Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
град Горна Оряховица, 24.07.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. В. Търново, ул. „П. К. Яворов” № 30, представлявано от управителя Д.И.В., чрез пълномощник – адвокат Т. Ив. Т. от ГАК, твърди в исковата си молба, че ,,Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД - град Велико Търново осъществява търговска и експлоатационна дейност по извършване на водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и канализация на територията на област Велико Търново. Заявява, че за отчетния период от 26.08.2016г. до 27.05.2019г. са приложими Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от “В и К Йовковци” ООД - гр. В. Търново, одобрени от ДКЕВР, с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - точка 9 и публикувани в централен и местен ежедневник: “Новинар”, бр.196/21.08.2014 год. и в-к “Янтра днес”, бр.178/18.09.2014 г. Сочи, че съгласно чл.33 от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Твърди, че за доставена вода и ползвани В и К услуги, на ответника са издадени фактури, които той не е заплатил в срока по чл.33,ал.2 от ОУ. Посочва, че стойността на ползваната, но неплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатния № 13093 на ответника за обект, находящ се в гр. Г.Оряховица, ул. „Борима” № 15Б, ет.5, ап.13, по издадените фактури е както следва: фактура № 27884180/30.09.2016г. на стойност 16,88 лв., фактура № 27966071/31.10.2016г., на стойност 1,76 лв., фактура № 28046911/30.11.2016г. на стойност 3,72 лв., фактура № 28126488/30.12.2016г. на стойност 11,09 лв., фактура № 28204968/31.01.2017г. на стойност 11,06 лв., фактура № 28282933/28.02.2017г. на стойност 12,55 лв., фактура № 28359822/31.03.2017г. на стойност 11,98 лв., фактура № 28435422/28.04.2017г. на стойност 13,79 лв., фактура № 28516210/31.05.2017г. на стойност 13,84 лв., фактура № 28606018/30.06.2017г. на стойност 16,56 лв., фактура № 28699438/31.07.2017г. на стойност 16,45 лв., фактура № 28794910/31.08.2017г. на стойност 23,78 лв., фактура № 28890145/29.09.2017г. на стойност 16,27 лв., фактура № 28984372/31.10.2017г. на стойност 22,26 лв., фактура № 29077714/30.11.2017г. на стойност 22,50 лв., фактура № 29168974/29.12.2017г. на стойност 15,59 лв., фактура № 29259560/31.01.2018г. на стойност 11,58 лв., фактура № 29349557/28.02.2018г. на стойност 21,78 лв., фактура № 29438975/30.03.2018г. на стойност 15,05 лв., фактура № 29524588/30.04.2018г. на стойност 11,71 лв., фактура № 29613038/31.05.2018г. на стойност 16,31 лв., фактура № 29705017/29.06.2018г. на стойност 23,08 лв., фактура № 29798451/31.07.2018г. на стойност 12,95 лв., фактура № 29892416/31.08.2018г. на стойност 14,44 лв., фактура № 29958091/28.09.2018г. на стойност 20,93 лв., фактура № 30051872/31.10.2018г. на стойност 19,86 лв., фактура № 30144717/30.11.2018г. на стойност 45,11 лв., фактура № 30236309/31.12.2018г. на стойност 26,33 лв., фактура № 30326220/31.01.2019г. на стойност 26,51 лв., фактура № 30415369/28.02.2019г. на стойност 30,41 лв., фактура № 30503909/29.03.2019г. на стойност 27,43 лв., фактура № 30591638/30.04.2019г. на стойност 24,95 лв., фактура № 30677198/31.05.2019г. на стойност 24,95 лв. и фактура № 30765077/28.06.2019г. на стойност 27,43 лв., всичко на обща стойност 630,89 лв. – главница, върху която е начислена лихва за забава в общ размер от 69,91 лв. Сочи, че съгласно чл.44 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, за неплатените суми е начислена мораторна лихва в общ размер от 69.91 лв. Заявява, че основателността на предявените искове се обуславя от съществуването на договор за доставка на питейна вода, пречистване на отпадните води и канализация - продажба по смисъла на 183 ЗЗД, по силата на който ищецът като продавач - доставчик е доставил процесното количество вода и е извършил за цитирания период ВиК услуги. Счита, че в качеството си на купувач, ответникът е приел доставката и услугата, но не е заплатил цената и е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл.200 ЗЗД, заради което предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност по чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД са налице. Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано е ч.гр.д. 1911/2019г. на ГОРС, но във връзка с подаденото от ответника възражение, продължаващо неплащане на ползваните от него ВиК услуги, и с оглед дадените от съда указания, се предявява в срок настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че претендираната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1911/2019г. на ГОРС, представляваща получени, но незаплатени доставки на питейна вода и пречистване от 26.08.2016г. до 27.05.2019г., общо в размер на 700,80 лв., в т.ч. главница – 630,89 лв. и мораторна лихва – 69,91 лв., както и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, и направените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, са дължими от ответника. Моли съда да му присъди направените в настоящото производство разноски в размер на 360 лв. адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът „Водоснабдяване и Канализация Йовковци” ООД гр. В. Търново, чрез пълномощника си – адвокат Т.Т. от ГАК, признава фактите, че ответницата е заплатила всичките си парични задължения към ищеца, с изключение на съдебните разноски в исковото производство. Моли съда да постанови решение, с което да му присъди направените в исковото производство разноски.
Ответницата З.К.П. с ЕГН **********, с адрес ***, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Депозира писмена молба, с която представя писмени доказателства за удостоверяване на извършени от нея плащания.
В съдебно заседание, ответницата З.К.П., редовно призована, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни между страните по делото са фактите, че същите са се намирали в облигационно правоотношение през процесния период от време, по силата на валидно сключен между тях договор за продажба и доставка на питейна вода и В и К услуги, че ответницата З.П. е клиент и абонат на „ВиК Йовковци” ООД гр. Велико Търново, и е ползвала - като потребител, питейна вода и ВиК услуги отвеждане на отпадни води и канализация на адрес : гр. Горна Оряховица, ул. .., по партида, заведена на нейно име, абонатен № 13093, съгласно договор за продажба и доставка на вода и ВиК услуги, през периода от 27.07.2016г. до 27.05.2019г.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът „ВиК Йовковци” ООД гр. Велико Търново е издал за получател З.К.П., за абонатен номер 13093, за обект, намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул…, както следва : фактура № **********/19.10.2018г. на стойност 88.97 лв., фактура № 27884180/30.09.2016г. на стойност 16,88 лв., фактура № 27966071/31.10.2016г., на стойност 1,76 лв., фактура № 28046911/30.11.2016г. на стойност 3,72 лв., фактура № 28126488/30.12.2016г. на стойност 11,09 лв., фактура № 28204968/31.01.2017г. на стойност 11,06 лв., фактура № 28282933/28.02.2017г. на стойност 12,55 лв., фактура № 28359822/31.03.2017г. на стойност 11,98 лв., фактура № 28435422/28.04.2017г. на стойност 13,79 лв., фактура № 28516210/31.05.2017г. на стойност 13,84 лв., фактура № 28606018/30.06.2017г. на стойност 16,56 лв., фактура № 28699438/31.07.2017г. на стойност 16,45 лв., фактура № 28794910/31.08.2017г. на стойност 23,78 лв., фактура № 28890145/29.09.2017г. на стойност 16,27 лв., фактура № 28984372/31.10.2017г. на стойност 22,26 лв., фактура № 29077714/30.11.2017г. на стойност 22,50 лв., фактура № 29168974/29.12.2017г. на стойност 15,59 лв., фактура № 29259560/31.01.2018г. на стойност 11,58 лв., фактура № 29349557/28.02.2018г. на стойност 21,78 лв., фактура № 29438975/30.03.2018г. на стойност 15,05 лв., фактура № 29524588/30.04.2018г. на стойност 11,71 лв., фактура № 29613038/31.05.2018г. на стойност 16,31 лв., фактура № 29705017/29.06.2018г. на стойност 23,08 лв., фактура № 29798451/31.07.2018г. на стойност 12,95 лв., фактура № 29892416/31.08.2018г. на стойност 14,44 лв., фактура № 29958091/28.09.2018г. на стойност 20,93 лв., фактура № 30051872/31.10.2018г. на стойност 19,86 лв., фактура № 30144717/30.11.2018г. на стойност 45,11 лв., фактура № 30236309/31.12.2018г. на стойност 26,33 лв., фактура № 30326220/31.01.2019г. на стойност 26,51 лв., фактура № 30415369/28.02.2019г. на стойност 30,41 лв., фактура № 30503909/29.03.2019г. на стойност 27,43 лв., фактура № 30591638/30.04.2019г. на стойност 24,95 лв., фактура № 30677198/31.05.2019г. на стойност 24,95 лв. и фактура № 30765077/28.06.2019г. на стойност 27,43 лв., всичко на обща стойност 630,89 лв., всички за доставени питейна вода и ВиК услуги, при извършен редовен отчет за горепосочения адрес на потребление.
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищецът е доставил реално до процесния обект на потребление количествата вода и В и К услуги, посочени в гореописаните фактури, като ответницата е ползвала и е потребила количествата вода и ВиК услуги, описани в процесните фактури, през периода от 27.07.2016г. до 27.05.2019г. Безспорни са и фактите, че доставените от ищеца и потребени от ответницата количества вода и В и К услуги са отчетени редовно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът признава и съдът е приел за безспорни и фактите, че ответницата е заплатила на ищеца сумите, начислени по горепосочените фактури, на обща стойност от 630,89 лв., както и начислената лихва за забава в общ размер от 69,91 лв., общо на стойност 700.80 лв.
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че е образувано ч. гр.дело № 1911/2019г. по описа на ГОРС, по което е издадена Заповед № 2367/18.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в полза на заявителя „Водоснабдяване и Канализация Йовковци” ООД град Велико Търново, против длъжника З.К.П. с ЕГН **********, за следните суми : 630,89 лв., представляващи цена за доставена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен № 13093 на обект, находящ се в град Горна Оряховица, ул. .., по издадени фактури, посочени по-горе; – 69,91 лв., представляващи сбор от мораторните лихви върху задължението по всяка от фактурите, считано от 30-ия ден след датата на издаване на съответната фактура (съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „В и К” ООД) до 21.12.2017г. вкл.; – законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 385 лв., представляващи разноски по делото. Видно от данните по ч. гр. дело № 400/2019г. по описа на ГОРС, горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.
Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от известие за плащане № **********/23.01.2020г. и фискален бон към него, известие за плащане № **********/07.02.2020г. и фискален бон към него, 40 броя служебни бонове, плащането на сумите, начислени по горепосочените фактури, на обща стойност от 630,89 лв., и начислената лихва за забава в общ размер от 69,91 лв., всичко на стойност 700.80 лв., сумата 385 лв., представляващи разноски по делото, в т.ч. 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за заповедното производство, както и 75 лв. – разноски за държавна такса в исковото производство, от ответницата на ищеца е извършено на вноски, съответно на 14.11.2019г., на 23.01.2020г. и на 07.02.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 2367/18.10.2019г. по ч. гр. дело № 1911/2019г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
Съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника З.П. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на вода и ВиК услуги, като ответницата е потребител на питейна вода и ВиК услуги по пречистване на отпадни води и канализация, по смисъла на чл.2,ал.1,т.1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК Йовковци” ООД гр. Велико Търново. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (заверени преписи от извлечение от карнетка за абонат З.К.П., известие за плащане № **********/23.01.2020г. и фискален бон към него, известие за плащане № **********/07.02.2020г. и фискален бон към него, 40 броя служебни бонове), в случая се обосновава извод, че по силата на сключения между тях договор ищецът е предоставил на ответницата и потребителят З.П. е получила от „ВиК Йовковци” ООД гр. В. Търново и е ползвала вода и ВиК услуги в обект на потребление с абонатен № 013093, за обект на потребление, находящ се на адрес : град Горна Оряховица, ул. .., през период на потребление от 27.07.2016г. до 27.05.2019г., при редовно извършен отчет с водомер № 111, на обща стойност 630.89 лв., за което са издадени гореописаните 34 броя фактури. При тези факти, в случая се обосновава извод, че за ответницата е възникнало задължение, по силата на сключения с ищцовото дружество договор за доставка и продажба на вода и ВиК услуги, да плати цената на реално доставените й от ищеца и ползвани от нея стоки и услуги в горепосочения обект на потребление, за период на потребление от 27.07.2016г. до 27.05.2019г., както и такса за „възстановяване на захранването (електромер)”, всичко на стойност 630.89 лв., при условията и по начина, визирани в договора.
Основанието за заплащане на питейна вода и ВиК услуги е тяхното ползване, поради което потребителят дължи заплащане на цената на реално доставените му и получени от него стока и услуги за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СИ – водомер, какъвто се явява и процесният случай.
На следващо място, от приетите писмени доказателства се установява по безспорен начин, че към 17.10.2019г. (датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК), както и към 02.01.2020г. (датата на подаване на исковата молба), за абонатен № 13093, във връзка с доставка и продажба на вода и ВиК услуги за процесния обект на потребление са налични задължения по неплатени фактури, подробно посочени по-горе, на обща стойност 630.89 лв., както и неплатено задължение за мораторна лихва, начислена за периода от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 17.10.2019г., на обща стойност 69.91 лв.
Наред с това, обаче, от ангажираните от ответната страна писмени доказателства – известие за плащане № **********/23.01.2020г. и фискален бон към него, известие за плащане № **********/07.02.2020г. и фискален бон към него, 40 броя служебни бонове, се установяват и фактите, че в хода на настоящото съдебно производство ответницата е изпълнила задължението си за заплащане на ищеца на начислените й суми за консумирана вода и за предоставени ВиК услуги по процесните 34 бр. фактури, на обща стойност 630.89 лв., както и е изпълнила задължението си да заплати начислената от ищеца мораторна лихва и законната лихва за забава до съответната дата на извършените от нея плащания общо в размер на 101.42 лв. Поради това, съдът счита, че в случая не може да се приеме за установено съществуването на парично вземане на ищеца „В и К Йовковци” ООД град Велико Търново от ответницата З.П. за сумата от 630.89 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на стойността на потребената от ответницата питейна вода и стойността на предоставените й ВиК услуги по пречистване на отпадни води и канализация по процесните 34 бр. фактури, както и на парично вземане за мораторна лихва общо в размер на 69.91 лв., тъй като до приключване на съдебното дирене в настоящото съдебно производство тези парични задължения са изцяло погасени чрез извършени на 14.11.2019г., на 23.01.2020г. и на 07.02.2020г. плащания от абоната. Поради това, съдът счита, че исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. в исковото производство, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответницата, тъй като с поведението си /неизпълнение на падежа на
парични задължения/, същата е станала причина за депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. дело № 1911/2019г. по описа на ГОРС и за завеждане на настоящите искове,
интересът от които е отпаднал поради последващо погасяване на задължението,
обусловило нуждата от съдебна защита на дружеството-ищец. При отхвърляне на
иска поради плащане в хода на процеса ответникът е този, който следва да понесе
отговорността за разноски. В този случай не са налице предпоставките на
чл.78,ал.2 ГПК. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. За да може ответникът да се екскулпира от отговорността за разноски,
следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна даденост.
В случая, макар и ответницата да признава правопораждащите факти, с поведението
си е дала повод за завеждане на делото. Извършените плащания в хода на делото
не се отразяват на правото на ищеца на разноски досежно отхвърлената част от
исковете поради погасяване на вземанията. В този смисъл е практиката на ВКС –
Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по описа за
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца ответницата да му заплати разноски за доплатена държавна такса в исковото производство в размер на 75 лв., както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение в общ размер от 385 лв., тъй като в хода на съдебното производство ответницата З.П. е погасила тези парични вземания чрез извършени плащания, удостоверени с приложените писмени доказателства - известие за плащане № **********/23.01.2020г. и фискален бон към него, известие за плащане № **********/07.02.2020г. и фискален бон към него. Поради това претенцията в тази нейна част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, улица „П. Яворов” № 30, представлявано от управителя Д.И.В., чрез процесуалния си представител – адвокат Т.Т. от ГАК, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на З.К.П. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, улица „П. Яворов” № 30, СУМАТА от 630.89 лв. /шестстотин и тридесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена на падежа питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, по фактура № **********/19.10.2018г., фактура № 27884180/30.09.2016г., фактура № 27966071/31.10.2016г., фактура № 28046911/30.11.2016г., фактура № 28126488/30.12.2016г., фактура № 28204968/31.01.2017г., фактура № 28282933/28.02.2017г., фактура № 28359822/31.03.2017г., фактура № 28435422/28.04.2017г., фактура № 28516210/31.05.2017г., фактура № 28606018/30.06.2017г., фактура № 28699438/31.07.2017г., фактура № 28794910/31.08.2017г., фактура № 28890145/29.09.2017г., фактура № 28984372/31.10.2017г., фактура № 29077714/30.11.2017г., фактура № 29168974/29.12.2017г., фактура № 29259560/31.01.2018г., фактура № 29349557/28.02.2018г., фактура № 29438975/30.03.2018г., фактура № 29524588/30.04.2018г., фактура № 29613038/31.05.2018г., фактура № 29705017/29.06.2018г., фактура № 29798451/31.07.2018г., фактура № 29892416/31.08.2018г., фактура № 29958091/28.09.2018г., фактура № 30051872/31.10.2018г., фактура № 30144717/30.11.2018г., фактура № 30236309/31.12.2018г., фактура № 30326220/31.01.2019г., фактура № 30415369/28.02.2019г., фактура № 30503909/29.03.2019г., фактура № 30591638/30.04.2019г., фактура № 30677198/31.05.2019г. и фактура № 30765077/28.06.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС – 17.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА от 69.91 лв. /шестдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сумите по горепосочените фактури, считано за периода от 30 дни след датата на всяка от тези фактури до 17.10.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК 2367/18.10.2019г. по ч. гр. дело № 1911/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.К.П. с ЕГН **********, с адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване
и канализация ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. В. Търново, ул. „П. К. Яворов” № 30,
представлявано от управителя Д.И.В., СУМА в размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” град Велико Търново, чрез процесуалния си представител – адв. Т. Т. от ГАК, за заплащане от ответника З.К.П. с ЕГН **********, на разноски за доплатена държавна такса в исковото производство в размер на 75 лв., както и на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /360 лв./, в общ размер от 385 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................