№ 1762
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205839 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Пи Ейч Корпорайт Сървисез“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто
Лагос“ № 47, Рива Център, ет. 4, ап. 15, представлявано от *** П.Х.Х., чрез
адв. А.К. против Електронен фиш серия Г № 0002560 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на
основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането КЗ) на жалбоподателя
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да липсва надлежно описание
на нарушението с посочване на конкретното обществоопасно поведение, чрез
което е прието да е извършено нарушението. Намира, че по този начин
неправомерно е ограничено правото му на защита. Порокът счита за
съществен и неотстраним. Поддържа още от съдържанието на ЕФ да не става
ясно дали субект на отговорността е юридическото лице - собственик на
превозното средство, или физическото лице, което е законен представител на
дружеството. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира
сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от адв. А.К., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от главен юрисконсулт И.П.,
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
1
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и
правилно да е определен размерът на имуществената санкция. Поддържа, че
извършването на нарушението е доказано от събраните писмени
доказателства. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип
средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и
да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения,
без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Пи Ейч Корпорайт Сървисез“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от
субект с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият
орган не разполага с разписка за датата на връчване на екземпляр от
електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се
приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване
въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това от
приложената на лист 15 от делото справка от системата АИС АНД за дата на
връчване е отбелязана 11.08.2021 г. Жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 24.08.2021 г., установено от
датата на пощенското клеймо на приложения по преписката пощенски плик,
поради което срокът по чл. 189 ал. 8 от ЗДвП се приема за спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 25.01.2019 г. в 14:34 часа в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“
срещу № 154 в посока изток с автоматизирано техническо средство – пътна
радарна система тип m*SpeeDet 2D с фабричен № SD2D0011, било заснето
движението на товарен автомобил марка и модел „Шкода Фабия“ с рег. №
***. Собственик на този автомобил бил жалбоподателят „Пи Ейч Корпорайт
Сървисез“ ЕООД. Превозното средство било регистрирано на територията на
Република България с рег. № *** и към 25.01.2019 г. не било спряно от
движение. Към момента на заснемането му от мобилната система за
видеоконтрол m*SpeeDet 2D с фабр. № SD2D0011 за процесния товарен
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № *** нямало сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
2
За това деяние и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ против жалбоподателя
„Пи Ейч Корпорайт Сървисез“ ЕООД бил издаден електронен фиш серия Г №
0002560, с който му била наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
За използването на мобилната система за видеоконтрол тип m*SpeeDet
2D не бил попълнен протокол съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 6
от 16.01.2018 г.).
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и
допълнение с № 18.07.5133.1 към него се установява, че процесното
техническо средство тип m*SpeeDet 2D е от одобрен тип и е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под
№5133 със срок на валидност до 20.02.2028 г.
От Протокол № 31-С-ИСИ/10.08.2018 г. (лист 11 от делото) се изяснява,
че процесното средство за измерване пътна радарна система тип m*SpeeDet
2D с фабричен № SD2D0011 е преминало метрологична проверка на
10.08.2018 г. със заключение, че същото съответства на одобрения тип и са
налични всички необходими надписи и означения върху средството за
измерване.
От писмо с вх. № 56323/01.10.2021 г. от Началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 13 от делото) се установява, че за
използването на дата 25.01.2019 г. на процесното техническо средство
m*SpeeDet 2D с фабричен № SD2D0011 не е съставен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата
данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег. № *** не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към дата 25.01.2019 г. Изяснява се още, че последно
сключената застраховка „Гражданска отговорност“ е била с начална дата на
покритие 20.09.2018 г. и крайна дата на покритие 19.09.2019 г., но действието
на този застрахователен договор е било прекратено, считано от 05.01.2019 г.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя „Пи Ейч Корпорайт Сървисез“ ЕООД, както
и че не е спряно от движение.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
3
описаните в ЕФ време и място – на 25.01.2019 г. в 14:34 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Пещерско шосе“ срещу № 154 в посока изток, е бил управляван
процесният товарен автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ***, собственост на
жалбоподателя „Пи Ейч Корпорайт Сървисез“ ЕООД, без последният да е
изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за притежаваното моторно превозно
средство.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството по
осъществяване на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, които не
могат да се санират едва във въззивното производство, а същевременно
влекат незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и обуславят
неговата отмяна.
В тази връзка основателно е възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение поради липса на надлежно описание на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ електронният фиш, който се
съставя, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, се издава при условията и по реда на
ЗДвП. От съответното препращане изрично е изключено единствено
правилото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно и в процесната хипотеза са
съответно приложими изискванията относно съдържанието на електронния
фиш, включително за описание на нарушението. При служебно дължимата
проверка за законосъобразност на съдържанието на ЕФ съдът констатира, че
при описанието на нарушението са посочени дата, мястото на извършването
му, индивидуализиран е деецът и е описано качеството, въз основа на което е
прието, че жалбоподателят следва да понесе административнонаказателната
отговорност за извършеното деяние. Липсва обаче описание на самото
изпълнително деяние, т.е. на конкретното поведение (действие или
бездействие) от обективната действителност, чрез което е осъществено
нарушението. В обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че: „е установено
нарушение на Кодекса за застраховането“, без обаче да са описани в
пълнота признаците от обективната страна на състава на това нарушение. По-
конкретно никъде в ЕФ не се съдържа твърдение, че за процесния товарен
автомобил не е нямало сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към момента на заснемането му с техническото средство. Липсват още
твърдения автомобилът да е регистриран на територията на Република
България и да не е спрян от движение.
Крайно общото и абстрактно твърдение за установено нарушение на КЗ
не изпълнява критерия за надлежно описание на нарушението. В тази връзка
следва да се обърне внимание, че в Кодекса за застраховането са предвидени
множество състави на различни административни нарушения.
4
Жалбоподателят не следва да бъде поставян в положение да предполага за
какво свое поведение е санкциониран, нито може да му се вменява в тежест
сам да извежда и формулира признаците от състава на нарушението въз
основа на доказателствата по преписката или правната квалификация.
Следва ясно да се подчертае, че в случая процесуалното нарушение не
произтича от доказателствен дефицит, а от изначална липса на твърдения за
съставомерни обстоятелства при описанието на нарушението. Именно поради
това нарушението не може да бъде санирано от събраните по делото
доказателства. Предметът на доказване в процеса е очертан от твърденията в
обстоятелствената част на електронния фиш. Следователно дори и в хода на
въззивното съдебно следствие да се установи, че процесният автомобил е
регистриран на територията на Република България, не е спрян от движение и
е бил управляван без за него да е имало сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, то това биха били все нови факти, по които жалбоподателят
досега не се е защитавал в хода на процеса. Недопустимо е със съдебното
решение на нарушителя да бъдат предявявани за пръв път нови съставомерни
обстоятелства. При така направеното непълно описание на вмененото на
жалбоподателя деяние той е поставен в изначална неяснота по обвинение за
кое от всички възможни административни нарушения, предвидени в КЗ,
трябва да се защитава.
Относима съдебна практика представляват Решение № 1001 от
14.05.2021 г. по к.а.н.д. № 729/2021 г. на Административен съд – Пловдив и
Решение № 2027 от 12.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2220/2020 г. на
Административен съд – Пловдив, в които е прието обжалваните електронни
фишове да са незаконосъобразни и да подлежат на отмяна поради нарушено
право на защита при липсата на описание на всички признаци от състава на
нарушението, както и се поддържа трайно приетото разрешение в съдебната
практика, че непълнотите в описанието на признаците от състава на
нарушението не могат да бъдат санирани от събраните доказателства.
На следващо място по делото се доказа, че не е попълнен протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., което представлява
самостоятелно нарушение на процедурата по установяване на нарушението и
неговото санкциониране с електронен фиш. С посочената разпоредба от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е въведено задължение за контролния
орган при всяко използване на мобилно АТСС да съставя протокол съгласно
приложението. Предвидено е протоколът да се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол (чл. 10, ал. 2), като при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът трябва да се попълва за всяко
място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда
(чл. 10, ал. 3). В настоящия случай, въпреки въведеното императивно
задължение за съставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., то за използването на процесното мобилно АТСС такъв
5
протокол липсва. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата не е самоцелно, тъй като той изпълнява важна доказателствена
функция в процеса. Липсата на редовно съставен протокол означава и липса
на доказателство по делото за спазването на нормативно предвидения ред за
установяване на нарушението чрез използването на мобилно техническо
средство за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Същевременно доказателствената тежест в процеса се носи единствено от
административнонаказващия орган, поради което той следва да понесе и
последиците от доказателствената непълнота за законосъобразното
провеждане на процедурата. Доколкото изискването за попълване на
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е установено
като елемент от процедурата при използване на мобилно АТСС за контрол, то
несъставянето му винаги ще съставлява процесуално нарушение. Настоящият
съдебен състав приема, че това нарушение е и от категорията на
съществените, поради което то влече незаконосъобразност на електронния
фиш, издаден в резултат на така опорочената процедура. Това е така, защото
протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служи като
доказателство в процеса за редица обстоятелства, които имат съществено
значение за преценката за законосъобразното установяване на нарушението,
но същевременно при липсата на съставен протокол те не могат да бъдат
установени по друг начин.
На първо място попълването на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. е задължително, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, мястото на контрол и къде
е разположено техническото средство, с какво по вид АТСС е заснето
нарушението, дали техническото средство е използвано от служител,
оправомощен да борави с такива средства, къде то е било разположено – в лек
автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя, във
време на движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден
различен ред за ангажиране на отговорността в тези случаи.
На следващо място липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността да се извърши
преценка дали е спазено правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата.
Разграничават се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения:
1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство и
във време на движение. В първите две хипотези за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове. Изключение от реда за издаване на електронен фиш е въведено
единствено за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на
движение, за които нарушения електронни фишове не се издават.
Обстоятелството към коя от разгледаните хипотези попада всеки отделен
случай се установява отново от съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата. Тъй като в настоящата хипотеза такъв протокол липсва в
6
обективната действителност, то може единствено да се предполага дали
процедурата е била спазена. От своя страна санкционирането с ЕФ на деяние,
попадащо в хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, би съставлявало
съществено процесуално нарушение. Досежно и това обстоятелство при
липса на съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. надлежното изпълнение на процедурата по установяване на
нарушение с мобилно автоматизирано техническо средство не може да бъде
установено по друг начин, а доказателствената непълнота - да бъде санирана.
Този доказателствен дефицит ясно демонстрира съществения характер на
допуснатото процесуално нарушение. В този смисъл Решение № 1412 от
24.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1253/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
По делото не се доказа и да е спазено изискването по чл. 6 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., а именно използваното техническо средство да е било
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Нормативната уредба предписва
спазването на определени технически изисквания към монтажа и
експлоатацията на АТСС, регламентирани с Наредбата и инструкцията за
експлоатация, като тяхното съблюдаване представлява гаранция за
законосъобразното използването на мобилната система за видеоконтрол и за
достоверността на измерения резултат. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. служителят включва автоматизираното техническо
средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за
започване на автоматизирания контрол. Неясно остава по делото дали са били
извършени необходимите първоначални настройки и от кое лице. При липса
на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и на
каквито и да било други доказателства в тази насока, то изводът дали АТСС е
монтирано и използвано съгласно нормативните предписания и изискванията
на инструкцията за експлоатация би почивал единствено на предположения.
Административнонаказателната отговорност от своя страна обаче не може да
бъде осъществена въз основа на предположения. По тези съображения
ангажирането на отговорността на жалбоподателя, но без по делото да е
доказано, че са били спазени предвидените изисквания при монтажа и
експлоатацията на процесното АТСС, съществено нарушава правото на
защита на наказаното лице.
В заключение не би могло да се приеме, че несъставянето на протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е процесуално
нарушение от категорията на съществените. Противното би обезсмислило
съществуването на разпоредбата, както и необходимостта от попълването за в
бъдеще на посочения протокол при използването на мобилни АТСС за
контрол, ако липсата на протокола не влияеше на законосъобразността на
процедурата. Подобно становище от гледна точка на последиците си би могло
да се равнява на мълчалива отмяна на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. Същевременно трайна е съдебната практика на
административните съдилища в страната относно характера на липсата на
7
съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата като самостоятелно
съществено процесуално нарушение - така Решение № 1120 от 03.06.2021 г.
по к.а.н.д. № 1113/2021 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2214/2020 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2017 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2314/2019 г. на Административен съд – Варна; Решение № 115 от
22.10.2019 г. по к.а.н.д. № 119/2019 г. на Административен съд – Ямбол;
Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к.а.н.д. № 146/2017 г. на
Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019 г. по
к.а.н.д. № 5/2019 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 533 от
08.05.2018 г. по к.а.н.д. № 228/2018 г. на Административен съд София –
област; Решение от 18.11.2019 г. по к.а.н.д. № 97/2019 г. на
Административен съд – Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019 г. по
к.а.н.д. № 246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
По гореизложените съображения съдът приема, че жалбата е
основателна, а атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв
трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 21 от
делото, е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой.
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият съдебен състав
намира за неоснователно. Тъй като санкцията има имуществен измерител към
нея приложение намира правилото по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Приложима в случая е хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, която
гласи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са при интерес от 1 000 до 5 000 лева -
300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. Следователно претендираните от
жалбоподателя разноски надвишават минимално най-ниския възможен
размер. Същевременно защитата е осъществена чрез подадена жалба против
електронния фиш, в която са развити подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт, част от които основателни, а така
също и чрез процесуално представителство в откритото съдебно заседание по
разглеждане на делото. Съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
8
09.07.2004 г. за съответния вид работа. Горното в никакъв случай не означава,
че адвокатското възнаграждение следва да се договаря винаги в минимален
размер - така Определение № 1581 от 21.10.2021 г. по к.ч.а.н.д. № 2745/2021
г. на ХХI състав на Административен съд – Пловдив. Доколкото в случая
възнаграждението е уговорено при спазване на нормативните правила и е
реално заплатено, то вредата за жалбоподателя от сторените разноски за
адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконосъобразния ЕФ следва
да бъде овъзмездена в пълнота.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0002560 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на
„ПИ ЕЙЧ КОРПОРАЙТ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, Рива Център, ет.
4, ап. 15, представлявано от *** П.Х.Х. на основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса
за застраховането е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на „ПИ ЕЙЧ
КОРПОРАЙТ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, Рива Център, ет. 4, ап. 15,
представлявано от *** П.Х.Х. сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9