Решение по дело №3555/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260404
Дата: 16 септември 2020 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330103555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

260404               16.09.2020 година                 град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVIII гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година , в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

      секретар:  Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  3555 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и. д. Н. Т. С., чрез пълномощника си юрк. П. против М.А.Н., ЕГН ********** *** , за признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: сума в размер на 629,94 лв. – главница по договор за заем CrediGo № *****/12.12.2016 г., сключен с „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на 10.08.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сумата в размер на 74,62 лева - договорна лихва за периода 08.05.2017 г. до 08.12.2017 г., 47,52 лв. – дължима цена по договор за допълнителни услуги от 12,12,2016 г. за периода от 08,05,2017 г. до 08,12,2017 г., 475,20 лева - застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги за периода от 08.05.2017г.- 08.12.2017г., сума в размер на 49,75 лева  – обезщетение за забава за периода от 09.05.2017 г. до 08.11.2018 г., 36,91 лева –  обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги от 12,12,2016 г. за периода от 09,05,2017 г. до 08,11,2018 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.11.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17849/2018 г. на ПдРС. 

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.12.2016 г. е сключен Договор за заем CrediGo № *****  между ответника и „Микро Кредит“ АД с ЕИК ********* (Заемодател), по силата на който на длъжникът е предоставена парична сума в размер на 900 лева, която същият се е задължил да върне ведно с договорна лихва в размер на 88,14 лева на 12 равни месечни погасителни вноски,в размер на 153,48 с падеж на първата вноска – 08.01.2017 г., а на последната -  08.12.2017 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1057,68 лева.

Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр – Искане за допълнителни услуги, на 12.12.2016 г. между „Микро Кредит“ АД и ответника е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № *****, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 71,28лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 5,94 лв., при първа погасителна вноска, платима на 08.01.2017 г.

На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 59,40 лева, платими считано от 08.01.2016 г., или обща сума за застрахователна премия – 712,80 лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.

Поради неизпълнение на задълженията ответникът дължал и лихва за забава съобразно договора за заем в размер на 49,75 лева за периода от 09.05.2017 г. до 08.11.2018 г. и 36,91 лева –  обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги от 12,12,2016 г. за периода от 09,05,2017 г. до 08,11,2018 г.

Възникналите по договора вземания заемателят прехвърлил на заявителя с Приложение № 1 от 10,08,2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето.

Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията си договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но длъжникът бил уведомен по чл. 47, ал. 6 ГПК, поради това ищецът предявявал настоящите установителни искове за съществуване на вземанията. Моли същият да бъде уважен. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си представил адвокат Г., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че ГПР и лихвения процент противоречат на добрите нрави. Не били предоставяне допълнителни услуги на ответника. Твърди, че клаузите за допълнителни услуги и застрахователна премия са неравноправни.  цесията не била съобщена на ответника. Клаузата за застрахователна премия била неравноправна.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

 

По делото е прието ч.гр.д. №  17849/2018 г. по описа на ПРС , от което се установява, че на 09.11.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Препис от заповедта е връчен при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок са предявени исковете, предмет на настоящото производство.

С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

На 12.12.2016 г. ответникът е депозирал пред ищеца искане за заем в размер на 900 лв. за срок от 12 месеца с погасителна вноска 88.14 лв. за текущи нужди, като в искането е посочен адрес- гр. П., ул. М.с. № ****.

На  12.12.2016 г. между Микро Кредит АД в качеството на кредитор  и М.А.Н. в качеството на кредитополучател е сключен договор за заем CrediHome № *****, по силата на който дружеството е предоставило на ответника заем в размер на 900,00 лева., с която е рефинансирана сумата от 566,37 лева по договор за заем №1161-10139678, като останала сума за получаване сума възлизала на 288,63 лева. Отразена била обща сума за погасяване в размер на 1057,68 лв., условия на погасяване – 12 броя месечни погасителни вноски от по 88,14 лв., с дата на първо плащане – 08.07.2017 г., ден на изплащане –8-мо число,  фиксиран лихвен процент – 30,91 % и ГПР – 49,97 %. Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че  надлежно е получил заема, съгласно параметрите, посочени в Поле № 2, описано в предходните две изречения,  и неотменимо се задължава да го изплаща точно и навременно на заемодателя, съгласно „Общи условия“ и „Погасителен план“, които съставляват неразделна част от договора. Страните са подписали и погасителен план, в който са отразени размерите и падежите на уговорените 12 месечни погасителни вноски.  Ответникът е декларирал, че предоставената в заем сума от 288,63 лв. е получена от него, като е разяснено, че със сумата в размер на 566,37 лв. е погасен предсрочно заем *******.

Приети са като доказателство, подписани от заемополучателя общи условия по Договор за заем CREDIHOME от 17.06.2015 г. В чл. 8 от общите условия е посочено, че с полагането на подписа в искането за заем, заемополучателят потвърждава, че е бил надлежно уведомен за всички клаузи на договора за заем, както и че предварително и безвъзмездно му е бил представен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация относно договора за заем, изготвен в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит, както и че е прочел внимателно, разбира и приема клаузите на Договора за заем и общите условия. В чл. 19 е отразено, че при забава на дължима погасителна вноска, съгласно договора за заем, заемополучателят дължи лихва за забава върху дължимата, но неизплатена сума в размер на законната лихва от датата на забава до окончателното погасяване на задълженията си към заемодателя. В чл. 20 е уговорено, че при неплащане на 4 седмични вноски или на две месечни вноски, и считано от падежната дата на четвъртата непогасена седмична вноска или от падежната дата на втората непогасена месечна вноска, както и в случай, че заемодателят установи, че предоставената от страна на заемополучателя информация е невярна или неточна и не отразява действителното фактическо положение, всички вземания на заемодателя по всички усвоени и неизплатени от заемополучателя към съответния момент заеми стават предсрочно изискуеми в целия им размер, включително неплатените погасителни вноски, дължими по тях неустойки или законови лихви за забава и всички оставащи до края на срока на съответните заеми вноски.  В чл. 21 е уговорено, че заемополучателят дава съгласието си за това, че заемодателят може незабавно след сключване на договора за заем или по всяко друго време да прехвърли правата си и задълженията си по него на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на заемополучателя, като прехвърлянето поражда действие спрямо заемополучателя от момента на уведомяването му за това. Съгласно чл. 23 от общите условия всички съобщения и изявления на заемодателя, отправени към заемополучателя, се считат получени и узнати от заемополучателя, ако бъдат изпратени на който и да е от адресите, посочени в искането за заем или в потвърждението на искането за заем.  Уговорено е, че при промяна на адреса всички, без да е уведомен кредитора, всички изпратени на последния посочен адрес се считат за получени. В чл. 28 е отразено, че заемодателят предоставя допълнителни услуги към подписан договор за заем, включително и предлагани в различни комбинации от пакети, чийто цени са подробно описани в Тарифа за такси и допълнителни услуги. Допълнителните услуги се предоставят по искане на заемополучателя и не са задължителна предпоставка за отпускане на договора за заем „CrediHome“.  Пакетите от допълнителните услуги се предоставят на заемополучателя при изрично негово писмено искане, с попълване на формуляр искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.  При сключване на договор за допълнителни услуги, направените от заемополучателя плащания към заемодателя ще погасяват първо дължими суми по Договора за заем и след това дължими суми по Договора за допълнителни услуги.

На 12.12.2016 г. ответникът е депозирал искане за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***** за ползване на пакет „Преференциално обслужване“. С искането е дал съгласие за сключване на застраховка „Защита“ по специалните условия на Тарифа № **** на ЗК Уника Живот АД. Посочил е, че приема условията на застраховката и потвърждава, че ще спазва задълженията си на застраховано лице по полицата. Изразил е желание за ползване на следния пакет на застрахователно покритие- Пакет „Премиум Живот“ с покрити рискове „Смърт, Трайна пълна неработоспособност над 50 % вследствие на заболяване или злополука и „Хоспитализация“ вследствие на заболяване или злополука.  Изразил е желание да ползва допълнителна услуга – финансиране и разсрочване на дължима застрахователна премия по сключен договор за застраховка на 16 месечни вноски по 59,40 лв. В Приложение № 1 към искането са описани включените в пакет „Преференциално обслужване“ допълнителни услуги, а именно: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***, безплатно внасяне на вноска директно в офис на заемодателя, безплатно предоговаряване и разсрочване на заема, преференциално одобрение, преференциално обслужване в офиса.

