Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 05.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева
при съдебен секретар
Теодора Д.
като разгледа докладваното от съдия Богоева
гр. д. №65 по описа за 2021 г. на КнОС и
за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
чрез процесуалният представител по пълномощие адв. Г.Х., със служебен адрес:
гр.**** против ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, К.В.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.Д.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, с
която са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено по
отношение на ответниците съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответниците, както следва: сумата от 37 000 лева, представляваща главница,
дължима по силата на сключен между
страните Договор за банков револвиращ кредит № 283 от 29.08.2012г., Анекс №
1/20.08.2013г., Анекс № 2/09.09.2013г., Анекс № 3/18.08.2014г., Анекс № 4/
20.08.2015г., Анекс № 5/11.08.2016г., Анекс № 6/19.09.2016г., Анекс 7/
19.09.2017г., Анекс № 8/19.10.2017г., Анекс № 9/03.09.2018г. и Анекс № 10 от
19.09.2019г. към него; сумата от 133.23 лева, представляваща дължима по
горепосочения договор договорна лихва, изтекла за периода от 19.08.2020 до
19.09.2020г.; сумата 352.44 лева, представляваща дължима по процесния договор
лихва върху просрочената главница, изтекла за периода от 19.09.2020 г. до
12.11.2020 г. и сумата от 272.36 лева, представляваща начислена наказателна
лихва при просрочие, изтекла за периода от 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г.,
както и задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горепосочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК – 16.11.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от
17.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1947/200 г. на ДнРС. Претендират се разноските в
исковото и заповедно производство.
Ищецът сочи, че вземанията, предмет на
иска, произтичат от Договор за банков револвиращ кредит № 283 от 29.08.2012г.,
Анекс № 1/20.08.2013г., Анекс № 2/09.09.2013г., Анекс № 3/18.08.2014г., Анекс №
4/ 20.08.2015г., Анекс № 5/11.08.2016г., Анекс № 6/19.09.2016г., Анекс 7/
19.09.2017г., Анекс № 8/19.10.2017г., Анекс № 9/03.09.2018г. и Анекс № 10 от
19.09.2019г. към него, сключен между ****и „****- кредитополучател, К.В.И. и Е.Д.И.
– солидарни длъжници.
Кредитополучателят и солидарните
длъжници, подписвайки клаузата на чл.16.3 от договора, са се задължили да
отговарят за изпълнение на всички задължения по процесния договор, при
условията на чл. 121-127 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ.
С договора страните са уговорили Банката
да предостави сума на кредит в размер на 450 000 лева. Целта на кредита е била
„За вътрешно и външно рефинасиране на ползвани оборотни кредити, съответно към ****в
размер на 425 000 лева и към ****25 000 лева".
Банката е предоставила кредита по
разплащателната сметка на кредитополучателя: IBAN ***, заверявайки я на
29.08.2012г., със сумата от 450 000 лева.
Кредитът бил усвоен по банков път, с две
нареждания за превод от 31.08.2012г. за сума в размер на 25 000 лева и от
19.09.2012г. за сума в размер на 425 000 лева, а впоследствие част от кредита
бил възстановяван. Кредитът бил обслужван от две различни сметки на
кредитополучателя.
Прилаганите по кредита лихви —
възнаградителна и/или лихва за просрочие, в зависимост от статуса на кредитните
задължения, са уговорени по размер в текстовете на член 4 : точки 4.1., 4.2. и
4.3 от договора за кредит и се дължат на основание чл. 11, като конкретно:
Лихвата върху редовна главница в размера по т. 4.1. се дължи на основание чл.
11.1.1.; Лихвата върху просрочена главница в размера определен в т.4.2. се
дължи на основание чл. 11.2.2; Наказателната лихва при просрочие в размера
определен в т. 4.3. се дължи на основание чл. 11.2.3.
Ищецът счита, че с предоставянето на
кредита и усвояването му от кредитополучателя в уговорения размер, Банката е
изпълнила точно поетите с договора задължения.
Посочва, че с договора страните са се
съгласили, че кредитът се предоставя за срок от 1 година, уговорили са начинът
на ползване и погасяване. Крайният срок на дължимост на главницата и лихвите по
договора бил 21.08.2013г., съгласно чл. 7.1 от договора за кредит.
Договорът бил изменен и допълнен с 10
броя Анекси, сключени с цел длъжниците да бъдат облекчени в погасяването на
дълга. Последователно срокът за погасяване на дълга е удължаван с всички
сключени Анекси, като съгласно чл. 7.1 от последно сключения Анекс № 10 от
19.09.2019г., крайният срок за погасяване на кредита е удължен до 19.09.2020г.
На 19.09.2020г. е настъпил крайния
падеж, за връщането на сумата предоставена на кредит, съгласно чл. 7.1. от
Анекс № 10 от 19.09.2019г., неразделна част от „Договор за банков револвиращ
кредит № 283 от 29.08.2012г."
Подчертава се, че крайният падеж на
задължението за връщане на кредита и изискуемостта на цялото вземане на банката
е настъпил преди датата на образуване на заповедното производство, по което е
издадена процесната заповед за незабавно изпълнение.
Твърди се, че на датата на крайния
падеж, както и към датата на подаване на заявлението, кредитополучателят и
солидарните длъжници не са погасили задълженията по процесния договор за
кредит, с оглед на което банката се е снабдила със Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 18.11.2019г. по описа на районен съд - Дупница, ГО, V
състав по гр. дело № 1947/2020г. за всички дължими й по договора за кредит
суми, както следва: просрочена главница в размер на 37 000 лева; редовна лихва
в размер на договорен лихвен процент в размер на 133,23 лева за периода от 19.08.2020г.
до 19.09.2020г. включително, начислена на основание чл. 11.1.1. в размера по
чл. 4.1 от Договора за кредит; лихва върху просрочена главница в размер на
352,44 лева за периода от 19.09.2020г. до 12.11.2020г., включително - начислена
на основание чл. 11.2.2. в размера по чл. 4.2 от Договора за кредит;
наказателна лихва при просрочие в размер на 272,36 лева за период от
19.09.2020г. до 12.11.2020г. включително - начислена на основание чл. 11.2.3..
в размера по чл. 4.2. от Договора за кредит; законна лихва
върху главницата от
16.11.2020г. - датата
на подаване на заявлението в РС, до пълното погасяване на
задължението.
В отговорите, идентични по съдържания,
ответниците въвеждат следните възражения по иска:
Оспорват банката - ищец да има качеството кредитор, тъй като не
била носител на падежирало и просрочено вземане.
Твърди се, че кредитът, сочен от банката
и обективиран в процесните договор и анекси към него, се е изпълнявал в срок,
нямало неплатени вноски на падеж, следователно
-
2 -
няма
падежирало вземане, което да не е платено, а сумата по кредита е напълно
изплатена и кредитът погасен преди много години поради което вземане на банката
не съществувало. От друга страна, банката повторно била събрала парични
средства от сметката на дружеството за погасяване на кредита.
Излага се становище, че искът е предявен
при злоупотреба с право, за постигане на други, скрити и в противоречие със
закона цели, с което банката-ищец прави опит за увреждане на дружеството,
Оспорват се всички обстоятелствата, на
които се основава иска, като неотговарящи на действителността.
Твърди се недействителност на посочените
от банката - ищец договор за кредит и анексите към него, поради неравноправност
на клаузите им, касаещи лихвите, таксите и начина на изплащане на суми. Прави
се възражение за нищожност на тези клаузи като противоречащи на закона и на
добрите нрави.
Ответниците – физически лица, посочени в
процесните договор и анекси в качеството солидарен длъжник, считат, че от
анализа на уговореното в договора, следвал извод, че видът на поетата от тях
отговорност с договора е поръчителство, тъй като в случая липсвало изрично
съгласие цялата отпусната сума по кредита да се търси едновременно от длъжника
и съдлъжника, отделно солидарният длъжник се задължил да отговаря за чуждо
задължение, без да е кредитополучател по договора, нито бил получил заетата
сума. Твърди се, че срокът на процесния договор е изтекъл на 29.08.2013 год., а
искането на банката за образуване на заповедно производство било на 16.11.2020
г., при което шестмесечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл, респ.
поръчителската им отговорност е погасена.
Оспорват се достоверността на датата,
материалната и формална доказателствена сила и автентичността на договор за
банков револвиращ кредит № 283/ 29.08.2012 г., анекс № 1/20.08.2013 г., анекс №
2/09.09.2013 г., анекс № 3/ 18.08.2014 г., анекс № 4/ 20.08.2015 г., анекс № 5/
11.08.2016 г., анекс № 6/ 19.09.2016 г., анекс № 7/ 19.09.2017 г., анекс № 8/
19.10.2017 г., анекс № 9/ 03.09.2018 г. и анекс № 10/ 19.09.2019 г., като се
твърди, че те не били подписани от лицата, които се сочат за кредитополучатели
и солидарни съдлъжници.
Акцентира се, че на 10.11.2020 г.
банката уведомила ответното дружество, че на 04.11.2020 г. на основание на член
- не е изписано, т.8.3. от сключен договор за банков кредит овърдрафт № 60 от
07.07.2008 г. във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗДФС, е усвоила сума в
размер на 1 413.00 лв. Било констатирано, че на 23.10.2020 г. ответното
дружество е усвоило нов кредит в размер на 33 989.94 лв., като се подчертава,
че същото не е правило искане за нов кредит и не бил подписан от негов
представител нов договор за кредит с банката. Банката събрала от наличните пари
по банковата сметка на дружеството сумата в размер на 16 392.29 лв. през месец
септември 2020 г..
На 07.12.2020 г. банката уведомила
дружеството, че на 02.12.2020 г. на основание на член - не е изписано, т.8.3.
от сключения договор за банков кредит -овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г. във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗДФС, банката е усвоила сума в размер на
3820.33 лв.. С писмо от 29.03.2021 г. банката уведоми дружеството, че на
25.03.2021 г. на основание раздел 1, т. 8.3. от сключения договор за банков
кредит -овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г. във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 от
ЗДФС, банката е усвоила сума в размер на 15 580 лв..
Твърди се, че ответното дружество не е
получавало парична сума по договор за банков револвиращ кредит № 283/
29.08.2012 г и анекси към него, с оглед на което същият договор не е сключен,
тъй като не е завършен фактическия състав на сключването, а цитирания договор и
анексите към него са недействителни, респ. не възниква задължение за връщане на
заетата сума.
Твърди се, че доколкото липсвали
представени доказателства от ищцовата банка, от които да се установи кога е
усвояван кредит, какъв размер е усвояван по процесния договор за кредит и
анекси, какъв е размер на ползван кредит и срок в който да се плати - върне
сумата по кредита, е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2
КРБ, посредством опита за създаване на вземане чрез заповеден съд, което
вземане не съществува.
Оспорва се истинността на всички писмени
доказателства, които се намират в кориците на ч. гр. д. № 1947/ 2020 г. по
описа на РС - Дупница, както и на представени писмени доказателства информация
за сметка и дневни салда за период 29.08.2012 г.-11.02.2021г. клиент ****по
сметка, движения по контракт **** за период 29.08.2012 г.-11.02.2021г и лихвен
лист за кредит за период 21.08.2019 г. до 13.11.2020 г. по контракт **** за
клиент ****.
Прави се възражение за настъпила
погасителна давност на вземанията по посочените договор за кредит и анекс.
В допълнителната искова молба ищцовото
дружество оспорва доводите и възраженията в отговорите на ответниците за
нередовност на и.м. и недопустимост на предявените искове, както и възраженията
за неоснователност на исковата претенция, приемайки ги за взаимно изключващи
се.
Акцентира, че кредитът бил предоставен и
усвоен, съгласно подписания договор, а с подписването на десет анекса се целяло
облекчаване на длъжниците в погасяването му, независимо от което към датата на
падежа 19.09.2020 г. и към дата на образуване на заповедното производство
задължението останало непогасено.
Посочва се, че в хода на исковото
производство с няколко последователни плащания
в периода от м.07.2021 – м. 11.2021 г. дължимата по процесния договор за
кредит сума е погасена доброволно и в пълен размер от ответниците, което приема
като признание от тяхна страна за дължимост на процесните задължения, респ. на
исковата претенция.
Оспорват се твърденията на ответниците
че К. и Е. И. имат качество поръчители, а не солидарни длъжници, като се
пояснява, че подписвайки договора същите са се съгласили с чл. 16.3 от договора
за кредит, и са встъпили в дълг като съдлъжници..
Алтернативно се допълва, че дори
отговорността на физическите лица да е при условията на чл. 147 ЗЗД,
предвиденият в него 6-месечен срок не бил изтекъл, тъй като съгласно чл. 7.1 от
Анекс 10/19.09.2019 г. крайният срок за погасяване на задължението бил
19.09.2020 г., а заповедното производство образувано на 16.11.2020 г.
Оспорва направеното от ответниците
възражение за настъпила погасителна давност, като уточнява, че приложим по
договора за банков кредит е общия 5-годишен давностен срок, който тече от
изтичане срока на кредита 19.09.2020 г., и който срок бил прекъснат на
26.11.2020 г. с депозиране на заявлението в съда, респ. вземането не е погасено
по давност.
В допълнителните отговори ответниците
застъпват изложени в първоначалните отговори виждания за нередовност на и.м. и
недопустимост на исковата претенция.
Възразяват срещу доводите на ищеца, че е
налице встъпване в дълг, предвид липсата на възникнало правоотношение между
банката и ***и съглашение на банката с Е.И. и К.И. за встъпване като
съдлъжници.
Поддържат, че Е.И. и К.И. са сключили
договора с цел да отговарят за чуждо задължение, чужд дълг съгласно чл. 138 от ЗЗД, като е налице поръчителство, а не съдлъжничество.
Оспорват се всички обстоятелствата, на
които се основава иска, и доводи, изложени
в допълнителната искова молба, като неоснователни.
Оспорват се доводите в допълнителната
искова молба, касаещи възражението за погасителна давност, като несъстоятелни,
а постановките на ТР № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС определят като неотносими по
въпроса за изтеклата погасителна давност на процесното вземане
Поддържат възражението за настъпила
погасителна давност по вземанията по посочените договор за кредит и анекс.
- 3 -
КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл.
235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:
Страните са се намирали в
облигационни отношения по силата на сключен
Договор за банков револвиращ кредит № 283 от 29.08.2012 г. Ищцовото
дружество по силата на процесния договор е придобило качеството на кредитор, а ответника
***– кредитополучател. Ответниците Е.Д.И.
и К.В.И. са се задължили в качеството им на солидарни длъжници и обезпечители
на главното задължение да отговарят солидарно с кредитополучателят. Видът на договорения
кредит е револвиращ, като кредитополучателят има възможността да усвоява и
погасява кредита многократно до уговорения кредитен лимит от 450 000 лева.
Кредитът е бил договорен за външно и вътрешно рефинансиране на ползвани
оборотни кредити съответно към ***в размер на 425 000 лева и към ***в
размер на 25 000 лева. С договора страните са уговорили
възнаградителна лихва и лихва при
просрочие. Договорът е бил изменен и допълнен с 10 броя анекси, с които срокът
за погасяване на дълга е бил последователно удължаван, като с последния Анекс
№10 от 19.09.2019 г. крайният срок за погасяване на кредита е удължен до
19.09.2020 г.
От приложената към доказателствата
информация за сметка за периода 31.08.2012 г. до 11.02.2021 г. се установява,
че кредитът е бил усвоен на два пъти – на 31.08.2012 г. сума в размер на
25 000 лева и на 19.09.2012 г. останалите 425 000 лева.
Ответното
дружество е правило периодични погасявания по кредита, като от приложеното
извлечение от счетоводните книги на банката ищец за периода от 19.09.2020 г.
до 12.11.2020 г. е видно, че дължимата и
незаплатена главница по договора за кредит е в размер на 37 000 лева,
незаплатената договорна лихва е в размер на 133.23 лева, обезщетение за забава за
просрочена главница в размер на 624.80
лева, от които лихва за просрочена главница в размер на 352.44 лева и
наказателна лихва при просрочие в размер на 272.36 лева.
Поради
незаплащането на изискуемите и падежирали вземания кредитополучателят подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 16.11.2020 г., като пред
РС Дупница било образувано ч.гр.д.№1947/2020 г. Заповедният съд издал заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за сумите 37 000
лева главница, незаплатена договорна лихва е в размер на 133.23 лева, лихва за
просрочена главница в размер на 352.44 лева и наказателна лихва при просрочие в
размер на 272.36 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението – 16.11.2020 г. до погасяване на задължението, както и разноски
за заплатена държавна такса в размер на 755.16 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 1315.64 лева.
Длъжниците
възразили в срок срещу заповедта за изпълнение, при което заявителят предявил
претенцията си за установяване дължимостта на процесното вземане в настоящото
исково производство.
От представена по делото информация за сметка
за период: 23.07.2021 г. – 30.07.2021 г., се установява, че дружество ***, ЕИК ***,
е извършило два превода: за сума в размер на 25 000 лева от 23.07.2021 г.
и за сума в размер на 20 000 лева от 30.07.2021 г. Със сумата от
25 000 лева е погасена главница в същия размер, а със сумата от
20 000 лева са погасени следните компоненти: законна лихва в размер на 2606.67
лева, начислена за периода от 16.11.2020 г. върху присъдената със заповедта за
изпълнение главница в размер на 37 000 лева до датата на погасяване –
30.07.2021 г., лихва за просрочена главница в размер на 352.44 лева,
възнаградителна лихва в размер на 133.23 лева, наказателна лихва в размер на
272.36 лева и оставащата главница в размер на 11 999.99 лева, с което
задължението по заповедта за изпълнение, с изключение на разноските, е погасено
в цялост. Изявление в този смисъл се поддържа и от процесуалният представител
на ищеца в депозирана до съда молба от 28.10.2022 г.
|
|
|
|
От така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл.
422 от ГПК, които имат за цел в рамките на исковото производство със сила на
пресъдено нещо, да се установи съществуването на вземания, за които в
заповедното производство е била издадена заповед за незабавно изпълнение,
поради което предметът и страните в
двете производство са идентични.
В настоящия случай страните по делото са
валидно обвързани от договор за банков револвиращ кредит № 283 от 29.08.2012 г.
с краен срок за издължаване до 19.09.2020 г. В този срок са останали
неиздължени суми за главница, възнаградителна лихва, лихва за просрочена главница
и наказателна лихва. Последните суми са изплатени доброволно в хода на исковото производство. Процесуалният представител на ищцовата банка
признава факта, че претендираните главница и лихви са изцяло погасени.
Следва да се посочи, че в производството по чл.422 от ГПК,
съществуването на вземанията по издадена заповед за изпълнение се установяват
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като и в това производство намира приложение нормата на чл.235, ал.2 от ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /т.9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
С оглед на изложеното съдът следва да
отчете настъпилото доброволно изпълнение на задълженията по договора за кредит
в хода на исковото производство, поради което ще отхвърли като неоснователни
исковите претенции.
Поддържаното в хода на производството
възражение от ответното ТД, че е заплатило повторно исковите суми, не е
доказано, въпреки указаната му от съда доказателствена тежест за установяване
на този положителен факт и предоставена възможност за сочене на доказателства.
С
оглед резултата от спора, на ищцовата банка се дължат разноски по одене на
делото. Доколкото исковите претенции са погасени от ответниците в хода на
исковото производство, съдът намира, че с поведението си те са дали повод за
завеждането на иска, поради което следва да понесат направените от ищцовата
банка съдебни разноски. Предвид доказателствата за сторените разходи, съдът
намира, че се дължат следните суми: 2070.80 лева за заповедното производство и
755.16 лева за исковото производство.
Мотивиран от изложеното,
Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез процесуалният представител по пълномощие адв. Г.Х., със служебен адрес: гр.**** против ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, К.В.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.Д.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, както следва: сумата от 37 000 лева, представляваща главница, дължима по силата на сключен между страните Договор за банков револвиращ кредит № 283 от 29.08.2012г., Анекс № 1/20.08.2013г., Анекс № 2/09.09.2013г., Анекс № 3/18.08.2014г., Анекс № 4/ 20.08.2015г., Анекс № 5/11.08.2016г., Анекс № 6/19.09.2016г., Анекс 7/ 19.09.2017г., Анекс № 8/19.10.2017г., Анекс № 9/03.09.2018г. и Анекс № 10 от 19.09.2019г. към него; сумата от 133.23 лева, представляваща дължима по горепосочения договор договорна лихва, изтекла за периода от 19.08.2020 до 19.09.2020г.; сумата 352.44 лева, представляваща дължима по процесния договор лихва върху просрочената главница, изтекла за периода от 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г. и сумата от 272.36 лева, представляваща
- 4 -
начислена
наказателна лихва при просрочие, изтекла за периода от 19.09.2020 г. до
12.11.2020 г., както и задължение за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 16.11.2020 г. до окончателното заплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК от 17.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1947/200 г. на ДнРС като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, К.В.И., ЕГН ********** и
Е.Д.И., ЕГН ********** *** да
заплатят на ****с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***общо сумата от 755.16 лева, представляваща сторените разноски в исковото производство, както и
сумата 2070.80 лева, представляваща
разноски сторени в заповедното производство по ч. гр. д. № 1947/2020 г. по
описа на ДнРС.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: