Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 28.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 14490
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, рег. № 135729/ 05.11.2019 г., подадена от А. ***,
ж. к. „******, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, с
която е предявил против Застрахователна компания „Л.И.“ АД със седалище и адрес
на управление *** Д, с ЕИК ********, иск за осъждането му да му заплати сумата
от 150 000 лв., увеличен по надлежния ред по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК в
размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди - претърпени от него
болки и страдания в резултат на ПТП от 25.03.2017 г. с МПС – л. а. м. „Мерцедес
Е 500“ с ДК№ ********, управлявано от А.И.П., за което МПС има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 14.11.2017 г. до окончателното и изплащане,
претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на 25.03.2017 г. в гр. София, на кръстовището на бул.
„Тодор Александров“ с ул. „Одрин“, е настъпило ПТП между л.а. м. „Мерцедес Е
500“ с ДК№ ********, управляван от А.И.П., и управлявания от ищеца л. а.
м. „Смарт МЦ 01“, с ДК№ ********, по
вина на водача на първия автомобил, който го управлявал със скорост над
разрешената. В резултат на ПТП А. М. А. получил черепно-мозъчна травма с
контузия на мозъка и две големи разкъсно - контузни рани в тилната област на
главата вдясно, налагащи спешното му хоспитализиране в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
като екипът на спешна помощ го интубирал, седирал и реанимирал и го привел в
противошокова зала, след това бил приет в неврохирургична реанимация. При
компютърно томографското изследване на главния мозък са установени единични
хипердесни контузионни огнища в дясно фронтопариетално до 11 мм и едно високо
париетално, които сочели на енцефалопатия. Бил изписан на 07.11.2017 г. На
12.05.2017 г. била проведена електроенцефалография, при която било установено
възбудно огнище темперолано вляво с ирадия темпорално вдясно. На 25.05.2017
било проведено ново магнитно-резонансно изследване на главен мозък, при което
са установени постравматични увреди. Поради непрестанно главоболие, пристъпи на
световъртежи, замайване, нестабилност при ходене, нарушение на паметта и
еднократен пристъп със загуба на съзнание на 23.11.2017 г., на 04.12.2017 г.
бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, където му била поставена
диагноза: квадрипирамиден синдром, централен вестибуларен синдром, лек
когнитивен синдром, епилептичен синдром. Към 09.11.2018 г., при поредно
оказваната специализирана медицинска помощ бил диагностициран квадрипирамиден
синдром, по изразен в дясно с лека статична и локомоторна атаксия, болестно
оживени сухожилни и надкостни рефлекси в дясно, лек когнитивен синдром и
епилептичен синдром.
В резултат на ПТП ищецът
получил животозастрашаващи увреждания, които са му причинили болки и страдания
със значителен интензитет повече от година и не са отшумели и към настоящия
момент. Лечението му продължава и прогнозата е неблагоприятна. Дълъг период от
време не можел да се обслужва сам и разчитал на близките си при ежедневни и
обичайни дейности като хранене и хигиена.
За л. а. м. „Мерцедес Е 500“ с
ДК№ ******** била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със З.
„Л.И.“ с полица № BG/22/116003016536, валидна от 25.11.2016 г. до 25.11.2017 г. Ищецът сезирал ответното
дружество на 14.08.2017 г., което определило застрахователно обезщетение в
размер на 10 000 лв., които не му били изплатено. При тези съображения ищецът
намира, че разполага с правен интерес да предяви прекия си иск срещу
застрахователя на МПС, управлявано от виновния водач, като настоява да бъде
осъден да му заплати обезщетение за претърпените от него болки, страдания в
резултат на получените от него травми ПТП и в резултат на лечението им,
ежедневни затруднения, стрес, психологически шок и последващи трудно
възстановяване и съпътстващи болки в размер на 200 000 лв., ведно със
следващата се законна лихва върху тази парична сума, считано от 14.11.2017 г.,
до окончателното и изплащане. Претендирани са разноски и адвокатско
възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответното З. „Л.И.“ АД, чрез процесуалния си представител, е
депозирало писмен отговор, в който се е противопоставило на основателността на
заявената претенция с възражението, че ПТП е настъпило в резултат на виновно
поведение на самия ищец като водач на МПС, тъй като предприел маневра „завой на
ляво“, като по този начин навлязъл в платното за движение на другия водач и на
такова разстояние от него, че не могъл да предотврати удара. Самият ищец
възприел л. а. м. „Мерцедес“, но навлязъл в неговото платно за движение,
отнемайки му предимство. Тъй като ищецът носел вина за ПТП, обезщетение не
следвало да му бъде изплатено на основание чл. 494 ал. 1 т. 1 от КЗ, или
следвало да бъде редуцирано съобразно правилото на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, тъй
като допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. А. М. А. сам нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 37 и чл. 25 от ЗЗД,
освен това бил без поставен задължителен обезопасителен колан. Оспорва
твърденията на ищеца да е претърпял описаните болки и страдания, техния вид и
интензитет. Искът бил твърде завишен по размер, липсвала установено причинно –
следствена връзка между ПТП и претърпените вреди. Оспорени са твърденията на
ищеца, че продължавал да търпи болки и страдания и оздравителният процес не бил
приключил. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
следвало да съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и понятието за
справедливост, дадено в т. 8 от ППВС № 4/ 1968 г., тъй като претендираният от
ищеца размер значително го надвишавал. Съгласно чл. 493 а ал. 2 от КЗ и Проект на
Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди вследствие телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера
на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице, за
получените от ищеца телесни увреждания се дължи обезщетение, изчислено по
формулата е 2+30+10= 42 точки по 460 лв. MP3, т. е. в размер на е 19 320
лв., без да се отчете процент на
съпричиняване. Недължимостта на главния иск водела до неоснователност на
претенцията за лихва, която е акцесорна. Освен това ответникът не е изпаднал в
забава, тъй като, след като ищецът не бил доволен от определеното обезщетение,
застрахователят е поискал да се извърши медицински преглед от лекар - експерт,
който да определи тежестта на телесните увреди, а ищецът не се е явил за
преглед, поради което дружеството не е дало повод за съдебното производство.
Настоява се за отхвърляне на иска, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
С оглед релевараните от
страните доводи и възражения и ангажираните по делото доказателства, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД приема за установено от фактическа страна следното:
От представения Констативен
протокол № - 176, изготвен на 25. 03. 2017 г. от дежурен ПТП – О „ПП“ при СДВР, се установява че на същата дата в около 22
ч. в гр. София, по бул. „Тодор
Александров“, в района на кръстовището с ул. „Одрин“ е настъпило ПТП между МПС -
л. а. м. „Смарт“, модел „МЦ 01“, с ДК№ ********,
управляван от А.М.А., и МПС - л.а.м. „Мерцедес“, модел „Е 500“ с ДК№ ********, управляван
от А.И.П.. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че първият от описаните
автомобили се е движил по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от ул. „Опълченска“
към ул. „Инж. Иван И.“ и в района на кръстовището с ул. „Одрин“ е извършил
маневра ляв завой, като ПТП е настъпило между него и движещият се по бул. „Тодор
Александров“ л. а. м. „Мерцедес“.
Непосредствено след ПТП пострадалият А.М.А. е
бил отведен в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е бил приет в клиника по спешна неврохирургия. На следващия ден му е било извършено
компютърно-томографско изследване на главен мозък, при което било установено
наличието в мозъчния паренхим на единични хиперденсни контузионни огнища в
дясно фронтопариетално до 11 мм. и едно високо париетално. Пациентът е бил
описан като неспокоен, с множество двигателни артефакти. Изписан на 07.04.2017 г. с окончателна
диагноза: контузио церебри; фокус хеморагика лоби фронталис декстра церебри;
контузио ет ВЛК № 2 пермагна регио парието окципиталис декстра капитис. В
анамнезата е посочено, че е постъпил в противошокова зала в съзнание,
контактен, неспокоен. При прегледа е установена късно контузна рана в дясно
парието окципитално с масивно кървене.
На 25.04.2017 г. посетил специалист неврохирург, който поставил диагноза мозъчно сътресение
след ПТП, тежка травма на главата и мозъчна контузия, оплаквания от паметови
нарушения.
На 09.05.2017 г. е било извършено ново
компютърно-томографско изследване на главен мозък на А.М.А.. Установено е, че
хеморагиите са резорбирани; хиподенсна зона на пост контузионни промени в дясно
фронто базално; липом размер около 7 мм. сагитално и парасагитално вляво
дорзално от мезенцефалон.
На 25.05.2017 г. в УМБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕАД е било извършено МР на глава, при което е било установено
супратенториално двустранно във всички мозъчни дялове, както и инфратенториално
в дорзалната част на мезенцефалона наличие на множество окръглени или
неправилни по форма зони на променен сигнален интензитет. Находките се разполагат по хода на мозъчната
кора, в бялото мозъчно вещество и левите базални ядра. Промените са били
подчертано хипоинтезни , чувствителни към
разпадните продукти на хемоглобина и калция, което представлява образ,
съответстващ на отложен хемосидерин от предходно кървене. По естеството си
представляват данни за посттравматични промени с описаната локализация с
характеристика на дифузна аксонална увреда; МР данни за липом.
На 03.07.2017 и на 20.07.2017 г.
е посетил специалисти във връзка оплакванията в резултат на ПТП. Посочено, че извършва
профилактика на посттравматичните увреждания, оплаква се от световъртеж и
главоболие, психомоторно неспокоен, която терапия не купира главоболието.
На 04.12.2017 г. постъпил в Неврологична
клиника на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ по повод оплаквания от главоболие,
замаяност, нестабилност при ходене, разсеяност, нарушение на паметта и
еднократен пристъп със загуба на съзнание на 23. 11. 2017 г. При постъпването му
относно неврологичния му статус е описано, че е установена десностранна
латентна хемипареза; лека статична и локомоторна атаксия; квадрипирамиден
синдром, централен вестибуларен синдром, лек когнитивен синдром и епилептичен
синдром.
На 19.04.2018 г. в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ му
е било извършено контролно изследване на глава, при което не е отчетена
динамика в образа. Супратенториално двустранно във всички мозъчни дялове, както
и инфратенториално в дорзалната част на мезенцефалона персистират без динамика
в образа визуализираните на предходното изследване множество окръглени или
неправилни по форма зони на променен сигнален интензитет, както и добре
отграничената при изследването на 25.05.2017 г. лезия с мастно еквивалентна
структура.
При извършения на 09.11.2018
г. преглед от специалист - неврохирург като обективно състояние е описано
установен квадрипирамиден синдром, по-изразен в дясно; лека статична и
локомоторна атаксия; болестно оживени сухожилни и надкостни рефлекси в дясно;
лек когнитивен синдром; нестабилност в позата на Ромберг; епилептичен синдром.
Като основна диагноза е посочена „Последици от други уточнени травми на главата“,
а като придружаващи заболявания „Други и неуточнени гърчове“. Състоянието на ищеца е било описано в етапна
епикриза за период от 09.11.2018 г. до 19.11.2018 г.
Против водача на л.а.м.
„Мерцедес“, модел „Е 500“ с ДК№ ********, е било образувано досъдебно
производство № ЗМ № 513 ЗМТ 11089/ 2017 г., по което е било образувано на НАХД № 12745/ 2018 г. по описа на СРС, НО, 129 - и състав. С решение № 409003/ 18.09.2018 г. А.И.П. е
бил признат за виновен в това, че на 25.03.2017 г. в гр. София, на кръстовището
на бул. „Тодор Александров“ с ул. „Одрин“, при управление на горепосочения лек
автомобил по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от ул. „Константин
Величков“ към ул. „Опълченска“ е нарушил правилата за движение по пътищата,
предвидени в ЗДвП, а именно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, съгласно който, при избиране
скоростта на движение, на водача на ППС, категория В, в населени места е
забранено да превишава 50 км./ч. - управлявал автомобила си със скорост от 108
км./ ч. и по непредпазливост причинил на А.М.А., водач на л. а. м. „Смарт“, модел „МЦ 01“, с ДК№ ********, движещ
се по бул. „Тодор Александров“ с посока
на движение от ул. „Опълченска“, извършващ
маневра завой наляво, на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ с ул. „Одрин“
към бул. „А. Стамболийски“, черепно мозъчна травма с контузия на мозъка и две
големи разкъсно-контузни рани в тилната област на главата в дясно,
осъществяващи медико-биологичната характеристика на разстройство на здравето, временно
опасно за живота, както и посттравматична енцефалопатия, осъществяваща медико-биологичната
характеристика на постоянно разстройство на здравето, неопаснос за живота. За
извършеното от А.И.П. престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б пр. ІІ, вр. чл. 342
ал. 1 пр. ІІІ от НК и на основание член. 7 8 а
от НК е бил освободен от наказателна отговорност, като му е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.
Първоинстанционното решение е било потвърдено с решение № 53/ 01.07.2019
г. по ВНАХД № 5074/ 2018 г. по описа на
САС, НО, VІ - и въззивен състав.
По отношение на л.а.м.
„Мерцедес“, модел „Е 500“ с ДК№ ********, е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение по застраховка „Ггражданска отговорност“ със З. „Л.И.“
АД, със срок на валидност от 25.11.2016 г. до 25.11.2017 г.
На 28.12.2017 г. ищецът е
заявил пред ответника искане за доброволно изплащане на застрахователно
обезщетение, като на 31.01.2018 г. е представил нова епикриза от УМБАЛ „Св.
Иван Рилски“. С писмо от 14.05.2018 г. ответното дружество определило обезщетение
в размер на 10 000 лв., представляващо редуцирано 50% поради съпричиняване обезщетение в размер на 20 000
лв.
Всяка от страните е ангажирала гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
От показанията на св. Т.И.А., леля на ищеца, се
установява, че по телефонно обаждане от
майка му пристигнала в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ непосредствено след
довеждането му, намирал се в шокова зала. Извеждайки го, за да му бъде извършен
скенер на главата, А. изглеждал неадекватен, бил целият окървавен. Имал
множество кървящи рани на главата. Дежурният лекар споделил, че буквално
скалпът му бил отлепен от едната страна и се наложило да го оперира в
противошокова зала. Бил хоспитализиран в интензивно отделение, където бил в
кома за около три дни. В последствие бил преместен в Неврологично отделение,
където свидетелката била негов придружител. Нуждаел се от постоянно обгрижване.
След престой от около 10 дни в болницата бил изписан, възстановяването му
продължило у дома му под грижите на майка му, приятелката му и свидетелката.
През първите месеци не бил в състояние да става и да ходи, трудно пазел
равновесие. В последствие оплакванията му били свързани във връзка с травмите
на главата: оплаквал се от главоболие, трудно намирал думи, не бил в състояние
да се изразява. Започнал да бъде по-самостоятелен при изправяне и придвижване едва
от м.09.2018 г. Според свидетелката, към настоящия момент все още не можел да
пази равновесие, заставайки на един крак. При всяко напрежение, включително
гледане на телевизия, четене на книги и други, се оплаквал от главоболие.
Редовно ходел на лекар, извършвали му скенери на главата. Приема ежедневно лекарство
„Невротоп“. Животът му бил изцяло променен след ПТП. До този момент се
занимавал със спорт, която дейност преустановил. Започнал собствен бизнес с
неголям автосервиз, след инцидента не бил в състояние да работи. Разделил се с приятелката
си, тъй като се нуждаел от ежедневни грижи. Започнал да учи в университет, но
се отказал, тъй като не може да помни. Станал затворен и страхлив.
Св. А.И.П., управлявал л.а.м.
„Мерцедес Е 500“ с ДК№ ********, е заявил пред съда, че на посочената дата се
движил по бул. „Тодор Александров“ в посока от „Люлин“ към центъра и хотел „Шератон“.
Инцидентът станал в тъмната част на денонощието, в около 22 ч., видимостта
била добра. Лекият автомобил м. „Смарт“
изскочил пред автомобила на свидетеля и той не могъл да реагира. След удара водачът
на другия автомобил бил в безсъзнание, дошла линейка и го откарала. Към този
момент светофарът в посока на движение на свидетеля светел в разрешителен
сигнал зелен.
От заключението по назначената
комплексна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че в резултат
на ПТП ищецът е получил две големи разкъсно-контузни рани, кървящи вдясно
парието окципитално на главата, дифузна хеморагична контузия на главния мозък в
мозъчния паренхим, подлежащ под нанесените травми в дясно фронто париетално с
размер до 11 мм. и едно високо париетално. Механизмът на получаване на травмите
е механичен, в резултат на удар на главата в твърдо тяло при внезапно спиране
на автомобила, при което тялото на водача продължава в посока на инерцията и се
удря с главата в покрива на колата, в колонка на купето или в арматурното табло
поради малките размери на л. а. „Смарт“. Въз основа на травматичните увреждания
по главата на свидетеля и липсата на такива по тялото и крайниците, вещото лице
приема че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан по време на процесното
ПТП. При постъпването му в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е бил настанен в шокова
зала, където са започнати реанимационни мероприятия и обезболяваща терапия,
извършена е спешна неврохирургична обработка на раните по главата, която се
възстановява целостта на разкъсаните кожа и подкожните рани в областта на
главата и трайно се е преустановила
кръвозагубата от нараняването. Ищецът е бил хоспитализиран в Клиниката по
спешна неврохирургия, като първоначално е бил настанен в неврохирургична
реанимация и след три дни е бил преведен в травматологичното отделение на
клиниката по неврохирургия.
Получената в резултат на ПТП травма
представлява тежка контузия на мозъка с продължителен амнестичен период - от
момента на травмата до момента на сваляне на конците от раната на главата след
операцията. Поне седем дни ищецът е бил с нарушена степен на съзнанието.
Медицинските данни сочат за диагностицирани контузионни огнищни увреждания в
дясно фронто париетално. Констатираната мастно еквивалентна добре отграничена
овална зона, идентифицирана като липом, няма връзка с травмата. Клиничното
развитие на травматичните увреждания се изявява с травмена болест на мозъка,
травматична церебрастения, включваща фанкционални мозъчни нарушения,
неврологична симптоматика, включително епилептични припадъци, които са повлияни
от приложената медикаментозна терапия. Предприетото лечение е било адекватно. Периодът
на възстановяване при такъв вид черепно-мозъчна травма е средно около една
година по отношение на достигане до ниво самообслужване - да може да се грижи
сам за себе си, без помощ. Вещото лице е констатирало наличието на невъзстановени
нарушения - слабост и болки в отделни части на тялото, главата и крайниците, затруднение
да се движи самостоятелно, да няма смущения в поведението, в съня и сам да
приема лекарствата. Към момента на изготвяне на заключението състоянието на
ищеца е определено като незадоволително въпреки изминалия тригодишен период от
ПТП; продължават оплакванията от замаяност и дифузни болки в главата; чувство
на потиснатост, физическо безсилие, трудно съсредоточаване, трудно запаметяване
на нова информация, липса на желание за всякаква дейност. Ищецът не е в
състояние да упражнява трудовата дейност, която е упражнявал преди ПТП.
Напуснал е университета поради паметова невъзможност да възприема лекционния
материал. Вещото лице е потвърдило, че ищецът продължава да търпи болки и
страдания. Като последица от контузията на мозъка е развил травмена болест на
мозъка, травматична церебрастения и епилепсия.
Епилептичните пристъпи са овладени посредством редовен прием на лекарства,
които може да бъде необходимо да бъдат приемани до края на живота му.
В заключението по
автотехническата част от назначената комплексна експертиза се установява, че
времето на настъпване на произшествието е в тъмната част на денонощието, в
участък от пътя с отлична осветеност и неограничена видимост. Водачите на
автомобилите са могли да възприемат движението си един спрямо друг на един
по-ранен етап от развитието на събитията. Пътят, изминат от л. а. „Смарт“ по криволинейна
траектория от момента на изтеглянето му до момента на пресичане на най-лявата
лента и навлизане в средната такава е около 14,50 м., който път е изминал за
4,2 секунди, следователно се е движил със скорост от 1,64 м./сек.. Водачът на
автомобила „Смарт“е могъл да спре и да изчака преминаването на автомобилите,
движещи се в посока направо, след което да продължи своето криволинейно
движение и да извърши ляв завой. Водачът на лек автомобил „Мерцедес“ предприел
спиране 2 секунди преди удара с автомобил „Смарт“ и през това време автомобилът
се е движил равнозакъснително. При установената скорост на лек автомобил марка „Мерцедес“
той се е намирал на около 69, 10 м. от мястото на удара, което настъпва изцяло
върху платното за движение, в зоната на кръстовището, образувано между бул. „Тодор
Александров“ и ул. „Одрин“. Пътното платно на бул. „Тодор Александров“ е с три
пътни ленти, предназначени за движение с широчина от по 3,30 м. всяка, отделени
една от друга преди кръстовището с ул. „Одрин“ с единична непрекъсната
разделителна линия M1, преминаваща в прекъсната линия M3 след кръстовището.
Движението в зоната на кръстовището е регулирано със светлинна светофарна
уредба която е работила към момента на настъпване на ПТП. Вещото лице е
определило скоростта на движение на двете превозни средства непосредствено
преди удара, като е определил тази за л. а. м. „Смарт“ размер от порядъка на 18
км./ ч., а за л. а. м. „Мерцедес“ - 51 км./ ч. Според вещото лице, ако л. а.
„Мерцедес“ се е движел със скорост от 50 км./ ч., е има техническа възможност
да предотврати произшествието чрез предприемане на ефективно спиране с
максимална спирачна ефективност.
При така изложените фактически данни Софийски градски съд
достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
при спазване на изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана отговорността на дружеството –
ответник, следва да бъдат установени кумулативно предвидените в тази разпоредба
елементи на фактическия състав: ответникът да бъде застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на МПС, водачът на който е увредил ищеца.
Безспорно се установи, че за л.а.м. „Мерцедес“, модел „Е
500“ с ДК№ ********, е налице валидно сключена застраховка „Ггражданска
отговорност“ със З. „Л.И.“ АД, със срок на валидност от 25.11.2016 г. до
25.11.2017 г.
Влязлото в сила решение №
49003/ 18.09.2018 г. по НАХД № 12745/ 2018 г. по описа на СРС, НО, 129 – и
състав, представлява съдебен акт с действието по чл. 300 от ГПК, със
задължителна сила по отношение на гражданския съд по въпросите относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По
този начин безспорно се установява, че А.И.П. е нарушил правилата за движение,
регламентирани в чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, реализирайки ПТП, в пряк и непосредствен
резултат на което А.М.А. е получил следните увреждания: две големи
разкъсно-контузни рани, кървящи вдясно парието окципитално на главата, дифузна
хеморагична контузия на главния мозък в мозъчния паренхим, последващи травмена
болест на мозъка и травматична церебрастения, квадрипирамиден синдром,
централен вестибуларен, лек когнитивен и епилептичен синдром. Посочените
увреждания се установяват както от представените писмени доказателства, така и
от медицинското заключение по назначената КСМАТЕ, съгласно което посоченото
увреждане липом не се намиря в пряка причинно – следствена връзка с получените
от ищеца травми.
В отговора си ответникът е
навел възражение за допринасяне вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй
като сам е нарушила правилата за движение по пътищата, съгласно чл. чл. 36 и 37
от ЗДвП, и чл. 137 а от ЗДвП. Първите две от посочените разпоредби регламентират
правилата относно извършване на маневра „завой наляво“. Чл. 37 от ЗДвП
предвижда, че при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Не такъв е
случаят в настоящата хипотеза, тъй като л. а. м. „Мерцедес“ не се е движил
насрещно, а по перпендикулярен път. Правилата относно извършването на маневра
„завой наляво“ не въвеждат задължение за водачите на завиващите превозни
средства да пропуснат перпендикулярно движещите се автомобили. Нещо повече, в
мотивите на решение № 49003/ 18.09.2018 г. по НАХД № 12745/ 2018 г. по описа на
СРС, НО, 129 – и състав, е посочено, че А.М.А. е предприел маневрата „завой
наляво“ на зелен сигнал на светофарната уредба. Разпоредбата на чл. 300 от ГПК
предвижда задължителна сила на присъдата, която съобразно чл. 305 от НПК
представлява единствено на диспозитив и мотиви, еднакво задължителни за гражданския
съд, следователно настоящият съдебен
състав може да възприеме изложеното от наказателния съд, че ищецът е предприел
маневрата на зелен сигнал на светофара. От медицинското заключение на вещото
лице по назначената КСМАТЕ, потвърдено от разпита му в съдебно заседание, че въз
основа на получените травми може да се приеме, че ищецът е бил с поставен
обезопасителен колан и не е допуснал нарушение на чл. 137 а от ЗДвП.
Следователно възражението за съпричиняване и допринасяне на вредоносния
резултат е неоснователно.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата
на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е
търпял пострадалият, възрастта му към
датата на ПТП – 26 години, както и отражението, което е дало и продължава да
дава процесното ПТП върху живота му. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху
начина на живот на А. М.А. съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 100 000 лв.,
поради които исковата и претенция над този размер до предявения такъв от
200 000 лв. е неоснователна.
По делото са налице
доказателства, че ищецът е предявил пред ответното дружество искане за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение на 14.08.2017 г. Дружеството
– ответник не е оспорило подаването на такова искане, нито твърдението на ищеца
за представена банкова сметка. ***. 86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на главното парично задължение, е основателен, считано от
14.11.2017 г. до окончателното му изплащане.
Ответникът следва да заплати
държавна такса върху уважения иск в размер на 4 000 лв.
Ищецът е бил освободен от
заплащането на държавни такси и разноски съобразно чл. 83 ал. 1 т. 4 от НК,
поради което такива не е сторил. На адвоката, защитавал го безплатно на
основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 3530 лв., определени съобразно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На ответника следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 360 лв.
съдебно – деловодни разноски и 2765 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *******, да заплати на А. ***, ж.
к. „**********, с ЕГН **********, сума в размер на 100 000 лв. /сто хиляди
лева/ за причинените му неимуществени вреди: болки, страдания и усложнения в
резултат на претърпяно увреждане: две
големи разкъсно-контузни рани, кървящи вдясно парието окципитално на главата,
дифузна хеморагична контузия на главния мозък в мозъчния паренхим, последващи
травмена болест на мозъка и травматична церебрастения, квадрипирамиден синдром,
централен вестибуларен, лек когнитивен и епилептичен синдром, получени при ПТП,
настъпило на 25.03.2017 г. по вина на
водач на МПС – л.а.м. „Мерцедес“, модел „Е 500“ с ДК№ ********х А.И.П., за
което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 лв. /сто хиляди
лева/, считано от 14.11.2017 г. г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения от съда размер от 100 000 лв. /сто
хиляди лева/ до предявения такъв от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК ********, да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 4 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК ********, да заплати на адв. М.Б.Н.
– Т., с ЕГН **********, със служебен адрес ***, възнаграждение в размер на 3530
/три хиляди петстотин и тридесет/ лв.
ОСЪЖДА А. ***, ж. к. „****, с
ЕГН **********, да заплати на З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***
Д, с ЕИК ********, сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лв., представляващи
съдебно – деловодни разноски и и сума в размер на 2765 /две хиляди седемстотин
шестдесет и пет/ лв. адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: