ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1467
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503055 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Предмет на обжалване в казуса е възражение по чл.423 от ГПК срещу
заповед за изпълнение на РС Пловдив по гр.д. № 12225/2021г. Обжалвания
съдебен акт не е наличен по делото, няма и никакви писмени документи по
съдебното дело изпратено от РС Пловдив.
Според настоящият съдебен състав крайният акт на съда, с който се
приключва делото следва да бъде освен това и подписан с мастилен подпис от
издалия го съдия. Вярно е че, както чл.360а от ЗСВ, така и чл.102а ал.1 от
ГПК изискват всички актове на съда да се издават в електронна форма.
Същевременно обаче ГПК е запазил и изискването крайните актове на съда
/било то решения или определения/, да се създават и в още една форма –
писмена /чл.235 ал.4 от ГПК/, като този писмен акт се изисква да се подпише
материално от всички съдии взели участие в постановяването му /чл.236 ал.3
от ГПК/. Доколкото чл.102а ал.1 от ГПК е обща правна норма касаеща всички
актове и процесуални действия на съда, а нормите на чл.235 ал.4 от ГПК и
чл.236 ал.3 от ГПК са специални правни норми и касаят само крайния акт на
съда, то специалните правни норми следва да се приеме, че дерогират общата
правна норма и от достатъчност само на електронната форма за акта изискват
и писмена такава със саморъчен мастилен подпис на съдията. В ГПК
1
изискването за само електронна форма на крайния съдебен акт не е така ясно
изразено както в НПК с промяната в чл.310 от този кодекс, с която се изисква
присъдата да се изготвя в ЕИСС и да се подписва с квалифициран електронен
подпис. Това изискване за писмена форма на окончателния съдебен акт,
косвено се потвърждава и от изискването чл.406 ал.3 от ГПК за правенето на
надлежна бележка върху акта, въз основа на който се издава изпълнителен
лист. За издаване на изпълнителен лист се изисква писмена форма /чл.408
ал.1 от ГПК/.
Писмена форма се изисква по силата на чл.412 т.12 от ГПК и за
заповедите за изпълнение по чл.410 и чл.417 от ГПК. Което също се
потвърждава от изискването на чл.418 ал.2 от ГПК /норма идентична с тази
на чл.406 ал.3 от ГПК/.
Освен това възражението по чл.423 от ГПК изисква същото да се
подаде в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Същото е
условие за допустимост на подаденото възражение пред ОС Пловдив. Ето
защо РС Пловдив в изпълнение на чл.262 от ГПК, при липса на подобни
доказателства приложени към жалбата следва да я остави без движение и даде
указания на страната за тяхното представяне в срока по горния текст на ГПК
и да изпълни задълженията си по тази правна норма.
Ето защо настоящото дело следва да се прекрати и да се върне на
съдията докладчик от РС Пловдив за подписване на крайния съдебен акт на
съда с мастилен подпис от постановилия го съдия и добавяне към делото, на
преписи от другите процесуални актове на съда, както и за преценка на
допустимостта на подадената жалба.
Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3055/2021г. по описа на
Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на съдията-докладчик от Пловдивски районен съд за
подписване на заповедта за изпълнение и обективирането й в писмена форма,
за добавяне към делото, на преписи от другите процесуални актове на съда,
както и за проверка на допустимостта на жалбата по реда на чл.423 от ГПК и
2
изпълнение на процедурата по чл.262 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3