Р е ш е н и е
№ 110/28.2.2019г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в
открито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното
от съдия Нанев административно дело № 104, по описа на съда за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 176 от АПК.
Делото е образувано по жалба на А.С.С. ***, против
Заповед № 03-160-РД/495 от 20.09.2012 г. на директора на Областна дирекция
Пловдив към Държавен фонд „Земеделие, с която му е отказано изплащането на
финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/01266.
Първоначално производството по делото е образувано по
искова молба на А.С. против ДФЗ с искане за извършване на второ плащане по
Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009 г. за отпускане на финансова помощ по
Мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 24 446 лева,
както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на 5450,13 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
С Определение № 916/26.07.2018 г. съдът е оставил без
разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото.
Определението е обжалвано пред Върховния административен съд на Република
България и със свое Определение № 10853/14.09.2018 г., постановено по адм. д. №
11048/2018 г., състав на ВАС, Четвърто отделение, е прекратил производството по
делото, като е върнал същото за постановяване на допълнителен съдебен акт по
евентуалното искане, предявено от А.С.С. чрез процесуалния му представител адв.
Т.В., за обявяване нищожността на Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012 г. на
директора на ОД на ДФЗ Пловдив.
С Разпореждане № 2113/02.10.2017 г. административният
съд е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да
посочи заповедта или решението на управляващия орган, съдържащи изявления за
финансови корекции. С молба от 18.10.2017 г. процесуалният представител на
ищеца е пояснил, че след отмяната по реда на висшестоящия административен
контрол на отказа на ДФЗ да извърши второ плащане по сключения договор, не е
постановен нов акт, с който да се уважи или откаже такова. В тази молба, при
условията на евентуалност, е поискал от административния съд обявяване нищожността
на Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012 г. на директора на ОД на ДФЗ Пловдив,
поради липса на компетентност.
При първоначалното разглеждане на делото
първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане.
Със Заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012 г.
директорът на ОД на ДФЗ Пловдив е отказал, на основание чл. 20а, ал. 2 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изплащането на финансова
помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/11201266. Процесуалният
представител на ответника по оспорването за нищожност е представил по делото
Заповед № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г., от която е видно, че ИД на ДФЗ е
делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ правомощията да издават
заповед за одобрение или отказ за финансова помощ по заявки за плащане по
заявление за подпомагане по Мярка № 112, както и да съставят и подписват
заповеди за спиране обработката на заявки за плащане по същата мярка.
Спорът по делото се състои в това, бил ли е
компетентен областният директор на ОД на ДФЗ Пловдив към 29.09.2012 г. да
издава заповед за отказ изплащането на финансова помощ.
Настоящият съдебен състав, с оглед събраните по делото
доказателства в тази насока, намира следното:
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, административен е
органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки
носител на административни правомощия, овластен въз основата на закона. По
силата на чл. 1, ал. 1 от АПК, в който е заложен принципът за законност,
административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от
закона. Такъв орган в областта на подпомагането на земеделските производители,
по силата на чл. 20а, във връзка с чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, е изпълнителният
директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция.
Предоставянето временно и частично на част от правомощията на друго длъжностно
лице или орган, следва да е допуснато от същия закон. По делото е приложена
Заповед № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. на ИД на ДФЗ, в която е записано, че на
директорите на областните дирекции на ДФЗ се делегира правото да издават
заповеди за одобрение или отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за
плащане на заявленията за подпомагане по Мярка 112.
Независимо от това следва да се посочи, че към момента
на издаване на упълномощителната заповед не е била налице възможност за
делегирани на правомощията, описани в т. 1 на заповедта. Специалният закон не
съдържа разпоредба, позволяваща на овластения орган да делегира правомощията
си, произтичащи от него. От тук следва, че изпълнителният директор на фонда към
датата на издаване на процесния административен акт е бил единственият носител
на учредените му чрез закона административни правомощия, съгласно действащата
към този момент редакция на чл. 20а от ЗПЗП.
Делегацията на правомощия за първи път е уредена на
законово ниво с допълването на чл. 20а от ЗПЗП с новите ал. 3 и ал. 4,
обнародвани в ДВ брой 12/2015 г. Посочените разпоредби са публикувани на
13.02.2015 г., като са влезли в сила на 17.02.2015 г. Упълномощителната заповед
е издадена на 24.04.2012 г., а оспорената заповед на 29.09.2012 г. С ТР №
4/2004 г. по ТД № 4/2002 г., Общото събрание на съдиите от ВАС приема, че
делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно – за
определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и
преценка на горестоящ административен орган, той да предостави част от
правомощията си на някой от подчинените му органи или длъжностни лица.
Подчиненото лице или орган издава административни актове, въз основа на
специалното овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването
на съответния проблем. Това означава, че не всеки административен орган и не
във всички случаи може да делегира предоставените му със закон правомощия. За
тази цел е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава
възможност. В случая компетентността на издателя на оспорения административен
акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ, във връзка с посочените заповеди за делегиране
на правомощия. Устройственият правилник на ДФЗ предвижда делегиране на
правомощията на ИД на други лица, но използването на тази възможност не води до
валидното й предоставяне, доколкото това не е уредено в приложимия специален
закон.
По изложените съображения, съдът намира, че оспореният
административен акт на директора на ОД на ДФЗ Пловдив е издаден при липса на
компетентност, вследствие на което същият се явява нищожен.
Воден от горното и на основание чл. 176, ал. 2, във
връзка с чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик,
ІV състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на оспорената Заповед №
03-160-РД/495 от 29.09.2012 г. на директора на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ гр. Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на Република България.
Съдия:/П/