РЕШЕНИЕ
№ 13162
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИС.А ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИС.А ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110114965 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба, с молба-уточнение от 27.04.2023 г., с която
„Л.“ ООД предявява срещу С. Б. Я., Н. К. Я. и Д. В. Д. иск по чл. 108 от ЗС за
признаване правото на собственост и осъждането им да предадат владението
върху недвижими имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. София,
ведно с изградените в него постройки. Твърди се, че ищецът е собственик на
имота, на основание Нотариален акт №104/30.12.1992 г. на Нотариус Е.Д.. През
2014 г. са извършени две последвателни симулативни разпоредителни сделки с
имота от отв. С. Я. (предишен управител на ищцовото дружество) в полза на
отв. Д. Д., за което съставен Нотариален акт №***/19.06.2014 г., т. V , рег.
№11620, по нот. д. №766/2014 г. на Нотариус М.Г.; а той от своя страна
прехвърля на отв. Н. Я., за което съставен Нотариален акт №***/19.06.2014 г., т.
V, рег. №11621, по нот. д. №767/2014 г. на Нотариус М.Г.. С решение по гр. дело
№9727/2019 г. по описа на СГС, влязло в законна сила, е прогласена
нищожността на Нотариален акт №***/19.06.2014 г., т. V, рег. №11620, по нот.
д. №766/2014 г. на Нотариус М.Г. и Нотариален акт №***/19.06.2014 г., т. V,
рег. №11621, по нот. д. №767/2014 г. на Нотариус М.Г., и обезсилени. Въпреки
това ответниците продължават да владеят имота без правно основание, за което
ищецът предявява ревандикационен иск. Твърди се, че с Нотариална покана
1
№2/06.01.2023 г. на Нотариус А.Г., връчена на 12.01.2023 г, Н. Я., като последна
легитимираща се като собственик на имота, е поканена да освободи в 3-дневен
срок, а в противен случай да заплаща на ищеца парично обезщетение за
ползването на имота от 100 евро/ден. След поканата имотът не е освободен от
ответниците. Ищецът претендира от отв. Н. Я. да заплати сумата 6400,00 евро –
обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 16.01.2023 г. до
20.03.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 73, ал.1 от ЗС, във вр. чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД; както и отв. С. Б. Я. и Д. В. Д., всеки един да заплати сумата 333,33 евро –
обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 16.01.2023 г. до
20.03.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното й изплащане. Ищецът претендира от отв. С. Б. Я., Н. К. Я. и Д. В.
Д., всеки един да заплати сумата 1166,66 евро – обезщетение за лишаване от
ползване за периода от 29.06.2022 г. до 16.01.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане, на осн. чл.
59, ал. 1 от ЗС.
Ответната страна в законоустановения срок са подали отговор на искова
молба и оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че липсва надлежно
учредена представителна власт за водене на делото от ищеца, вкл. оспорва
подписа, положен за управителя в пълномощно, искова молба и в молба-
уточнение от 27.04.2023 г. Оспорва да ползва/държи или владее или обитавал
имота през процесния период, а и преди него. Оспорва осъдителните претенции
поради липса на сключен между страните договор за наем. Посочва, че са
отхвърлени искове за нищожност на договора за продажба, обективиран в
Нотариален акт №***/19.06.2014 г., т. V, рег. №11621, по нот. д. №767/2014 г. на
Нотариус М.Г.; вкл. нито един от нот.актове не е обезсилен, както настоява
ищеца, в т.ч. невярно е отразено в представената справка от СВ. Отв. С. и Н. Я.и
поддържат, че с решението по в. гр. дело №9727/2019 г. по описа на СГС не е
решен спор за собствеността върху имота, респ. няма и осъдителен диспозитив
за предаване на владението, а отправената нот. покана, вкл. искането предмет на
осъдителната претенция е необосновано и неоснователно.
По реда на чл. 149, ал. 3 от ГПК ответната страна представя писмена
защита, с която за първи път навежда, че спорното материално право е
придобито по давност и владее имота на правно основание. Съдът намира, че в
срока за отговор на искова молба това конститутивно възражение не е
направено, поради което и на основание чл. 133 от ГПК не подлежи на
разглеждане. Доводите за нередовност на процесуалните действия на ищеца
съдът е оставил без уважение в откритото съдебно заседание.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
2
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищцовото дружество се легитимира като изключителен собственик на
Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, с
предишен пл. №307 от кв. 12 на гр. София, на основание договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт №104/30.12.1992 г., т. LLLVII, по нот.
дело №22862/1992 г. на Нотариус Е.Д. при СНС-II РС.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, т. V,
рег. №11620, нот. дело №766/19.06.2014 г. на Нотариус с рег. №*** на НК, се
установява, че „Л.“ ООД, чрез управителя С. Я., прехвърля на Д. В. Д. правото
на собственост върху празно дворно място, находящо се в гр. София, Столична
община, район „Т.“, с площ от 350 кв.м, съставляващо съгласно скица имот
планоснимачен номер № 307 от кв. 74а по плана на гр. София, м. „М.л.-и.”,
одобрен по Протокол №24/30.03.2001 год., Решение №50 на СОС, при съседи по
скица: имот с планоснимачен номер 306, от две страни имоти без
планоснимачни номера, река, за който отчуждителните процедури за улици не са
проведени и уличната регулация не е приложена, който имот е идентичен с
описания в Нот.акт №104/30.12.1992 г. на имот с пл. №307, в кв.12 по плана на
гр. София, м. „М.л.“, понастоящем представляващ Поземлен имот с
идентификатор №********* по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД АГКК, находящ се в гр. София, кв. „М.л.“, ул.
„Й.Б.-С.“ (Г.Т.) №2, м. IV-40, с площ 407 кв. м., в който са находящи сграда с
идент. №*********.1, гараж с идент. №№*********.2 и допълнителна постройка
с идент. №№*********.3.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, т. V,
рег. №11621, нот. дело №767/19.06.2014 г. на Нотариус с рег. №*** на НК, се
установява, че Д. В. Д. продава на Н. К. Я. спорния имот, който е придобит от
нея през време на брака й със С. Б. Я. (вж. удостоверение за семейно положение
на л. 134 гр.д. №42918/2015 г., СРС), и доколкото не се твърди и не се доказва
друго е станал съпритежание на съпрузите, на осн. чл. 21, ал. 1 от СК.
С Решение №42997/14.06.2018 г. по гр. дело №42918/2015 г. по описа на
СРС, съдът отхвърля предявени от „Л.“ ООД против С. Б. Я., Н. К. Я. и Д. В. Д.
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и ал. 2, пр. 1, 2 и 5 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на обективираните в нотариален акт № ***, том
V, рег. № 11620, дело № 766 от 19.06.2014г. на нотариус М.Г., вписан в АВ с акт
№56/19.06.2014г.; и нотариален акт № ***, том V, рег.№ 11621, дело № 767 от
19.06.2014г на нотариус М.Г., вписан в АВ с акт № 59/19.06.2014г., сделки с
предмет покупко-продажба на спорния недвижим имот. Видно от Решение
№94748/16.04.2019 г. по гр. дело №42918/2015 г. по описа на СРС, по реда на чл.
247 от ГПК, доколкото в диспозитива на постановеното по делото решение,
3
съдът не е разграничил отделните основания за нищожност спрямо коя от двете
атакувани сделки се отнасят, съдът допуска на поправка на очевидна фактическа
грешка в следния смисъл – „(о)тхвърля предявените от „Л.“ ЕООД с ЕИК:
******** и седалище и адрес на управление в *********** против С. Б. Я., ЕГН:
********** и адрес в ************, и Д. В. Д., ЕГН: ********** и адрес в
************ искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 (поради липса на
съгласие) и пр. 5 (поради симулация) и ал. 1, пр. 2 (поради противоречие със
закона и поради заобикалянето му) от ЗЗД за прогласяване на нищожността на
обективираната в нотариален акт № ***, том V, рег. № 11620, дело № 766 от
19.06.2014г. на нотариус М.Г., вписан в АВ с акт №56/19.06.2014г. сделка с
предмет покупко-продажба на поземлен имот, пл. № 307, с площ по документи
350 кв.м., с местонахождение в град София, местност „М.л. И.“, както и
„(о)тхвърля предявените от „Л.“ ЕООД с ЕИК: ******** и седалище и адрес на
управление в *********** против Н. К. Я., с ЕГН: ********** и адрес в
********** и Д. В. Д., ЕГН: ********** и адрес в ************ искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 (поради невъзможен предмет) и пр. 5 (поради
симулация) и ал. 1, пр. 2 (поради противоречие със закона и поради
заобикалянето му) от ЗЗД за прогласяване на нищожността на обективираната в
нотариален акт № ***, том V, рег.№ 11621, дело № 767 от 19.06.2014г на
нотариус М.Г., вписан в АВ с акт № 59/19.06.2014г. сделка с предмет покупко-
продажба на поземлен имот, пл. № 307, с площ по документи 350 кв.м., с
местонахождение в град София, местност „М.л. И..“ Искане за допълване на
постановеното по делото решение на ищеца е отхвърлено по доводи за
недействителност на сделките по чл. 576 от ГПК, тъй като не е било предмет на
делото, и е заявено едва в последното по делото заседание, проведено на
25.10.2017г., което е последващо обективно съединяване на искове.
С Решение №263721/08.06.2021 г. по в. гр. дело №9727/2019 г. по описа
на СГС, влязло в законна сила на 29.06.2022 г., спорът между страните относно
разпоредителните сделки с имота е решен, както следва: отменено е
първоинстанционното решение и уважен искът на „Л.“ ООД срещу отв. Д. Д.,
като е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, съгласно
Нотариален акт № ***, том V, рег. № 11620, дело № 766 от 19.06.2014г. на
Нотариус с рег. №*** на НК, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. II oт ЗЗД, като сключен
при липса на съгласие; потвърдено е решението на СРС в частта, в която са
отхвърлени исковете на ищеца срещу отв. Д. Д. и отв. Н. Я. за прогласяване на
нищожността на обективираната сделка в Нотариален акт № ***, том V, рег.№
11621, дело № 767 от 19.06.2014г, поради липса на предмет, симулативност и
нарушаване и заобикаляне на закона; обезсилено е в частта, в която са
отхвърлени предявените от ищеца срещу отв. Д. Д. евентуални искове за
прогласяване на нищожност на договора за продажба по Нот. акт №*** като
симулативен и сключен в противоречие и при заобикаляне на закона, в частта, в
4
която са отхвърлени главни и евентуални искове срещу С. Б. Я. за прогласяване
на нищожност на договора за продажба по Нот. акт №***, и в тази част
производството е прекратено. Потвърден е отказът за допълване на решението
по спора, а именно, че не са предмет на разглеждане доводите на ищеца за
недействителност на сделката поради неспазена форма.
Разпитани св. М. и св. Д., чиито показания съдът цени при условията на
чл. 172 от ГПК, установяват, че съпрузите Н. и С. Я.и живеят в имота през
процесния период. Изясняват, че отв. Д. Д., който е бил фактически съжител на
дъщеря им, никога не е пребивавал там. Противното не се установява от
свидетеля на ищеца, доколкото за този факт показанията му почиват на
предположения и индиции, които не се подкрепят от останалите доказателства.
При това съдът дава вяра на показанията на свидетеля на ответника, които са
конкретни и непосредствени.
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или
по друг начин, предвиден в закон, съгласно чл. 77 от ЗС.
Правните сделки, обективирани в Нотариален акт №*** и №*** от
19.06.2014 г., са такива на прехвърляне на правото на собственост. На отмяна (т.
нар. от страните „обезсилване“) по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот (вж.
разясненията, дадени с ТР № 3/2012 г. от 29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС по въпросите за правната
природа на констативния и конститутивния нотариален акт) . Трети лица, които претендират
в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от
защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на
исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно
решение.
Продажбата на чужд имот не е нищожна правна сделка, но не прехвърля
вещни права, тъй като никой не може да се разпореди с право, което не
притежава. Купувачът не става собственик, защото неговия праводател-продавач
също не е собственик. От друга страна нищожната сделка се счита, че не
съществува в правния мир и последиците от нищожността по чл. 34 от ЗЗД са
аналогични за всички основания по чл. 26 от ЗЗД. Установените фактически
положения дават основание на съда да приеме, че с прогласяване на
нищожността на договора за покупко-продажба, съгласно Нотариален акт № ***,
том V, рег. № 11620, дело № 766 от 19.06.2014г. на Нотариус с рег. №*** на НК,
е оборена материалната доказателствена сила на този конститутивен акт. От
това следва, че отв. Н. и С. Я.и не са придобили от отв. Д. Д. правото на
собственост, съгласно Нотариален акт №***/19.06.2014 г., тъй като договорът
за прехвърляне на правото на собственост по Нот. акт №***/19.06.2014 г.,
5
поради своята недействителност, не е породил целените с него правни последици
– придобиването на насрещни права и задължения за страните по него (в полза на
праводателя им -отв. Д.), както и вещно-транслативния ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД.
Тази сделка е непротивопоставима на собственика на вещта. Следва да се
отбележи, че действителността на договора за продажба на чужд недвижим имот
не означава, че действителният собственик е загубил правото си на собственост.
Ответниците Я.и претендират права въз основа на деривативно придобивно
основание от несобственик и транслативната сделка не може да
поради вещен ефект, тъй като са купили от несобственик. Ето защо съдът приема
за основателно искането за защита по отношение на отв. Н. и С. Я.и за
установяване, че ищецът е собственик на процесния имот №*********, и при
липса на противопоставени в срок възражения, ведно с изградените в него
постройки, на осн. от чл. 92 от ЗС, и осъждането им да предадат владението на
същите. По отношение на отв. Д., предвид че не се установи негово държане или
владение на имота през исковия период, то съдът следва да уважи първото
искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, доколкото и този ответник се легитимира като собственик
на имота като праводател на отв. Я.и по необорената сделка по Нот. акт
№***/2014 г.; а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за предаване
на владението на имота (вж. т. 2А от ТР 4/14.03.2016 г. по т.д. №4/2014 г. на ВКС) . Поради
неустановяване на елемент от фактическия състав на предявения осъдителен иск
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно, че отв. Д. е ползвал имота през процесния
период, като недоказан подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира за периода от 29.06.2022 г. до 20.03.2023 г. отв. Н. Я.
да заплати сумата 7566,66 евро (с равностойност сумата 14799,10 лева) за обезщетение
за лишаване от ползване; а отв. С. Я. сумата 1499,99 евро (2933,73 лева). Според
Решение № 25/30.03.2017 г. по гр. д. № 2389/2016 г., ІV г. о. на ВКС, по „чл. 71
ЗС добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя
е дала, до предявяване на иска за връщането й, какъвто не е предявен по-рано.
Въз основа на тази разпоредба съдебната практика трайно възприема виждането,
че с предявяване на иск за връщане на имота добросъвестният владелец се
превръща в недобросъвестен (в този смисъл решение № 141 от 30.11.2015 г. по гр. д. №
2944/2015 г. на ВКС, II г.о.; решение № 127 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 2014/2009 г. на ВКС, I г.о.)
За него се пораждат специфичните задължения, произтичащи от чл. 73 от ЗС, да
върне на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи,
както и да заплати обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се
приспаднат направените за това разноски. Правилото на чл. 73 от ЗС предвижда
отговорност на владелеца, която е проявление на принципа за забрана на
неоправданото имуществено разместване, но за разлика от уреденото в чл. 59
ЗЗД субсидиарно приложение на института на неоснователното обогатяване,
цитираната норма на Закона за собствеността урежда задълженията на владелеца
6
на вещта, а не на нейния държател.“ Хипотезите по чл. 71-73 от ЗС са частен
случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД и почиват на принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване, установявайки баланс между
насрещните права на собственика и на владелеца при отчитане конкретното
основание, на което е установено владението. Съдът счита, че в хода на процеса
се изясниха действителните отношения между страните и правото на парично
вземане на ищеца за обезщетение за лишаване от ползване на имота покрива
хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, доколкото иска по чл. 73, ал. 1 от ЗС е иск, с
който се ликвидират отношенията между собственика на вещта и владелеца след
предявен иск по чл. 108 от ЗС. Пораждането на вземането по чл. 73 от ЗС не е
обусловено от изпращането на покана до недобросъвестния владелец, като
такава се изисква само по отношение на добросъвестния. В тази връзка, на
основание пар. 1, т. 1 от ДР на ТЗ и с оглед установеното родство, Д. Д., Н. Я. и
С. Я. са свързани лица и се презумира, че при сключване на двата договора, с
предмет правото на собственост на ищеца, имат общи икономически интереси и
ползи. Освен това, обстоятелствата, при които са сключени последователно
двете разпоредителни сделки по между им – в един и същ ден, една след друга
предвид рег. номер и нот. дело на съответния акт, в т.ч. при подписването на
двата договора са представени едни и същи с дата и уникален номер скица и
удостоверение за данъчна оценка, следва да се приеме наличието на знание у Н.
Я. и С. Я., че праводателят им не е собственик на процесния имот, поради което
и по арг. от чл. 70, ал. 1 от ЗС те са недобросъвестни владелци на вещта.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза, средният пазарен наем, на който съответства обезщетението за
лишаване от ползване на недвижим имот, за периода от 29.06.2022 г. до
20.03.2023 г. възлиза на 6931,54 лева или 3544,04 евро, до който размер правото
на парично вземане на ищеца е възникнало и се дължи поравно или по 1772,02
евро от Н. и С. Я.и. Спрямо Н. Я. искът над доказания размер от 1772,02 евро до
пълния предявен размер от 7566,66 евро подлежи на отхвърляне; а за С. Я. се
явява доказан в предявени размер и при условията на чл. 6, ал. 2 от ГПК за
сумата 1499,99 евро.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка
страна има право да й се възстановят сторените съдебни разноски. Ищецът
претендира 1073,94 лв. за платена държавна такса, от които 221,20 лв. по
ревандикационния иск и 852,74 лв. по осъдителните искове; 370,00 лв. –
възнаграждение на вещо лице, и 5200,00 лв. –възнаграждение на адвокат.
Претенцията за адвокатско възнаграждение на ищеца е неоснователна. От
доказателствата по делото се установява, че до приключване на последното
открито съдебно заседание по делото и по арг. от чл. 80 от ГПК ищецът не е
представил договор за правна помощ и съдействие или друг документ,
7
обективиращ всички негови елементи, в т.ч. страни и предмет, от който да се
направи единствен извод, че разноската е относима за спора и сторена. Предвид
изложеното съдът счита, че ищецът има право на разноски за платена държавна
такса по иска по чл. 108 от ЗС за сумата 221,20 лв., които тримата ответници
трябва да му заплатят и се разпределя по 73,73 лв. от отв. Н. Я. и отв. Д., и 73,74
лв. от отв. С. Я.. Разноската за възнаграждение на вещо лице е направена за
доказване на осъдителните искове и се разпределя между ответниците, както
следва: 123,34 лв. за отв. Н. Я., като съразмерно на уважената част се дължи
сума 28,88 лв., 123,33 лв. за отв. С. Я., която се дължи изцяло, и 123,33 лв. за отв.
Д., която не се дължи. В полза на ищеца следва да се пресъди сумата общо 73,73
лв. по отношение отв. Д., сумата 102,61 лв. за отв. Н. Я., и 197,07 лв. за отв. С.
Я..
Ответниците Н. и С. Я.и заявяват 3500,00 лв., а отв. Д.- 2500,00 лв. за
платено адвокатско възнаграждение. Съдът отчита, че в представените договори
за правна защита и съдействие за платеното адвокатското възнаграждение не се
сочи каква част и по кой иск, а спрямо Н. и С. Я.и и за кой ответник се отнася.
Ето защо съдът приема, че платените 3500,00 лв. са поравно от отв. Я.и или по
1750 лв., и съответно по 875 лв. за правна помощ срещу предявения
ревандикационен иск и осъдителния иск. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, отв. Н. Я. има право на разноски за сумата 670,09 лв. За отв. Д.
платеното за адвокат касае защита по всички искове и поравно за правна помощ
срещу предявения ревандикационен иск и осъдителния иск, или по 1250 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за отхвърлената част от исковете има право на
разноски за сумата 1250,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. Д., с
ЕГН:**********, Н. К. Я., с ЕГН:**********, и С. Б. Я., с ЕГН:**********, че
„Л.“ ООД, с ЕИК:********, е собственик на Поземлен имот с идентификатор №
********* по КК и КР на гр. София, ведно с построените в него сграда с
идентификатор №*********.1, гараж с идент. №*********.2, и допълнителна
постройка с идент. №*********.3 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2016 г. на ИД АГКК, находящ се в гр. София, кв. „М.л.“, ул. „Й.Б.-С.“
(Г.Т.) №2, м. IV-40, с площ 407 кв. м, на основание договор за покупко-продажба
от 30.12.1992 г., обективиран в Нотариален акт №104, т. LLLVII, по нот. дело
№22862/1992 г. на Нотариус Е.Д. при СНС-II РС, на основание чл. 108 от ЗС.
8
ОСЪЖДА Н. К. Я., с ЕГН:**********, и С. Б. Я., с ЕГН:**********, да
предадат на „Л.“ ООД, с ЕИК:********, владението върху Поземлен имот с
идентификатор № ********* по КК и КР на гр. София, ведно с построените в
него сграда с идентификатор №*********.1, гараж с идент. №*********.2, и
допълнителна постройка с идент. №*********.3 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД АГКК, находящ се в гр. София, кв.
„М.л.“, ул. „Й.Б.-С.“ (Г.Т.) №2, м. IV-40, с площ 407 кв. м, на основание чл. 108
от ЗС.
ОСЪЖДА Н. К. Я., с ЕГН:**********, да заплати на „Л.“ ООД, с
ЕИК:********, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1772,02 евро –
обезщетение за лишаване от ползване на Поземлен имот с идентификатор №
********* по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София, кв. „М.л.“, ул.
„Й.Б.-С.“ (Г.Т.) №2, м. IV-40, за периода от 29.06.2022 г. до 20.03.2023 г., ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й
изплащане; като иска над уважения размер от 1772,02 евро до пълния предявен
размер от 7566,66 евро – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. Б. Я., с ЕГН:**********, да заплати на „Л.“ ООД, с
ЕИК:********, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1499,99 евро –
обезщетение за лишаване от ползване на Поземлен имот с идентификатор №
********* по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София, кв. „М.л.“, ул.
„Й.Б.-С.“ (Г.Т.) №2, м. IV-40, за периода от 29.06.2022 г. до 20.03.2023 г., ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.“ ООД, с ЕИК:********, срещу Д. В. Д., с
ЕГН:**********, иск по чл. 108 от ЗС за осъждане да предаде владението върху
Поземлен имот с идентификатор № ********* по КК и КР на гр. София, ведно с
построените в него сграда с идентификатор №*********.1, гараж с идент.
№*********.2, и допълнителна постройка с идент. №*********.3 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД АГКК, находящ се в гр.
София, кв. „М.л.“, ул. „Й.Б.-С.“ (Г.Т.) №2, м. IV-40, с площ 407 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.“ ООД, с ЕИК:********, срещу Д. В. Д., с
ЕГН:**********, осъдителен иск по чл. 59, ал 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
1499,99 евро – обезщетение за лишаване от ползване на Поземлен имот с
идентификатор № ********* по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София,
кв. „М.л.“, ул. „Й.Б.-С.“ (Г.Т.) №2, м. IV-40, за периода от 29.06.2022 г. до
20.03.2023 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.03.2023 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН:**********, да заплати на „Л.“ ООД, с
ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 73,73 лева – съдебни
разноски.
9
ОСЪЖДА Н. К. Я., с ЕГН:**********, да заплати на „Л.“ ООД, с
ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 102,61 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА С. Б. Я., с ЕГН:**********, да заплати на „Л.“ ООД, с
ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 197,07 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, с ЕИК:********, да заплати на Н. К. Я., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал 3 от ГПК, сумата 670,09 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, с ЕИК:********, да заплати на Д. В. Д., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал 3 от ГПК, сумата 1250,00 лева –
съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от С. Б. Я., Н. К. Я. и Д. В. Д. на
„Л.“ ООД, по банкова сметка с №IBAN:**********, с титуляр АД М. и Р..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10