Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             №410

                                      гр. Русе, 05.11.2019г.

 

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенски окръжен съд…..гражданска колегия…. в открито заседание на 05 ноември през две хиляди и деветнадесета година……… в състав:

                                                        Председател : Мария Велкова

                                                                Членове: Галина Магардичиян

                                                                                   Зорница Тодорова-мл.с.

 

при секретаря…Маня Пейнова…и в присъствието на прокурора…………                                                              като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян                                                          в. гр.дело № 545 по описа за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази:

          Производството е по чл.258 и сл ГПК.

          Р.И.Т. чрез пълномощника си адв.И.И. обжалва Решение № 808 от 15.05.2019г, постановено по гр.д.№ 7936/18 по описа на РРС, с което е осъден да заплати на ищците сумата от 1250лв-главница, частично предявена от 38 650лв,представляваща левова равностойност на 19 820.66 евро, платена част от продажна цена на апартамент, находящ се в гр.Р., *** по предварителен договор
№ 1828 от 21.07.2011г, ведно със законната лихва от 27.11.2018г до окончателното плакане, както и 570лв разноски в производството. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноските по делото.      

          Въззиваемите И.П.И. и Н.М.И. чрез пълномощника си адв.А.Г. считат въззивната жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно. Претендират разноските по делото. 

Въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима – подадена е от страна по спора, в предвиденият от закона срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

          По същество на жалбата съдът намира следното:

          На 21.07.2011г между Р.И.Т. в качеството му на продавач и И.П.И. и Н.М.И. в качеството им на купувачи  е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.Сключеният договор е писмен с нотариална заверка на страните. По силата на този договор продавачът продава на купувачите собственият си недвижим имот-апартамент в гр.Р.*** с наличното обзавеждане, подробно описано в приложение № 1 на сключеният отпреди межу тях договор за наем на същият имот. Купувачите купуват този имот за сумата от 30 000евро, от която сума при подписване на договора заплащат на продавача сума в размер на 3205.13 евро, а останалата сума ще се заплаща от купувачите на ежемесечни вноски по 205.13 евро или в левова равностойност по купра са деня, за сега равняваща се на 400лв, на всяко 7-мо число на месеца в продължение на 131 месечни вноски до 07.07.2022г до окончателно изплащане на цялата продажна цена. Първата месечна вноска от цялата сума започва да се изплаща от 07.09.2011 , а последната погасителна вноска от 128.20 евро се изплаща в деня на изповядване на сделката при нотариално прехвърляне на имота. По силата на чл.5.3 от сключеният между страните предварителен договор купувачите, които към момента на сключване на предварителния договор обитават имота в качеството си на наематели ще продължат да обитават същия и през периода на изплащане на уговорените вноски до изповядване на сделката и нотариално прехвърляне на имота без да заплащат наемната цена. От клаузите на предварителният договор е видно, че до сключването му на 21.07.2011 между страните е имало сключен договор за наем, но същият със сключването на предварителният договор е прекратен и И.И. и Н.И. след посочената дата продължават да ползват имота, но не в качеството им на наематели, а като купувачи на имота по силата на предварителният договор. От тази дата заплатените от тях суми не представляват наем, а месечна вноска за изплащане на имота по силата на договореното между страните в чл.1.2 от предварителният договор. Видно от представените по делото квитанции към приходен касов ордер същите са направили 81 вноски от по 205.13 евро като в документите изрично е отразено, че основанието за плащане на договор 1828 от 21.07.2011г.  Въззивникът не е доказал, че подписът върху тези квитанции не е изпълнен от него, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че Р.Т. е получил тези суми в общ размер 16 615. 53 евро. Неоснователно е възражението на Т., че тези суми не представляват плащане на предварителният договор. Писмените доказателства безспорно сочат, че основанието за извършените от въззиваемите плащания с тези квитанции е именно предварителният договор и с тях се заплаща продажната цена на апартамента. Освен изплатените вноски с квитанциите, И. са заплатили при сключване на предварителния договор и сумата от 3 205.13 евро, т.е същите са заплатили сумата от 19 820.66 евро като част от продажната цена.

          В първата инстанция е установено, че продавачът е нарушил клаузата на чл.3.2 от предварителния договор като за задължения към „Б. ДСК“ЕАД този недвижим имот е бил възбранен, описан е по изпълнително дело за събиране на вземанията на банката към Т. и по отношение на този недвижим имот е насочено принудително изпълнение. Като имота е възложен с постановление за възлагане от 25.10.2018г, влязъл в сила на 05.11.2018г като на 23.11.2018г И. е предал ключовете за апартамента на частният съдебен изпълнител за въвеждане във владение на купувача на недвижимият имот. При това положение, заради виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на продавача, неговата цел, а именно да се сключи окончателен договор за покупко-продажба на имота, не може да бъде изпълнена. В този смисъл, а и видно от уведомление от И. до Т., получено от него на 07.06.2018г, предварителният договор е развален от купувачите поради виновното неизпълнение на задълженията по него от страна на продавача. С оглед това изплатеното от купувачите по предварителният договор, представляващо част от продажна цена на апартамента, е платено на отпаднало основание, поради което И. като получател на тези суми дължи връщането им. Искът е предявен като частичен за изплащане на сумата от 1250лв, поради което правилно първоинстанционният съд го е уважил. Решението е правилно и следва да се потвърди.

          В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемите разноски пред окръжния съд в размер на 300лв, заплатено адвокатско възнаграждение.  

          По изложените съображения Окръжният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 808 от 15.05.2019г, постановено по гр.д.№ 7936/18 по описа на РРС.

          ОСЪЖДА Р.И.Т., ЕГН ********** *** да плати на И.П.И., ЕГН ********** и Н.М.И., ЕГН ********** *** сумата от 300лв разноски за адвокат във въззивното производство.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            

                                                                                                                                                                                                                                                                                               ЧЛЕНОВЕ :