О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град
Сливен, 19.06.2020 г.
Окръжен съд
Сливен, Въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на деветнадесети
юни
две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ДИМИТРОВА
Мл.с ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Толева ВНАХД № 251 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се по чл. 377,
ал. 2 НПК и се движи по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частен протест
с вх. № 8625 от 01.06.2020г. на прокурор при Районна прокуратура Сливен срещу
Разпореждане от 22.05.2020г., постановено по административно наказателен
характер дело № 447 по описа на Районен съд Сливен за 2020г.
С обжалваното разпореждане
състав на Районен съд Сливен е прекратил производството по административно
наказателен характер дело № 447/2020г., тъй като е счел, че на досъдебното
производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения,
които са довели до нарушаване правото на защита на
обвиняемото лице и е върнал делото на Районна прокуратура Сливен за
отстраняване на нарушенията.
В частния протест прокурорът изразява
становище за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Релевират се
доводи, че неправилно съдът е достигнал до извода, че не е ясно дали молбата за
правна помощ е изпратена до съответните компетентни власти в Кралство
Великобритания. В тази връзка се посочва, че видно от материалите от
досъдебното производство – постановление от 04.02.2020г. за възобновяване на
спряното наказателно производство и постановление за внасяне на делото за
разглеждане в Районен съд Сливен, е че не е получен отговор по молбата за
правна помощ. Оспорва се като неправилен извода на съда, че задочното привличане
като обвиняем на лицето С.А.С. нарушава правото ѝ на защита. В тази
връзка се навеждат подробни съображения, че от обстоятелствата по делото –
производството не е за тежко престъпление, при призоваването по телефона лицето
е информирано, че срещу него се води наказателно преследване, че предстои да му
се предяви постановление за привличане като обвиняем, като му е разяснено за
какво престъпление – изпълнително деяние и правна квалификация, разяснено му е,
че при неявяване производството ще се проведе в негово отсъствие, е видно, че
не са налице законови пречки за задочно привличане на С. като обвиняем. Посочва
се още, че именно поради съобщаване на горната информация при призоваването на лицето
по телефона, последното е заявило, че ще упълномощи защитник, а впоследствие е
поискало назначаването на служебен такъв. Обърнато е внимание на
обстоятелството, че при установяването на С. ***, Конфедерация Швейцария, тя е
информирана за причината да бъде издирвана и е предоставила телефон за контакт.
В подкрепа на твърдението си, че не са налице допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения, прокурорът посочва, че от започване на досъдебното
производство същото е образувано срещу С. за деянието, за което след това тя е
привлечена като обвиняема.
На следващо място посочва, че
не е налице процесуално нарушение във връзка с изразеното от С. желание да бъде
информирана за хода на наказателното производство по телефона. Посочва, че същата
не е заявила желание да бъде призована за предявяване на разследването и при
положение, че са касае за леко престъпление и лицето не проявява интерес да
участва в досъдебното производство няма изрично изискване да бъде уведомявано
по телефона за хода на същото.
В заключение моли съда да
отмени обжалваното разпореждане като неправилно и да постанови производството
да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Окръжен съд Сливен, след като се запозна с атакуваното разпореждане и изложените в частният протест
доводи и с
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 31.01.2017г. около 16:00 час
на бул. „Илинденско въстание“ близо до кръстовището с ул. „Дели Рали“ С.А.С., ЕГН: ********* е участвала в ПТП с управлявания от нея лек
автомобил „Форд Фюжън“ рег. № СН4706АМ, като е отнела предимството на движещия се в най - лява лента микробус
„Ситроен“, при което е настъпило ПТП. При извършена проверка е установено, че С.
не притежава валидно СУМПС, тъй като последното е с изтекъл срок. При извършена
проверка за употреба на наркотични вещества с еднократен тест „Дрегер - Дръгчек
3000“, LOT № ARJJ - 0113 е установена положителна проба за
тетрахидроканабиол, на метаамфетамин и амфетамин. По време на проверката
водачът е признал, че в последните десет години редовно употребява марихуана.
На 31.01.2017г. срещу лицето С.А.С.
е образувано досъдебно производство № 90/2017г. по описа на Районно управление
МВР - Сливен за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и същата е разпитана като
свидетел по образуваното досъдебно производство, видно от протокол за разпит на
свидетел от 31.01.2017г. (л. 10 от ДП).
Съставено е постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.04.2017г.
Изготвена е призовка до С.А.С.,
съгласно която лицето се призовава да се яви на 25.04.2017г. в 10:00 часа в ОД
– МВР Сливен за предявяване на обвинение и разпит в качеството ѝ на
обвиняем. Призовката не е връчена. Видно от докладна записка от 19.04.2017г., изготвена от мл. експерт И.И., лицето не е било открито на адреса си в село Самуилово,
община Сливен. При проведена беседа със съседи и кмета на селото се е
установило, че лицето е напуснало дома си преди месец и е отишло да работи в
Република Кипър - при своята майка Р.С. А..
С
постановление от 19.05.2017г. досъдебното производство е спряно на основание
чл. 244, ал.1, т. 1 вр. с чл. 25, т. 2 и чл. 245 НПК.
Предприети
са оперативно - издирвателни мероприятия, като с телеграма № 14560/16.05.2017г.
на Главна дирекция „Национална полиция“ МВР лицето е обявено за общодържавно
издирване с мярка „установяване на адрес“. Изпратено е искане до Директора на
дирекция „МОС“ – МВР с питане дали лицето има адресна регистрация в Република
Кипър. На 21.03.2018г. в ОДМВР – Сливен е получен отговор от ДМОС, съгласно
който от Интерпол Никозия информират, че лицето е установено да пребивава на
адрес в Република Кипър. С постановление от 23.04.2018г. досъдебното производство
срещу С.С. е възобновено. Изпратена е молба за правна помощ до прокуратурата в
град Ларнака, Република Кипър с молба за връчване на призовките на лицето. С
Постановление от 27.07.2018г. досъдебното производство отново е спряно на основание
чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 25, т. 2 НПК. Получен е отговор на молбата за
правна помощ, съгласно който лицето не е открито на съответния адрес.
Действията по издирване на данни за
адресна регистрация и местонахождение на С. са продължени. С писмо рег. № А –
27808/09.10.2019г. на ДМОС при МВР Районна прокуратура Сливен е уведомена за
установена адресна регистрация на лицето в Кралство Великобритания. Изготвена е
молба за правна помощ с изх. № В- 260/2017г. от 24.10.2019г. на Районна прокуратура
Сливен, която е изпратена до адреса на компетентните власти във Великобритания.
По молбата не е получен отговор.
От
получено в Районна прокуратура Сливен писмо по факс с рег. № А
-3194/31.01.2020г. от ДМОС – МВР се установява, че на 30.01.2020г. С. е била
установена от швейцарските власти на летището в град Цюрих при пристигане с
полет от Лондон. Лицето е посочило адрес за контакт във Кралство
Великобритания, който съвпада с вече установения от ДМОС, за който е изготвена
и изпратена молбата за правна помощ. Пред властите в Конфедерация Швейцария С.
е посочила мобилния си номер и електронен адрес.
С
постановление от 04.02.2020г. досъдебното производство срещу С.С. е
възобновено.
В
телефонен разговор от 17.02.2020г., проведен от старши разследващ полицай при
ОДМВР Сливен - Р.Ц., със С.С. същата е призована да се яви за предявяване на
обвинение и разпит в качеството ѝ на обвиняема в сградата на ОДМВР –
Сливен и е информирана за възможността да упълномощи защитник. Госпожа С. е
заявила, че няма възможност да се яви лично по делото и до седем дни ще
упълномощи адвокат, който да се яви в ОДМВР- Сливен. За проведения разговор е
съставен протокол (л.84 от ДП).
В
последващ телефонен разговор от 24.02.2020г., проведен от старши разследващ
полицай при ОДМВР Сливен - Р. Ц., със С.С. същата е заявила, че няма възможност да
упълномощи защитник и желае да ѝ бъде назначен служебен такъв и иска да
бъде информирана по телефона за хода на наказателното производство. За проведения
разговор е съставен протокол (л.85 от ДП).
Изготвено е искане за
определяне на адвокат за осъществяване на правна защита и съдействие на лицето,
изпратено е уведомително писмо до Адвокатска колегия Сливен и за служебен
защитник е определен адвокат Е.М., който е назначен с постановление за
назначаване на защитник.
На 25.02.2020г. е изготвено
постановление за привличане на С.А.С., ЕГН: ********* при условията на чл. 206
вр. с чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК като обвиняем за престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК. Постановлението е предявено на служебния защитник адвокат М. на
26.02.2020г. в 10:05 часа. (л.91-92 от ДП).
С телеграма № 2911 от
26.02.2020г. издирването на лицето е прекратено.
На 26.02.2020г. е изготвен
протокол за предявяване на разследване в
отсъствие на обвиняемата. Разследването е предявено на служебния защитник. (л.95
от ДП).
По делото е приложена справка
за съдимост, съгласно която лицето не е осъждано, както и характеристична
справка, съгласно която лицето няма трайно установен приятелски кръг,
контактува с лица от селото, в което живее, които са в престъпния контингент,
не се ползва с добро име в обществото.
Постановление от 24.03.2020г.
на прокурор при Районна прокуратура Сливен с вх. № 6614/25.03.2020г. е внесено
в Районен съд Сливен за разглеждане по реда на глава XXVIII
от НПК и е предложено обвиняемата С.А.С., ЕГН: *********
да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
С протестираното разпореждане
съдът е прекратил досъдебното производство като е счел, че са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемата по чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.
Съдът намира, че привличането на С.С. при условията на чл. 269, ал.3, т. 4, б.
„в“ НПК се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата. Съдът изтъква, че
задочно разследване в отсъствие на обвиняем може да се проведе при условията на
чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4 НПК, но при условие че лицето вече има качеството
на обвиняем, а в настоящия случай С. е разпитана по делото единствено като
свидетел. Като нарушение на правото на защита съдът изтъква още и
обстоятелството, че в протокола от 17.02.2020г. не е ясно какъв срок е даден на
С. да се яви за привличане като обвиняем и какви да били причините за
невъзможността да се яви – уважителни или не. Посочва се още, че не е изпълнена
редовно процедурата за призоваването ѝ чрез молбата за правна помощ до
Кралство Великобритания, тъй като липсват данни за изпълнението на същата. Като
нарушение се изтъква и обстоятелството, че С. не е била уведомена за хода на
досъдебното производство, а видно от протокола от 24.02.2020г. е поискала това
да се случи.
В обобщение съдът намира
горните действия за съществени нарушения на процесуалните правила, които са
нарушили правото на защита на обвиняемото лице.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд
Сливен достига до следните правни изводи:
Частният
протест е допустим, тъй като е подаден в законоустановения срок по чл. 342, ал.
1 НПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда, който подлежи на
инстанционна проверка съгласно чл. 377, ал. 2 НПК. Разгледан по същество
протестът е основателен. Съображенията затова са следните:
Настоящата
инстанция не се съгласява с мотивите на първоинстанционния съд, че извършените
действия по привличане на обвиняем и предявяване на разследването при условията
на чл. 206 вр. с чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК представляват съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като са довели до нарушаване правото на
защита на обвиняемото лице.
На първо място в настоящия
случай се касае за леко престъпление, поради което законът позволява, както
досъдебното, така и съдебното производство да протече задочно при наличие на
законовите предпоставки затова и когато това няма да попречи за разкриване на
обективната истина. В случая по делото безспорно е установено, че лицето
пребивава извън територията на Република България, изпратена е молба за правна
помощ до компетентните органи в Кралство Великобритания за връчване на призовка
на лицето за явяване за привличане като обвиняем и разпит. Действително, както
районният съд е отбелязал, по молбата за правна помощ не е постъпил отговор от
британските власти, но според въззивния съд в конкретния случай това
обстоятелство е ирелевантно за преценката дали е гарантирано правото на защита
на обвиняемото лице. Лицето е локализирано на летището в град Цюрих, където е
уведомено, че е издирвано и за причините затова, доброволно е дало телефон и
електронен адрес за контакт. Лицето е редовно призовано по телефона, като му е
разяснено за какво деяние му е повдигнато обвинение, а то е посочило, че няма
възможност да яви лично за повдигане на обвинение. При положение, че лицето е
открито, макар и не на установения адрес в Кралство Великобритания, то целта е
изпълнена, макар и не чрез молбата за правна помощ. Следователно
обстоятелството дали лицето е издирвано от компетентните британски органи на
установения адрес е без значение, тъй като предвид установяването му и
призоваването му по телефона, връчването на призовка за привличане като
обвиняем и разпит от британските власти не би постигнало по - висока гаранция
на правото на защита. Следва да се отбележи, че С.С. още в деня на проверката
от компетентните органи на МВР – 31.01.2017г., когато чрез полеви тест е
установено съдържание на наркотични вещества в кръвта ѝ, е дала показания
като свидетел по образуваното срещу нея досъдебно производство, тоест, знаела
е, че срещу нея се води досъдебно производство за деяние по чл. 343 б, ал. 3 НК.
С оглед гореизложеното настоящата
инстанция не се съгласява с извода на първата, че в конкретния случай е налице
законова пречка за привличане на лицето в качеството му на обвиняем при
условията на чл. 206 вр. с чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК. При призоваването
по телефона на 17.02.2020г. С. е научила за какво престъпление предстои да бъде
е привлечена в качеството на обвиняем, призована е да се яви пред разследващите
органи в Република България, разяснена ѝ е възможността да ползва
защитник, назначен ѝ е служебен защитник. Следователно никое от правата
ѝ като обвиняем, изброени чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК не е нарушено.
Преценка на самия обвиняем е дали да упражни правото си да даде обяснения по
делото, разследващият орган е гарантирал тази възможност на С., но тя не е
упражнила това си право, нито е изтъкнала наличие на обективни пречки за
невъзможността си да се яви пред компетентните органи в Република България. В
тази връзка изводите на районният съд, че в протокола от 17.02.2020г. не са
отразени причините, поради които лицето на може да се яви лично за привличане
като обвиняем и провеждане на разпит, не обуславят нарушаване на правото на
защита. С призоваването на лицето е разяснено за какво деяние предстои да бъде
привлечено като обвиняем и същото е заявило, че ще упълномощи защитник. Ако
лицето е искало да се яви лично пред разследващите органи, но е било
възпрепятствано (като за уважителни причини тази инстанция приема пречки от
здравословен характер, временна невъзможност за отсъствие от работното място,
други пречки от обективен характер), то би посочило причините за невъзможността
да се яви и би поискало да му бъде определена удобна за него дата за явяване пред компетентните органи за привличане като
обвиняем и разпит. Това не е сторено, съответно не е отразено в протокола от
17.02.2020г. Право на обвиняемото лице е да прецени дали да упражни правото си
на защита и до каква степен. Правото на защита не следва да се абсолютизира,
особено при леки престъпления, за сметка на своевременното провеждане на наказателното
производство и реализиране на наказателна санкция. В конкретния случай на
лицето е осигурен служебен защитник, който да упражнява функцията по защита в
наказателното производство, разследването е било предявено на последния и той
се е запознал със събраните на досъдебното производство доказателства.
Действително по делото няма данни лицето да е информирано за хода на производството
по телефона, но все пак производството е задочно, а и след привличането му като
обвиняем по делото не са извършвани никакви други процесуално - следствени
действия, предявяване на разследването не може да се извърши по телефона.
В
обобщение следва да се посочи, че правото на обвиняемия/подсъдимия да участва
лично в наказателния процес и да осъществява функцията на защита има
диспозитивен характер в производства, които не са за тежки престъпления
съгласно чл. 93, т. 7 НК и то не следва да бъде упражнявано във вреда на
обществения интерес за своевременно и ефективно наказателно правосъдие. В
конкретния случай не може да се приеме, че се касае за накърняване на правата
на обвиняемия, каквото би било непредоставянето на правна помощ или някое друго
нарушение от посочените в Тълкувателно решение № 2 от 2002г. на ОСНК на ВКС.
Безспорно е, че институтът на задочното производство, регламентиран в НПК,
несъмнено представлява ограничаване възможностите за пълноценно реализиране
правата в наказателния процес, което ограничаване обаче е съвместимо с
разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република
България и може да бъде законосъобразно прилагано при съблюдаване и разумно
тълкуване на предписанията за провеждане на разследване в рамките на очертаната
от чл. 269, ал. 1 НПК процедура. Застъпване на противната теза в настоящия
случай би довело до парализиране на процеса и изтичане на давностните срокове.
Предвид гореизложеното Окръжен
съд Сливен счита, че частният протест е основателен, поради което
протестираното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно следва да се
отмени, като делото се върне на Районен съд Сливен за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на основание
чл. 345, ал. 2 НПК Окръжен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 22.05.2020г., постановено по
административно наказателен характер дело № 447 по описа на Районен съд Сливен
за 2020г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото
на Районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: