не било доказано твърдението на ищците,
че кворумът не бил налице, тъй като в протокола от проведеното събрание
било изрично записано, че са представени 39,02 % от общите части на
сградата. Аргументира се становището, че протоколът от общото събрание не
е оспорен в срок от ищците, тъй като залепването на възражение на
общодостъпно място, защото не бил посочен адреса на УС на етажната
собственост, не било предвидено като процедура в ЗУЕС и чрез такова
1
залепване на уведомление, подобно на уредено в чл. 47, ал. 1 ГПК, не можело
валидно да се оспори протоколът. Всички уведомления до ЕС следвало да се
извършват на адреса на неговия законен представител. Изложени са
съображения, че факта на оспорването на протокола от общото събрание на
ЕС не е доказан по делото. Поради това установените в него факти, в т.ч. и
отразения кворум, обвързвали етажните собственици, третите лица и съда
заради доказателствената сила на документа. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново.
В законовия срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството е образувано по повод предявената от АКЛАДИ“ ООД,
Г.К., И.Ш. и Д.Р. против етажните собственици на комплекс Свети Никола 2,
блок В и С, с адрес община Созопол, гр. Черноморец, м. „Аклади“,
представлявана от председателя на ЕС Г.С.Д., искова молба за отмяна на
всички решения, приети на проведеното на 26.08.2019 г. общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сгради В и С, поради нарушаване
на процедурата за свикване на общо събрание, нарушения при провеждането
на общото събрание, при изчислението на кворума за свикване и провеждане
на общото събрание и на мнозинството за приемане на конкретните решения.
Ищците твърдят, че в противоречие с чл. 12 ЗУЕС общото събрание е било
свикано от един етажен собственик; че не е бил спазен минималният 7-дневен
срок за провеждане на общото събрание от датата на обявяване на поканата,
както и че такава покана въобще е липсвала; че общото събрание е проведено
при липса на кворум; че при гласуването не е било извършено преброяване на
гласовете „против“ и „въздържал се“; не е била спазена процедурата по
изготвяне и обявяване на протокола от проведеното събрание по реда на чл.
16 ЗУЕС; не е бил съставен протокол по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, с който да се
удостовери залепването на входните врати на сградата на поканата за
свикване на общо събрание.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответната етажна собственост, в който се твърди, че искът е неоснователен.
Оспорени са твърденията на ищците за допуснати нарушения при обявяване
на протокола от Общото събрание и неговото оспорване, като е заявено, че в
ЗУЕС липсва изискване протоколът да се обявява заедно със списъка на
присъстващите и гласувалите на събранието лица, както и идеалните части,
които представляват, както се твърди в исковата молба. Заявено е, че
уведомление за изготвяне на протокола е било поставено в 7-дневен срок от
провеждане на събранието на входа на сградата, съгласно изискванията на чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, като в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС ищците не са оспорили
протокола пред управителния съвет на ЕС. В тази връзка са оспорени
2
представените от ищците документи - възражение по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС и
протокол за залепването му, като се твърди, че такова възражение не е било
залепено на посочената дата нито на входната врата на етажната собственост,
нито на друго общодостъпно място, а освен това евентуално залепване на
възражението не изпълнява изискванията на ЗУЕС за оспорване
съдържанието на протокола. Оспорени са и твърденията на ищците, че е бил
нарушен редът за свикване на общото събрание, като се твърди, че то е било
свикано от един от собствениците на основание чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС, както и
че е бил спазен и предвиденият в закона минимален срок за поставяне на
поканата за провеждането му. Оспорени са като неоснователни и твърденията
на ищците за провеждане на общото събрание без кворум и без надлежно
учредена представителна власт.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2
ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната
жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат
преразглеждането им.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
За да уважи предявения иск и да отмени като незаконосъобразни всички
решения, взети на процесното общо събрание, районният съд приема за
основателни наведените възражения относно нарушение на
представителството на събранието. От една страна в списъка на
присъстващите на събранието етажни собственици /за който не е спорно, че е
именно този, попълнен на самото събрание /не е било отразено участие на
пълномощници. В същото време към преписката за общото събрание,
представена от ответника, са приложени множество пълномощни. Липсата на
надлежно отразяване дали собственикът е присъствал лично или чрез
упълномощено от него лице /с оглед и на изричните възражения в тази
насока/прави невъзможна преценката дали подписаното срещу всеки един
обект лице надлежно е упражнило правото на участие на съответния
собственик в събранието, дали същото е имало правото да гласува, респ. да
3
задължава собственика с взетите решения. Неотразяването най-малкото на
името на лицето, положило подписа в списъка на присъстващите на
събранието, не може да съотнесе даденото пълномощно към конкретния
самостоятелен обект и не става ясно дали упълномощеното лице е именно
лицето, подписало се и присъствало на събранието. Затова нарушението е
прието от първостепенния съд за съществено, поради което и само на това
основание взетите решения на събранието са счетени за незаконосъобразни и
са били отменени.
Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния съд
доводи и счита решението за правилно.
За провеждане на общото събрание на етажната собственост се води
протокол от избран от него протоколчик - чл. 16, ал. 4 ЗУЕС. Изискуемото се
съдържание на протокола е нормативно установено в следващата ал. 5 на
същия текст - дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващите лица и
идеалните части от общите части, които представляват, същността на
изявленията, предложенията и взетите решения, заедно с подписа на
присъстващите, респ. на техните представляващи. С това съдържание
протокола е свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото
събрание действия и взетите решения.
Според чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост имат право да участват в управлението
на етажната собственост, което включва участие в общото събрание с
правомощията му по чл. 11 от закона, като при това разпоредбата на чл. 14,
ал. 1 изрично допуска собственикът да упълномощи друго лице, което да го
представлява в общото събрание - пълнолетен чл. на домакинството му, който
е вписан в книгата на етажната собственост, или друг етажен собственик,
който да го представлява /писмено или устно- на предходно общо събрание/,
както и адвокат или външно за етажната собственост лице, в които случаи
формата на упълномощаване е писмена, респ. с нотариално заверен подпис
/ал. 3/.
В случая от съдържанието на протокола за проведеното общо събрание,
както и от приложения към него списък на присъствалите, не става ясно, че в
него са участвали и пълномощници на отделни етажни собственици. Затова
не става ясно кой от собствениците е бил представляван и от кого точно се
представлява. Поради това е налице противоречие с разпоредбата на чл. 14,
ал. 5 ЗУЕС, според която участието на пълномощник се отразява в протокола
от общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него.
Неотразяването на името на упълномощеното лице в списъка не може да
съотнесе дадено пълномощно към конкретния собственик и обект, който се
представлява, а оттам и невъзможността да бъде извършена проверка относно
валидността на пълномощните /дали даден пълномощник не представлява
повече от трима собственици/или ползуватели с оглед забраната на чл. 14, ал.
4 ЗУЕС, или дали именно упълномощеното лице е това, което се е подписало
в списъка срещу съответния упълномощител /, както и относно наличието на
необходимия кворум за провеждане на събранието и вземане на съответните
4
решения. Изискването относно съдържанието на протокола от общото
събрание и приложенията към него са императивни, при което нарушението
им води до незаконосъобразност на всички взети решения на ОС, доколкото
изискванията за изготвяне на протокола и неговото съдържание целят да
обезпечат яснота и точност, както и лесна разбираемост на спазване на
процедурите при провеждане на общото събрание и за да може етажните
собственици лесно да се защитят при нарушение на тези процедури. В този
смисъл становището, че изискването за спазване на тези императивни
процедури било формално и касаело единствено начина на оформяне на
самия протокол, и неспазването им не е сериозно нарушение на правните
норми, водещо до незаконосъобразност на всички взети решения, е
неоснователно. Становището, че съдът е следвало да свери представените
пълномощни с лицата, отбелязани в присъствен списък, също е
несъстоятелно.
Неоснователно е възражението, че първоинстанционния съд е
разпределил неправилно доказателствената тежест, а цитираната от
въззивника практика не касае процесния случай. При предявен иск по чл. 40
ЗУЕС в тежест на етажната собственост е да докаже, че при провеждането на
процесното общо събрание и взимане на решенията по чл. 11 ЗУЕС са
спазени всички законови изисквания, а ищецът следва да докаже само, че е
налице взето решение.
Ирелевантен е въпросът по настоящото производство за срочността на
извършеното оспорване на протокола от проведеното общо събрание на
етажната собственост по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, тъй като касае
единствено доказателствената сила на този документ. Последната не обхваща
фактически извод, че част от етажните собственици са представлявани от
пълномощници, тъй като такова отбелязване липсва. Доказателствената сила
на този протокол се отнася само до факти случили се по време на проведеното
общо събрание и записани в него. Наличието на изискуемият кворум е правен
извод, който не може да бъде установен с обвързваща доказателствена сила, а
се преценява от съда. Поради това е неоснователно възражението, че съдът е
обвързан от отразения в протокола кворум.
Ето защо районният съд правилно е оценил значимостта на спазването
на правилата относно нарушение на представителството на събранието и
неговото валидно отразяване, поради което и само на това основание е приел
незаконосъобразността на атакуваните решения. Затова е решението следва
да бъде потвърдено, поради което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260929 от 30.06.2021.г по гр. дело
№7839/2019 г. по описа на PC Бургас., с което са уважени предявените от
„АКЛАДИ“ ООД, Г.К., И.Ш. и Д.Р., искове с правна квалификация чл. 40, ал.
1 ЗУЕС и са отменени всички решения, приети на проведеното на 26.08.2019
г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сгради В и С
5
на комплекс Свети Никола 2 с адрес община Созопол, гр. Черноморец, м.
„Аклади“.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6