Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 01.03.2024 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия
Радева адм. дело № 449/2023г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 69б, ал. 1
и чл. 118, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Административното дело е образувано по жалба
на С.М.П., ЕГН: **********, чрез адв. Р.И., с адрес ***, срещу Решение №
2153-10-30 от 17.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, с което на
основание чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО е отхвърлена като неоснователна Жалба
вх. № 1012-10-231/25.10.2023г., подадена от С.М.П. срещу Разпореждане №
2113-10-576#1/25.09.2023г., издадено от Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр.
Ловеч, с което на основание чл. 69б от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО
на П. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност
на оспореното решение, като се иска отмяната му като постановено при
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателката излага, че при наличие
на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б от КСО, правото на пенсия
следва да бъде зачетено, в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е
възможно и по двете следва да се приложи нормативна уредба в благоприятен
вариант за заявителя.
В съдебно заседание оспорващата С.М.П.,
редовно призована, не се явява лично. Не се явява и упълномощеният от нея процесуален
представител – адв. Р.И. от САК. С Молба с вх. № 516/14.02.2024г. адв. Р.И.
изразява становище за даване ход на делото, излага доводи по съществото на
правния спор и претендира присъждането на разноски, съгласно приложен списък,
договор за правна помощ и разписка.
Ответникът Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч, редовно призован, в съдебно
заседание, се представлява от процесуалния си представител юрисконсулт Т.К.,
която оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на същата. По
същество пледира за отхвърляне на жалбата, като излага аргументи за правилност
и законосъобразност на оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства
и доводите на страните съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С.М.П. е подала до Директора на ТП
на НОИ гр. Ловеч Заявление с вх. №
2113-10-576/17.07.2023г., с което е поискала да ѝ бъде отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО /л. 24/. Към
заявлението са приложени: трудова книжка № 1110, издадена от под. 24430 гр. Троян, книжка за
служебния /трудовия/ стаж на кадровия военнослужещ № 016029, издадена от
Министерство на отбраната, копие от документ за подадено заявление за промяна
на осигуряване на основание чл. 4б от КСО. Подадено е и Заявление обр. УП-28 с
вх. № 2115-10-189/17.07.2023г. за ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова
дейност по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО.
С Разпореждане № 2113-10-576#1/25.09.2023г.,
издадено от Началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ гр. Ловеч /л. 21/, на
основание чл. 69б от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС и чл. 102, ал. 1,
т. 2 от КСО на С.М.П. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, както и преизчисление по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО, тъй като лицето
не получава пенсия. Пенсионният орган е
счел, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 17.07.2023г. С.М.П. има
доказан осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от първа категория
по чл. 69 от КСО - 19 г. 07 м. 02 дни, от втора категория - 00 г. 00 м. 00 дни,
от трета категория - 14 г. 02 м. 27 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към
трета категория труд - 46 г. 10 м. 20 дни. В мотивите към разпореждането е
посочено, че съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС, лицата, които не са придобили
право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да
се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, като исканата пенсия
следва да се откаже, тъй като С.М.П. отговаря на условието на чл. 69 от КСО да
има 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени
като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, но
няма изискващата се възраст от 54 години за 2023 година.
Видно от известие за доставяне,
приложено на л. 23 от делото, Разпореждане № 2113-10-576#1/25.09.2023г. е
получено лично от П. на 05.10.2023 година.
С Жалба вх. № 1012-10-231 от 25.10.2023г.
С.М.П. е оспорила пред Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч Разпореждане №
2113-10-576#1/25.09.2023г. по отношение на отказа за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, с искане същото да бъде отменено.
С Решение № 2153-10-30 от
17.11.2023г. /л. 8-9/, предмет на оспорване по настоящото дело, Боян Асенов
Боянов - Директор на ТП на НОИ гр. Ловеч е разгледал жалбата срещу
разпореждането и е отхвърлил същата като неоснователна. В мотивите на
решението, административният орган е приел, че за оспорващата не е налице
недостигащ осигурителен стаж по чл. 69 от КСО и за нея не е приложима
хипотезата на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, с оглед на което С.М.П. няма право на
пенсия на исканото основание - чл. 69б от КСО. В решението се сочи, че
разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни
материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата, като пенсиите се отпускат
при спазване на общото правило на чл. 94, ал. 1 от КСО. Според чл. 69, ал. 1 от КСО /в актуалната редакция към датата на заявление за пенсия/, военнослужещите
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и
при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени
като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна
служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на
Република България. По аргумент от ал. 9 на същата разпоредба, от 31 декември
2016г. възрастта за лицата по ал. 1 - 7 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за
лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и
7. Според решението, по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО може да придобие право на
пенсия само лице, което е изпълнявало/заемало длъжност или извършвало дейност
по съответните закони, посочени в разпоредбата, има 27 години общ осигурителен
стаж, от които две трети са действително изслужени в специални ведомства и е
навършило изискуемите се възраст /за 2023 г./ от 54 години, без значение дали
лицето е мъж или жена. Посочено е в решението, че данните в преписката сочат,
че С.М.П. е родена на ***г. и към датата на подаване на заявлението има
навършена възраст от 52 г. 00 м. и 07 дни. Следователно, същата няма право на
пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като същата към датата на заявлението за
пенсия - 17.07.2023 г. има изискващия се осигурителен стаж от 18 години
действително изслужени като военнослужеща по Закона за отбраната и въоръжените
сили на Р България, но няма навършена възраст от 54 години, а има такава от 52
г. 00 м. и 07 дни. Посочено е, че за последната не са изпълнени кумулативно
условията на чл. 69, ал. 2 от КСО. Административният орган е изложил в
решението, че съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, лицата, които не
са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен
стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, което
означава, че разпоредбата е приложима спрямо определен кръг лица,
изпълнявали/заемали длъжности или извършвали дейности по посочените в чл. 69 от КСО закони, на които не им достига единствено изискуемия осигурителен стаж,
т.е. от това изключение могат да се възползват само лицата, притежаващи особено
качество. В обжалваното решение е прието, че възможността за пенсиониране по
реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС,
възниква само ако за лицето е налице недостигащ осигурителен стаж по чл. 69 от КСО.
Решение № 2153-10-30 от
17.11.2023г. е връчено лично на С.М.П. на 21.11.2023г., видно от приложеното на
л. 10 от делото известие за доставяне. Жалбата срещу това решение е подадена чрез
ТД на НОИ гр. Ловеч до Административен съд гр. Ловеч на 04.12.2023 година.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е редовна по отношение на
форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока
по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, пред родово и местно
компетентния Административен съд гр. Ловеч, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, пети административен състав, намира жалбата за
основателна, по следните съображения:
По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО,
при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички
основания по чл. 146 от АПК, а именно - издаден ли е същият от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона. Съгласно специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване
пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-10-30 от 17.11.2023г., издадено от
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.
Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна Жалба вх. № 1012-10-231/25.10.2023г.,
подадена от С.М.П., ЕГН: ********** срещу Разпореждане №
2113-10-576#1/25.09.2023г. на Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр.
Ловеч. Този индивидуален административен акт е издаден от оправомощения орган,
в кръга на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Видно от Заповед № 870/24.01.2019г. на Управителя на НОИ /л. 38/,
издателят на оспореното решение Боян Асенов Боянов заема длъжността Директор на
ТП на НОИ гр. Ловеч.
Разпореждането също е издадено от
компетентен орган в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 98, ал. 1,
т. 1 от КСО – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно Заповед
№ 3360/21.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, приложена на л. 37 от
делото.
Освен издаден от компетентен по
степен и материя административен орган, обжалваният административен акт е
изготвен и в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената
разпоредба на КСО, съгласно чл. 146, т. 2, във
вр. с чл. 59 от АПК. Процесният индивидуален административен акт
отговаря и на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа
наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта,
фактически и правни основания за издаването му, съдържа и дата на издаване и
подпис на издателя с означение на длъжността му - чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК.
Оспореното решение, а и
потвърденото с него разпореждане, са изготвени в законоустановената форма, при
спазване на административно производствените правила за това.
При извършване на проверка относно
спазване на процесуалните правила в хода на проведеното административно
производство, съдът не установи да са допуснати съществени процесуални
нарушения. Следва да се има предвид, че нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено само в случаите, когато
недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до
различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира.
Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства
от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на
допустими, относими и необходими доказателства, т. е. административното
производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
В настоящият случай съдът счита,
че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в
противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна
норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
Няма спор по делото по отношение
на установеният от административния орган осигурителен стаж на жалбоподателката
и навършената възраст към датата на подаване на заявлението. Спорният въпрос по делото се свежда до това,
дали в полза на оспорващата е възникнало право на поисканата пенсия за
осигурителен стаж и възраст и приложима ли е в конкретния случай за оспорващата
нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС при
преценката на правото за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО,
военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години
и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително
изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на
срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на
Република България. Съобразно ал. 9 на
същия член, от 31 декември 2016г. възрастта за лицата по ал. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
55-годишна възраст за лицата по ал. 1. От горното се налага извода, че към
датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия от С.М.П. – 17.07.2023г.,
кумулативно изискуемите предпоставки за придобиване право на пенсия по чл. 69,
ал. 1 от КСО са лицето, което е изпълнявало/заемало длъжност или извършвало
дейност по съответните закони, посочени в разпоредбата, да има 27 години общ
осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени в специални
ведомства и да е навършило изискуемата възраст /за 2023 г./ от 54 години, без
значение дали лицето е мъж или жена. Установи се, че към датата на подаване на
заявлението – 17.07.2023г., С.М.П. има осигурителен стаж от първа категория по
чл. 69 от КСО - 19 г. 07 м. 02 дни, от втора категория - 00 г. 00 м. 00 дни, от
трета категория - 14 г. 02 м. 27 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към
трета категория труд - 46 г. 10 м. 20 дни, а навършената възраст на оспорващата
към 17.07.2023 г. – 52 г. 00 м. и 07 дни.
Доколкото С.М.П. има повече от
изискуемия общ осигурителен стаж от 27 години, от които 2/3 действително
изслужени като военнослужеща по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р
България, но е на възраст 52 г. 00 м. и 07 дни, което е по-малко от изискуемия
минимум от 54 г., то тя действително не отговаря на изискванията за
придобиване, респ. отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО. Изводите на
ответника в този смисъл са правилни и кореспондират с материалната норма. В
подаденото заявление от С.М.П. същата изрично е посочила, че желае да ѝ
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО. От доказателствата по делото се установява, че П. не отговаря на
законовото изискване за навършена възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО, но отговаря
на законовото изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1, от КСО. Съгласно чл. 69б,
ал. 1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа
категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили
са възраст до 31 декември 2015г. - 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете; от 31 декември 2015г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца
за жените до достигане на 55-годишна възраст. Изчислена, съобразно цитираната
разпоредба, изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО за
жените за 2023г. е 50 години и 4 месеца. Същото е регламентирано и в чл. 18б,
ал. 1, т. 8 от НПОС.
Към 17.07.2023г. - датата на
подаване на заявлението от С.М.П. пред органа, П. има навършени 52 г. 00 м. и
07 дни, т.е. отговаря на условието за възраст, според чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Изпълнено е и изискването по отношение на сбора от осигурителен стаж и възраст
/предвид общия осигурителен стаж на оспорващата, превърнат към трета категория
в размер на 46 г. 10 м. 20 дни и навършената възраст - 52 г. 00 м. и 07 дни/.
Към датата на подаване на заявлението сборът от осигурителен стаж и възраст на
оспорващата е повече от необходимия минимум от 94.
Предвид изложеното се установява,
че към датата на подаване на заявлението – 17.07.2023г. С.М.П. има право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, отпускането
именно на каквато пенсия тя е поискала със заявлението си. В този смисъл,
органът неправилно и незаконосъобразно е отказал отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО по съображения, че
оспорващата не отговаря на условията за възраст съгласно нормата на чл. 69, ал.
2 от КСО, а редът за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО е неприложим по
силата на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Анализът
на подзаконовата правна норма на чл. 18, ал. 4 от НПОС, според която лицата,
които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ
осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, сочи, че нормата на чл. 18, ал. 4
от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия
осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не
представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, както е настоящият
случай, да се пенсионират по този ред. Обратното би означавало, че е допустимо
неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с
разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО, че държавното обществено осигуряване
се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на
осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. Тълкуването
и прилагането на чл. 18, ал. 4 от НПОС
не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б
от КСО, които са норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Ако за
приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС
административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ
характер, то на основание чл. 5, ал. 1 от АПК, следва да се приложат
разпоредбите на КСО от по-висок ранг, предоставящи възможност за избор, какъвто
в случая оспорващата е направила, посочвайки в заявлението, че желае отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО
съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б от КСО
са еднакво приложими с оглед на правните последици като норми от един и същ
ранг. Ето защо при осъществяване на фактическия състав на една от тях или и на
двете, следва да се приложи по-благоприятната правна възможност за заявителя. В
този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, застъпена в
Решение № 2259 от 18.02.2021г. по адм. дело № 10189/2020г. по описа на ВАС и
Решение № 2291 от 18.02.2021г. по адм. дело № 9879/2020г. по описа на ВАС.
Предвид изложеното оспореното Решение
№ 2153-10-30 от 17.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч и потвърденото
с него Разпореждане № 2113-10-576#1/25.09.2023г. за отказ за отпускане на
пенсия, се явява издадено при неправилно приложение на материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.
146, т. 4 и т. 5 АПК. По тези съображения съдът намира жалбата за основателна,
а оспореният акт за незаконосъобразен и като такъв същият следва да бъде
отменен.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган по
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО - ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ гр. Ловеч за ново произнасяне по заявлението на С.М.П., при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение. Срокът, който съдът следва да определи на
основание чл. 174 от АПК за произнасяне на административния орган следва да
бъде до 4 месеца от влизане на решението в сила, съобразно разпоредбата на чл.
98, ал. 1, т. 1 от КСО.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното от жалбоподателката искане за присъждане на разноски,
същото следва да се уважи на основание чл. 120, ал. 2 от КСО. Предвид
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на
Националния осигурителен институт, Националният осигурителен институт в
качеството на юридически лице, в чиято структура е органът, издал отменения
акт, следва да бъде осъден да заплати на оспорващата сума в общ размер на 510.00
лева, от които 10 лева - заплатена държавна такса /л. 42/ и 500.00 лева –
договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение /л. 53-54/.
По отношение на направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заявения
адвокатски хонорар, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.
Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване минималният размер на възнаграждението е 500.00
лева. В този размер е и договореното и заплатено такова от жалбоподателката,
видно от договора за правна помощ на л. 53 от делото и разписката за
извършеното плащане на л. 54, поради което заплатеното от С.М.П. адвокатско
възнаграждение не е прекомерно.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение второ от АПК, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, Административен съд гр. Ловеч, пети
съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.М.П., ЕГН: **********, чрез адв. Р.И., с адрес
***, Решение № 2153-10-30 от 17.11.2023г., издадено от Боян Асенов Боянов - Директор
на ТП на НОИ гр. Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна Жалба вх. №
1012-10-231/25.10.2023г., подадена от С.М.П. срещу Разпореждане №
2113-10-576#1/25.09.2023г., издадено от Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ
гр. Ловеч, с което на основание чл. 69б от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ гр. Ловеч за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-10-576/17.07.2023г.
на С.М.П., ЕГН: **********, в срок до 4 месеца от влизане в сила на настоящото
решение, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на С.М.П., ЕГН:
**********, адрес: ***, сума 510.00 - петстотин и десет лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: