РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Добрич, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20223230200201 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „...“ , ЕИК ...., в качеството му на работодател
срещу НП № 08 – 2100052/258 от 13.01.2022 г., издадено от Д. на Д... „...” гр.
Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500.00 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя не
се явява.
Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и
моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
1
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице по чл. 416, ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели,
като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 2
от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
На 17.11.2021 г. . С. Н. П. и Г. В. В. – .. в ДИТ Д., съвместно със ... на
Сектор „ПИП“ към ОД на МВР - Д. извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство в борса за дърва, находяща се в гр. Д., ул. „...“ №
..., стопанисвана от „...“. гр. Т..
При проверката в обекта бил заварен работникът Б. Е. К. ЕГН
********** да цепи и товари дърва за огрев. Лицето е попълнило Декларация
относно условията по наемането му на работа, видно от която същият работи
в „...“ . от 17.11.2021 г., има задължение да цепи и товари дърва, с работно
време от 08.00 до 17.00 часа, с уговорено трудово възнаграждение, при
осигурена седмична почивка и почивка в работния ден.
На 26.11.2021г. по електронна поща на Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище Д. са получени документи, подписани с електронен подпис от
М. К. Х. - П. – упълномощено лице, в това число и граждански договори,
сключени на 17.11.2021 г. и на 23.11.2021 г. с К..
От възприетото по време на проверката инспекторите достигнали до
извод, че жалбоподателят в качеството си на работодател е приел на работа на
17.11.2021 г. Б. Е. К. в стопанисваната от него борса за дърва, като му е
осигурил условия за работа, присъщи за трудово правоотношение като
работно време, работно място, трудово възнаграждение, седмична почивка,
почивка в работния ден, като не е изпълнил задължението си да сключи с
лицето трудов договор преди постъпването му на работа.
На 16.12.2021 г. св. П. в присъствието на ., св. Г. В. и М. Ц. Д.
образувала процесното административно-наказателно производство, като
съставила АУАН № 08-2100052, с който вменила на жалбоподателя
административно нарушение по 61, ал. 1, вр. чл. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Въз основа на така съставения АУАН, на 13.01.2022 г., Директорът на
ДИТ гр. Добрич издал и процесното Наказателно постановление № 08-
2100052/258, с което за вмененото с АУАН административно нарушение, на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на наложил на
жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1 500 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията
на разпитаните в хода на съдебното производство .. – С. Н. П., М. Ц. Д., Г. В.
В., както и от представените по делото доказателства. Показанията на
посочените свидетели, съдът кредитира като последователни, правдиви и
непротиворечиви. Техните показания кореспондират и с приобщените по
2
надлежния ред в хода на производството и писмени доказателства - НП № 08-
210052/258 от 13.01.2022 г.; АКТ № 08-210052/16.12.2021 г.; Протокол с изх.
№ ПР 2138114/13.12.2021 г.; Призовка от 17.11.2021 г.; Декларация от Б. Е.
К.; ГД от 23.11.2021 г.; Покана за съставяне на АУАН с изх. №
21083303/14.12.2021 г.; Пълномощно с рег. № 3259; Данни от ТР от
15.12.2021 г.; Данни от ТР от 20.12.2021 г.; Справка на регистър за
уведомление за ТД на Б. Е. К..
Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал.
2 от КТ и безспорно доказано по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда,
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. Според чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа, а по смисъла на чл. 62, ал. 1 трудовият договор се сключва в
писмена форма.
Нарушаването на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ от страна на
работодателя се санкционира по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ.
От приобщените доказателства, както и от еднопосочните показания на
разпитаните свидетели безспорно се установява, че лицето К. е работил в
обекта към момента на извършената проверка.
По делото е приложен договор „граждански“, в който е описано, като
задължение единствено цепене и товарене на дърва срещу определено
възнаграждение, т. е. не съдържа всички елементи на конкретния граждански
договор /договор за изработка/, съобразно чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Същевременно в саморъчно попълнената декларация, Б. К. посочва
работно време, работно място, почивка и възнаграждение, което напълно
съответства и на установеното по време на проверката.
Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и няма постоянен
характер не изключва трудовия характер на възложените функции. Трудов
договор може да се сключва и за определен срок или до завършване на
определена работа по аргумент от чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, вкл. за 1 ден.
При договора за изработка, изпълнителят е независим от насрещната
страна, при осъществяване на уговорения резултат. Целта на сключване на
гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва да е
определена по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за
качествено изпълнение. В конкретния случай в договора е посочено - цепене
и товарене на дърва, но не и обема на работа, нито критерии за качествено
изпълнение. По силата на трудовия договор, едно физическо лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на
гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар
и свързан с полагането на труд, предполага пълна самостоятелност до
получаване на крайния продукт, предмет на договора.
3
Поради това, съдът намира, че процесното правоотношение е трудово
по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не
продукт от нея.
Установените в хода на проверката условия на труд, естеството и
организацията на възложената работа налагат извода, че за посочения период
К. не е бил ангажиран с предоставянето на характерния за гражданските
договори уговорен краен резултат, а е престирал работна сила при
съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи,
подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа, поради което в
тази насока възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Ето защо съдът не кредитира представените в хода на проверката
граждански договори с Б. Е. К., тъй като с него е прикрито едно фактическо
трудово правоотношение.
Съдът счита, за неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ съгласно,
която за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв., тъй като
според ал. 2 на същия член, законодателят е приел, че не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Не е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по силата на
цитирания чл. 415в, ал. 2 от КТ, който като специален изключва
приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Така Решение от
03.07.2014г. по к.а.н.д. № 339/2014г. на ДАС.
При определяне размера на имуществената санкция,
административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя и е определил размера на наказанието в предвидения минимум
от 1 500 лева в чл. 414, ал. 3 от КТ.
Ето защо, съдът приема, че наказателното постановление е обосновано
и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – ДИТ искане, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в
сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели -
трима, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80
4
лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08 – 2100052/258 от 13.01.2022 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Д., с което на „ЕКБ –
Форест М66“ ЕООД, ЕИК... гр. Т., ул. „..” № .., в качеството му на
работодател за нарушение по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда
/КТ/ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.
На основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН ОСЪЖДА „ЕКБ – Форест М66“
ЕООД, ЕИК ..., гр. Т., ул. „...” № 53 ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Д. сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5