РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 13.02.2017г
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито
заседание на тринадесети февруари, през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9108 по описа за 2016г. на І-8 с-в при СГС , за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с иск на „Б.“ ЕООД, срещу Н.С. на РБ за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Релевираният в исковата молба
юридически факт, върху който се основават претенциите на дружеството- ищец е
твърдението, че поради правните последици на ЗИДЗЕ (обн. в ДВ бр. 56 от
24.07.2015г.) то понесло значителни имуществени вреди, а вредите произтичали от
извършеното в нормотворческия процес нарушение на приложимото право
на ЕС. При изложените фактически твърдения, дружеството- ищец претендира за
осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за преди в размер на сумата от
67824, 69 лева главница, дължима на основание чл. 4 §3 от ДЕС вр. с чл. 7 от
КРБ, заедно със сумата от 2920, 60 лева мораторна лихва.
В допълнителна
уточнителна молба, „Б.“ ЕООД обосновава тезата си за допустимостта на
предявения иск и редовността на исковата молба (касателно размера на дължимата
държавна такса) със задължителната практика на ВКС на РБ по чл. 290 от ГПК- Определение № 269 от 08.05.2015 г. по гр.д. № 1867/2015г., Г. К., ІІІ Г.О. на ВКС.
Ответникът
- Н.С. на РБ оспорва допустимостта на
иска, а при условията на евентуалност – оспорва и неговата основателност. В
отговора на исковата молба са наведени подробни съображения срещу тезата, че
процесът по предявения иск следва да се развие по реда на ЗОДОВ и при
предвидената за този особен закон държавна такса. Наведени са доводи, че искът
е недопустим, поради факта, че Народното събрание е конституционен
нормотворчески орган, който представлява суверена на страната и поради това процесуалната
възможност за обсъждане на законосъобразността на неговите актове от национални
съдилища /правораздавателни юрисдикции извън КС/е дефинитивно изключена.
Като взе
предвид становището на страните и прецени наведените доводи , свързани с
допустимостта на настоящият процес, съдът взе предвид следното.
Наведените
от ответника Н.С. на РБ доводи - за процесуалния ред за разглеждане на
предявения срещу него иск - не са лишени от правна логика, но дори и да ги
споделя, настоящият съдебен състав не би могъл да се съобрази с тях, доколкото е
обвързан от задължителната практика на ВКС. Тази практика категорично приема
че, по българското
право отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право,
произтичаща от чл. 4 §3 ДЕС, следва да бъде реализирана по
процесуалния ред на ЗОДОВ
(в т.см. Определение
№ 269 от 08.05.2015 г. по гр.д. №
1867/2015г., Г. К., ІІІ Г.О. на
ВКС).
Доколкото обаче, според ВКС
приложимият ред за разглеждане на претенцията е именно редът на ЗОДОВ - то
искът би следвало да бъде предявен срещу надлежно процесуално легитимирана
страна, респ. срещу надлежният неин особен процесуален субституент. Според
задължителната тълкувателна практика
на ВКС (Тълкувателно решение №5 по т.д. № 5/2013г. на ОСГК на ВКС), такъв
процесуален субституент не би могло да бъде Народното събрание.
На следващо място, следва да се
отбележи, че ищецът е юридическо лице, а според задължителната тълкувателна практика на ВКС
(Тълкувателно решение № 3 по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС) не е допустимо юридическо лице да претендира обезщетение от
държавата за претърпени вреди от незаконни актове, действия или бездействия на
нейни органи.
Предявяването
на иска от ненадлежно процесуално легитимиран ищец и срещу ненадлежно
процесуално легитимиран ответник, мотивира категоричният краен извод за
недопустимост на иска.
Така мотивиран
и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело
№ 9108 съгласно описа за 2016г. на І ГО 8 състав при Софийски
градски съд, което е образувано по исковата молба с вх. № 99251/22.07.2016г. на
„Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със съдебен адресат- адв. К.,***, срещу Н.С. на РБ,
гр. С., пл. „Н.С.”№* поради процесуална недопустимост на предявения иск.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, която
може да бъде подадена от пред Софийски Апелативен съд, до изтичане на едноседмичен
срок.
СЪДИЯ: