№ 1027
гр. Пазарджик, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220100102 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от С. Б. В. срещу Й. В. В., двамата от с. Л.,
общ. С., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4000 лв. със законната лихва
от деня на увреждането, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в преживяно унижение и последващ продължителен стрес, претърпени от него в резултат
на обида, нанесена от ответника, за която има влязло в сила решение на съда за
освобождаване на ответника от наказателна отговорност с налагане на наказание по чл. 78а
от НК.
В исковата молба се твърди, че на 30.04.2020 г. около 11 ч. в местността Уджоларски
гермища в землището на с. Л. ответникът и неговият син П. В. пресрещнали ищеца, докато
обработвал земеделския си имот, и П. В. му нанесъл юмручни удари, докато в същото време
Й. В. му изкрещял множество обиди от рода на: "Да еба твойта мама, боклук с боклуците!".
Макар че от години ответникът, братовчед на ищеца, не криел враждебното си отношение
към него, породено може би от конкуренция на семействата на двамата като земеделски
производители, все пак случилото се разклатило ищеца из основи и дълбоко засегнало
самоуважението му. Като се прибави това, че двамата са братовчеди - синове на двама братя,
обидата ставала по-силна. Свидетели на случката станали съпругата и синовете на ищеца и
много техни съседи и съселяни от Л., а и други, които не били очевидци, скоро научили.
Ищецът започнал да избягва излизане, защото се срамувал, затворил се в себе си,
депресирал се. Отдал се на работа, за да се отвлече, но вечер, когато преставал да работи,
многократно продължавал да си представя унижението и срама от обидата, по думи на
1
съпругата си се мятал насън, накрая се наложило да взема приспивателни, изгубил апетит и
отслабнал; в продължение на около 20 дни изпитвал и главоболие. В продължение на около
три месеца бил в депресивно съС.ие. Не потърсил тогава лекарска помощ заради
ограниченията за придвижване около ковид-19. И досега споменът за случката понякога се
връщал "с голяма сила". Ответникът не признал деянието и не се извинил. Обидата била още
по-силна от това, че двамата са синове на двама братя. Ищецът като човек с добро име в
селото, гордеещ се с работата и семейството си, удостоен през 1980 г. с честта да пренесе
през него олимпийския огън, приел болезнено засягането на достойнството си. Счита
размера на иска за нисък на фона не само на преживяното, но и на възможностите на
ответника.
Искът е с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Постъпил е отговор от ответника, който заявява, че е изрекъл описаните в исковата молба
думи, предизвикан от това, че ищецът в онзи момент пръскал с хербициди свой имот в
близост до оранжерии на ответника, а духал вятър и той се притеснил, че ще увреди
насажденията му. Не е очаквал думите му да бъдат чути от други лица. Оспорва ищецът да е
изпадал в депресивно съС.ие. Дори в процесния ден, както и в следващите дни той
продължил да обработва имотите си. Ответникът счита размера на иска за завишен и
предлага спогодба за размер 1500 лв.
В хода на делото страните се представляват от упълномощени адвокати и поддържат
становищата си; спогодба не е постигната. И двете страни претендират разноски.
В писмени защити пълномощниците доразвиват изложеното в исковата молба и отговора,
като ищцовата страна допълва, че обстановката около мерките във връзка с ковид-19 през
пролетта на 2020 г. са попречили на С. В. да потърси адекватна лекарска помощ въпреки
сериозните последици за здравето му, които са последвали от инцидента; изводите на
наказателния съд за липса на деяние, извършено публично, не ограничават гражданския съд
да прецени вредите от засягането на честа и достойнството на ищеца и с оглед
възприемането на случилото се от трети лица; свидетелите на ответника са заинтересовани,
за свидетелката Г., залавяна да краде зеле от нива на ищеца, е невероятно с оглед
напредналата и възраст и физическото и съС.ие да предпочита да ходи всеки ден да пазарува
от по-далечния от дома си магазин; излагат се доводи за размера на обезщетението във
връзка с инфлацията и посочената от ответника практика, която е отпреди няколко години.
Ответната страна в своята писмена защита на свой ред излага доводи за заинтересованост на
свидетелите на ищеца, като сочи, че от показанията на Г. и П. В. - сина на ответника, се
установява, че ищецът е продължил обичайния си начин на живот - ходел на полето да
работи, пазарувал, пиел кафе навън, което отчасти се подкрепя от показанията на неговата
съпруга, която заявява, че от страх за синовете си е тръгвал след тях, когато те отидат на
полето - не се доказват вреди със значителен интензитет.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
С присъда от 31.07.2023 г. по НЧХ дело № 823/2020 г. на Районен съд - Пазарджик, в сила от
2
16.08.2023 г., ответникът Й. В. е признат за виновен в това, че на 30.04.2020 г. около 11:00 ч.
в местността Уджоларски гермища в землището на с. Л. е казал нещо унизително за честта и
достойнството на С. В. - престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, освободен е от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК с налагане на административно
наказание глоба, като е оправдан по обвинението, че деянието е извършено публично.
По силата на чл. 300 от ГПК по настоящото дело съдът е обвързан да приеме, че деянието -
казване на нещо унизително за честта и достойнството на С. В., наистина е извършено от Й.
В., противоправно е и е извършено виновно.
Установява се от мотивите на присъдата и от свидетелските показания, че казаното е имало
съдържание: "Да еба твойта мама, боклук с боклуците! Спирай да пръскаш!".
До изричане на тези думи се стигнало, след като ищецът С. В., земеделски производител,
пръскал с хербицид с трактора си поникващите насаждения от картофи в обработван от него
поземлен имот и пръскайки, преминал покрай оранжериите с домати в съседен имот,
стопанисвани от семейството на ответника. От оранжериите излезли ответникът Й. В.
заедно със сина си П. и двамата започнали да крещят към ищеца: "Спирай да пръскаш!", при
което той стреснат спрял трактора и изгасил двигателя, междувременно Й. изрекъл
цитирания по-горе непристоен израз, а П. започнал да рита и удря трактора и да замахва към
ищеца с юмруци, покачен на задната гума на трактора.
Тъй като мястото на спречкването било в близост до последните къщи на селото,
включително къщата на С. В., разправията била забелязана от намиращите се в дворовете
хора, между които съпругата на ищеца, техните съседи - майка и син, и от минаващи по
улицата други лица. Синовете на ищеца се затичали към баща си. Последвали две
обаждания на тел. 112 - от Й. В. от самото местопроизшествие и от С. В., след като малко
по-късно се прибрал в дома си. Екип на полицията пристигнал след прекратяването на
свадата и само взел обяснения от участниците.
Изтъкнатата от ответната страна причина за описаното поведение е свързана с твърдяни
опасения на Й. и П. В.и, че хербицидът поради малкото разС.ие и вятъра ще попадне през
отворените врати на оранжериите върху техните насаждения от домати и ще ги увреди. По
предявен от тях иск за обезщетяване на тези вреди от хербицида е постановено
първоинстанционно решение на районния съд, с което искът се отхвърля, като то още не е
вязло в сила. Позицията на ищцовата страна е, че достатъчно голямото разС.ие от трактора
до оранжериите, сравнително слабият и духащ не в посока към вратите на оранжериите
вятър и напредналата фаза на развитие, в която се намирали тогава доматените растения, не
позволяват те да бъдат увредени от пръскания хербицид, т.е. считат, че не са застрашили
реколтата на ответника по никакъв начин.
Не е спорно, че страните, които са роднини - първи братовчеди, са от около десет години във
влошени отношения.
По отношение на размера на вредите от деянието съдът намира следното:
Показанията на свидетелите от семейството на ищеца за съС.ието му след инцидента са
3
непротиворечиви, но според настоящия състав в отделни части са житейски не напълно
правдоподобни и пресилени - по-конкретно в частта относно това, че ищецът за месеци се
затворил в себе си, не излизал, не се радвал на внуците си, както преди, имал страхови
преживявания и т.н. Такава продължителна реакция на скандал от подобно естество и
псувня е малко вероятна за средностатистически възрастен човек без допълнителни фактори,
които да я причинят, каквито в случая няма, колкото и неочакван и неприятен, придружен от
удари по трактора и закани за удряне на ищеца от сина на ответника, да е бил скандалът.
Затова и не е нужно да се изследват всекидневните навици на Цветанка Г. или
заинтересоваността и, произтичаща от крадене на зеле в нива на ищеца (за което нейната
версия очаквано се различава от тази на ищцовата страна), за да се установи дали тя казва
истината за това, че го е виждала всеки ден и той е водел обичайния си начин на живот.
Посочените от ответната страна решения, определящи за обида обезщетения в размер 500-
1500 лв., са сравнително нови, предимно от 2023 г. Наистина точно през последната година
инфлацията е нараснала, но въпреки това съдът счита обезщетение в размер, по-висок от
около 2000 лв., за завишен. В посока увеличаване на обезщетението влияе безцеремонното,
агресивно поведение на ответника и неговия син по време на случилото се, при това
мотивирано от неубедителна или поне недоказана до момента причина. Друг фактор за
определяне на малко по-високо обезщетение е това, че непосредствено след извършването
на действието за него са научили трети лица, което би могло да засили усещането за
накърнено достойнство у ищеца. Въпреки това вредите от подобен род обидни изказвания
обичайно не са сериозни, обидата от псувни или други неприлични изрази не е свързана с
продължително страдание. Обстоятелството, че двамата са братовчеди, би могло да води до
допълнително огорчение у ищеца, но на фона на дългогодишно влошени отношения едва ли
е изиграло съществена роля в преживяванията му. Ето защо настоящият състав не счита, че
искът следва да се уважи в пълния му предявен размер от 4000 лв., а само до размер 2000 лв.
Направени са възражения за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна е уговорила възнаграждение от 1200 лв. при минимум от 700 лв.,
ищцовата - 700 лв. и допълнително на два пъти по 250 лв. за всяко проведено заседание от
общо две проведени, т.е. общо е уговорен същият размер на възнаграждение - 1200 лв. При
това положение и като се вземе предвид, че сложността на делото не е висока, доколкото
основното доказване е извършено в наказателното производство, от присъдата по което
страните и съдът са обвързани, и преди всичко - сложността на делото не се различава
съществено в защитата на ищеца и на ответника, съдът счита, че не следва да намалява
разноските за възнаграждение. Ако коя да е от страните смята, че уговореното от нея
възнаграждение не е прекомерно, тя няма причина да смята и че то е такова за другата
страна. Без значение е, че плащането за ответната страна е наредено от сина на Й. В., след
като в платежното нареждане е посочен номерът на фактурата с получател Й. В., а във
фактурата - номерът на настоящото дело.
С оглед изложеното съдът
4
РЕШИ:
Осъжда ответника Й. В. В., ЕГН **********, от с. Л., общ. С., ул. ***********, да заплати
на ищеца С. Б. В., ЕГН **********, от с. Л., общ. С., ул. *******, сумата 2000 (две хиляди)
лв., представяваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в накърняване на честта и достойнството и негативни психически преживявания в
резултат от обида, нанесена му от ответника на 30.04.2020 г. с думите: "Да еба твойта мама,
боклук с боклуците!", заедно със законната лихва, считано от 30.04.2024 г. до изплащане на
сумата, като отхвърля иска за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв.
Осъжда Й. В. В. да заплати на С. Б. В. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер 600 лв.
Осъжда С. Б. В. да заплати на Й. В. В. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5