Решение по дело №1065/2020 на Районен съд - Разград

 

                                                          Р Е Ш Е Н И Е

 

              Номер           412                              27.11.2020 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На           двадесет и пети ноември             две хиляди и двадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Н. ГЕНЧЕВА

Секретар     Сребрена Русева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  №1065/2020 г.

 

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите.

            Депозирана е искова молба от  „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Н.Н.Л. за установяване на задължението на ответника за заплащане на сумите  1600 лв. главница по договор за кредит, сключен между ответника и „Уни Кредит Булбанк“АД на 16.03.2015 г. усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка,  сумата 962,88 лв. възнаградителна лихва за периода 16.03.2015 г. – 21.09.2017 г. и сумата 129,16 лв. лихва за забава за периода 01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху  главницата, считано от 31.01.2020 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№179/2020 г. Иска да бъдат присъдени и разноските. Сочи, че  на 16.03.2015 г.  между „Уни Кредит Булбанк“АД и ответницата е сключен договор за банков потребителски кредит в общ размер на 1600 лв. с краен срок за погасяване 16.03.2016 г. с възможност за продължаване срока на договора, че е уговорена възнаградителна лихва, респ. начислена такава за периода 16.03.2015 г. – 21.09.2017 г.  в размер на 962,88 лв., че длъжникът е изпаднал в забава, за което му е начислено обезщетение, че вземането е прехвърлено на ищеца с договор от 01.07.2019 г., че по ч.гр.д.№179/2020 г. е издадена заповед за изпълнение на сумите, за които са предявени обективно съединените установителни искове., която заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.

            Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият не е депозирал отговор.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

            На 16.03.2015 г. между ответницата Н.Н.Л. и „Уни Кредит Булбанк“АД е сключен договор за банков потребителски кредит №615/0027/33754426, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка с общ размер от  1600 лв. със срок за погасяване 16.03.2016 г. при годишен лихвен процент 15,05%.  В т.12.1 е посочена възможност за удължаване на срока на договора при изправност на кредитополучателя. В т.5.5. от договора е уговорена неустойка за забава в размер на законната лихва, а именно 10,01%. Договорът за кредит е сключен при общи условия, подписани от кредитополучателя.

            С договор от 01.07.2019 г. „Уни Кредит Булбанк“АД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД  портфолио от необслужвани вземания срещу физически и юридически лица срещу покупна цена. В приложение към договора са посочени конкретните вземания, които са предмет на договора. Сред тях е и задължението на Н.Н.Л. по договор с №615/0027/33754426  от 16.03.2015 г., като е посочено че дължимата сума е 1600 лв. главница и 962,83 лв. други плащания.С писмо от 10.07.2019 т. кредиторът  „Уни Кредит Булбанк“АД е уведомил ответницата за извършената цесия на вземането. Писмото е изпратено на адреса, посочен като такъв на ответницата в договора за кредит и се е върнало като непотърсено. Цесионерът  е издал потвърждение за сключената цесия  на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

 По ч.гр.д.№179/2020 г. по описа на РС Разград е издадена заповед за изпълнение срещу Н.Н.Л. за заплащане на сумата 1600 лв. главница по договор за паричен заем ведно със законната лихва от 31.01.2020 г., сумата 962,88 лв.  договорна лихва за периода 16.03.2015 г. – 21.10.2017 г., сумата 129,16 лв. законна лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 31.01.2020 г., и сумата 103,84  лв. разноски по делото, като е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем №615/0027/33754426  от 16.03.2015 г. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК

Уведомлението за цесия е приложено към исковата молба и е връчено на ответника  заедно с тази искова молба.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.

            В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника в хода на настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне става действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на предишния кредитор след датата на извършване на цесията.

            Това вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в които е било в патримониума на първия.

            По отношение на първото от претендираните вземания – главница от 1600 лв. по делото е установено, че между страните е сключен валиден договор за заем с годишен лихвен процент 15,05 %, а таксата е 20 лв. , респ. годишният процент на разходите е в рамките, посочени в чл.19, ал.4 от Закона за поребителския кредит – до 5 пъти законната лихва, както и че сумата по договора е получена от ответника, което той е удостоверил лично подписвайки договора.

            По делото липсват твърдения и  не са представени никакви доказателства за заплатени суми по този договор.

Ето защо първият от обективно съединените искове принципно е основателен и доказан. За да стигне до този извод съдът взе предвид и обстоятелството, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, но към датата на депозиране на заявлението – 03.02.2020 г. е бил настъпил крайния срок на договора.

            По отношение на втория от исковете – за заплащане на сумата 962,88 лв. договорна лихва за периода 16.03.2015 г. – 21.09.2017 г., същият се явява основателен и доказан.

            По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова обезщетение се дължи не само въз основа на т.5.5 от договора, но и по силата на чл.86 от Закона за задълженията и договора. Същото е в размер на законната лихва от датата, следваща датата на изпълнението.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение. Общо направените по делото разноски са в размер на 110,16 лв.  Съответно юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер от 100 лв.  Съответно по ч.гр.д.№179/2020 г. тези суми са 53,84  лв. за разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, тъй като разноските по същото  и юрисконсултското възнаграждение са определени в размер на минимума.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Н.Л., ЕГН ********** *** ,  че същата дължи на  „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Д.Б.Б., сумата 1600 лв.  /хиляда и шестстотин  лева / главница по банков потребителски кредит №615/0027/33754426, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 16.03.2015 г., сключен с „Уни Кредит Булбанк“АД, ведно със законната лихва от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 962,88 лв. /деветстотин шестдесет и два лева и  осемдесет и осем стотинки/ възнаградителна  лихва за периода 16.03.2015 г. – 21.09.2017 г. и сумата 129,16 лв. /сто двадесет и девет  лева и шестнадесет стотинки/ лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 31.01.2020 г.,  за които задължения е издадена заповед за изпълнение №471/04.02.2020 г. по ч.гр.д.№179/2020 г. по описа на РС Разград.

            ОСЪЖДА Н.Н.Л., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Д.Б.Б. сумата 53,84 лв. /петдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ за разноски  и 50,00  лв.  /петдесет  лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 179/2020 г., както и 110,16  лв. /сто и десет лева и шестнадесет стотинки/ разноски  и 100,00 лв. /сто лева / юрисконсултско възнаграждение по  настоящото дело.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №179/2020 г. по описа на РС Разград.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: