Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.07.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6927 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 74544 от 21.04.2020 г. постановено
по гр.дело № 40494/2019 г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 138 състав, е отхвърлен предявения от Р.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „С.Е.Д.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл.188, т.2 КТ за отмяна на дисциплинарно
наказание „ предупреждение за уволнение”, наложено със заповед № 077/20.06.2019
г. на управителя на „С.Е.Д.“ ООД. С решението на съда е осъдена Р.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „С.Е.Д.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 480 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Срещу решението
на СРС, 138 с-в е постъпила въззивна жалба от Р.Г.М., подадена чрез
пълномощника адв.Г.И., с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено друго, с което бъде уважен предявения иск с правно основание чл.357,
ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” и да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”. Твърди се, че
решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно
изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „С.Е.Д.“
ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Е.Д.оспорва жалбата, като неоснователна.
Моли съда, жалбата като неоснователна да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Депозира писмени бележки по делото. Претендира присъждане на направени разноски
по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство е предявения от ищцата Р.Г.М. срещу
ответника „С.Е.Д.“ ООД, гр.София, иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с
чл.188, т.2 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” със заповед № 077/ 20.06.2019 год., издадена от управителя на
ответното дружество.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Със заповед № 077/ 20.06.2019 год., издадена от г-н З.З.,
в качеството си на управител на „С.Е.Д.“ ООД, ЕИК ********, гр.София, на
основание чл.195, ал.1, във връзка с чл.187, т.1 и т.3, и чл.188, т.2 от
Кодекса на труда, е наложено дисциплинарно наказание „ предупреждение за
уволнение“ на Р.Г.М./ служител/- на длъжност „специалист, координатор
информационни технологии“ в „ С.Е.Д.“ ООД. От мотивите на заповедта се
установява, че с докладна записка от 19.04.2019 г., управителя на ответното
дружество е бил уведомен от П.Д.- ръководител екип в Т.Н.в „С.Е.Д.“ ООД за
извършено нарушение на трудовата дисциплина от служителя, а именно: 1./
нередовно използване на системата за регистрация за присъствие и отсъствие от
работното място; 2./ нерегламентирано отсъствие от работното място, превишаващо
многократно допустимото време за почивка през деня на 17.04.2019 г., а именно в
периода 12,31 ч.до 15,27 часа- общо 2 часа и 56 минути/ при допустимо общо за
деня максимум 1 час и 40 минути/.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С
оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищцата Р.Г.М. срещу ответника „С.Е.Д.“ ООД, гр.София, иск с
правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на наложеното й
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със заповед № 077/20.06.2019
год. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по
делото доказателства. Доводите изложени във въззивната жалба са изцяло
основателни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната
жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно законосъобразност
на заповед № 077/ 20.06.2019 год.,
издадена от г-н З.З., в качеството си на управител на „С.Е.Д.“ ООД, ЕИК ********,
гр.София, с която на основание чл.195, ал.1, във връзка с чл.187, т.1 и т.3, и
чл.188, т.2 от Кодекса на труда, е наложено дисциплинарно наказание „
предупреждение за уволнение“ на Р.Г.М./ служител/- на длъжност „специалист,
координатор информационни технологии“ в
„С.Е.Д.“ ООД, респективно за законност на наложеното дисциплинарно наказание-
предупреждение за уволнение на ищцата, са неправилни и незаконосъобразни, направени в нарушение на материалния закон.
В настоящия случай, съдът приема, че основанието, обосновало издаването на процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в 1./ нередовно използване на системата за
регистрация за присъствие и отсъствие от работното място; 2./ нерегламентирано
отсъствие от работното място, превишаващо многократно допустимото време за
почивка през деня на 17.04.2019 г., а именно в периода 12,31 ч.до 15,27 часа-
общо 2 часа и 56 минути/ при допустимо общо за деня максимум 1 час и 40
минути/.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Разпоредбата на чл.186
от КТ дефинира
нарушението на трудовата дисциплина, като "виновно
неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл.187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете
нарушения на трудовата дисциплина.
Съобразявайки цитираните законови разпоредби с оглед
всички обстоятелства по делото, съдът намира, че атакуваната от ищцата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е
незаконосъобразна.
Съдът приема, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание- предупреждение за уволнение се явява незаконно по следните
съображения: Ищцата оспорва правилността и
законосъобразността на издадената от ответника заповед, като твърди, че не е
извършила нарушение на трудовата
дисциплина, обосноваващо наложеното й от работодателя
дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение". В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на
работника или служителя, доказателствената тежест за установяване
законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. При трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в
доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно
субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на
служителя. С оглед на това същият следва
да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията
на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното
нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на
извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата
дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие,
работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени
доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в
зависимост от характера на нарушението. В случая ищцата отрича да е извършила
виновно соченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, поради което в
доказателствена тежест на ответника е да установи виновното неизпълнение на
трудовите задължения от ищцата, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност.
В настоящия
случай от страна на ответника „С.Е.Д.“
ООД, гр.София не са ангажирани и представени в първоинстанционното производство
доказателства, обосноваващи извод за законосъобразност на наложеното на ищцата Р.Г.М. дисциплинарно наказание и в частност- за
извършването от нейна страна на посоченото в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Съвкупната преценка на събрания в
процеса доказателствен материал налага приемането на правен извод, че в процесния случай дисциплинарното наказание е
наложено, без наказаният служител да е извършил вменената
му от работодателя дисциплинарна простъпка. В настоящия
случай работодателят- ответник не е ангажирал безспорни и категорични
доказателства, установяващи вменените на ищцата Р.Г.М. с процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираните по- горе разпоредби на
чл.187, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, обосновали налагането на дисциплинарно
наказание. Съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен материал
/писмени и гласни доказателства/ не може да обоснове извод на въззивния съд за
законосъобразност на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание. В процесния
случай не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищцата е
извършила посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина,
които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 от КТ- предупреждение за уволнение.
Описаните в процесната заповед действия,
респективно бездействия, квалифицирани от работодателя- ответник като извършени
от ищцата дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията
на цитираните по- горе нормативни разпоредби и съответно- да бъдат
квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ, определящ
дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на
трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в който са посочени
конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна
отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока доказателства
не са годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените дисциплинарни
простъпки. С оглед на което, съдът приема, че в случая незаконосъобразно е
наложено от страна на ответника на ищцата дисциплинарно наказание-
предупреждение за уволнение, без същата да е извършила твърдяното от
работодателя нарушение на трудовата дисциплина посочено в заповед № 077/
20.06.2019 год., издадена от управителя на „С.Е.Д.“ ООД, гр.София, за което е
наказана.Т.е на ищцата незаконно е наложено от страна на ответника
дисциплинарно наказание- предупреждение за уволнение, без същата да е извършила
нарушение на трудовата дисциплина. От друга страна, за да е налице нарушение на трудовата дисциплина,
следва да се установи виновно неизпълнение на трудовите задължения, съгласно
разпоредбата на чл.186 от КТ, каквото безспорно в настоящия случай не е налице.
В
настоящия случай, при тези данни и доказателства по делото се налага обоснован извод,
че дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана за извършването на
действия, които от една страна не могат да бъдат квалифицирани като
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ и чл.187, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, и от друга страна- не са безспорно установени при условията на пълно
доказване от страна на ответника. При това положение наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” се явява незаконно и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед на така изложените съображения, предявения иск с правно основание чл.357, ал. 1 вр.
с чл.188, т.2 от КТ е основателен, като наложеното на ищцата
Р.Г.М., със заповед № 077/ 20.06.2019 год., издадена от
г-н З.З., в качеството си на управител на „С.Е.Д.“ ООД, ЕИК ********, гр.София, дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
При така изложените съображения и поради несъвпадане
на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора,
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо
това да бъде постановено решение, с което предявения иск с правно основание чл.
чл.357, ал. 1 вр. с чл.188, т.2 от КТ, като основателен бъде уважен, като
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на ищцата бъде отменена.
По отношение на
разноските за въззивното производство:
С оглед изрично направеното искане, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата/ ЗА/ ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Г.И., пълномощник на въззивника- ищец Р.Г.М., адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 600 лв./ общо за двете съдебни инстанции/,
предвид обстоятелството, че същия е оказал безплатна адвокатска помощ по реда
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на въззивника- ищец Р.Г.М., видно от приложен по
делото договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019 год. за двете съдебни инстанции.
На въззиваемата страна- ответник, разноски
за въззивното производство не се дължат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 80 лв.,
представляваща държавна такса за първоинстанционното производство, както и
сумата от 40 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 74544 от 21.04.2020 г.
постановено по гр.дело № 40494/2019 г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 138 състав и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ на основание чл.357, ал.1 от КТ, вр. чл.188, т.2 от КТ, заповед № 077/ 20.06.2019 год., издадена от г-н З.З., в
качеството си на управител на „С.Е.Д.“ ООД, ЕИК ********, гр.София, с която на
основание чл.195, ал.1, във връзка с чл.187, т.1 и т.3, и чл.188, т.2 от
Кодекса на труда, е наложено дисциплинарно наказание „ предупреждение за
уволнение“ на Р.Г.М./ служител/- на длъжност „специалист, координатор
информационни технологии“ в „С.Е.Д.“ ООД,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА „С.Е.Д.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Г.Б.И. от САК, с адрес: ***, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600 лв. / шестстотин лева/ за
двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „С.Е.Д.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 80 лв./ осемдесет
лева/- държавна такса за първоинстанционното производство, както и сумата от 40
лв./ четиридесет лева/ - държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.