Решение по дело №3288/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 520
Дата: 10 март 2021 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20207180703288
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 520/10.3.2021г.

 

град Пловдив, 10.03.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3288 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на глава XII от АПК.

 Делото е образувано по касационна жалба на И.М.К., чрез адв. Р.Н., срещу Решение № 260494 от 02.11.2020 г. постановено по АНД № 967/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0432-000390/31.12.2019 г. на Началника на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на И.М.К. с ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

  С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло. Посочва се, че на практика ще бъде наказан два пъти за едно и също нещо, след като между касатора и Прокуратурата на Република България е постигнато споразумение по НОХД № 2175 по описа на ПРС за 2020 година.

  В съдебното заседаниe - И.М.К. не се явява, не се представлява.

Ответникът – Първо РУ към ОД на МВР Пловдив не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за  основателна.

На 04.12.2019 г. касаторът К. управлявал лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ***, движейки се по бул. „Александър Стамболийски“ в град Пловдив, когато бил спрян от полицейски екип към Първо  РУ към ОД на МВР Пловдив. При проверката актосъставител С.Б. забелязал, че зениците на водача са разширени, говори забавено и неясно, и в тази връзка предприел действия за изпробването му за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест „Dreger DrugCheck 3000 STK5“ c LOT ARMK 0671, годен до 2020-11. К. отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Затова бил издаден талон за медицинско изследване № 0062786. Този талон като част от административно- наказателната преписка не е приложен по делото.

 По образуванотно наказателно производство, със съответния властнически акт /прокурорска разпоредба според отбелязването в лист за преглед на пациент в КБД/СО от 06.12.2019 г./ е взета кръвна проба.

 С определение от 17.08.2020 г. по НОХД № 2175/2020 г. К. бил признат за виновен в това, че на същата дата и място, 04.12.2019 г. в град Пловдив, е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, като е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

 За процесното административно нарушение е съставен и АУАН № 040971 от 04.12.2019 г., в който квалификацията на  нарушението е по чл. 174, чл. 3 от ЗДвП. За извършеното нарушение било издадено и процесното НП, с което на К. била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

 По делото е представен  заверен препис от определение № 260005 от 17.08.2020 г. по описа на НОХД № 2175/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно с обвинителен акт по същото дело и разпореждане за насрочване на делото за разпоредително заседание, както и лист за преглед на пациент в КБД/СО от 06.12.2019 г.

 Съдът е приел, с оглед констатираното нарушение, че не са налице основанията за зачитане на принципа „ne bis in idem“ /не два пъти за едно и също нещо/. Съдът е приел, че образуваното наказателно производство не се отнася до същия предмет като настоящото, тъй като то се е водило и приключило за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, включващ във фактическия си състав установяване на обстоятелството, че определено лице, което в случая е идентично с касатора е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества.

За да потвърди НП, съдът е приел, че предметът на настоящото производство включва в себе си отказ на водача на МПС да бъде изпробван за употреба на такива вещества, или фактическият състав и на двете производства корено се различава, тъй като този по НК преследва и санкционира управление на МПС след употреба на наркотични вещества, а този по ЗДвП отказа на водача да бъде тестван.

 Оспореното решение е валидно и  допустимо, но неправилно.   

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

С разпоредбата на  чл. 33 от ЗАНН е предвидено, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване, административнонаказателно производство не се образува, както и когато се установи, че деянието, за което е образувано такова, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на прокурора.

В този аспект поддържаното оплакване в касационната жалба за несъответствие на релевирания санкционен акт с материалния закон е основателно. Административните наказания са наложени заради това, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози

 В конкретния случай, при частична идентичност на фактите  срещу К. са били образувани паралелно две производства - наказателно от общ характер и административнонаказателно. Налице е деяние съдържащо признаци и осъществяващо състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като за същото това деяние (отказва) не е предвидена  наказателна отговорност. За целите на наказателното производство обаче и за реализацията на наказателната отговорност, именно този отказ е преодолян, при което е било установено, че К. е  управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

 В тази връзка настоящата инстанция, като изхожда от целите на наказанието като  мярка на държавна принуда, изразяваща се в засягане правата на осъдения, която е предвидена в закон и се налага от съд въз основа на него на физическо лице заради извършено от него престъпление и за да се постигнат определени в закона цели, като чрез нея деецът и осъщественото от него престъпно поведение се порицават от държавата, намира че е недопустимо да се носи едновременно административна-наказателна и наказателна отговорност с оглед нормата на чл.33, ал.1 от ЗАНН.

 Отправна точка за мотивите в настоящото решение следва да се намерят и в принципа „ne bis in idem“, прогласен в чл.4 на Протокол 7 към  ЕКЗПЧОС, според който никой не може да бъде съден или наказан в процес с наказателен характер за същото деяние, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден в друг процес  с наказателен характер.  Съгласно задължителните указания дадени с ТР 3/2015 на ОСНК на ВКС, за да се ползва дееца от защитата на принципа „ne bis in idem“  следва да се констатират кумулативно следните елементи от фактическия състав: спрямо дееца да са проведени два процеса с наказателен характер по смисъла на автономното значение, което ЕКЗПЧОС влага в това понятие; по единия процес производството да е приключило с окончателен съдебен акт;  предмет на изследване в двата процеса да е едно и също деяние. Съгласно критериите „Енгел“, към които препраща ТР 3/2015 ОСНК на ВКС  процесът има  наказателен характер по смисъла на автономното значение, което му придава конвенцията, винаги когато дадено деяние е квалифицирано като престъпление по националното законодателство. 

 Съгласно чл. 9, ал. 1 НК „престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо“.  Конкретната обществената опасност на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК и извършено от К., е установена след съдебно химическа  /токсилогична/ експертиза с № 0202/11.01.2020 г. на ВМА София, за целите на която видно от листа за преглед на пациент в КБД/СО от 06.12.2019 г. са взети три вакумети с венозна кръв.

Според относимото тълкувателното решение на ВКС, с което се преразглежда частично и ТР № 51 от 29.12.1978 г. на ОСНК на ВС "Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административно наказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита."  

Съдебната инстанция по НОХД № 2175/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив е подложила на своята внимателна преценка, съгласно чл. 54 и чл. 36 от НК, данните по делото за степента на обществена опасност на деянието и дееца, и е наложила справедливото наказание с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, в това число глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Като е потвърдил НП съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени ведно с наказателното постановление.

       Не се констатираха направени от касатора разноски, които да се следва да му се присъдят.

       Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

                                                     Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 260494 от 02.11.2020 г. постановено по АНД № 967/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ наказателен състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0432-000390/31.12.2019 година на Началника на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на И.М.К. с ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: