Мотиви към присъда от 31.01.2020г. по
н.о.х.д. №597/18г. по описа на РС-гр.С.
РП-С. е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№ 197/2018г. по описа на РУ-С., пр.пр. № 679/2018г. по описа на РП-С., срещу О.А.О.,
с установена по делото самоличност, както следва :
1.За това, че на 03.07.2018 год. около 11:30
часа в гр.С., обл.С.на кръстовището на ул.”Х.Б.” и ул.”Доктор Памукчиев”
противозаконно е пречил на орган на властта - на автопатрул
при РУ - С. в състав мл. инспектор М.Х. /мл.
автоконтрольор/ и мл. инсп. М.Л. да изпълнят служебните си задължения по
Закона за движение по пътищата (да
извършат проверка на лек автомобил „Джип Чероки” с рег. № СО 3247 АС и неговия водач на осн. чл. 165, ал.2, т.1 от ЗДвП: „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра
на вътрешните работи служби: т.1:имат право да спират пътните превозни
средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство и с извършвания превоз“), като осуетил извършването на проверката, напускайки самоволно мястото на
което бил спрян от полицейските
служители, потегляйки рязко и не
спирайки с управлявания от него лек
автомобил „Джип Чероки” с рег. № СО 3247 АС, въпреки подадените светлинен и звуков сигнал от обозначения
служебен автомобил марка „КИА”, модел „СИЙД” с рег. № СА 1620 КК и
предприетото преследване на водача от
страна на служителите до навлизането му по черен път и земеделски земи –
престъпление по чл. 270, ал.1 от НК.
И за това, че:
2. На 03.07.2018 год. около 11:30 часа, в гр.С., обл.С.по ул.”Х.Б.”, с посока на
движение от ул.”П.Х.” към ул.”П.Е.”, управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил „Джип Чероки, с
регистрационен № СО 3247 АС, в срока за изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18 – 0344 – 000058 / 09.03.2018 год. на Началника
на РУ С. – Е. С.С., връчена му на
05.05.2018 год., влязла в законна сила на 20.05.2018 год., за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство - престъпление по
чл.343в ал.3 вр. ал.1 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание представителят на РП-гр.С., счита, че обвинението се доказва
по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства и моли съда да
признае подсъдимия , О. за виновен и по двата пункта на повдигнататото му
обвинение. Прокуратурата обширно аргументира съставомерността на повдигнатото
по отношение на подсъдимия обвинение. След анализ на събраните по делото
доказателства, прокуратурата пледира за налагане на наказание „глоба” около
800лв. за извършеното от него престъпление по чл.270, ал.1 НК и наказание „лишаване
от свобода” за срок около десет месеца за извършеното от него престъпление по
чл.343в, ал.3, вр. ал.1 НК , ведно с кумулативно предвиденото наказание „глоба”
в размер около минимума. По отношение задължителното приложение на чл.343г НК,
прокуратурата пледира подс. О. да бъде лишен от право
да управлява МПС“ за срок не по-малък от две години.
Защитата на подс.О., адв. А.,
счита, че от събраните по делото доказателства не се установи по един несъмнен
начин, че подсъдимия О. е извършил престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение съгласно обвинителния акт. Излага съображенията си , че липсват
доказателства относно установяване авторството на деянията от подзащитния й.
Твърди, че това обстоятелство се потвърждава, както от изготвените по делото
експертизи, така и от предявеният и изгледан в съдебно заседание видеозапис,
поради невъзможността да бъде извършено лицево разпознаване, респективно да се
види подс.О. на записа. Счита, че показанията на св.Л. и Х., полицейски
служители, са изолирани и не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
На следващо място, счита, че предвид свидетелските показания на посочените
по-горе свидетели то деянието по чл.270, ал.1 от НК се явява несъставомерно,
т.к. полицейските служители не са спазили задълженията си съобразно ЗДвП, т.к.
не са предприели спиране посредством стоп-палка. Навежда доводи, че съгласно
нормативните актове, при подаване на звуков и светлинен сигнал, водачите са
длъжни да пропуснат автомобила със специален режим, какъвто е и полицейския
автомобил, но в не съществува задължение да спре и да чака полицейските
служители да дойдат при него. Позовава се на правилото, че присъдата не може да
почива на предположения, каквито са събраните в хода на производството
доказателства, поради което пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият, О.О., в лична защита, се придържа към
казаното от защитника си. Моли да бъде оправдан. В дадените в хода на
производството обяснения, заявява, че на инкриминираната дата е бил в дома си в
гр.С., ул.”Н.” №42 и товарел отпадни метали в джипа - „Чероки“ с рег. № СО 3247 АС, собственост на
баща му, който бил паркиран пред дома им. Бил сам в дома си и никой не му
помагал да натовари джипа. Оставил отключен джипа и се прибрал в дома си,
където се забавил около 30 мин. когато отново излязъл от дома си, видял, че
джипа го няма на мястото, където бил паркиран. Обадил се на баща си и му казал,
че джипа е откраднат. Изчакал баща му да му се обади, като бил в дома си, това
не се случило и той решил че баща му се е забавил полицейското управление. Тъй
като имал ангажимент, с негов приятел, свързан с ремонтни дейности в периода
13,30ч.-14,30ч. се отправил към спирката в гр.С., качил се на автобус с посока
с.Калотина и отишъл на вилата на приятеля му, където бил до вечерта.
Заявява, че познава полицейските служители - свидетелите М.Л. и М.Х., визуално и във връзка с транспортно произшествие, в
което след тестване бил установен положителен тест за употреба на наркотици и
го задържали.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Обвиняемият О.А.О. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***,
ЕГН: **********.
На 03.07.2018 г. за времето от 08.30 до 20.30 часа свидетелите
М.Л. и М.Х. и двамата полицейските
служители при РУ – С., били на работа, като изпълнявали служебните си
задължения в състава на АП - 88,
обслужващ територията на гр. С.. При обход на района с със служебен автомобил марка „Кия“ модел
„Сийд“ с ДК№ СА1620КК , около 11.30 часа
, забелязали насрещно движещ се автомобил марка „Чероки“ с рег. № СО 3247 АС,
движещ се по, пътното платно на ул. „Х.Б.“
с посока на движение от ул. „Княз
Александър I Батенберг“ към ул. „П.Х.“в гр. С.. Свидетелите разпознали водача
на автомобила - подс. О.А.О.. Двамата
свидетели, обърнали служебния автомобил и последвали лекият автомобил, като му
подали звуков и светлинен сигнал, за да спре и извършат проверка. В този
момент с цел спирането му за
извършването на проверка. Подс.О., отбил
и спрял, автомобил марка, „Чероки“ с рег. № СО 3247 АС на кръстовището на ул. „Х.Б.“
и ул. „Доктор Памукчиев“. Непосредствено зад него, свидетелите Л. и Х. спрели
служебния автомобил на около два-три метра. Свидетелят, М.Л., си сложил
шапката, микрофона и излязал от полицейския автомобил от дясната седалка до
шофьорската страна и се отправил към автомобил марка, „Чероки“ с рег. № СО 3247
АС, за извършнване на проверка на водача. В моментът, в който св.Л. излиза от
задната страна на автомобила „Чероки” и се отправя към шофьорската врата, подс.
О. разко подава газ и управляваният от него автомобил потегля с висока скорост,
с ускоряване. Св.Л. бързо се върнал във служебния автомобил, св.Х. също потегля
бързо, след отдалечаващия се автомобил марка, „Чероки“ с рег. № СО 3247 АС с
пуснат светлинен и звуков сигнал. Опитали се да изпреварят джипа, но подс.О.
предприемал маневри, с които пречел на изпреварването му. Свидетелят Х.
забелязал, че в автомобила освен подсъдимия има и дрего лице, но не могъл да го
разпознае. Подс.О. с управляваният от него автомобил се движел в посока
с.Алдомировци, като след летището завива наляво и поема по черните пътища.
Полицейските служители го следвали към м.”Гълъбовска река”, като стигайки до
реката, подсъдимия я преминал, докато полицейските служители спрели, т.к.
автомобилът им не бил високопроходим и нямало да могат преминат през реката. В
този момент, полицейските служители изгубили визуален контакт с преследвания
автомобил, който поддържали до момента. Полицейските служители се обадили на
ОДЧ, за да бъде изпратен проходим автомобил, за да последват управлявания от
подсъдимия джип. След около 20-30мин. при тях пристига св.К., с управляван от
него проходим автомобил, св.М.Х. се качил при него и тръгнали по дирите
оставени от управлявания от подсъдимия автомобил. Карайки по оставените дири,
стигнали до „джипа”, който бил затънал в калта извън черния път в местността
„Деянова воденица”. Автомобилът бил празен. Свидетелите извикали дежурната
група, която след пристигането си извършва оглед на автомобила, който е намерен
с неработещ двигател, отключен, със спуснати прозорци. На стартера на
автомобила нямало поставен контактен ключ, а вътрешността му била силно
запрашена. В задната му част били
натоварени метални предмети. Свидетеля А.Т. – баща на подс. О., е реалният
собственик на автомобила и разполагал с
резервен ключ за него, който предоставил
на органите на МВР. Малко преди това , св. Т. посетил полицейското
управление в гр. С. около 12.00 часа на
същият ден, за да го обяви за издирване
лекия си автомобил, като устно разказал на дежурния полицай, че на същата дата
около 12.00 часа получил обаждане от
сина си О., който му заявил, че докато
товарел някакви железа в колата, паркирана на улицата пред дома им на ул. „Н.“,
някой я бил откраднал. Дежурният служител, св.В.М., сравнил номерата и
установил че става въпрос за същият автомобил, за когото по-рано получил
информация , че бил преследван от колегите му св.Л. и св. Х.. Св. Т. искал да
подаде жалба, но след след проведен разговор по телефона, св.Т. се отказал да
подава жалба и си тръгнал.
Св.Л. и св. Х., познавали подс.О., във връзка със
службата си, защото през месец март 2018
год. му били съставили АУАН за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества и по – конкретно амфетамини.
Във връзка с горепосоченото нарушение, на водача било отнето свидетелството за
управление на МПС със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0344-000058/09.03.2018 год.
по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП на Началника на РУ – С. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била
връчена лично на подс. О. на дата 05.05.2018 год, същата не била обжавана и е влязла в законна сила на
20.05.2018 год. Обстоятелството, че
свидетелството за управление на водача му е било отнето и същият нямал право да
управлява МПС в срока на лишаването му от правоуправление било известно и на
двамата служители и именно, поради тази причина същите решили да го спрат за
извършването на проверка.
С цел визуализиране на хартиен носител на наличния
видеозапис от системата АИС - ВКП, с която разполагал патрулния автомобил,
по производството е назначена видеотехническа експертиза , от чието заключение
се установява, че на 03.07.2018 год около 11.30 часа патрулният автомобил среща
високопроходим автомобил марка „Jeep Cherokee“ с рег. № СО 3247 АС, червен на
цвят. Патрулният автомобил обръща посоката си на движение и преследва
високопроходимия автомобил. Високопроходимият автомобил спира, от предна дясна врата на патрулния автомобил слиза полицейски
служител. В същия момент високопроходимият автомобил потегля рязко. Патрулният
автомобил предприема преследване. Изготвена е и допълнителна видеотехническа
експертиза с оглед установяване на обстоятелството дали е възможна лицева
идентификация на возещите се в автомобила лица, но от заключението е видно, че
с оглед направената оценка на кадрите, такава не е възможна.
Горепосочената фактическа обстановка ,съдът приема за
доказана, въз основа на :
а/Гласни доказателства – съдържащи се в свидетелските
показания на А.О.Т., М.П.Х., М.Л., Ц.К., В.Е.М., обясненията на подс.О. и
заключениата на вещото лице Д.Й..
б/Протоколи и други документи по чл.283 от НПК –
прочетени и приети като доказателства изготвени и приложени по досъдебно
производство № 197/2018г. по описа на РУ-С. : протокол за оглед на местпроизшествие и албум към него
(л.4-12), АУАН №638/09.07.2018г.(л.16), протокол за доброволно предаване
(л.18), справка от КАТ (л.25), кадрови справки (л.29-л.38), месечен график
(л.41-л.44), справка за за нарушител
водач (л.47-л.49), заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(л.50), свидетелство за регистрация на МПС (л.81, характеристика (л. 84),
справка за съдимост (л.86-л.87) и декларация за семейно и имотно състояние
(л.92), видеотехническа експертиза (л.58- 71), допълнителна
видеотехническа експертиза (л.75 – 76), както и приетите в хода на съдебното следствие : докладна записка от 25.02.2018г., АУАН
№327675 от 08. 03.2018г.
уведомление от началника на РУ-С., заповед и указания за работа със системата
за видеонаблюдение, монтирана в автомобила., справка съдимост за подсъдимия О.
.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на свидетелите М.П.Х. и М.Л., защото са непротиворечиви и свидетелите
са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с
изясняване на предприетите действия от тях. Съпоставени с останалите
доказателства по делото, е видно, че те кореспондират с тях. Не се откриват
противоречия между фактите, установени със свидетелските показания и фактите,
които се установяват с другите събрани доказателства – видеотехническата
експетиза, допълнителната такава, извършеният оглед, докладна записка от
25.02.2018г., АУАН №327675 от 08.
03.2018г., от който е видно, че именно те двамата са установили нарушението
извършено от подс.О. преди инкриминираното деяние. Именно по тази причина,
съдът счита, че подс.О. се е опитал да избегне именно срещата с тях на
инкриминираната дата.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
свидетелите Ц.К. и В.Е.М., т.к. те кореспондират със свидетелските показания на
св. М.П.Х. и М.Л. и отразяват предприетите действия във връзка с установяване
на престъпленията за които е превлечен кън наказателна отговорност подсъдимия.
Свидетелските им показания се подкрепят и кореспондират с фактите, които се
установяват с другите събрани доказателства – уведомление от началника на РУП –
С., огледен протокол, видеотехническата експетиза, допълнителната такава.
Кредитира частично
показанията на св.Т., в частта, в която свидетелства за проведеният от него
разговор с дежурния в РУП-С. – св. В.Е. Марковотносно
кражбата на собственият му „Джип Чероки” с рег. № СО
3247 АС, но след след проведен телефонен разговор е отказал да подаде официална
жалба. По отношение показанията му, че е имало интервенция в областта на ключа
на привеждане в работен режим на собственият му „Джип
Чероки” с рег. № СО 3247 АС, съдът не кредитира същите, т.к. не се подкрепят от
извършеният оглед на местопроизшествие и изготвеният към него албум, в който
липсват отразени такива факти. Липсва отразяване за тези факти и в разписката,
с която „Джип Чероки” с рег. № СО 3247 АС му е върнат. Ето защо, съдът приема
заявяването на тези факти пред съда, при разглеждане на делото по същество,
единствено с цел да бъде спомогнато, подсъдимия, който е негов син, да избегне
наказателна отговорност, като му бъде предоставена защитна версия, предвид
фактите заявени от подсъдимия в дадените от него показания.
Съдът не кредитира
обясненията на подс.О., като смчита, че същите са дадени с цел създаване на
защитна версия. Изложените от подс.О. факти са пестеливи с липсващи данни за
конкретика, които да бъдат проверени, като например на кой приятел е помагал в
с.Калотина, подсъдимия, ката че да е възможно изслушването му от съда; кога
точно е заминал от гр.С. и с кой автобус, така че твърденият факт да бъде
проверен от съда. Не на последно място, изложените от подс.О. факти не се
подкрепят от нито едно доказателство събрано нито в хода на досъдебното
производство, нито в съдебното следствие.
Предвид събраните и
кредитирани от съда доказателства, както в хода на досъдебното производство,
така и в хода на съдебното следствие, настоящия състав намира, че авторството
на деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност, подсъдимия О. е
безспорно установена. Не се събраха доказателства, които да оборят, показанията
на свидетелите М.П.Х. и М.Л., които са категоричини, че
именно подс.О. е управлявал „Джип Чероки” с рег. № СО
3247 АС. От една страна именно те са установили нарушение , извършено от
подсъдимия на 08.03.2018г., за което св.М.Х. е съставил АУАН №327675, а
свидетел както на установяване на нарушението, така и при съставянето на акта е
св.М.Л.. Настоящото деяние е само около четири месеца след първото, така че
предвид краткото време няма основание да възникне съмнение , относно факта, че
свидетелите са възприели именно подсъдимия на инкриминираната дата да управлява
„Джип Чероки” с рег. № СО 3247 АС. На следващо място, в подкрепа на изложеното
по-горе е и факта, че въпреки, че е посети полицейското управление, св. Т.,
баща на подсъдимия, да не подаде жалба за липсата на личния му лек автомобил е
, че би уличил именно синът си. И не на последно място, обясненията дадени от
подсъдимия, обсъдени по-горе, без да могат да бъдат проверени, обосновават
даването им само и единствено трупането на факти, които да оборят показанията
на полицейските служители. Следва да бъде отчетено, че улицата, на която са се
разминали двете коли, на подсъдимия и на полицейските служители е в градската
част на гр.С., което не позволява движение с висока скорост. Видно както от
изгледания видеофайл, така и от риетата техническа експертиза, улицата е двулентова,
така че на още по-голямо основание съдът приема, че свидетелите М.П.Х. и
М.Л. са имали възможността и са възприели факта, че именно подсъдимия е
управлявал автомобила и именно той е избегнал проверката, която св.Л. е предприел
по отношение на него.
С оглед
приетата за установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните изводи
:
Подсъдимият, О.А.О.,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, по
чл.270, ал.1 НК, като на на 03.07.2018 год. около
11:30 часа в гр.С., обл.С.на кръстовището на ул.”Х.Б.” и ул.”Доктор Памукчиев”
противозаконно е пречил на орган на властта - на автопатрул
при РУ - С. в състав мл. инспектор М.Х. /мл. автоконтрольор/
и мл. инсп. М.Л. да изпълнят служебните си задължения по
Закона за движение по пътищата (да
извършат проверка на лек автомобил „Джип Чероки” с рег. № СО 3247 АС и неговия водач на осн. чл. 165, ал.2, т.1 от ЗДвП: „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра
на вътрешните работи служби: т.1:имат право да спират пътните превозни
средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство и с извършвания превоз“), като осуетил извършването на проверката, напускайки самоволно мястото на
което бил спрян от полицейските
служители, потегляйки рязко и не
спирайки с управлявания от него лек
автомобил „Джип Чероки” с рег. № СО 3247 АС, въпреки подадените светлинен и звуков сигнал от обозначения
служебен автомобил марка „КИА”, модел „СИЙД” с рег. № СА 1620 КК и
предприетото преследване на водача от
страна на служителите до навлизането му по черен път и земеделски земи.
ОБЕКТ на
престъплението по чл.270, ал.1 от НК с оглед систематичното му място в НК са отношенията свързани с функционирането на
държавния апарат и осъществяването на разпоредителните функции на държавния
апарат, като родов обект и конкретно е предвидена наказателна отговорност за
лицата, които пречат на орган на власт да изпълнят задълженията си.
Действително, звуковият и
светлинен сигнал на движещия се полицейски автомобил не е предвиден от
законодателя като възможен вариант на сигнала за спиране, подаван от контролния
орган, който да вменява задължение на водача по чл.103 от ЗДвП да намали
скоростта и да спре на указано място. Подаването на светлинен и звуков сигнал
обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение,
при което за останалите участници в движението възникват задължения, свързани с
осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на
движение - чл.104, ал.1 от ЗДвП, но тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за
спиране по силата на чл.103 от ЗДвП. Подаденият светлинен и звуков сигнал от
автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал
за спиране по смисъла на чл.103 от ЗДвП. В тази връзка, изложеното от защитника
на подсъдимия е основателно, но в настоящият случай, подсъдимият О. не е
привлечен да отговаря за това , че не е спрял при подадения звуков и светлинен
сигнал, а че след като е спрял и е възприел приближаването на св. Л.,
подсъдимия е напуснал самоволно мястото на което бил спрял и след като е бил
последван от полицейските служители, въпреки подаденият звуков и свитлинен
сигнал не е отбил и не е пропуснал полицейския автомобил. Напротив направил е
всичко възможно да избегне извършването на проверка . Изпълнителното
деяние на престъплението по чл 270, ал.1 от НК се осъществява, чрез различни
действия, които могат да бъдат подведени под „пречене”. В конкретният случай с
действията си - въпреки че не е бил
длъжен да спре, подс.О. е спрял, но след като е възприел, че ще му бъде
извършена проверка е потеглил рязко , не е пропуснал полицейския автомобил,
въпреки подаваните звукови и светлинни сигнали, отбил е по черен път,
възползвайки се от факта, че управлява високопроходим автомобил. По делото
безспорно е установено, че полицейският автомобил е бил брандиран с надписи
„полиция” в характерните цветове.Установено е, че свидетелите М.П.Х. и М.Л. са полицейски
служители и в правомощията им е да извършват проверки на територията на съдебния
район на РС-С. , като спират автомобили и проверяват водачите им.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА престъплението по чл.270, ал.1 от НК, може да бъде осъществено при пряк умисъл. При преценката на субективната
страна на престъплението съдът взе предвид действията на подс. О., след
възприемане на факта, че ще му бъде извършена проверка, той е направил всичко
възможно да я избегне. Подсъдимият е съзнавал че свидетелството му за
управление на МПС е отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0344-000058/09.03.2018 год.
по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП на Началника на РУ – С., в резултат на установено
административно нарушение установено именно от свидетелите М.П.Х. и М.Л..
Съзнавал е че така, както той ги разпознава , като служителите, които са
установили по-предишното му нарушение , извършено на 08.03.2018г., то
вероятността и те да го разпознаят е твърде голяма, още повече че
инкриминираното деяние е извършено на 03.07.2018
год., т.е. твърде кратък период.
Съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият О., бягайки
от свидетелите М.П.Х. и М.Л. е искал да избегне, респективно попречи на
полицейските служители извършването на проверка. Предвид изложеното съдът намери,
че в настоящият случай, подсъдимия О. е действал с пряк умисъл - подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им..
С оглед на изложеното , съдът
намери, че подсъдимият, О.А. Огняно с деянието си е осъществил състава на
престъплението по чл.270, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна
страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено е , че с оглед на
извършеното престъпление, подсъдимият следва да понесе съответната наказателна
отговорност и извършеното от него деяние подлежи на наказание.
По чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - на
първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието.
Съдът намира, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се
накърняват сериозно обществените отношения, свързани с функционирането на
държавния апарат.
Смекчаващи вината обстоятелства-
съдът не намери .
Отегчаващо вината обстоятелство-
съдът приема като такова повишеното самочувствие при комуникация с органите на
полицията, както и предишно осъждане на подсъдимия.
Причини, мотиви и условия – причина
за извършване на престъплението е високо самочувствие и неглижиране на авторитета
на полицейските служители .
При постановяване на осъдителната си
присъда, съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК т.к. счете че
липсват смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на изложеното съдът приема, че
наказанието за престъплението по чл.270, ал.1 НК, следва да бъде определено при
условията на чл.54 от НК, за да се постигнат целите на наложеното наказание,
посочени в чл.36 от НК. Наказанието , предвидено за престъпление по чл.270,
ал.1 НК е “лишаване от свобода” до три години или глоба от 500 до 2000 лева.
Съдът счита , че в конкретният случай , наказанието „лишаване от свобода” не е би
изиграло нито превантивна, нито превъзпитаваща роля. Ето защо, съдът наложи
алтернативно предвиденото наказание „глоба”, като счита, че по този начин ще се
постигнат целите на наказанията предвидени в НК. Съдът определи размер от 1000лв.,
т.к. счита че по този начин ще бъде задоволен не само обществения интерес, но и
подсъдимият , ще следва да осмисли поведението и отношението си и да изиграе
коригиращо въздействие върху него. Действително в наказателното производство се
цели охраняване както на интересите на подсъдимите, но следва да бъдат защитени
и органите , които прилагат законите.
Въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и във взаимна връзка, се установи по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия О.А.О., е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от
Наказателния кодекс , като на 03.07.2018
год. около 11:30 часа, в гр.С., обл.С.по
ул.”Х.Б.”, с посока на движение от ул.”П.Х.” към ул.”П.Е.”, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Джип
Чероки, с регистрационен № СО 3247 АС, в срока за изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18 – 0344 – 000058 / 09.03.2018 год. на Началника
на РУ С. – Е. С.С., връчена му на
05.05.2018 год., влязла в законна сила на 20.05.2018 год., за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство - престъпление.
Съдът счита, че от всички събрани по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установи
факта на извършено престъпление, за което е предаден на съд подс.О..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото, са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. Съдът кредитира изцяло събраните в хода на съдебното следствие
свидетелски показания на свидетелите М.П.Х. и М.Л. като пълни, последователни,
логични и свързани помежду си, кореспондиращи изцяло на събраните по делото
писмени доказателства. С влизането в сила на 20.05.2018г. на заповед № 18 –
0344 – 000058 / 09.03.2018 год. на Началника на
РУ С. – Е. С.С., подс.О. временно е бил лишен от правото да управлява
МПС.
От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимия
О. на посочената дата е управлявал „Джип Чероки, с регистрационен № СО 3247 АС,
който е МПС по смисъла на ЗДвД. Подс.О. е управлявал лекия автомобил, знаейки
че е лишен от правоуправление с влизането в сила на 20.05.2018г. на заповед №
18 – 0344 – 000058 / 09.03.2018 год. на Началника на РУ С. – Е. С.С..
Следователно доказано е, че са засегнати обществените
отношения свързани с установения ред за управление на моторни превозни
средства, чийто предмет на посегателство е осъщественото от обвиняемия деяние и
обуславя обективната страна на престъплението, за което е привлечена към
наказателна отговорност.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината - пряк умисъл /чл.11, ал.2 НК/.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Той е
предприел управлението на автомобила, въпреки знанието си, че спрямо него е
издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка – временно лишаване от правоуправление, до произнасянето на съда, препис от която е получил лично. Съзнавал
е, че извършва това в срока на изтърпяване на така наложената мярка, която е
подлежала на изпълнение и е била в сила до произнасянето от съда. На следващо
място, подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици на деянието,
каквито следват от всяко противоправно поведение с факта на неговата проява.
С оглед изложеното, съдът намери, че подс. О.А.О. е осъществил състава на престъплението по чл. З43в,
ал.3, вр. ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено е , че с оглед на
извършеното престъпление, подсъдимият следва да понесе съответната наказателна
отговорност и извършеното от него деяние подлежи на наказание.
Смекчаващи вината обстоятелства-
съдът не намери .
Отегчаващо вината обстоятелство-
съдът приема като такова повишеното самочувствие при комуникация с органите на
полицията, както и предишно осъждане на подсъдимия, несъобразяване с наложената
административна мярка.
Причини, мотиви и условия – причина
за извършване на престъплението е високо самочувствие и неглижиране на авторитета
на полицейските служители .
При постановяване на осъдителната си
присъда, съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК т.к. счете че
липсват смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на изложеното съдът приема, че
наказанието за престъплението по чл. З43в, ал.3, вр. ал.1 от НК, следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК, за да се постигнат целите на
наложеното наказание, посочени в чл.36 от НК. Наказанието , предвидено за
престъпление по чл. З43в, ал.3, вр. ал.1 от НК е “лишаване от свобода” до три
години и глоба от двеста до хиляда лева. Съдът счита , че в конкретният случай
, наказанието „лишаване от свобода” би изиграло превантивна и превъзпитаваща
роля. Ето защо, съдът наложи една година лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото наказание „глоба” в размер на 1000,00лв .
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 НК, подсъдимия О.,
бе лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години,
считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът намира че следва да бъдат групирани наказанията определени
по двата пункта на повдигнатото обвинение, т.к. престъпленията са извършени
преди да има влязла в сила присъда по което и да е от тях , поради и което е
налице хипотезата на чл.23, ал.1 НК, поради което съдът наложи едно най-тежко
наказание между определение за извършените от подс.О. престъпления по чл.270,
ал1 НК и по чл. З43в, ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода ” за
срок от една година и на основание
чл.23, ал.2 и ал.3 НК към него присъедини наказанието „глоба”, в размер на 1000,00лв.
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът
счита, че са налице предпоставките по чл.66 от НК, а именно- към момента на извършване
на престъплението, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и намира, че за постигане на целите на наказанието
и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи
определеното наказание. Предвид горното , съдът счита, че изтърпяването на
наложеното наказание на подсъдимия О. една година лишаване от свобода, следва
да бъде ОТЛОЖЕНО ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 от НПК,
подс.О. е осъден да заплати сторените в хода на производството разноски в
размер на 220,28 / двеста и двадесет лева и 28 ст./ лева, които да внесе по
сметка на РУ МВР-С. и 13,60 /тринадесет лева и 60 ст./, които да заплати по
сметка на РС-С. – разноски по делото.
Воден от горното съдът постанови
присъдата си.
Председател:
.