ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
25.10.2016г. град Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 25.10.2016г. като разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гражданско дело № 525 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 124, ал. 1 във връзка с
чл. 496, ал. 3 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „О. б. б."АД с ЕИК *********
срещу С.С.Ш. и Частен съдебен изпълнител С. Б. за прогласяване на
недействителност на публична продан на подробно описан недвижим имот поради
невнасяне на цената.
При
условията на евентуалност (ако се
отхвърли главния иск) е предявен иск срещу ЧСИ С. Б.
по чл. 74 ЗЧСИ във връзка с чл. 441 от ГПК и чл. 45 ЗЗД за сумата от 29585,33
лева
Ищецът твърди, че по изпълнително дело 1627/2011г., присъединено
към изп. дело 1085/2009г. е взискател, съответно присъединен такъв. Твърди, че
по изп.д. 1085/2009г. е извършена публична продан на недвижим имот собственост
на длъжника по делото, който имот е бил ипотекиран в полза на банката.
Твърди, че купувачът С.Ш. не е внесъл пълния размер на
цената предложена от него, поради което и проданта следва да се бъде обявена за
недействителна.
Твърди, че умишлено ЧСИ и купувачът са извършили
действия по делото с цел да бъде освободен купувачът от плащане на задатък и с
цел реално да не внася изцяло предложената от него цена.
Посочва, че незаконосъобразно ЧСИ е приел
предложението на купувача за валидно без да е внесъл задатък за участие в
проданта. Липсата на предпоставки за невнасяне на задатък ищецът обосновава с
липсата на формални действия за конституирането на купувача като взискател по
изп. дело и липсата на доказателства, че договора за цесия, който купувачът е
приложил към наддавателното си предложение е породил действие (е съобщен на
длъжника) за трети лица.
Твърди, че незаконосъобразно и с цел да се осигури
време за влизане в сила на възлагателното постановление ЧСИ е издал последното,
в деня в който е обявил Ш. за купувач въпреки, че при обявяването му за купувач
е дал едноседмичен срок за внасяне на цената, а в деня на постановлението и
след това са представени доказателства само за част от нея. Твърди, че в
нарушение на закона е извършено прихващане на вземането на купувача с дължимата
от него цена въпреки, че срещу привилигирован взискател, какъвто е банката,
ответника Ш. не може да се ползва от разпоредбата на чл. 461 ГПК, която урежда
възможност за прихващане само срещу хирографарни взискатели.
Посочва, че в действителност остават да се доплатят
сумата от 29585,33 лева, за да се достигне до плащане на пълния размер на
предложената цена (предвид факта и че няма внесен задатък от купувача).
По отношение евентуалния иск твърди, че от
гореописаните процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ, който грубо е
нарушил правилата за провеждане на проданта, за банката са настъпили вреди,
изразяващи се в разликата между предложената от купувача по проданта цена и
реално платената от него, за които отговорност следва да носи ЧСИ.
Иска се съдът да обяви проданта за недействителна ако
купувачът не плати остатъка от невнесената цена, евентуално ако главния иск
бъде отхвърлен да се уважи претенцията за обезвреда от незаконосъобразните действия
на ЧСИ Б..
Направени са доказателствени искания да се задължи ЧСИ
Б. да представи оригиналите на двете изпълнителни дела с цел да се установят
твърдения на ищеца за допуснатите нарушения
Иска се да се присъедини към настоящото дело в.гр.д.
464/2016г. на ПОС, предмет на което е обжалване на разпределението на сумите от
проданта.
Представя под опис писмени доказателства (точки от
4-та до 14-та от исковата молба).
Постъпил е отговор на исковата молба от ответниците.
Ответника Ш.-купувач по атакуваната продан счита иска
за недопустим и неоснователен. Твърди, че ищеца няма право да предяви иска,
защото е обжалвал възлагането, но жалбата му е оставена без разглеждане, а акта
с който е оставена без разглеждане не е влязъл в сила. Всъщност се твърди, че
щом като е обжалвал възлагането ищецът е загубил правото си на иск по чл. 496,
ал. 3 ГПК. По същество твърди, че всички действия на ЧСИ са законосъобразни и
той е внесъл дължимия от него остатък след приспадане на собственото му вземане
към длъжника.Претендира разноски.
Ответника Б. оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Твърди, че не е процесуално правно легитимиран да отговаря по
иска по чл. 496, ал. 3 ГПК, защото не е страна в изпълнителния процес и
съответно публичната продан.
По отношение евентуалния иск по чл. 74 ЗЧСИ счита
същият за недопустим, поради недопустимостта на главния иск. Твърди се
неоснователност на иска по същество с твърдения, че исковата молба е неясна - не
е посочено сумата загуба ли е, пропусната полза или неоснователно обогатяване,
кога е настъпило увреждането? Прави възражение за съпричиняване от ищеца чрез
бездействието му по изпълнителното дело. Излагат се аргументи, че щом е уреден
иск за недействителност на проданта, то липсва право на иск за вреди от
процесуалните действия на ЧСИ. Позовава се на нарушения на банката на чл. 494,
ал. 2 ГПК- същата през 2012г. не е поискала определяне на нова начална цена от
ЧСИ след втора нестанала продан на същият имот, с което имота е бил освободен
от изпълнение по отношение вземането на банката и тя е загубила своята
привилегия при удовлетворяване, поради което няма вреда за нея.
Прави искане за привличане като трето лице помагач на
ЗАД „А.“АД с мотив, че между ответника и посоченото лице е сключен договор за
застраховка на професионалната дейност на ЧСИ Б..
При проверка
на исковата молба по чл. 130 от ГПК
Пернишки окръжен съд констатира, че в частта си по иска с правно основание чл.
496, ал. 3 ГПК исковата молба е частично недопустима. Искът е насочен освен срещу купувача по публичната
продан и срещу съдебният изпълнител. Последният обаче няма процесуална
легитимация да отговаря по предявения иск. Публичната продан не представлява
сделка и съдебният изпълнител не действа при провеждане на проданта като страна
по нея, а като орган на власт и постановлението за възлагане не е частно правен
акт, а властнически акт. Ето защо при оспорване на публична продан по реда на
чл. 496, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител тъй като не е страна в публичната продан
и не действа като равнопоставен субект на страните в изпълнението не е
процесуално легитимиран да бъде ответник по иска за прогласяването на проданта
за недействителна.
Поради горното иска по чл. 496, ал. 3 ГПК, в частта му
срещу частен съдебен изпълнител Стилян Б. е недопустим и следва производството
срещу този ответник по този иск да се прекрати.
От друга
страна за допустимостта на този иск срещу първия ответник (купувача Ш.) е от значение дали ищеца е имал право на жалба срещу
постановлението за възлагане и дали го е упражнил. Съгласно чл. 496, ал. 3
искът за прогласяване на проданта за недействителна може да се предяви само от
лице, което е имало право на жалба, но не е обжалвало постановлението за
възлагане, респективно от лице, което не е имало правото на жалба (съобразно чл.
435, ал. 3 ГПК). Ищецът се позовава на втората хипотеза като твърди, че не е
имал право на жалба по чл. 435, ал. 3 от ГПК, защото не е взискател участвал в
проданта без да дължи задатък и затова има право на иск по чл. 496, ал. 3 ГПК
В същото време обаче на настоящият състав е служебно
известно, че ищецът по настоящото дело е депозирал пред ПОС жалба срещу
постановлението за възлагане, която с Определение от 28.07.2016г. по гр.д.
464/2016г. на ПОС е оставена без разглеждане, защото е прието, че жалбоподателят
„ОББ“АД няма правото на жалба. Това определение е обжалвано от „ОББ“АД и към
настоящият момент не е влязло в сила като в.гр.д. 464/2016г. е изпратено на
Софийски апелативен съд за произнасяне.
Ако САС приеме, че „ОББ“АД има право на жалба срещу
постановлението за възлагане независимо, че не е участвало в проданта, то за „ОББ“АД
няма да има и право на иск по чл. 496, ал. 3 ГПК, а защитата, която се цели с
настоящият иск ще се реализира чрез произнасяне по същество по жалбата срещу
възлагателното постановление. Респективно ако настоящият ищец не имал право на
жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК, то за него ще бъде открит пътя на защита по реда
на чл. 496, ал. 3 ГПК.
Допустимостта на главния иск е от значение и за допустимостта
на евентуалния иск по чл. 74 от ЗЧСИ.
Предвид на липсата на влязъл в сила съдебен акт
относно легитимацията на „ОББ“АД да обжалва възлагането и за настоящият състав
е налице пречка за преценка на допустимостта на главния иск предявен с
настоящата искова молба.
Ето защо настоящото производство ще следва да бъде
спряно до приключване с окончателен съдебен акт на производството по в.гр.д.
464/2016г. на ПОС.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧСИ С. Б. с рег. N. 753 на КЧСИ производството по делото по иска с правно
основание чл. 496, ал. 3 от ГПК за установяване недействителност на
проведена по изп.дело 1085/2009г. от ЧСИ С.Б., публична продан на недвижим имот
с идентификатор 55871.505.701.2.26 по кадастралната карта на гр. Перник,
одобрена със Заповед РД-19-91/13.10.2008г. на изп.дир. на АГКК, представляващ
търговски обект – аптека с адрес: гр. ***
СПИРА на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по гр.д. 525/2016г. по
описа на Пернишки окръжен съд, до приключване с окончателен съдебен акт на
произовдството по в.гр.д. 464/2016г. на ПОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: