№ 111
гр. Русе, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000309 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД
гр.София против Решение № 588 от 28.07.2021 г., постановено по гр. д. №
672/2021 по описа на РРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от
дружеството иск за сумата от 651,50 лв, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит
№ **********/12.05.2017 г. като неоснователен. Излага оплаквания за
неправилност на съдебното решение в тази част. Счита изводът на съда, че
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
недействително, за неправилен. Твърди, че клаузите са действителни и не
противоречат на добрите нрави. Заявява, че с оглед принципа на свобода на
договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат
Договор за потребителски кредит № **********/12.05.2017 г. и подписаното
към него Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с
което предявеният от дружеството иск да се уважи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. П. Ц. чрез адв. З.Р. – АК гр. Русе е
депозирал писмен отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК, в която развива
доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без
1
уважение, а решението на РРС в обжалваната част да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира, че обжалваното Решение № 588 от 28.07.2021 г., постановено по гр.
д. № 672/2021 по описа на РРС е валидно и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната част,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства,
намира, че въззивната жалба е неоснователна.
Според въззивния състав, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, който е обсъдил задълбочено и в пълнота
събраните по делото доказателства и при липсата на допуснати процесуални
нарушения, е приложил правилно материалния закон.
С оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи, следва да се
отбележи следното:
Не се спори от страните по делото, че между тях е възникнало
облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит
№ **********/12.05.2017 г., по който ищецът е кредитор, а ответникът –
клиент, при подписани от страните ОУ и Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, неразделна част от договора за потребителски
кредит /ДПК/. За т. нар. „Пакет от допълнителни услуги“, описан в раздел VI
на договора „Параметри на кредита“, е определена цена от 1 558,80 лв. от
кредитора като тази сума е разпределена на месечни вноски в размер на 43,30
лв. Изрично е сумирано общото задължение по кредита със задължението по
„Пакет от допълнителни услуги“, общо – 5 072,04 лв., както и обща месечна
вноска, включваща сбора от задължението по кредита и задължението по
„Пакета“- 140,89 лв.
Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана забраната да се
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Правилен и законосъобразен е изводът на
районния съд, че включените в допълнителния пакет услуги по същината си
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита,
поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни
услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора. В настоящия случай обаче посочените в
2
споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението
на задълженията на потребителя по договора – конкретно тези описани по т.
2, т. 3 и т. 4 от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги – възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж, респ. - на кредитодателя по отношение
на описаната по т. 1 допълнителна услуга – приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, като по отношение на нея съдът
намира, че по същността си е действие по усвояването на кредита.
Следва да се отчете и обстоятелството, че предоставянето от ищеца
на така наречените „допълнителни услуги“ накърнява общите принципи на
добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си същите не
могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която
да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност
за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на
търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което се е
последният се е задължил да заплати за предоставения му пакет от
допълнителни услуги е в размер на 1 558,80лв за предоставянето /респ.
възможността за предоставянето/. Съпоставянето на тази сума с искания
кредит в размер на 2 000,00 лв сочи на извода, че същата се явява прекомерна
и е налице противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност
на участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за
защита на всеки признат от правото интерес. Отделно, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. както правилно е
отбелязъл районният съд, то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Няма данни ответникът да е ползвал някоя от услугите, но
това обстоятелство е и ирелевантно.
На следващо място, в нарушение на императивната разпоредба на
чл.10а, ал.4 ЗПК в процесния ДПК не са посочени нито вида, нито размера,
нито действието, за което се събират съответните такси, като наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите поотделно. В сключеното между
страните Споразумение само са изброени услугите. Констатира се, че нито
една от тях няма стойностно измерение, от което да се установява нейната
тежест и да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за ползването на тези
възможности. Съответно нито една от възможностите, визирани по
допълнителното споразумение не е обвързана количествено и стойностно или
във времето с вноските по допълнителния пакет, дължими от клиента
ежемесечно.
Така изложеното дава основание да се приеме, че клаузите касаещи
допълнителния пакет услуги действително, както е приел и районният съд, са
в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал. 2 - 4 ЗПК. Като такива те са
нищожни и не могат да породят правно действие между страните по договора.
3
Отделно от това, въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че този пакет услуги противоречи и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Основанието за това се извежда, че начисляването и събирането на
посочените суми по „Пакет допълнителни услуги“ не представлява плащане
за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които се
надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР и
съответно води до значително и драстично увеличение на тежестта на
изплащане на задължението по договора за кредит.
Правилен и обоснован е и изводът на районния съд, че клаузите,
регламентиращи заплащането на цената на услугата по т.нар. „Допълнителен
пакет услуги“ са и неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. При
подписването на процесните клаузи кредитополучателят плаща пълната цена
на тези услуги, но на практика получаването им зависи единствено от волята
на кредитора. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани,
т.е да не бъдат предоставени, това в нито един момент няма да бъде
обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги.
След като заемополучателят плаща цена за получаване на услуга,
която е изцяло във волята на търговеца, то това води до неравновесие между
правата и задълженията между последния и потребителя и оттам следва извод
за неосъществяване хипотезата на чл.143, ал.1, т. 3 ЗПК. В последица от това
и следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП.
Не може да се игнорира и фактът, че процесните допълнителни
клаузи на практика представляват въвеждане на задължение на едната страна
по договора да заплати за нещо, което страната има по силата на самия закон
- правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и
свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравноправност на същите.
По тези съображения съдът намира, че оплакванията във
въззивната жалба са неоснователни.
Доколкото не се спори извършеното от ответницата плащане общо
на сумата от 3 101,35 лева, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел същата като отнесена за погасяване на
дължимото му задължение за главница в размер от 2 000,00 лева по
отпуснатия кредит, без задължения по споразумението за допълнителни
услуги, като е погасена и част от уговорената в прекомерен размер договорна
лихва, предвид на което ищцовата претенция е отхвърлена изцяло за сумите
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
По тези съображения решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
4
С оглед изхода на делото, в тежест на въззивния жалбоподател са
направените от въззиваемата страна разноски, съобразно представената
справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 588 от 28.07.2021 г., постановено по
гр. д. № 672/2021 по описа на РРС в частта, с която е отхвърлен предявеният
от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София против Д. П. Ц., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК – за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 651,50
лв, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
към Договор за потребителски кредит № **********/12.05.2017 г.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД гр.София, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “*** да
даплати на Д. П. Ц., ЕГН: ********** от гр. Русе сумата от 450,00 лв
разноски в производството пред Рос за заплатен адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5