Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            09.05. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                         гражданско отделение,

На двадесет и четвърти април                    2019 година,

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Анатолия Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

т.дело № 140,   по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба срещу Гаранционния фонд, като искът е предявен от З.К. и Б.Б.. Ищците твърдят в исковата си молба, че са братя на  И.Б., който е починал при ПТП, в което е бил велосипедист. Това е станало на 27.01. 2015 г., на околовръстен път № II – 4, при км. 232-200 в гр. Търговище, при управление на МПС от неизвестен водач. Образувано е ДП, което е спряно. И двамата ищци посочват, че са поддържали близки отношения с брат си и са понесли тежко загубата му, защото са имали силна връзка помежду си. Понесли са и тежки морални вреди вследствие на смъртта му. Затова считат, че имат право на обезщетение за тези вреди. Тъй като извършителят не е известен, то Гаранционният фонд следва да отговаря за тези вреди. Към ответника било отправено искане за изплащане доброволно, но е последвал отказ на 12.10. 2018 г. Предвид на това ищците молят на всеки от тях да се присъди сумата от по 100 000 лв. като обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на брат им. Търси се и законната лихва от  19.10. 2018 г. до окончателното изплащане. В съд.зас. ищците бяха представлявани от адв. М.. Беше направено намаление на исковите претенции на по 5000 лв. за всеки от тях. Иска се да бъдат присъдени и направените по делото разноски, като се определи възнаграждение на адвоката според уважения размер на иска. Предвид намаляването на иска, да бъде върната част от държавната такса, внесена от единия ищец.

Ответникът оспорва иска, прави възражения за неподсъдност на делото както и за това, че не е търговско дело. Оспорва се и основателността на иска. Няма доказателства за близките отношения между починалия и неговите братя, а търсеният размер е завишен. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради нарушение на изискванията на ЗДвП и от починалия. В съд.зас. ответникът беше представляван от адвокат Венкова. Тя счита, че по делото не са установени такива взаимоотношения между починалия и неговите братя, които да говорят за изключителност на случая и претърпени интензивни болки и страдания, които са продължителни във времето. Ако искът бъде уважен, да се отчете и съпричиняване.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

Ищците са братя на  И.Б., който е починал при ПТП, в което е бил велосипедист. Това е станало на 27.01. 2015 г. на околовръстен път № II – 4, при км. 232-200 в гр. Търговище, при управление на МПС от неизвестен водач. Образувано е ДП № 78/ 2015 г. на РУ на МВР Търговище. То е спряно с постановление на ОП Търговище, от 29.07. 2019 г., тъй като извършителят не е открит в хода на разследването.

От назначената автотехническа експертиза се установява следното: Местоположението на удара при настъпване на произшествието е било по широчината на пътното платно, около 1,5-2,5 м ВЛЯВО ОТ ДЕСНИЯ КРАЙ НА ПЪТНОТО ПЛАТНО на път 1-4, километър 232+000 - околовръстен път на гр.Търговище, считано в посоката на огледа(от гр. Търговище към гр. Варна ). ПО ДЪЛЖИНА НА ПЪТНОТО ПЛАТНО - НА 30-42 м. ПРЕДИ ОРИЕНТИРА, СЧИТАНО В СЪЩАТА ПОСОКА.

Наличната хоризонтална пътна маркировка в района на произшествието е единична непрекъсната линия - тип „М1”. Наличната вертикална пътна маркировка /пътни знаци в района на произшествието/ са: поставен знак тип „В26 — забранено е движението със скорост, по-висока от означената” с означение 70 на него /ОРИЕНТИР/ и знак тип „А40 — Внимание! Участък с концентрация на пътно-транспортни произшествия. По посока на огледа, на около 77 м след ОРИЕНТИР, вдясно на пътното платно се намира поставен знак тип „В2 - забранено е движението със скорост, по-висока от означената, с означение 50 на него и знак „В24 - забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети. Скоростта на процесния лек автомобил в района на произшествието непосредствено преди настъпване на удара е била от порядъка на 97 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила при конкретните пътни условия и скорост от 97 км/ч е от порядъка на 109 м. От данните по ДП е видно, че автомобилът, който е причинил произшествието е бил марка „БМВ”, модел „Х5”. Той се е  движил по път 1-4, километър 232+000 — околовръстен път на гр. Търговище, в близост до надлез с. Васил Левски, с посока на движение от гр. София към гр. Варна в дясна пътна лента. Процесният автомобил се движи със скорост от порядъка на 97 км/ч. Платното за движение е било мокър асфалт, тъмна част от денонощието. В същото време велосипедист И.К.Б. на 39 год. се движи на същия път попътно с велосипед „Балкан” в дясна пътна лента. Водачът на лекия автомобил застига велосипедиста  Б., като следва удар с предна дясна част на автомобила отзад на велосипедиста в областта на задната капла, след което лицето И.К.Б. е отхвърлен с голяма сила напред, като пада и се установява по гръб на асфалта. Отхвърлянето на тялото е около 51 м. Вследствие на удара велосипедът е установен вдясно от десния ръб на пътното платно, със силно деформирана задна капла и заклещен в храсти, а велосипедистът Б. загива. Не се установяват данни водачът на лекия автомобил да е предприел спасителна маневра в опит да предотврати ПТП. Същият напуска местопроизшествието и не е установен. Произшествието е станало в тъмната част на денонощието при добра видимост, мокро пътно платно, прав участък от пътя, гладък асфалт без неравности. Поради липса на данни на какви светлини на фаровете се е движил процесният лек автомобил експертизата  разглежда два възможни варианта - движение на къси светлини на фаровете и движение на дълги светлини на фаровете. При правилно регулирани фарове и ясно нощно време осветеността от къси светлини пред автомобила е на около 55 - 60 м и на 5 - 6 м вдясно от десния габарит. Пред десния фар тази осветеност е по-голяма около 70 - 75 м. Вляво от левия габарит на автомобила тази осветеност е около 40 м. и на разстояние 3 - 4 м. встрани от левия габарит. Това асиметрично осветяване е с цел да не са заслепяват водачите на насрещно движещите се превозни средства. За конкретните пътни условия, осветеността пред коридора на автомобила е била 75 м. Сравнението на осветеността пред коридора на автомобила (75 м) с опасната му зона за спиране. За конкретните пътни условия, осветеността пред автомобила при дълги светлини е 170 м. Тази стойност е по-голяма от опасната му зона за спиране / 109,28 м /.

В материалите от досъдебното производство е видно, че водачът на процесния автомобил напуска местопроизшествието. Не се установяват технически данни, водачът да предприема спасителна маневра в опит да избегне произшествието. От материалите по досъдебното производство и протокола за оглед на ПТП не се установяват технически данни, водачът да предприема спасителна маневра.

Водачът на л.а. „БМВ” при движение със скорост до 75,31 км/ч и по-ниска, на къси светлини на фаровете, от момента, в който е могъл да възприеме намиращия се на платното за движение велосипедист при адекватна реакция с аварийно спиране, е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

От техническа гледна точка, за конкретните пътни условия при скоростта, с която се е движел автомобилът ( 97 км/ч ), водачът е бил в състояние да спре в осветената от дългите светлини зона пред автомобила. От техническа гледна точка за конкретните пътни условия при скоростта, с която се е движел автомобилът ( 97 км/ч ), водачът не е имал техническа възможност да спре в осветената от късите светлини зона пред автомобила.

От техническа и професионална гледна точка следва да се приемат като причини за настъпване на произшествието: 1. СУБЕКТИВНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ВОДАЧА, КОЙТО НЕ Е ВЪЗПРИЕЛ ИЛИ АКО Е ВЪЗПРИЕЛ НЕ Е РЕАГИРАЛ СВОЕВРЕМЕННО СЪС СПИРАНЕ НА НАМИРАЩИЯ СЕ НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ ВЕЛОСИПЕДИСТ. 2. ВОДАЧЪТ НА ЛЕК АВТОМОБИЛ „БМВ” НЕ Е РЕАГИРАЛ НА НАМИРАЩИЯ СЕ НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ ВЕЛОСИПЕДИСТ.

В протокола за оглед от досъдебното производство, приложено по делото се установяват пластмасови парчета с неправилна форма в червен цвят. Същите вероятно са били вид светлоотразители, поставени в задната част на велосипеда. При огледа на пострадалия не се установява същият да е бил с поставена светлоотразителна жилетка, както и велосипедът да е бил оборудван с устройство за излъчване на червена светлина отзад. При наличието на поставена светлоотразителна жилетка от страна на велосипедиста и поставено устройство за излъчване на червена светлина отзад, пострадалият би бил видим за водача от разстояние в порядъка на 100-150 м. При наличието на поставена светлоотразителна жилетка от страна на велосипедиста и поставено устройство за излъчване на червена светлина отзад, пострадалият би бил видим за водача от разстояние в порядъка на 100-150 м.

От данните по делото и медицинската документация приложена към ДП № 78/ 2015 год. е видно, че при ПТП на 27.01. 2015 год., И.К.Б. - 39 г. е получил: Разкъсно-контузна рана в теменно- тилната област на главата, върхово с дълбоки охлузвания по окосмената  част на главата, травматични изливи на кръв под меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните стомахчета и оток на главния мозък, счупване на ребра в дясно по средна мишнична линия с разкъсване на дясното белодробно крило и масивна кръвозагуба от белия дроб, счупване на дясната ключица. Счупване на тялото на втори гръден прешлен с разместване спрямо надлъжната ос на гръбначния стълб и травматични изливи на кръв под твърдата и меките гръбначни мозъчни обвивки, охлузвания в дясното бедро, задна повърхност и тръбна повърхност на пръстите на лявата ръка. Така установените травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети с много голяма сила и добре отговарят да са получени при блъскане на велосипеда който е карал пострадалия в областта на задната капла и калник с последващо отхвърляне на пострадалия върху терена и падането му върху него, като всички увреждания по главата, гръдния кош, гръбначния стълб и крайниците са получени от падането му върху терена по глава и дясната горна половина на гръдния кош. Блъскането е станало с предната дясна половина на автомобила. Няма данни които да сочат, че пострадалият е бил прегазен от моторното превозно средство, което го е блъснало.

Причината за смъртта на И.Б. е тежката съчетана черепно-мозъчна,  гръбначно-мозъчна и гръдна травми довели до тежък травматично-хеморагичен шок. Всяко едно от уврежданията – черепно-мозъчната травма, гръдната и гръбначно-мозъчната травми е можело да доведе до фатален изход.

Смъртта на пострадалия  е настъпила много бързо- за няколко минути и е била неизбежна. Установеното количество алкохол в кръвта на починалия в момента на смъртта е било 1,57 промила. Това количество отговаря на средна степен на  алкохолно опиване и са нарушени зрението, съобразителността, бързината на рефлексите, координацията на движенията.

От показанията на свидетелката Китанова, майка на пострадалия и на ищците се установява, че Б. и И.са деца от първия й брак, а З. – от втория. По времето, когато е загинал Ивелин, цялото семейство живеели заедно, в едно домакинство, като никой от тримата нямал друга семейство. Тримата братя се уважавали и си помагали, работели заедно, били в добри отношения. Смъртта на брат си ищците понесли тежко, било им много мъчно и били огорчени. Често говорели за Ивелин.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:  Исковете са неоснователни изцяло. С приемането на ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/ 2016 на ОСНГТК на ВКС, се даде възможност на малко по-разширен кръг от лица да търсят обезщетение при претърпяна загуба на близък човек, което включва братята и сестрите. Новото тълкуване е прието на основание промените, които настъпват в обществения живот и  приемането на законодателство и съдебна практика, която да съответства нормативните актове на ЕС.

При това обаче, ВКС не прие безусловно това разширяване, а го обвърза, както и за останалия кръг от правоимащи лица, с установяването на действително претърпените болки и страдания. В случая бяха въведени и допълнителни критерии, като обезщетяването на тези лица се приема само по изключение: „Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“

Видно от събраните по делото доказателства, съдът не установи между починалия и неговите братя да е имало толкова дълбоки емоционални връзки. Техните взаимоотношения са били абсолютно нормални, като между родственици. Претърпените болки и страдания не  надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Именно по тази причина съдът намира, че искът  е неоснователен изцяло.

Що се отнася до останалите изисквания на закона по отношение на обезщетението, то те са налице. Има настъпило застрахователно събитие и причинителят на ПТП не е установен. Ако ищците бяха доказали предпоставките за присъждане на обезщетение по критерия на посочената задължителна съдебна практика, то те биха имали право на обезщетение.

От друга страна се установи, че пострадалият също е нарушил правилата за движение по пътищата, като в тъмната част на денонощието, е управлявал велосипед без светлоотразителна жилетка и без червена мигаща светлина отзад на велосипеда.

С оглед на изложеното по-горе обаче, безпредметно е да бъдат обсъждани другите обстоятелства по делото, които биха имали значение само за размера на обезщетението.

По разноските. Предвид изхода от делото, право на разноски има ответникът. Както в отговора на исковата молба обаче, така и в съдебно заседание не е изразена претенция за заплащането на разноски. Затова и съдът не следва да присъжда такива.

По отношение искането на адвокат М. съдът да възстанови сума от внесената държавна такса, съдът посочва следното. При намаляване на претенцията, внесената държавна такса не се връща – чл. 74 от ГПК.

Предвид на това искането е неоснователно.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Г.К., ЕГН **********,*** и Б.К.Б., ЕГН **********,***, против Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление ***, искове в размер на по 5000 лв. за всеки от двамата, търсени на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при причиняване на смъртта на техния брат И.К.Б., при ПТП на 27.01. 2015 г., при което не е открит причинителят и за заплащане на лихви върху главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат М., пълномощник на ищците, да бъде възстановена внесената държавна такса, предвид намаляването на цената на иска.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд гр. Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: