Решение по дело №694/2017 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2017 г. (в сила от 26 март 2018 г.)
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20173420200694
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  512

 

гр. Силистра, 01.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 694 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 138, издадено на 11.08.2017 г. от д-р В. Б. Б. – Председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е наложена на основание чл. 53, ал. 1 във вр . с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 326 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр. с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 2, изречение първо от Общите изисквания имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева на “Н.-Б.“  ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Ц. н.“ № …, представлявано от С. Р. М. за извършено нарушение на чл. 326 от ЗЕС  във вр. с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 2, изречение 1 от Общите изисквания.

Срещу НП е постъпила жалба, подписана от управителя на “Н.-Б.“  ЕООД с ЕИК …. В жалбата се твърди, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че констатациите в акта не отговарят на действителното фактическо положение. Сочи се, че лицето, с което е сключен договора, сам е посочил желанието си договора да влезе в сила незабавно и е положил подпис. Жалбоподателят счита, че в този смисъл договорът е влязъл в сила в деня на подписването му, а именно 06.08.2016 г. Отделно е посочено, че наказващия орган не е обсъдил посоченото в депозираното възражение. Твърди се, че това представлява нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Моли се за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

За жалбоподателя се явява упълномощен от управителя на дружеството адвокат - адв. Ж. при АК – Р., който поддържа жалбата и изразява становище, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и е налице съществено нарушение на процесуалните правила, като нарушението и нарушителя не са установени и доказани по безспорен и категоричен начин. Според становището му понятието общи изисквания е посочено в текста на чл. 73 от ЗЕС, който не е отразен в акта и в НП. Изтъква, че не е посочено относимото решение на КРС, с което те са приети, както и броя на ДВ, в който е публикуван този акт. Приравнява посоченото на липса на задължителен реквизит. Твърди, че не е ясно кои са общите изисквания, които са нарушени – дали са нарушени Общите изисквания или Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения. Твърди, че на електронната страница на Комисията не е публикуван нормативен акт с наименование Общи изисквания. Изтъква също, че не е спазен предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН преклузивен тримесечен срок. Отбелязва, че жалбата на потребителя К. е постъпила в 07.02.2017 г., която възприема като датата на откриване на нарушителя. Излага аргументи защо като такава не може да се приеме датата на съставяне на констативния протокол. Изразява становище, че отразените факти не отговарят на действителността, тъй като в Раздел 12 на договор № 109154/06.08.2016 г. П. Б. К. е положил саморъчно своя подпис и до него е вписана дата 06.08.2016 година. В Раздел 11, т. 4 той посочил, че желае  договора да влезе в сила незабавно. Тази дата се възприема от явилия се защитник като датата, на която договора е влязъл в сила. Отделно твърди нарушение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане на депозираното възражение срещу акта. Навежда доводи за маловажност на случая. Развива подробно съображения за неспазване на принципа на пропорционалност между деянието и санкцията. Посочва също, че П. Б. К. продължава да е в договорни отношения с наказаното дружество. Изтъква също, че КРС е отхвърлила жалбата на потребителя. Цитира практика относно твърдението си за непропорционалност и посочва, че съществува мярка с най-малко ограничения –  тази по чл. 78, ал. 1 от ЗЕС.  

За въззиваемата страна се явява упълномощения от председателя на КРС юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че НП отговаря на всички изисквани, включително отразяване на законоустановените реквизити. Посочва, че нарушението е формално. Навежда доводи за немаловажност на случая моли съда да потвърди процесното НП.

В правото си на реплика защитникът посочва, че това е буквата на закона, а не духа.

Районна прокуратура – Силистра - редовно призовани, не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.02.2017 г. Комисията за защита на потребителите препратили на КРС постъпила жалба от П. Б. К.. Към жалбата били приложени (като прикачени файлове)  фактура и два договора, както и обща информация за жалбоподателя Киров и “Н.-Б.“  ЕООД. Бил приложен и сключения на 06.08.2016 г. Договор за доставка на услуги № 10915, сключен между Н.-Б.“ ЕООД и П. Б. К. (л. 40 на обратната страна).

На 19.04.2017 г. актосъставителят Г. извършил проверка в дома на П. К. в гр. С. във връзка с препратената им жалба. В хода на проверката К. предоставил Договор за доставка на услуги № 70155/06.08.2016 г., подписан между П. Б. К. и „Н. – Б.“ ЕООД, анекс към договора за доставка на телевизионна услуга и тристранно споразумение между жалбоподателя, „Н. – Б.“ ЕООД и П. Б. К.. В хода на проверката К. предоставил също и Договор за доставка на услуги № 109154, подписан на 06.08.2016 г. между П. Б. К. и „Н. – Б.“ ЕООД, Анекс към договор за доставка на интернет услуга № 109154/06.08.2016 г. за безвъзмездно ползване на устройство – приложение 5 и Анекс към договор  № 109154/06.08.2016 г. за доставка на интернет относно разсрочено плащане на услуги – приложение 6. При проверката актосъставителят установил, че в договора не било посочена точната дата на влизане в сила на индивидуалния договор. Актосъставителят Г. забелязал, че в т. 11.4. е отразена клауза, в която е отбелязано, че договора влиза в сила незабавно. Непосредствено до нея бил положен и подписа на потребителя. Актосъставителят преценил, че с това не са изпълнени изискванията на закона, тъй като му било известно, че тази разпоредба била въведена поради практиката да се сключват договори, в които като дата на сключване да се сочи прекратяването на предходния договор. В конкретния случай обаче не било установено потребителя К. да е сключвал предходен договор с жалбоподателя.

С оглед установеното Г. съставил констативен протокол и отправил покана към управителя на „Н. – Б.“ да се яви за съставяне на АУАН на 08.06.2017 г. в 10:00 ч. в офиса на КРС отдел „ТЗ В.“. Поканата е получена на 22.05.2017 г.

На 08.06.2017 г. в отсъствието на управителя и в присъствието на  Л. Е. П., актосъставителят Г. съставил АУАН срещу дружеството. В него той отразил сключения Договор № 109154 на 06.08.2016 г. ведно с два анекса и тристранно споразумение,  в които жалбоподателя бил посочен като страна, предоставяща услуга. Отразил, че в договора е уговорен срок на действие 24 месеца. Посочил, че в договора, анексите и споразумението към него не се съдържа точна дата (ден, месец и година) на влизането в сила на индивидуалния договор. Преценил, че с посоченото са нарушени изискванията на чл. 43, ал. 2, изречение първо от Общите изисквания, според който индивидуалният договор трябва да съдържа точната дата на влизането му в сила. Актосъставителят квалифицирал деянието по чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 43, ал. 1, във вр. с чл. 43, ал. 2, изречение първо от Общите изисквания.

АУАН е връчен на 11.07.2017 г. на упълномощено от управителя лице.

На същата дата било депозирано възражение. В него било отразено, че потребителят е заявил желание договора да влезе в сила незабавно и е положил подпис на същото място. Приема се, че това следва да бъде взето предвид от констатиращия орган. Моли се за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство.

Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал процесното НП. В обстоятелствената част били преповторени фактите, отразени в акта. Наказващият орган приел при така установената фактическа обстановка, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43,  ал. 2, изречение първо от Общите изисквания и наложил на основание чл. 53, ал. 1 във вр . с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 2, изречение първо от Общите изисквания имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева на “Н.-Б.“  ЕООД.

В НП е посочено, че извършеното нарушение е от категорията на формалните и се характеризира с висока степен на обществена опасност, поради което не представлява маловажен случай. Наказващият орган преценил още, че с оглед целите на административното наказание и генералната превенция, минималната санкция се явява справедлива и с необходимия възпиращ ефект.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства и показанията на актосъставителя. Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя като последователни и непротиворечиви. Показанията му съответстват на отразеното в констативния протокол и в акта.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Относно компетентността на органите, издали АУАН и НП:

Съгласно чл. 337, ал. 1 при установяване на нарушение по чл. 326 от ЗЕС оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители съставят актове по реда на ЗАНН. Видно от приложената заповед на л. 43 актосъставителят е оправомощен да съставя актове. Според чл. 337, ал. 2 от ЗЕС въз основа на актовете по ал. 1 председателя на комисията издава НП. Изложеното потвърждава, че актосъставителя и АНО са действали в рамките на своята компетентност.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата на извършване на нарушението – 06.08.2016 г., както и мястото – гр. Силистра. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на управителя на дружеството, но след като е бил поканен и не се е явил. Отразеното за жалбоподателя безспорно дава възможност за неговото идентифициране. В обстоятелствената част актосъставителят е отразил подборно кои са нарушените разпоредби, включително е изписан целия текст на чл. 43, ал. 1 и чл. 43, ал. 2, изречение първо от Общите изисквания.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението (важи посоченото и за АУАН). Отразеното за жалбоподателя безспорно дава възможност за неговото идентифициране. Отразени са данните  относно актосъставителя,  както  и тези, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочени са вида и размера на наложеното  административно наказание. Отразени са нормативните актове, въз основа на които е ангажирана административнонаказателна отговорност. Действително в диспозитива на НП е отразено само съкращението на единия нормативен акт – Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения. Макар, че в диспозитива е използвано само като наименование „Общи изисквания“, във фактическата част е посочено цялото наименование на този нормативен акт. Впрочем същия е откриваем и на електронната страница на Комисията в раздел „Правна рамка“, Подзаконови актове. Без значение е факта, че не е отразен текста на чл. 73 от ЗЕС, където е посочено че КРС приема с решение общите изисквания. Впрочем не е необходимо да бъде посочен броя на ДВ, в който те са публикувани, доколкото се касае за нормативен акт, публикуван в ДВ, т.е. същият следва да бъде известен на жалбоподателя.

По отношение на възражението за неспазване на чл. 34 от ЗАНН:

Според чл. 34, ал. 1, изречение второ, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. На 07.02.2017 г. Комисията за защита на потребителите препратили на КРС постъпилата жалба от П. Б. К.. Към жалбата били приложени и фактура и два договора, както и обща информация за жалбоподателя Киров и “Н.-Б.“  ЕООД. Бил приложен и сключения на 06.08.2016 г. Договор за доставка на услуги № 10915, подписан между “Н.-Б.“  ЕООД и П. Б. К.. Констатациите в издадения АУАН се извличат от съдържащото се в този договор. Включително е ясно кое е предприятието, извършило посоченото нарушение.  Съдът приема, че длъжностните лица са имали достатъчно време, за да извършват проверка и да преценят дали е налице нарушение. Актът обаче е съставен на 08.06.2017 г., т.е. след посочения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок. Ето защо административнонаказателно производство не е следвало да се образува, тъй като не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.

Горното представлява съществено нарушение на закона, довело до недопустимо развило се административнонаказателно производство, поради което оспорваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Отделно от това и във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП:

Според чл. 326, ал. 1 от ЗЕС предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги след подаване на уведомление по чл. 66, което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Общите изисквания, предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по ал. 2 – 12 на този член. Разпоредбата на чл. 43, ал. 2, изречение първо от Общите изисквания въвежда изискване в индивидуалният договор да се съдържа точната дата (ден, месец и година) на влизането му в сила.

Съдът приема, че това задължение е изпълнено. Действително няма конкретна клауза, в която да се сочи точната дата на влизането в сила. От съдържанието на договора това обаче може да се извлече. В договора е посочена датата на подписването. В т. 11.4. е отразено следното: „Желая настоящия договор да влезе в сила незабавно.“. П. Б. К. е положил подпис непосредствено до този текст. Актосъставителят посочва, че между страните не е имало предходен договор. Следователно в договора се съдържа точната дата на влизането му в сила – това е датата на неговото сключване 06.08.2016 г. Поради това съдът приема, че материалния закон е приложен неправилно.

Поради установеното съществено нарушение на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон, процесното НП следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 138, издадено на 11.08.2017 г. от д-р В. Б. Б. – Председател на Комисията за регулиране на съобщенията, с което “Н.-Б.“  ЕООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Ц. н.“ № …, представлявано от С. Р. М. на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания  във вр. с чл. 326 от Закона за електронните съобщения във вр. с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 2, изречение първо от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 326 от Закона за електронните съобщения във вр. с чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 2, изречение първо от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...........................................

  (Силвина Йовчева)