№ 186
гр. Варна, 08.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20223001000071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 вр. чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Х. Н. от гр.Тервел срещу определение №260432
от 23.11.2021 г., постановено по т.д №29/2021 г. по описа на ДОС, с което е оставена без
уважение молбата му изменение на постановеното по делото решение №260099 от 13.10.202
г., в частта му за разноските.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционния
съд не е съобразил, че ответникът е признал иска и е поискал сключване на съдебна
спогодба.
Насрещната страна „Химагро“ ЕООД, със седалище гр.Добрич, не е подала отговор
на жалбата.
Частната жалба, с оглед датата на връчване на препис от обжалваното определение е
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения: С
Решение N 260099/13.10.2021 г по т. д. №29/2021 г., съдът е осъдил Н. Х. Н. от гр.Тервел
да заплати на „Химагро“ ЕООД, със седалище гр.Добрич сумата от 44 223.15 лева,
представляваща незаплатен остатък от продажна цена на доставени продукти за разстителна
защита и торове, по фактури с настъпил падеж през 2020 г. Със същото решение, съдът е
присъдил изцяло направените от ищеца разноски в исковото и обезпечително производство,
в общ размер на 5050.98 лева. Няма спор, че присъденото адвокатско възнаграждение е
минимален размер. Съгласно чл.78 от ГПК страната, в чиято полза
е решено делото има право да търси разноски от противната страна. Отговорността за
разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати
направените разноски от страната, в чиято полза е решението по делото. Основанието да се
присъдят разноски се крие във вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяването на иска. По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.
Съдът намира, че в случая не е налице нито една от кумулатвно предвидените
предпоставки, при наличие на които направените от ищеца разноски, следва да останат в
1
негова тежест. На първо място, ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като в
срока по чл.303а от ТЗ е платил само част от задължението. Плащане не е извършено и в
периода между датата на допускане на обезпечение на бъдещ иск и завеждане на исковата
молба. На второ място, в отговора на исковата молба, ответникът е оспорил иска като
единствено е признал факта относно наличието на неизпълнено задължение. Признанието на
факти по смисъла на чл.175 от ГПК има различно правно значение от признанието на иска,
като само последното води до последиците предвидени в чл.237 от ГПК и чл.78, ал.2 от
ГПК. Обстоятелтвото, че в първото по делото заседание, ищецът не се е съгласил с
предложението за сключване на съдебна спогодба, не освобождава ответника от разноски в
случай на уважаване на предявените срещу него
искове.
По изложените съображения постановеното от ДОС определение се явява правилно
и законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба, следва да се остави без
уважение.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Х. Н. от гр.Тервел срещу
определение №260432 от 23.11.2021 г., постановено по т.д №29/2021 г. по описа на ДОС, с
което е оставена без уважение молбата му изменение на постановеното по делото решение
№260099 от 13.10.202 г., в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2