Решение по дело №125/2013 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….…/17.11.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 125 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 „ФМК“ ООД – София е предявил против „Голд Ойл” ООД – гр. Харманли иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 90 000 лв.

В исковата молба се твърди, че  „ФМК“ ООД е придобило чрез договор за цесия от 30.04.2013 г. от Д.Я.Д. вземането му към „Голд Ойл” ООД по издадени му Кантарни бележки с №№ 1826/ 25.10.2008 г., 1824 25.10.2008 г., 1828/ 25.10.2008 г., 1816/ 24.10.2008 г., 1819/ 24.10.2008 г., 1817/ 24.10.2008 г. и 1820/ 24.10.2008 г., съгласно които е предоставил на ответното дружество общо 146 980 кг. слънчоглед. Тъй като до настоящия момент ответникът не е заплатил полученото количество слънчоглед, се иска да бъде бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден да заплати претендираната сума.

Ответникът „Голд Ойл” ООД чрез пълномощника си оспорва иска с твърдения, че между него и Д.Я.Д. не е имало съглашение за продажба на слънчоглед и такъв не е доставен от него, както и с доводи за нищожност на договора за цесия.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД и има за предмет вземането на „ФМК“ ООД в качеството му на цесионер към „Голд Ойл” ООД за стойността на доставени му от цедента Д.Я.Д. 146 980 кг. слънчоглед. Основателността на иска е обусловен от установяване на следните предпоставки: наличие на валиден договор за цесия, цесията да има за предмет съществуващо вземане, длъжникът да е уведомен от стария кредитор за извършената цесия и липса на изпълнение от длъжника.

По делото е представен договор за цесия от 30.04.2013 г., с който Д.Я.Д. е прехвърлил на „ФМК” ООД вземането си към „Голд Ойл” ООД, произтичащо от доставено на ответника 146 980 кг. слънчоглед съгласно Кантарни бележки с №№ 1826/ 25.10.2008 г., 1824 25.10.2008 г., 1828/ 25.10.2008 г., 1816/ 24.10.2008 г., 1819/ 24.10.2008 г., 1817/ 24.10.2008 г. и 1820/ 24.10.2008 г.

Възраженията на защитата по отношение валидността на същия са в две насоки: за липса на съгласие за сключването му, тъй като е подписан само от цедента, както и поради липса на предмет, тъй като с него не се прехвърля вземане в пари, а в натура.

На първо място следва да се отбележи, че цесията е неформална сделка, тъй като за сключването й законът не предвижда специална форма. Това означава, че, за да е валидна цесията, е достатъчно постигането на съгласие между страните, без да е необходимо същото да бъде облечено в писмена форма. В случая фактът на постигнатото между Д.Я.Д. и „ФМК“ ООД съгласие за прехвърляне на спорното вземане се установява освен от отбелязването върху представения договор, че цедентът Д.Я.Д. е получил уговорената цена от 14 500 лв., но така също и от представената по делото покана – съобщение (л. 69) от Д.Я.Д. до „Голд Ойл” ООД, с която Д.Я.Д. потвърждава факта на сключване на договора.

Неоснователно, на следващо място, е възражението за нищожност на цесията поради липса на предмет. Не могат да се споделят съображенията на защитата, че прехвърленото вземане не е в пари, а в натура, тъй като в договора изрично е посочено, че цедентът прехвърля на цесионера вземането си към „Голд Ойл” ООД за доставения слънчоглед. Не е основание за нищожност на цесията и обстоятелството, че цедираното вземане не е посочено по размер, когато той е определяем. В този см. е Решение № 32/ 09.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., в което е прието, че независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Това разбиране косвено е възприето и в Решение № 173/ 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 788/ 2003 г., в което касационната инстанция не е възприела съображенията на въззивния съд за недействителност на цесията поради липсата на индивидуализация по размер на вземането за неустойка, като е потвърдила извода на съда за нищожност на договора, но с други мотиви (поради противоречие с добрите нрави). В случая макар и в договора за цесия прехвърленото вземане да не е индивидуализирано по размер дължимата престация е определяема съобразно количеството доставено на длъжника слънчоглед, който според приетата съдебно – икономическа експертиза възлиза на 80 839 лв. 

По делото е спорен въпросът за вземането на цедента Д.Я.Д. към ответника „Голд ойл” ООД за доставен през октомври 2008 г. 146 980 кг. слънчоглед, който е предмет на цесията. С оглед събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че между Д.Я.Д. и „Голд ойл” ООД са налице договорни отношения за продажба на селскостопанска продукция, по силата на който на 24 и 25 октомври 2008 г. Д.Я.Д. е доставил на ответното дружество 146 980 кг. слънчоглед съгласно 7 на бр. кантарни бележки. В тази насока са показанията на разпитаните като свидетели водачи на товарни автомобили Т.Д. и Д.Ив., които по поръчка на Д.Я.Д. са натоварили на управляваните от тях автомобили слънчоглед от с. Дядово, област Стара Загора, след което го превозили, претеглили и разтоварили в складовата база на „Голд Ойл” ООД в гр. Харманли. Сочат, че за всяка доставка са издавани кантарни бележки, на която пишело номера на камиона, името на изпращача и теглото. Вещото лице е категорично, че приложените по делото кантарни бележки като реквизити и вид са идентични с тези, издавани от ответното дружество понастоящем. Достоверността на въпросните кантарни бележки се установява и от допълнителната съдебно – икономическа експертиза, според която лицето, издало част от кантарните бележки – Е.В., е работило по трудов договор в ответното дружество към този момент.  Действително по отношение на другото лице – М.С., вещото лице сочи, че то не фигурира във ведомостите за заплати, но като се има предвид, че в счетоводството на дружеството се съдържат данни за негов ЛНЧ (личен номер на чужденец), следва да се приеме, че то не е непознато в дружеството и е възможно да е полагало труд макар и без сключен трудов договор. Обстоятелството, че кантарните бележки не са отразени в счетоводството на купувача „Голд Ойл” ООД, не е достатъчно да обоснове извод в противната насока, което следва да се обясни по – скоро с намерението на страните да се отклонят от данъчно облагане. В крайна сметка съдът намира за безспорно установен по делото фактът на получаване на стоката от страна на ответника, което е доказателство за наличие на договорни отношения между цедента Д.Я.Д. и ответното дружество като купувач.

Не е налице обаче последната предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно не е изпълнено изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор да е съобщил на длъжника за прехвърленото вземане. Съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да породи действие спрямо третите лица и длъжника, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. До този момент по отношение на длъжника титуляр на вземането остава цедента, изпълнението на когото има погасително действие. Не се установи по делото длъжникът „Голд Ойл” ООД да е бил уведомен от цедента Д.Я.Д. за извършената цесия. Прилагането към делото на изходящо от цедента съобщение за прехвърлянето не може да се приеме за надлежно уведомяване, след като липсват данни да е получено от длъжника. То не е представено с исковата молба и не е връчено на ответника, едва в който случай ще е налице надлежно уведомяване. Отделно от това не може да се счита за валидно уведомление депозирането на искова молба, тъй като съгласно нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД съобщението трябва да бъде извършено от цедента (в т. см. Решение № 698/ 23.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 306/ 2008 г., ІІ т. о.). Поради липсата на надлежно уведомление за извършената цесия същата не е породила действие спрямо длъжника, поради което ищецът „ФМК” ООД не е материално легитимиран да иска изпълнение от страна на ответника „Голд Ойл” ООД. По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „ФМК” ООД следва да заплати на ответника „Голд Ойл“ ООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв. 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФМК” ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Оборище” № 107, ет. 1, ап. 2, ЕИК *********  против „Голд Ойл“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. „Коста Андреев”, № 20, ЕИК *********  иск за сумата от 90 000 лв., представляваща стойността на доставени 146 980 кг. слънчоглед с Кантарни бележки №№ 1826/ 25.10.2008 г., 1824 25.10.2008 г., 1828/ 25.10.2008 г., 1816/ 24.10.2008 г., 1819/ 24.10.2008 г., 1817/ 24.10.2008 г. и 1820/ 24.10.2008 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.  

ОСЪЖДА „ФМК” ООД да заплати на „Голд Ойл“ ООД направените по делото разноски в размер на 4500 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      Съдия: