№ 133
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500055 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от СТ. С. М. ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., кв. Р., ул. „Я.“ № * и А.А.И. ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. Р., ул.
Я. № *, против решение № 97/12.11.2021 г., постановено по гр.д. № 568/2021
г. по описа на ПРС, с което съдът е оставил без уважение искането на
родителите СТ. С. М. ЕГН ********** и А.А.И. ЕГН ********** за
прекратяване настаняването на детето им Е. А.И. ЕГН ********** в
семейството на неговите роднини по бащина линия М. АЛ. М. ЕГН
********** и ЕРЖ. С. М. ЕГН **********, с адрес: с. Г., община П., област
Бургаска, ул. “Р.“ №* и връщането в биологичното му семейство.
Недоволство от решението на първата инстанция изразяват
въззивниците, които намират решението за незаконосъобразно, неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и
молят съда да го отмени и постанови друго, с което да прекрати
неоснователното настаняване на детето при чужди хора. Излагат
съображения. В жалбата са направени искания по доказателствата,
изразяващи се в изискване на справка от МВР за периода от 2015 г. до
настоящия момент кога жалбоподателите са пребивавали в България, разпит
на двама свидетели, присъствали на многократните срещи между детето и
1
родителите, неговите братя, както и други обстоятелства, описани в жалбата.
Направено е искане за допускане на психологическа и психиатрична
експертиза за физическото и умственото състояние на детето. В проведеното
съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалния представител на
въззивниците е направил изявление, че не поддържа искането си за събиране
на нови доказателства.
Въззивната жалба е своевременно подадена в съда, от лица имащи
право на жалба и отговаря на изискванията на закона.
В предвидените срокове не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна ДСП - Поморие.
Не са взели становище по жалбата М.М. и Е.М. - заинтересовани
страни в процеса.
Пред Районен съд - Поморие е предявена претенция по реда на чл. 30,
ал. 1 от Закона за закрила на детето.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че детето Е. А.И. ЕГН **********,
родена на **.**.**** г. в гр. Б., с родители СТ. С. М. и А.А.И., към настоящия
момент по силата на решение № 152/03.10.2016 г., постановено по гр.д.
№503/2016 г. по описа на ПРС е настанена в семейството на своите ч. и л. –
М. АЛ. М. ЕГН ********** и ЕРЖ. С. М. ЕГН **********, двамата с адрес: с.
Г., община П., ул. „Р.“ №*. По делото е представен социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, от който се установява, че
детето Е. И. е родена през **** г. и от шестмесечна възраст е оставена на
грижите на б. си и д. си – Б. М. Г. и И.С.Г. и л. си М.М. и съпруга й Е.М.. През
2012 г. бащата А.И. заминава на работа във Ф., след което С.М. заедно с по-
големия си с. М.М. заминават да живеят във Ф.. Към момента родителите
отглеждат т. деца във Ф.. Освен М.М. и С. И. и Д. И.. От събрания
доказателствен материал по делото се установява, че бащата А.И. работи по
трудово правоотношение в строителството и получава около 1600 евро
месечно. А майката С. не работи и се грижи за т.те си деца във Ф.. Родителите
живеят в гр. С.-П.-А.-Ж. в общинско жилище под наем.
Повод за завеждане на настоящото дело, съгласно изложеното в
исковата молба и твърденията по делото, е, че с. на А.И. – М.М. в семейството
на която е настанено детето, е ударила шамар на Е. пред очите на детето
М.М.. Поради това рождените родители са поискали да вземат детето си.
От представените по делото доказателства и представения социален
2
доклад се установява, че Е. И. живее в семейството на своя с. и л. М. и Е.М. и
своите б. и д. по бащина линия – Б. и И.Г.. Те притежават собствена
едноетажна къща с площ от 120 кв.м., състояща се от три спални, хол и
кухня, баня обзаведена по съвременните критерии с необходимото за едно
домакинство. За детето е обзаведена стая с необходимите мебели като
разполага с компютър и телевизор. Установено е, че семейството в което
детето е настанено се състои от Е.М., който от декември 2020 г. живее и
работи на територията на Ф.Р.Г. като с. работник, а М.М. работи в р. в с. Г..
Според доклада за детето се полагат адекватни грижи и детето за учебната
2021/2022 г. е записано девети клас редовно обучение в ПГТ „А.К.“ гр. П..
Освен посоченото в представения доклад пред съда
първоинстанционния съд е изслушал детето в съдебно заседание. Пред съда
детето Е. е посочило, че ще бъде в десети клас през тази година. л. й М. се
грижи добре за нея, поради което детето иска да остане в семейството на
роднините си. Твърди, че не поддържа контакти с родителите си, не се чуват
по телефона, нито по Скайп. Изразява желание, че не иска да отиде във Ф.,
тъй като тук й е добре. Първоинстанционният съд е разпитал и социалния
работник след изслушване на детето, от показанията на който става ясно, че
се поддържа постоянен контакт както с детето, така и със семейството в което
то е настанено. Има личен лекар и посещава редовно учебните занятия.
С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка и
ангажираните по делото доказателства съдът намира подадената въззивна
жалба за неоснователна. Липсват данни по делото родителите да са
проявявали интерес към детето, да са поддържали контакти, изпращали
издръжка, подаръци и други в тази връзка. Безспорно е установено, че са били
налице основанията на чл.25 ал.1 т.2 от Закона за защита на детето. Същите
обаче към настоящия момент не са отпаднали. Единственият интерес
проявяван от родителите към детето е бил през 2016 г. когато са опитали да го
изведат от страната. От значение за правилното решаване на делото е
спазване на задължителното обстоятелство каквото и решение да бъде взето
от съда, то да е съобразено с интересите на детето. Изслушването на детето в
съдебно заседание безпротиворечиво установява, че желанието на детето е да
завърши образованието си в страната. Допълнителен стрес би му създало и
обстоятелството, че не говори френски език и не би могло в срочни темпове
да завърши образованието си във Ф.. От друга страна, както правилно е
3
посочил първоинстанционния съд, е налице отчужденост в отношенията
между родители и дете което се дължи на липсата на редовни контакти и
комуникация. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде
потвърден.
Що се отнася до направеното от процесуалния представител на
заинтересованата страна М.М. искане за присъждане на разноски в размер на
300 лева, настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед качеството на
страната в процеса и статута на производството, разноски не се дължат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/12.11.2021 г., постановено по гр.д. №
568/2021 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4