РЕШЕНИЕ
номер 91, 22.01.2020г. , град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми
наказателен състав,
на петнадесети
януари, две хиляди и двадесета година,
в публичното
заседание в следния състав :
Председател : Петя Георгиева
Секретар : Златка
Калоянова
Прокурор :
…………………..
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер
дело номер 4459 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на Г.Н.Г. с ЕГН ********** с адрес *** против
наказателно постановление № 22-0000316/ 20.09.2019г., издадено от началника ОО
„Автомобилна администрация”- гр.Бургас,
с което за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № № 34/ 1999г. за
таксиметров превоз на пътници
на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева. В жалбата се изтъкват доводи за
незаконосъобразност и необоснованост, като се иска отмяна на наказателно
постановление.
Жалбата е
подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежно
легитимирана страна и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебният контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
На
13.09.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 13.09.2019г. около 09:00 часа в гр.Бургас на Летище
Бургас, Сектор „Заминаващи“ е извършил таксиметров превоз на трима пътници с
лек таксиметров автомобил „* *“ с рег.№ **, обозначен с опознавателни
знаци за извършване на таксиметрова дейност по маршрут гр.Царево до Летище
Бургас без разрешение за извършване на таксиметров превоз в нарушение на чл.31,
ал.1, т.1 от Наредба № №
34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници. При извършената проверка са
снети сведения от пътника Ч.А., от които е установено, че са платени 90 лева за
извършения превоз. Жалбоподателят е представил на контролните органи разрешение
№ 0084/01.07.2019г. от Община Царево, валидно до 31.08.2019г..
От формална
страна акта за установяване на административно нарушение е редовен. Налице са
реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Жалбоподателят е подписал акта без възражения. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не са депозирани.
Административнонаказващият орган е приел констатациите в
акта за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № № 34/ 1999г. за таксиметров превоз на
пътници на основание чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 2000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи разрешението за извършване на таксиметров превоз. Според посочената норма субект на нарушението е водача на таксиметров амтомобил. От показанията на свидетелите П.Д. и К.К. се установява, че към момента на извършване на проверката на 13.09.2019г., жалбоподателят е имал качеството водач на таксиметров автомобил марка „* *“ с рег.№ ******, обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметрова дейност и в този смисъл е бил длъжен да носи разрешение за извършване на таксиметров превоз. Безспорно е установено, че същият е извършвал таксиметров превоз на пътници по смисъла на чл.2 от Наредба № № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници срещу заплащане, по заявен маршрут от гр.Царево до Летище Бургас без разрешение за извършване на таксиметров превоз, тъй като издаденото разрешение № 0084/01.07.2019г. от Община Царево е било с изтекъл срок на валидност до 31.08.2019г.. Изтичането на срока на валидност на разрешението за извършване на таксиметров превоз е равнозначно на липса на такова, какъвто е и настоящия случай.
В чл.24, ал.1 от ЗАвПр
е предвидено, че таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред,
определен в наредбата по чл.12а, ал.5, след издаване на разрешение за
таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл.24а, ал.1 и ал.2 ЗАвПр разрешението за
таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от
упълномощено от него длъжностно лице за всеки отделен автомобил, като в него се
вписват данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка. Самото разрешение се издава на
регистриран по реда на този
закон превозвач, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще
извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници. По идентичен начин е
уредбата в чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на
пътници, в който е предвидено, че таксиметров превоз на пътници се извършва,
както от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и издадено от кмета
на общината или упълномощени от него длъжностни лица разрешение за таксиметров
превоз на пътници – ал.1, така и от водачи, извършващи дейността за своя сметка,
от името на превозвача по ал.1. От представените по делото писмени
доказателства по несъмнен начин се установява, че на посочената дата
жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници без валидно разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници в съответствие с чл.24а,
ал.2 от ЗАвПр. Разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредба №
34/1999г. за таксиметров превоз на пътници
предвижда, че разрешението за извършване на таксиметров превоз, и холограмата се издават от кмета на общината или
упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил, на превозвача въз основа
на посочените в ал.2 документи. Според разпоредбата на чл.21, ал.1 от Раздел IV
„Изисквания към таксиметровия автомобил“ от Наредба № 34/1999г. за таксиметров
превоз на пътници предвижда, че лекият таксиметров автомобил трябва да
отговаря на определени изисквания, като в т.16 се сочи, че на предния десен
калник и на задната страна на автомобила да има трайно залепен водоустойчив, светлоотразителен стикер, защитен с холограма
по образец /приложение № 10а/), с посочен номер на разрешението, издадено от
кмета на съответната община, валиден за съответната година. Следователно,
носенето на разрешението за извършване на таксиметров превоз е условие за
редовно извършване на всеки един таксиметров
превоз. След като едно лице не притежава
определен документ, непредставянето му очевидно не е самостоятелно нарушение, а
логическо следствие от липсата на такова, поради което нарушената правна норма
е била неправилно определена. Систематичното тълкуване на чл.31, ал.1, т.1 от
Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници сочи, че неизпълнението на
задължението на водача да „носи“ разрешението за извършване на таксиметров превоз
е представлява нарушение при условие, че същият притежава такова. Едва тогава
за последния би възникнало задължение за носене на разрешението, във всеки един
момент, когато извършва таксиметров превоз. В конкретния случай, както в акта, така
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва изрично
посочване на нарушената правна норма, правило за поведение. Така посочената неточна
правна квалификация на деянието се приравнява на липса на задължителен реквизит
по чл.42,
т.5 от ЗАНН на акта и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН на обжалваното постановление. Допуснатото нарушение в хода на производството е съществено и не
може да бъде преодоляно в настоящото производство, поради което обжалваното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000316/20.09.2019г.,
издадено от началника ОО „Автомобилна администрация”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № № 34 от 1999г.
за таксиметров превоз на пътници
на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/
на Г.Н.Г. с ЕГН ********** с адрес *** е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр.Бургас в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала:З.К.