Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2020
г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав,
в открито заседание, проведено на осми юни 2020
г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
при
участието на секретаря Нина А.
и прокурор Светослав Стоянов,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело № 3101 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на „Динипо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Младежка“ № 142, бл.55, вх.А, ет.3, ап.9,
представлявано от управителя Д.Н.П., депозирана чрез пълномощник – адв. Н.Т.,***,
представлявана от Кмета, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК,
за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди в размер на 12750 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 30.01.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и неолихвяемата сума от 325 лв., представляваща сторени
разноски в производството по оспорване на незаконосъобразната заповед.
В
исковата молба се претендират имуществени вреди от отменен по надлежния ред
индивидуален административен акт – Заповед №40/31.01.2018 г., както и 325 лв. –
разноски сторени по адм.д. 650/2018 г. по описа на Административен съд Варна.
В
същото време ищецът е обжалвал заповедта пред Административен съд-Варна, като с
Решение № 1671/07.08.2018 г., постановено по адм. д. № 650/2018 г. по описа на
същия съд жалбата е била отхвърлена. Ищецът е оспорил решението пред ВАС-София
и с Решение № 6482/30.04.2019 г. по адм. дело № 13103/2018 г. по описа на същия
съд заповедта на Кмета на район „Одесос“ е отменена, като незаконосъобразна,
издадена в противоречие с материалния закон. Вследствие на това ищецът твърди,
че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
получаване на уговорената по прекратения договор за наем наемна цена на имота в
размер на 850 лв. без ДДС месечно за периода от 15.02.2018 г. до 15.05.2019 г.
(когато отново е отдал под наем имота), в общ размер на 12750 лв., ведно със
законната лихва от датата на издаване на заповедта. Твърди също, че е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за такси и експертиза в
производството по оспорване на заповедта, в размер на 325 лв. (неолихвяема).
Всички тези вреди, според исковата молба, са пряка и непосредствена последица
от отменената заповед.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. Н.Т., който
поддържа предявените искове и претендира сторените в настоящото производство
разноски по представен списък.
Ответната
страна – Община Варна, представлявана от Кмета, чрез процесуален представител гл.юриск.
С Н, изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, и моли да
бъде отхвърлен.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че искът е частично
основателен - в частта за претърпени имуществени вреди в размер на 12750 лв.,
ведно със законната лихва, и в тази част следва да бъде уважен. В частта,
относно претендираните имуществени вреди в производството по оспорване на
административния акт в размер на 325 лв., счита, че претенцията е недопустима,
тъй като разноски е следвало да бъдат търсени по реда на чл.143 ал.1 от АПК в
хода на съдебното обжалване на заповедта.
След
като са запозна с доказателствата, представени от страните, в това число и
административната преписка, съдът установи от фактическа страна следното:
Ищцовото
дружество „Динипо“ ЕООД притежава търговски обект в гр. Варна, на кръстовището
на ул.“Пирин“ и бул. „Цар Освободител“ в поземлен имот с идентификатор 10135.******.
На 11.11.2012 г. между „Динипо“ ЕООД и „Инста груп“ ООД бил сключен договор за
наем на част от търговския обект, като наемната цена била 850 лв. месечно.
На
31.01.2018 г. Кмета на район „Одесос“ при Община-Варна издал Заповед №
40/31.01.2018 г., с която е забранил ползването на сградата. Дружеството
обжалвало заповедта по съдебен ред, но предвид разпоредбата на чл.217, ал.1 т.2
от ЗУТ, имота бил опразнен, видно от приемо-предавателен протокол от 01.03.2018
г. /л.15/.
От
представеното и приобщено по делото административно дело № 650/2018 г. по описа
на Административен съд-Варна, ХХІІІ състав, се установява, че с Решение №
1671/07.08.2018 г. по същото дело, е отхвърлена жалбата на „Динипо“ ЕООД срещу
Заповед № 40/31.01.2018 г. на Кмета на район „Одесос“ при Община-Варна. Същото
е обжалвано и с Решение № 6482/30.04.2019 г. (в законна сила от 30.04.2019 г.)
по административно дело № 13103/2018 г. по описа на Върховен административен
съд е отменено, като е отменена Заповед № 40/31.01.2018 г. на Кмета на район
„Одесос“ при Община-Варна.
По
адм.дело № 650/2018 г. по описа на Адм.съд-Варна са представени: доказателства
за платена ДТ в размер на 50 лв. и доказателства за внесена такса за
назначаване на експертиза в размер на 250 лв. По адм.дело № 13103/2018 г. по
описа на ВАС е представена вносна бележка за внесена държавна такса за образуване
на касационното производство в размер на 25 лв.
