О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, …………..2020г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                 РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при участието на секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА В.Н.Ч. дело №1510 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по протест на СРП срещу Определение от 24.01.2020г. на СРС, НО, 21-ви състав, с което е отменено постановлението от 08.11.2019г. на Софийската районна прокуратура, с което се прекратява наказателното производство по ДП 1087/17 на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 742/2017 година по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В протеста се твърди, че атакуваното определение на СРС е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Изразява се несъгласие с оценката, направена от контролирания съдебен състав на изготвените по делото КСМЕ и ДКСМЕ, които са преценени от съда като изготвени от зависими вещи лица, за което според прокурора, не са изложени аргументи. Изтъква се, че в конкретния случай е релевантен въпроса, дали доктор П. С. е могъл да установи наличието на карцином в дясната гърда на свидетелката П., която не се е явила за контролен преглед при него, както й е било указано. Прокурорът счита, че посочените експертни заключения следва да бъдат ценени с доверие в цялост, тъй като са изготвени от компетентни вещи лица в съответните области и дават отговори на поставените въпроси, същевременно липсват основания да се твърди, че експертите са зависими, пристрастни или необективни. Застъпва се становище, че са изчерпани възможните ПСД, които могат да се извършат, а от събраните доказателства не се установява с нужната безспорност, че П. С. е съпричастен към престъплението, предмет на разследване по делото, както и че извършването на нови ПСД няма да допринесе за събирането на доказателства, обосноваващи обвинителната теза спрямо д-р С.. С оглед на всичко това, прокурорът предлага атакуваното определение на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

  Досъдебно производство ДП 1087/17 на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 742/2017 година по описа на СРП, е образувано на 20.03.2017г. с постановление на прокурор при СРП и е водено срещу неизвестен извършител за това, че на 22.01.2016 г. в гр. София, е причинил средна телесна повреда на Г.П.П. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия като лекар „мамолог“ в Медицински център „П.“, представляваща източник на повишена опасност, тъй като не осъществил адекватно лечение и не преценил наличието на карцином в дясната гърда на П. към 30.11.2015г., като е нарушил съответните медицински стандарти, утвърдени в нормативни актове, поради което се наложило оперативно отстраняване на дясната гърда на П. - престъпление по чл. 134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Въззивният съд, след като се запозна с изложението на протеста и  с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът против Определение от 24.01.2020г. на СРС, НО, 21-ви състав, е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок и от надлежна страна – прокурор при СРП. Според чл. 243, ал.7 НПК, прокурорът има право на протест срещу определението на районния съд. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен, но не изцяло по изложените съображения в атакуваното определение на районния съд.

По делото са проведени разпити на свидетелите Г.П., Й.С., Г.Б., Е.В., И.П.и П. С., изготвени са КСМЕ и ДКСМЕ, приобщени са писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на Г.П.П..

 Въззивният съд прие фактическа обстановка, сходна с приетата от първия съд, която е следната:

 Свидетелката Г.П.П. родила своето дете с опретивно родоразширение през месец април 2014г. и от раждането му до месец май 2015г. кърмила детето си. В кърмаческия период и след като преустановила кърменето, Г.П. имала субективни оплаквания в областта на млечните жлези и по този повод няколкократно посетила д-р С. в Медицински център „П.“ ООД в град София – на 16.06.2014г. и на 30.11.2015г. В анамнезата от извършения от д-р С. преглед на 16.06.2014г. било записано „Кърмачка. Уплътнение в лява млечна жлеза“, а в заключението „Д.К. - 1 година“, т.е. пациентката да се яви отново на преглед след година. От свидетелските показания на П. се установява, че при този преглед й бил предписан окситоцин на таблетки и топли компреси, които според нея довели до временно облекчение на състоянието й. Г.П. посетила отново д-р С. в Медицински център „П.“ на 30.11.2015г., като този път оплакванията й били свързани с дясната гърда. В анамнезата от извършения от д-р С. преглед на 30.11.2015г. било записано „уплътняване на дясна млечна жлеза“, при физикалния прегелед се установило, че при оглед няма особености. Било извършено ехографско и мамографско изследване, за което П. дала информирано съгласие. Заключението било „ галактоцеле гл.м. декстра“. Устно, на П. било препоръчано от доктор С. да се яви на преглед след месец, без това да е отразено в протокола за извършено мамологично изследване, което и самата свидетелка обаче потвърждава. Тъй като едномесечният срок съвпаднал календарно с празниците в края на годината, П. не се явила на преглед при  д-р С. непосредствено след изтичане на едномесечния срок. На 11.01.2016г., Г.П. посетила д-р Е.В. в Първа АГ болница „Света София“ по повод същите оплаквания. Свидетелят В. извършил преглед на П., при който установил формация в дясната гърда на П. и извършил тънкоиглена аспирационна биопсия (TAБ), тъй като се усъмнил за онкологично заболяване. От направеното от д-р К.цитологично изследване, на следващия ден – 12.01.2016г., се потвърдило наличието на малигнен процес. Д-р В. насочил пациентката към хирург за операция в спешен порядък.

Това силно притеснило и разтревожило П. и тя потърсила и други специалисти. На 15.01.2016г. посетила д-р И.П., който също изразил предположение за злокачествено образувание. На 18.01.2016г. П. посетила д-р Й.С. в медицински център „М.“ ООД. Той също потвърдил наличието на карцином в дясна млечна жлеза с метастази в самата гърда и увеличени лимфни възли. На 21.01.2016г., П. постъпила за спешна планова операция във ВМА-София, при проф. д-р Г.Б., където на 22.01.2016г. била извършена радикална масектомия вдясно. След операцията състоянието на пациентката било оценено от онкологичен комитет и й било предписано медикаментозно лечение, химиотерапия  и лъчетерапия.

В началото на 2017г. П. подала жалба за действията на   д-р С. в 06 РУ – СДВР, като в снетите й писмени сведения посочила, че не е сигнализирала ИАМО за действията на д-р С..

В хода на досъдебното производство разследващите органи сезирали ИАМО, които извършили спешна проверка. От констативен протокол за извършена проверка № КП-27-77 от 27.03.2017г., се установило, че Медицински център „П.“ ООД осъществява специализирана извънболнична помощ по член 40, ал.3 от Закона за лечебните заведения с Удостоверение МБ 5212 от 29.10.2001г. по изброените в него специалности, сред които и „Акушерство и гинекология“. Лечебното заведение осъществявало дейности с индивидуални частни пациенти и по договор с доброволни здравноосигурителни дружества. В констативния протокол са отразени констатациите на д-р С. по издадените лист за мамологично изследване от 16.06.2014г. и 30.11.2015г., не са предоставени резултати от образната диагностика, извършени при прегледите на пациентката П., тъй като те са й предоставени след изследването. В доклад от извършена проверка от 06.07.2017г., от главни инспектори в ИАМО ( лист 61-64 от ДП) е отразено, че допълнително е осъществена среща с Г.П., която представила копие от ехография и рентгенови снимки от изследването от 30.11.2015г., направени от д-р С.. Заключението е, че е извършено нарушение на член 81, ал.2, т.2 от Закона за здравето в частта „достатъчност и качество на медицинската помощ“. Поради изтичане на давностните срокове по ЗАНН от датата на нарушението, производство по реда на този закон не е открито.

Посетените от свидетелката П. медицински специалисти са разпитани в качеството на свидетели, изискана е медицинска документация във връзка с извършените прегледи и епикризи. Изготвени са заключения на КСМЕ и ДКСМЕ.

На първо място следва да се посочи, че в настоящето производство съдът  е длъжен да извърши проверка дали по делото е проведено пълно, обективно и всеобхватно разследване и на следващо, дали прокурорът е приложил правилно процесуалния и материалния закон.

След запознаване със събраните по делото материали, въззивният съд намира, че в случая не е проведено обективно и всеобхватно разследване, не са изяснени редица обстоятелства, които са от съществено значение, за да бъде даден отговор на въпроса, има ли извършено деяние, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен за пострадалата резултат.

Въззивният съдебен състав също като първата инстанция, не се довери на заключенията на КСМЕ и ДКСМЕ. От една страна, причината да не бъдат ценени с доверие посочените заключения, е че вещите лица са приели, в отлика от заключението на ИАМО, че няма допуснати нарушения на медицинските стандарти от страна д-р С., като експертите по двете експертизи са достигнали до този извод без да са запознати с ехографското изследване и мамографията, направени на Г.П. при прегледа на 30.11.2015г. Инспекторите от ИАМО, освен че са прегледали представените от страна на МЦ „П.“ документи, са се запознали още с ехографските снимки, а също и  с мамографското изследване, което им е дало възможност да оценят предоставената на свидетелката П., от д-р С. медицинска помощ, като недостатъчна и некачествена. Доколкото инспекторите от ИАМО са разполагали с конкретните изследвания, за разлика от вещите лица, които са дали заключенията си единствено въз основа на информацията по лист за комплексно мамологично изследване от 16.06.2014г. и 30.11.2015г., без да са им били предоставени ехографско изследване и рентгенови снимки, с които П. разполага, то и заключението на вещите лица в тази му част не е достатъчно обосновано. На следващо място, прави впечатление, че и двете експертизи са изготвени от медици с различни специалности, но нито един от тях не е специалист мамолог, въпреки че предмет на изследване е злокачествено заболяване на дясна млечна жлеза на свидетелката П.. За сметка на това, в състава на експертите по основната експертиза са участвали трима съдебни лекари, а в състава на допълнителната, двама лекари със специалност съдебна медицина, като въпреки това, в нито едно от заключенията не е даден отговор на въпроса какво увреждане на здравето на П. е причинено и каква е медикобиологичната му характеристика? Този въпрос по делото изобщо не е изяснен въпреки обема на събраните до сега материали. От формулираното обвинение в прокурорското постановление, с което е образувано досъдебното производство, също не става ясно в какво се изразява средната телесна повреда на пострадалата, за която се води разследването. При тези констатации на въззивния съд във връзка с воденото до момента разследване, безусловно е необходимо назначаването на нова експертиза, изпълнима от други вещи лица, различни от участвалите в състава на двете досегашни експертизи, която да даде категоричен отговор на въпроса, какво увреждане на здравето на П. е причинено и каква е медикобиологичната му характеристика? Следва да се изиска от пострадалата да предостави всички резултати от ехографски изследвания, направени й от д-р С., включително и от прегледа й на 16.06.2014г., както и мамографската снимка, след което вещите лица отново да дадат отговор на въпроса, дали диагнозата, поставена на Г.П. на 16.06.2014г и на  30.11.2015г. е била правилна, както и дали се установява наличието на карцином в дясната гърда на пациентката от ехографската и мамогрофска снимка от 30.11.2015г., респ. от ехографска снимка от 16.06.2014г.? Доколкото самата пострадала в разпита си посочва, че д-р Байчев й е казал, че туморното образувание в дясната й гърда е поне от една година, необходимо е да се изследва въпроса, дали пострадалата е била на преглед при д-р С. преди 30.11.2015г. /както тя самата твърди в подадения до СРП сигнал, че е била на прегледи през месеците март и април на 2015г./. Това обстоятелство може да бъде изяснено чрез провеждането на допълнителен разпит на свидетелката Г.П.. В случай, че действително е била на преглед в този период от време /март-април 2015г./, да се изискат евентуално предоставените й ехографски снимки, в случай, че разполага с такива. Следва да бъде направено допълнително запитване до МЦ „П.“, дали са налице данни за посещения на Г.П. в лечебното заведение в посочения времеви период, и ако са налице такива, да се предоставят съответните писмени доказателства за това. При наличие на данни за такива прегледи и предоставянето на ехографски снимки от тях, то същите следва да бъдат предадени на вещите лица, които да отговорят на въпроса, дали се вижда към тези дати наличието на злокачествено образувание в дясната гърда на П., както и дали същото е било възможно да бъде установено при евентуално извършените от д-р С. прегледи? Експертите следва да отговорят и на въпроса, ако д-р С. бе констатирал наличието на злокачествено образувание към месеците март-април 2015г. или към месец юни 2014г., би ли се достигнало отново до ампутация на цялата дясна гърда на пострадалата или към онзи момент е било възможно животът и здравето й да бъдат спасени и с по-щадяща хирургическа интервенция, респ. по-леко последващо лечение на онкологичното заболяване? Основният въпрос, който следва да намери отговор посредством новата КСМЕ, е към кой първоначален момент е съществувала обективна възможност да бъде констатирано наличието на злокачествено образувание в дясната гърда на П. и дали причината същото да не бъде установено още при появата му, се дължи на поведението на пострадалата, която евентуално не е потърсила своевременно медицинска помощ или на неправилна диагноза, поставена й от д-р С.?

Въззивният съдебен състав изцяло споделя становището на районната инстанция, че за изясняване на горните въпроси е необходимо назначаването на нова КСМЕ, изпълнима от изцяло нови вещи лица, които да бъдат специалисти в съответните области – мамолог, онколог и само един съдебен лекар, който изрично да посочи вида и медикобиологичната характеристика на увреждането на здравето на П..

Въззивната инстанция изразява категоричното си несъгласие със становището на прокурора, застъпено в протеста, че са изчерпани всички възможности за извършване на допълнителни ПСД, тъй като в така воденото до сега разследване не е изяснен дори вида и характера на телесното увреждане на пострадалата. Ето защо протестът срещу акта на първата инстанция е неоснователен, а атакуваното с него определение следва да бъде потвърдено, макар и не изцяло по изложените в него съображения.

Едва след като бъдат събрани посочените от въззивната инстанция доказателства, отново би могло да се прави преценка има ли данни за извършено престъпление от общ характер.

 

Воден от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение от 24.01.2020г. на СРС, НО, 21-ви състав, с което е отменено постановлението от 08.11.2019г. на Софийската районна прокуратура, с което се прекратява наказателното производство по ДП 1087/17 на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 742/2017 година по описа на СРП.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                          

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1……………………

 

 

                                                                       2……………..........