Въз основа на искането е сключен на 13.12.2016 г. и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ****, съгласно който стойността на допълнителните услуги е договорено да се заплати на 12 месечни вноски от по 5,94 лв. всяка с ден на плащане 8-мо число на месеца.  Уговорено е и разсрочено плащане на застрахователната премия,  както беше посочено по – горе в срок от 12 месеца, седмична вноска в размер от 59,40 лв. и ден на изплащане – 8-мо число.  Към договора за допълнителни услуги е приложена и подписана от ответника и застрахователна полица.

На 16.01.2015 г. между Микро Кредит АД в качеството на цедент и ищцовото дружество в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който  страните са се съгласили цедентът регулярно да прехвърля на цесионера, станали ликвидни и изискуеми вземания срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера при условията и сроковете, определени в Договора, които вземания ще се индивидуализират в приложения, неразделна част от договора. С договора страните са се съгласили, че цедентът ще предлага за прехвърляне първо на цесионера всички свои ликвидни и изискуеми вземания по договори за заем  и договори за допълнителни услуги. Договорът е сключен за една година, като с Анекс от 11.12.2015 г. срокът на договора е удължен с още 12 месеца, считано от 22.01.2016  г., а с Анекс от 16.12.2016 г. срокът е удължен с още 12 месеца, считано от 22.01.2017 г.Прието е като доказателство потвърждение от цедента за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

С Приложение № 1 от 10.04.2017 г. цедентът е прехвърлил на цесионера – ищцовото дружество  вземания по договора за заем № **** остатък от главница в размер на 629,94 лв. и остатък от лихва в размер на 74,62 лв. Като общо дължима сума по кредита е посочена сумата от 1841,76 лева, като не е изрично отразено останалите плащания да касаят другия сключен между страните договор, представляваш договор за допълнителни услуги.

На 18.08.2017 г. ищецът е изпратил уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на адреса, посочен от него в договора за заем, но пратката е върната, като непотърсена, като е отразено, че адресатът се е преместил.  Представена е обратна разписка към товарителница № ***** на дружество изпълняващо куриерски услуги „Л. Е.“, от която е видно, че пратка с предмет УПЦ-С-МКР ***** е получена от ответника М.А.Н., като в разписката не е отбелязана датата на получаване, а е посочена единствено датата на изпращането на пратката от подателя Агенция за събиране на вземания ЕАД – 05.02.2019г.  Уведомителното писмо е издадено от цедента, като цесионерът е редовно упълномощен да връчва уведомления за цесия, съгласно  приетото по делото като доказателство пълномощно.

 По делото е прието, като неоспорено от страните, обективно, пълно и компетентно изготвено, заключение на съдебно – счетоводната експертиза.  Вещото лице установява, че сумата в размер от 900 лв. е усвоена от ответника, като със сумата от 566,37 лева е рефинансиран предишен заем, 288,63 лева са получени от ответника, а еднократната такса по кредита възлиза на 45 лева. Остатъкът на задълженията по договора били в размер на 629,94 лева – главница, 74,62 лева – договорна лихва за периода от 08.05.2017г. до 08.12.2017г., пакет „пр. обслужване“ за периода от 08.05.2017 г. до 08.12.2017г. в размер на 47,52 лева, застрахователна премия за периода от 08.05.2017г. до 08.12.2017г. в размер на 475,20 лева. Лихвата за забава, изчислена върху всяка една вноска на главницата по кредита за периода от 09.05.2017г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.11.2018г, възлиза на 76,76 лева, а по договора за допълнителни услуги за същия период възлиза на 64,35 лева. Съдът кредитира изготвеното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза като обективно, компетентно, а и неоспорено от страните.

 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

За да се уважат исковете дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен  договор за паричен заем, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на заемната сума и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е настъпила изискуемостта на главното вземане – главница, като следва да докаже и размера и периода на претенцията за мораторна лихва и размера на застрахователната премия.  В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания – че е изпълнил насрещното си задължение за връщане на получената в заем сума в срок.

По делото е безспорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между ответника, в качеството му на заемополучател и Микро Кредит АД- заемодател е бил сключен договор за заем от 12.12.2016 г., с описаните по-горе параметри, като заемната сума е била усвоена от заемополучателя.   Процесният договор за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т.7/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /т.7/, право да се откаже от договора /т.1/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.

          По отношение на възражението на ответника, че клаузите, предвиждащи ГПР по договора в размер на 49,97 % и фиксиран лихвен процент от 30,91 % са нищожни, тъй като били уговорени в противоречие с добрите нрави съдът намира следното: няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на договора е 157.68 лева, размерът на отпуснатия кредит е 900 лева, кредитът е отпуснат за срок от 12 месеца, не е обезпечен, поради което съдът приема, че  размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова финансова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.

От събраните по делото доказателства се установява, че вземанията по договора за заем са валидно прехвърлени с договор за цесия от Микро Кредит АД в полза на дружеството- ищец. За да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същата следва да му бъде съобщена надлежно – чл. 99, ал.4 ЗЗД. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор за извърши посоченото уведомяване. В настоящия случай е представено като доказателство по делото пълномощно, с което цесионерът е редовно упълномощен от цедента да връчва уведомления за цесия. Уведомлението е получено лично от ответника, поради което считано от датата на получаване цесията е породила действие за длъжника, поради което ищецът се явява материално легитимирано лице по отношение на вземанията по посочения в Приложение № 1 към договора за цесия договор за заем. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимите суми по договор за заем възлизат на 629,94 лева – главница и 74,62 лева – договорна лихва за периода от 08.05.2017 г. до 08.12.2017г., които суми съвпадат с исковите претенции за главница и договорна лихва. Липсват доказателства посочените суми да са заплатени от страна на ответника, поради което в полза на ищеца се дължи и обезщетение за забава върху главницата от 629,94 лева за периода от 09.05.2017г. до 09.11.2018г., която сума съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 76,76 лева, като с оглед диспозитивното начало в полза на ищеца следва да бъде присъдена претендираната сума в размер на 49,75 лева. С оглед изложеното съдът намира исковете за заплащане на главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за заем за доказани по основание и размер, поради което същите следва да бъдат уважени.

По отношение на исковете за заплащане на суми за допълнителни услуги, застрахователна премия и обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги, съдът намира следното:

Безспорно между страните е, а и от представените по делото се установява, че на 17.02.2017 г между ответника и Микро кредит АД бил сключен и договор за допълнителни услуги към договора за заем, с който са уговорили описаните допълнителни услуги срещу заплащането на възнаграждение. Уговорена е и застраховка Защита Пакет „Премиум Живот“, за която заемателят дължи заплащането на застрахователна премия. По отношение на вземанията по договора за допълнителни услуги, вкл. и вземанията за застрахователни премии не се представиха убедителни писмени доказателства, доказващи по категоричен и несъмнен начин, че същите са прехвърлени в полза на ищеца. В приетата като доказателство извадка от Приложение № 1 е посочено, че се предмет на договора за цесия е прехвърляне на вземания по договор за заем *****, остатък от главница в размер от 629,94 лева, остатък от лихва в размер от 24,62 лева. Отразена е сума в размер на 1841,76 лева, като общо дължима сума по кредита,  която сума не става ясно по какъв начин е била формирана, доколкото е отразено, че предоставената сума по договора е в размер на 900 лева, която е следвало да се върне ведно с договорна лихва в размер на 157,68 лева.  Не се посочва изрично прехвърляне на вземания по договор за допълнителни услуги към договор за заем, поради и което съдът приема, че вземанията по договор за допълнителни услуги не са предмет на договора за цесия, сключен относно процесния договор за заем В приложението не е посочен друг договор и вземания, произтичащи от такъв, а безспорно между цедента и ответника са били сключени два договора- договор за заем и договор за допълнителни услуги, които са две самостоятелни договорни правоотношения, по всяко от които са поети задължения за погасяване на суми, имащи отделно основание, независимо, че допълнителните услуги са свързани с обслужването на договора за заем. В Приложение № 1, в графа „отпусната главница“ е посочена единствено сумата по договор за заем. Вземанията трябва да бъдат конкретно посочени, доколкото в чл. 1.2 от Рамковия договор е предвидено, че вземанията, които са предмет на цесията трябва да се индивидуализират в представен от цедента опис – Приложение № 1 към този договор, което в случая не е сторено по отношение на претенциите по договор за допълнителни услуги. Ето защо ищецът не се явява материално легитимиран да претендира заплащането на тези суми, доколкото липсват доказателства вземанията по договора за допълнителни услуги, вкл. и за застрахователни премии да са прехвърлени в негова полза. По изложените съображения исковете за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги както и застрахователни премии се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Неоснователен е и обусловеният иск за заплащане на обезщетение за забава върху възнаграждението за допълнителни услуги, доколкото не се установява наличието на главен дълг. Ето защо исковите претенции следва да бъдат отхвърлени за сумите от 47,52 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 08.08.2017г. до 08.12.2017 г., 475,20 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 08.05.2017г. до 08.12.2017г., 36,91 лева – обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 09.05.2017г. до 09.11.2018 г.

        Отговорност за разноски:

Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в заповедното  производство в размер от  76,28 лв. – от които 26,28 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, от които по съразмерност на уважената искова претенция следва да се присъди сумата от 43,48 лв.  В исковото производство ищецът претендира разноски, както следва:  26,28 лв.- държавна такса, 321,97 лв.- внесен депозит за особен представител, 140 лв.- внесен депозит за вещо лице и 350 лв.- юрисконсултско възнаграждение.  Относно претенциите за юрисконсултско възнаграждение съдът счита, че същите не са съобразени с настъпилите изменения в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, като в настоящия случай се определя юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер от   100 лв., което напълно съответства напълно на усилията на процесуалния представител на ищеца по осъществяване на защитата по делото.  В исковото производство направените разноски съдът счита, че са в размер от 588.25 лв., от които по съразмерност  на уважената част от исковите претенции следва да се присъди сумата от  335.30 лв.  Общият размер на разноските за двете производства, които следва да се присъдят в полза на ищеца е 378.78 лв.

По изложените мотиви съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Н., ЕГН ********** ***  дължи на  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и. д. Н. Т. С. следните суми: 629,94 лева – главница по Договор за заем CrediHome №***** от 12.12.2016г., сключен с  „Микро Кредит“ АД;  74,62 лева - договорна лихва по договора за заем за периода 08.05.2017 г. – 08.12.2017 г.; 49,75 лв. – лихва за забава по договора за заем за периода 09.05.2017г. – 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2018г., до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17849/2018 г. по описа на РС Пловдив, IX гр. с., като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против М.А.Н., ЕГН ********** исковете за установяване дължимостта на сумата от 47,52 лева – дължима цена по договор за допълнителни услуги от 12.12.2016г. за период 08.05.2017г. – 08.12.2017г., 475,20 лв. – застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за период 08.05.2017г. – 08.12.2017г., 36,91 лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 09.05.2017г. – 08.11.2018г.

ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* разноски, съразмерно на уважените претенции в общ размер на 378.78 лв. /триста седемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/, от които  сумата от 335.30 лв.  – разноски по съразмерност по гр.д. № 3555 / 2019 г.  по описа на ПРС и сумата от 43,48 лв. по ч.гр.д. № 17849 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПОС с частна жалба.

Препис от решението да се връчи на страните.             

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов

 

 

Вярно с оригинала!

РЦ