След
отмяна на заповедта „Динипо“ ЕООД е слючило нов договор, с който е отдаден
обекта на „Агуа“ ООД.
По
делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като обективно,
обосновано, компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице Б.Й. след
запознаване с материалите по делото и извършена проверка в счетоводството на
ищцовото дружество е установила, че по договора за отдаване под наем, сключен
между „Денипо“ ЕООД и „Инста Груп“ ООД, ежемесечно са постъпвали суми в
банковата сметка на ищцовото дружество за целия период на договора, а именно:
от сключването му на 11.11.2012 г. до 07.02.2018 г., когато е платен последният
месечен наем, преди прекратяване на договора от 01.03.2018 г. Сумите са
постъпвали с посочено основание (номер на издадена фактура за съответният
месец), включени са в дневниците по ЗДДС и счетоводните хронологични регистри
на „Динипо“ ЕООД, отразени са в банковата сметка за разплащания и в сметка
„Приходи от наем“.
При
разпита си в съдебно заседание експертът поддържа заключението, като допълва,
че счетоводството на ищцовото дружество е водено надлежно и всички плащания по
договора за наем са извършвани по банков път.
Горната
фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за
установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка,
чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е и частично
основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и Общините отговарят за вредите,
причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
На
първо място исковете са предявени срещу надлежен ответник - Община - Варна,
която съобразно чл.14 от ЗМСМА е юридическо лице с право на собственост и
самостоятелен бюджет и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по
чл.1 от ЗОДОВ. Съобразно правилото на чл.7 от ЗОДОВ, искът следва да се предяви
срещу органите по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 от АПК ответникът
следва да има и качеството на юридическо лице. В случая издател на
незаконосъобразния акт е Кметът на район „Одесос“, а съобразно чл.2 ал.2 от ЗМСМА, кметствата и районите са съставни административно-териториални единици в
общините. Предвид изложеното юридическото лице Община-Варна може и следва да понесе
евентуалната отговорност, ако са налице предпоставките по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
На
следващо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на правната норма, а именно: 1.)
установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт,
действие или бездействие, 2.) настъпването на преки и непосредствени вреди от
акта, съответно действието или бездействието, и 3.) причинно-следствена връзка
между действието на акта, съответно действието или бездействието, и настъпилият
в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.
Безспорно
по делото е, че издадената от Кмета на район „Одесос“ при Община-Варна Заповед
№ 40/31.01.2018 г. е отменена с Решение № 6482/30.04.2019 г. по адм.дело №
13103/2018 г. по описа на ВАС-София, с което е отменено Решение №
671/07.08.2018 г. по адм. дело № 650/2018 г. по описа на Административен съд -
Варна, в законна сила от 30.04.2019 г. Това обстоятелство по категоричен начин
се установява и от писмените доказателства по делото. В този смисъл е налице
първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. - установена по
съответния ред незаконосъобразност на административен акт.
Видно
от заключението на проведената ССчЕ, през целия период, през който е бил
действащ договорът за наем между „Денипо“ ЕООД и „Инста Груп“ ООД, ежемесечно е
заплащана наемната цена в размер на договорените 850 лв. без ДДС по банковата
сметка на ищцовото дружество, а именно: от сключването му на 11.11.2012 г. до
07.02.2018 г., когато е платен последният месечен наем. Претендираната от ищеца
сума в размер на 12750 лв. представлява стойността на месечния наем на имота за
петнадесет месеца – от 15.02.2018 г. до 15.05.2019 г., когато е важала
забраната за ползването му. Предвид изложеното, съдът намира за доказан по
основание и размер вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
– наличие на претърпени имуществени вреди.
Съответстващи
на представените по делото доказателства и нормалната житейска логика са и
твърденията на ищеца, че причината за прекратяване на договора му за наем с
„Инста груп“ ООД е издаването на отменената заповед на Кмета на район „Одесос“.
Въпреки че договорът е подписан през 2012 г. и в него е посочено, че се сключва
за срок от 1 година, по волята на страните същият е възпроизвеждал своето
действие до момента на прекратяването му на 15.02.2018 г. и предаването му на
собственика с приемо-предавателен протокол от 01.03.2018 г. Видно от
съдържанието на отменения административен акт, със същия се забранява
ползването на имота, като същият бъде обезопасен и освободен от хора, а
съобразно чл.217 ал.1 т.2 от ЗУТ, обжалването на заповедта не спира нейното
изпълнение. При това положение, ако имотът е бил използван, на ищеца щяха да
бъдат наложени допълнителни имуществени санкции, а по делото няма данни за
това. В този смисъл съдът приема за доказано, че имотът, собственост на ищеца,
е бил неизползваем през времето на обжалване на заповедна, до постановяване на
отменителното решение на ВАС-София и подписване на нов договор за наем с „Агуа“
ООД. Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира за доказан и третият
елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – наличие на причинно-следствената
връзка между претърпените имуществени вреди и незаконосъобразния
административен акт.
В този
смисъл, досежно доказването на елементите от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, от събраните в хода на производството доказателства се налага извода, че
безспорно е налице незаконосъобразна дейност на административен орган,
претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка
между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен
резултат. При това положение основателен се явява искът на ищцовото дружество
за присъждане на обезщетение в размер на 12750 лв., представляващи пропуснати
ползи от получаване на наем в размер на 850 лв. без ДДС за периода от
15.02.2018 г. до 15.05.2019 г.
Основателността
на главния иск влече основателност и на акцесорния такъв за присъждане на
законната лихва върху посочената сума. Ищецът прави искане за присъждане на
законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на издаване на
незаконосъобразната заповед на Кмета на район „Одесос“ при Община-Варна
(31.01.2018 г.). Съобразно т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. №
3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. Предвид задължителността на тълкувателните решения и
тълкувателните постановления по смисъла на чл.130 ал.2 от ЗСВ, съдът намира, че
законната лихва върху главницата на присъденото обезщетение следва да се дължи
от 30.04.2019 г. (датата на влизане в сила на Решение № 6482/30.04.2019 г. на
ВАС, с което е отменен незаконосъобразния административен акт) до окончателното
изплащане на сумата, а не както е предявен иска считано от 31.01.2018 г.
По
отношение на претенцията за присъждане в полза на ищеца на обезщетение в размер
на 325 лева, съставляваща заплатена от него обща сума за държавни такси и
депозит за извършена експертиза при съдебното обжалване на незаконосъобразната
заповед, настоящият състав на съда намира, че искът в тази част е недопустим.
Производството по оспорване на заповедта се е развило по реда на АПК. Съобразно
чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.11 от ТР № 6/2012 г. на ВКС –
„Претенцията за разноски по чл.80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно
в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция“. Искане за присъждане на разноски в това производство от
страна на процесуалния представител на „Динипо“ ЕООД в качеството му на
жалбоподател не е направено нито пред Административен съд-Варна, нито пред
Върховен административен съд. При това положение правото на ищцовото дружество
за присъждане на посочените разноски се явява преклудирано и е недопустимо в
настоящото производство същите да бъдат присъдени.
По
отношение на претенцията за присъждане на разноски в настоящото производство: Съгласно
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, „Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.“. При този изход на спора своевременно заявената претенция от страна
на ищеца за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, както
следва: 25 лв. държавна такса за образуване на делото и 150 лв. депозит за
ССчЕ, се явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер. По
отношение размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото не е
направено възражение за прекомерност, а и съдът приема, че същите са реално
платени, за което са представени доказателства (л.5 от делото), съдът намира,
че следва да се присъди съобразно уважената част на иска, а именно в размер на
877,63 лв. Предвид изложеното, разноските следва да бъдат присъдени в общ
размер на 1052,63 лв.
С
оглед гореизложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, Административен съд –
Варна, ХХІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община–Варна, представлявана
от Кмета, да заплати в полза на „Динипо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Младежка“ № 142, бл.55, вх.А, ет.3, ап.9,
представлявано от управителя Д.Н.П., сумата от 12 750.00 (дванадесет хиляди седемстотин и петдесет) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразна
Заповед № 40/31.01.2018 г. на Кмета на район „Одесос“ при Община-Варна, ведно
със законната лихва, считано от
30.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Динипо“ ЕООД,
представлявано от управителя Д.Н.П.,***, представлявана от Кмета, за присъждане
на сумата от 325.00 (триста двадесет и пет) лв., представляваща сторени
разноски в производството по съдебно обжалване на Заповед № 40/31.01.2018 г. на
Кмета на район „Одесос“ при Община-Варна.
ОСЪЖДА Община–Варна, представлявана
от Кмета, да заплати в полза на „Динипо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Младежка“ № 142, бл.55, вх.А, ет.3, ап.9,
представлявано от управителя Д.Н.П., сумата от 1052.63 лв. (хиляда петдесет и два лева, 63 стотинки),
представляваща сторени в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: