Р Е Ш Е Н И Е
№ 520/10.3.2021г.
град Пловдив, 10.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на десети февруари
през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3288 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на И.М.К., чрез
адв. Р.Н., срещу Решение № 260494 от 02.11.2020 г. постановено по АНД №
967/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ наказателен състав, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 19-0432-000390/31.12.2019 г. на
Началника на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на И.М.К. с ЕГН **********,
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
С жалбата
се иска отмяна на решението и на НП изцяло. Посочва се, че на практика ще бъде
наказан два пъти за едно и също нещо, след като между касатора и Прокуратурата
на Република България е постигнато споразумение по НОХД № 2175 по описа на ПРС
за 2020 година.
В съдебното
заседаниe - И.М.К.
не се явява, не се представлява.
Ответникът – Първо
РУ към ОД на МВР Пловдив не се представлява.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение, намира жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния
съд правилно и законосъобразно.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.
На 04.12.2019
г. касаторът К. управлявал лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ***, движейки
се по бул. „Александър Стамболийски“ в град Пловдив, когато бил спрян от
полицейски екип към Първо РУ към ОД на
МВР Пловдив. При проверката актосъставител С.Б. забелязал, че зениците на
водача са разширени, говори забавено и неясно, и в тази връзка предприел
действия за изпробването му за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с тест „Dreger DrugCheck 3000 STK5“ c LOT ARMK 0671, годен до 2020-11. К.
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Затова бил издаден талон за медицинско изследване № 0062786. Този талон като
част от административно- наказателната преписка не е приложен по делото.
По образуванотно наказателно производство, със
съответния властнически акт /прокурорска разпоредба според отбелязването в лист
за преглед на пациент в КБД/СО от 06.12.2019 г./ е взета кръвна проба.
С определение от 17.08.2020 г. по НОХД № 2175/2020 г. К. бил признат за виновен в това,
че на същата дата и място, 04.12.2019 г. в град Пловдив, е извършил
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и престъпление по чл. 343б, ал. 4
вр. ал. 3 от НК, като е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.
За процесното административно нарушение е
съставен и АУАН № 040971 от 04.12.2019 г., в който квалификацията на нарушението е по чл. 174, чл. 3 от ЗДвП. За
извършеното нарушение било издадено и процесното НП, с което на К. била
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
По делото е представен заверен препис от определение № 260005 от
17.08.2020 г. по описа на НОХД № 2175/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив,
ведно с обвинителен акт по същото дело и разпореждане за насрочване на делото
за разпоредително заседание, както и лист за преглед на пациент в КБД/СО от
06.12.2019 г.
Съдът е приел, с оглед констатираното нарушение,
че не са налице основанията за зачитане на принципа „ne bis in idem“ /не два
пъти за едно и също нещо/. Съдът е приел, че образуваното наказателно
производство не се отнася до същия предмет като настоящото, тъй като то се е
водило и приключило за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, включващ във фактическия си състав
установяване на обстоятелството, че определено лице, което в случая е идентично
с касатора е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества.
За да потвърди
НП, съдът е приел, че предметът на настоящото производство включва в себе си
отказ на водача на МПС да бъде изпробван за употреба на такива вещества, или
фактическият състав и на двете производства корено се различава, тъй като този
по НК преследва и санкционира управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, а този по ЗДвП отказа на водача да бъде тестван.
Оспореното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл.
174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.
С разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН е предвидено, че когато за
дадено деяние е възбудено наказателно преследване, административнонаказателно
производство не се образува, както и когато се установи, че деянието, за което
е образувано такова, съставлява престъпление, производството се прекратява, а
материалите се изпращат на прокурора.
В този аспект поддържаното оплакване в касационната
жалба за несъответствие на релевирания санкционен акт с материалния закон е
основателно. Административните наказания са наложени заради това, че водачът е
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози
В конкретния
случай, при частична идентичност на фактите срещу К. са били образувани паралелно две
производства - наказателно от общ характер и административнонаказателно. Налице
е деяние съдържащо признаци и осъществяващо състава на административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като
за същото това деяние (отказва) не е предвидена
наказателна отговорност. За целите на наказателното производство обаче и
за реализацията на наказателната отговорност, именно този отказ е преодолян,
при което е било установено, че К. е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества.
В тази връзка настоящата инстанция, като изхожда от
целите на наказанието като мярка на
държавна принуда, изразяваща се в засягане правата на осъдения, която е
предвидена в закон и се налага от съд въз основа на него на физическо лице
заради извършено от него престъпление и за да се постигнат определени в закона
цели, като чрез нея деецът и осъщественото от него престъпно поведение се
порицават от държавата, намира че е недопустимо да се носи едновременно
административна-наказателна и наказателна отговорност с оглед нормата на чл.33,
ал.1 от ЗАНН.
Отправна точка
за мотивите в настоящото решение следва да се намерят и в принципа „ne bis
in idem“, прогласен в чл.4 на Протокол 7 към ЕКЗПЧОС, според който
никой не може да бъде съден или наказан в процес с наказателен характер за
същото деяние, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден в друг
процес с наказателен характер. Съгласно задължителните
указания дадени с ТР 3/2015 на ОСНК на ВКС, за да се ползва дееца от защитата
на принципа „ne bis in idem“ следва да
се констатират кумулативно следните елементи от фактическия състав: спрямо
дееца да са проведени два процеса
с наказателен характер по смисъла на автономното значение, което ЕКЗПЧОС влага в това понятие; по
единия процес производството да е приключило с окончателен съдебен акт; предмет на изследване в двата процеса да
е едно и също деяние. Съгласно
критериите „Енгел“, към които препраща ТР 3/2015 ОСНК на
ВКС процесът има наказателен
характер по смисъла на автономното значение, което му придава
конвенцията, винаги когато дадено
деяние е квалифицирано като престъпление по националното законодателство.
Съгласно чл. 9, ал. 1 НК „престъпление е това
общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и
е обявено от закона за наказуемо“.
Конкретната обществената опасност на деянието, квалифицирано като
престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК и извършено от К., е установена
след съдебно химическа /токсилогична/
експертиза с № 0202/11.01.2020 г. на ВМА София, за целите на която видно от
листа за преглед на пациент в КБД/СО от 06.12.2019 г. са взети три вакумети с
венозна кръв.
Според относимото тълкувателното решение на
ВКС, с което се преразглежда частично и ТР № 51 от 29.12.1978 г. на ОСНК на ВС
"Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административно наказателна
отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени
едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти
на защита."
Съдебната инстанция по НОХД
№ 2175/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив е подложила на своята внимателна преценка,
съгласно чл. 54 и чл. 36 от НК, данните по делото за степента на обществена
опасност на деянието и дееца, и е наложила справедливото наказание с оглед
постигане целите на специалната и генерална превенция, в това число глоба и лишаване от право да управлява
МПС.
Като е потвърдил НП съдът е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени ведно с наказателното
постановление.
Не
се констатираха направени от касатора разноски, които да се следва да му се
присъдят.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260494 от 02.11.2020 г. постановено по АНД №
967/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ наказателен състав, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
19-0432-000390/31.12.2019 година на Началника на Първо РУ към ОД на МВР
Пловдив, с което на И.М.К. с ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: