Разпореждане по дело №9108/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2017 г.
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20161100109108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2016 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

гр. София,  13.02.2017г

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на тринадесети февруари,  през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                               

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН   КЮРКЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9108 по описа за 2016г. на І-8 с-в при СГС , за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск на „Б.“ ЕООД,  срещу Н.С. на РБ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Релевираният в исковата молба юридически факт, върху който се основават претенциите на дружеството- ищец е твърдението, че поради правните последици на ЗИДЗЕ (обн. в ДВ бр. 56 от 24.07.2015г.) то понесло значителни имуществени вреди, а вредите произтичали от извършеното в нормотворческия процес нарушение на приложимото право на ЕС. При изложените фактически твърдения, дружеството- ищец претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за преди в размер на сумата от 67824, 69 лева главница, дължима на основание чл. 4 §3 от ДЕС вр. с чл. 7 от КРБ, заедно със сумата от 2920, 60 лева мораторна лихва.

В допълнителна уточнителна молба, „Б.“ ЕООД обосновава тезата си за допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба (касателно размера на дължимата държавна такса) със задължителната практика на ВКС на РБ по чл. 290 от ГПК- Определение № 269 от 08.05.2015 г. по гр.д. № 1867/2015г., Г. К., ІІІ Г.О. на ВКС.

            Ответникът -  Н.С. на РБ оспорва допустимостта на иска, а при условията на евентуалност – оспорва и неговата основателност. В отговора на исковата молба са наведени подробни съображения срещу тезата, че процесът по предявения иск следва да се развие по реда на ЗОДОВ и при предвидената за този особен закон държавна такса. Наведени са доводи, че искът е недопустим, поради факта, че Народното събрание е конституционен нормотворчески орган, който представлява суверена на страната и поради това процесуалната възможност за обсъждане на законосъобразността на неговите актове от национални съдилища /правораздавателни юрисдикции извън КС/е дефинитивно изключена.

            Като взе предвид становището на страните и прецени наведените доводи , свързани с допустимостта на настоящият процес, съдът взе предвид следното.

            Наведените от ответника Н.С. на РБ доводи - за процесуалния ред за разглеждане на предявения срещу него иск - не са лишени от правна логика, но дори и да ги споделя, настоящият съдебен състав не би могъл да се съобрази с тях, доколкото е обвързан от задължителната практика на ВКС. Тази практика категорично приема че, по българското право отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от чл. 4 §3 ДЕС, следва да бъде реализирана по процесуалния ред на ЗОДОВ (в т.см. Определение № 269 от 08.05.2015 г. по гр.д. № 1867/2015г., Г. К., ІІІ Г.О. на ВКС).

            Доколкото обаче, според ВКС приложимият ред за разглеждане на претенцията е именно редът на ЗОДОВ - то искът би следвало да бъде предявен срещу надлежно процесуално легитимирана страна, респ. срещу надлежният неин особен процесуален субституент. Според задължителната тълкувателна практика на ВКС (Тълкувателно решение №5 по т.д. № 5/2013г. на ОСГК на ВКС), такъв процесуален субституент не би могло да бъде Народното събрание.

            На следващо място, следва да се отбележи, че ищецът е юридическо лице, а според задължителната тълкувателна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 3 по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС) не е допустимо юридическо лице да претендира обезщетение от държавата за претърпени вреди от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи.

            Предявяването на иска от ненадлежно процесуално легитимиран ищец и срещу ненадлежно процесуално легитимиран ответник, мотивира категоричният краен извод за недопустимост на иска.

Така мотивиран и на основание чл. 130  от ГПК, съдът

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  ПРОИЗВОДСТВОТО  по гр. дело 9108 съгласно описа за 2016г.  на  І ГО 8 състав при Софийски градски съд, което е образувано по исковата молба с вх. № 99251/22.07.2016г. на „Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със съдебен адресат- адв. К.,***, срещу Н.С. на РБ, гр. С., пл. „Н.С.”№* поради процесуална недопустимост на предявения иск.

 

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, която може да бъде подадена от пред Софийски Апелативен съд, до изтичане на едноседмичен срок.

 

СЪДИЯ: