№ 458
гр. Пещера, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240101341 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Д. С. Ч. от гр.Батак, ул. „*****“ *** с
ЕГН-**********, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу
ответника „КРЕДИТО“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,бул.“Витоша“ № 81,ет.3,ап.10,представлявано от Р. Н.
Т.,в която твърди,че на 04.08.2022 година между ищецът по настоящото
дело и ответника е бил сключен ИНДИВИДУАЛЕН ДОГОВОР за
потребителски кредит с № OL00064753, по силата на който на ищеца била
заета сумата от 500 лева ,при ГЛП 0% ;при ГЛП от 0% и със срок на
издължаване -30 дни. Съгласно уговорките на страните в чл.2,т.4 от договора
кредитополучателят дължал такса „експресно разглеждане“ в размер на 110
лева .Счита ,че таксата за експресно разглеждане е недължима ,тъй като тази
клауза е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД,поради това ,че е
сключена при неспазване на нормата на чл.10а от ЗПК,чл.19,ал.4 от ЗПК във
вр. с чл.22 и чл.143 от ЗЗП.Същата е в размер на ¼ от сумата на отпуснатия
кредит,с което договорът за кредит се оскъпявал значително.По този начин
безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост.С
1
начисляване на такава такса по договора за потребителски кредит се
нарушавала разпоредбата на чл.10а от ЗПК.Освен това с тази клауза -
таксата за експресно разглеждане в размер на 110лева се уговаряло в полза
на кредитора още едно допълнително възнаграждение.Счита,че посочената
клауза е нищожна тъй като се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожна клауза съдържаща се в чл.2,ал.4 от ИНДИВИДУАЛЕН ДОГОВОР
за потребителски кредит с № 170752OL00064753 от 04.08.2022 година,с
която е предвидено кредитополучателят да заплати такса за експресно
разглеждане в размер на 110 лева тъй като същата противоречала на
чл.26,ал.1,пр.3от ЗЗД и поради това ,че е сключена при неспазване на
нормата на чл.10а,чл.19,ал.4 и с чл.33 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
изразява становище,че действително между страните по делото е сключен
индивидуален договор за потребителски кредит,като кредиторът изпълнил
задължението си по договора ,а именно превел кредитната сума по банкова
сметка на кредитополучателя на дата 04.08.2022 година.Сочи се още ,че
съгласно клаузите на договора кредитополучателят е следвало да върне
сумата от 610 лева като нямало договорени лихви.От своя страна ищецът в
качеството си на кредитополучател не бил изпълнил задължението си по
договора ,а именно да върне заетата сума в уговорения срок и е налице
просрочие от 156 дни.Считат ,че предявеният иск е недопустим ,поради липса
на правен интерес тъй като кредитополучателят не бил заплатил посочената
сума.Твърдят ,че клаузата такса за експресно разглеждане е незадължителна
услуга и ползването й зависило изцяло от волята на
кредитополучателят.Моли да се отхвърли предявеният иск.
При условията на чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника
,като с определение от 13.06.2023 година съдът е приел за съвместно
разглеждане наред с първоначалния иск предмет на гр.дело № 1341/2022
година по описа на ПщРС предявеният насрещен иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК.
В исковата молба по насрещния иск ищецът „КРЕДИТО“ЕООД
гр.София, чрез адв.К. против ответника Д. С. Ч. от гр.Батак,представляван от
2
адв.М. твърди,че между страните по делото е бил сключен индивидуален
договор за кредит от 04.08.2022 година ,по силата на който ищецът в
качеството на кредитодател предоставил на ответника в качеството му на
кредитополучател сумата от 500 лева ,за срок на издължаване от 30
дни.Сумата била реално предоставена на кредитополучателят чрез системата
за плащане ИзиПей.По договора страните постигнали съгласия ,че същият ще
се олихвява в 0% лихва ,а ГПР да бъде също в размер на 0%.Страните
уговорили ,че кредитополучателят следва да върне сумата от 610 лева ,в
която се включвала такса за експресно разглеждане в размер на 110 лева
съгласно чл.4 от договора.Твърди се още ,че към момента е налице пълно
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя като на
08.02.2023 година кредитът е бил обявен за изискуем и дружеството
поканило ищеца да изплати договорените суми.Моли да се постанови
решение ,с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
715 лева ,включваща главница в размер на 500 лева; такса експресно
разглеждане на кредита в размер на 110 лева ,разноски за събиране на
вземането в размер на 105 лева ,ведно с лихва в размер на 35 лева.При
условията на евентуалност в случай,че предявеният иск бъде отхвърлен да се
осъди ответникът да заплати на дружеството сумата от 715 лева
представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени
вреди вследствие на неизпълнение на договорното задължение и пропуснати
ползи,ведно със законната лихва ,считано от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.В подкрепа на твърденията сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът по насрещната искова молба не
оспорва ,че е налице сключен договор за потребителски кредит, към който е
приложима общата императивна закрила срещу неравноправни клаузи по
чл.146,ал.1 от ЗЗП.Сочи се още ,че процесният договор е недействителен тъй
като в него е посочен ГПР %,а се претендира от ответника връщане на сума
за експресно разглеждане и сума от 105 лева -разноски по събиране на
кредита ,които не са били отнесени към ГПР,с което кредитополучателят е
бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания финансов продукт.Моли да се отхвърлят исковете
като неоснователни и недоказани.Направено е и възражение за прекомерност
на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
3
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:индивидуален договор
за потребителски кредит № OL00064753 от 04.08.2022 година ,разписка за
извършено плащане се установява ,че на дата 04.08.2022 година между
„КРЕДИТО“ЕООД в качеството му на кредитор и Д. С. Ч. от гр.Батак в
качеството му на кредитополучател е сключен писмен договор за паричен
заем ,по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателят кредит в
следните параметри:общ размер на кредита от 500 лева;лихвен процент по
кредита от 0.00%;ГПР от 0.00%;такса за експресно разглеждане от 110 лева
;обща стойност на плащането от 610 лева и краен срок на издължаване от 30
дни. По смисъла на договора и с цел липса на всякакви съмнения относно
понятията съдържащи се в него същите имали следното значение ,а
именно:“такса за експресно разглеждане“ е индивидуално договорена и
приета за разумна от страните такса за предоставяне на допълнителна
услуга ,по искане на кредитополучателят за експресно разглеждане от
кредитора на искането за отпускане на кредит ,която гарантира експресна
обработка на кандидатурата на кредитополучателя за срок от 20 минути от
постъпването му при кредитора ,ако искането за кредит е постъпило в
работен ден от 09.00 часа до 18.00 часа ,ако е постъпило след този срок
искането за кредит се разглеждало с приоритет в първия следващ работен
ден.Съгласно ОУ на договора в т.2.2 от същият е предвидено,че
кредиторът дава право на кредитополучателят изрично да заяви получаване
на допълнителна,незадължителна услуга за експресно разглеждане на
кандидатури за кредит,която гарантира експресно разглеждане на искането за
кредит от кредитополучателя.Експресното разглеждане на искането за
кредит гарантирало получаване на отговор до 20 минути от изпращането
като услугата се предоставяла изцяло и без забавяне,веднага след
получаване на искането за отпускане на кредит.За допълнителната
незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит
кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане –видима на
сайта на Кредитора и е описана в условията и Параметрите на
договора за кредит. Видно от приложения погасителен план ,неразделна
4
част от договора за потребителски кредит е посочена една погасителна
вноска от 610 лева ,включваща главница от 500 лева и такса от 110 лева и с
определен падеж на вноската 03.09.2022 година.Като писмено доказателство
по делото е приета и разписка за извършено плащане в полза на Д. С. Ч.
чрез системата за електронно плащане ePay.bg на сумата от 503.77 лева на
дата 04.08.2022 година с наредител “Кредито“ООД
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в
заключението си сочи,че при извършената от него проверка установил,че
съгласно разписка за извършено плащане № 200000031341028 от 04.08.2022
година чрез системата ePay.bg на кредитополучателят Д. Ч. е била платена
сумата от 500 лева с основание по договор 64753 от 04.08.2022 година
.Съгласно данни от кредитополучателя по договора за потребителски кредит
Д. Ч. в качеството на кредитополучател не е погасил главница от 500 лева;
такса за експресно разглеждане на кредит от 110 лева и начислени разноски
за събиране на кредит от 105 лева.Според вещото лице върху общата сумата
от 715 лева ,за периода от 03.09.2022 година до 20.12.2022 година лихвата за
забава е в размер на 15.14 лева .
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
По предявения първоначален иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 от
ЗЗД във връзка с чл.143 от ЗЗП съдът приема за установено следното:
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. В процесния случай, твърденията
за недействителност на процесния договор поради противоречието му с
5
чл.10а,чл.19,ал.4 и чл.33 от ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно,
доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл.2,т.4 от договора.
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да
иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с
усвояване и управление на кредита. В настоящия случай претендираната
такса за експресно разглеждане на документите, чрез които длъжникът
кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а
от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А
експресното разглеждане на документи, респ. проверката на
платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по усвояване на
кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е
нищожна.Този извод се подкрепя от това, че липсват доказателства за
предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да
обоснове начисляването на претендираната от него такса. Не са представени
доказателства кредитополучатяелят действително да е избрал да се ползва от
тази услуга. Освен това в договора се сочи ,че страните са уговорили размера
на тази такса ,като в клаузите на договора се сочи ,че общо дължимата сума
за допълнителната услуга е видима на сайта на кредитора като не е ясно въз
основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер,почти
¼ от предоставената сума, което е допълнително основание да се приеме, че
по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. Освен
това тази такса не е включена в ГПР съгласно чл. 10, ал. 2 във връзка с чл.
19, ал. 1 от ЗПК. Фактът, че същата такса е включена като част от месечната
погасителна вноска е основание да се приеме, че в същност последната има
точно такъв характер -скрита печалба за кредитора водеща до необосновано
оскъпяване на кредита във вреда на потребителя,поради което посочената
клауза е неравноправна и нищожна.
С оглед на изложеното предявеният първоначален иск е основателен и
следва да се уважи като се прогласи за нищожна клаузата предвидена в
чл.2,т.4 от договора за кредит предвиждаща заплащане на такса експресно
разглеждане в размер на 110 лева.
По предявения насрещен иск за заплащане на главница в размер на 500
6
лева,такса за експресно разглеждане от 110 лева и разноски за събиране на
вземането в размер на 105 лева съдът приема за установено следното:
По делото няма спор ,че на 04.08.2022 година ищецът в качеството на
кредитодател е предоставил реално на кредитополучателя Д. Ч. заемната
сума от 500 лева.Безспорно се установи от заключението на вещото лице ,че
кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора ,а именно не
е върнал заетата сума.
В настоящия случай претенциите за такса за експресно разглеждане от
110 лева и разходи за събиране на вземането в размер на 105 лева са
неоснователни , доколкото в същност това представляват част от общите
разходи по управлението на кредита и същите следва да бъдат включени във
формирането на ГПР, каквото включване в случая не е налице, и в същност
тези такса и разходи представляват допълнителна скрита печалба за
кредитора. Касае се за разходи във връзка с управлението на кредита и в
рамките на срока на действието на договора, които са част от разходите,
формиращи ГПР, а от друга страна срещу така определената сума от 105
лева разноски за събиране на вземането липсва яснота какви конкретни
действия предприема или е предприел кредитора. Още повече, че същите
касаят забавено изпълнение на погасителните вноски, в който случай
разходите на кредитора по забавата се ограничават само и единствено до
правото обезщетение на лихва за забава съизмерима със законната лихва
съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,а съгласно чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита,поради което ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 500 лева
,представляваща реално заетата сума, като до размер на 715 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и двете страни имат право на разноски. В
полза на ищеца по първоначален иск следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 50 лева д.т. като в случая същият се
7
представлява безплатно по делото от адв.М. М. от АК- Пловдив, при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай, с оглед т материален интерес, на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева.
По насрещния иск ищецът се представлява от адв. К. като съгласно
договор за правна защита и съдействие (лист 24 от делото) е отбелязано
сумата от 400 лева, която е платена в брой и е минимумът предвиден чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,поради което съдът не може да редуцира
същата и следва да я присъди в пълен размер, както и разноски за вещо лице
в размер на 200 лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата „такса експресно
разглеждане“ в размер на 110 лева по чл. 2, т. 4 от ИНДИВИДУАЛЕН
ДОГОВОР за потребителски кредит с № OL00064753 от 04.08.2022 година
сключен между Д. С. Ч. от гр.Батак, ул. „*****“ *** с ЕГН-**********,
действащ чрез процесуалния си представител адв. М. М. и „КРЕДИТО“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Витоша“ № 81,ет.3,ап.10,представлявано от Р. Н. Т. като
противоречаща на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита
на потребителите и Закона потребителския кредит на основание чл. 143-146
от ЗЗП във вр.с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. С. Ч. от гр.Батак да заплати на „КРЕДИТО“ЕООД с
8
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София сумата от 500
лева, представляваща главница по ИНДИВИДУАЛЕН ДОГОВОР за
потребителски кредит с № OL00064753 от 04.08.2022 година и разноски по
делото в размер на 600 лева като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата над 500 лева
или до 715 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „КРЕДИТО“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 81, ет. 3,ап.10,
представлявано от Р. Н. Т. да заплати на Д. С. Ч. разноски по делото в
размер на 50 лева
ОСЪЖДА „КРЕДИТО“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.“Витоша“ № 81,ет.3, ап.10, представлявано от
Р. Н. Т. да заплати на адв. М. М. сумата в размер на 480 лв., адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9